Видяхме приликите между управляващите в София и в Киев. Но между тях има и една огромна разлика. Украйна води изключително настъпателна, многопосочна външна политика и търси всяка възможност да защити своите позиции. България е с невзрачна, безлична, боязлива дипломация, която надали някой по света забелязва. С изключение на руснаците, оценили как външната ни министърка избягала от срещата в Скопие от страх да не я срещне Лавров и да я изяде.

Страхът не е такава беда. По-неприятно е, че ние, оплетени като пате в кълчища, не реагираме на важни събития, които не могат да не ни засягат. Ето, Гърция и Турция подготвяли договор за приятелство и добросъседство. Това е добре, опасността от сблъсък между тях намалява. А после? Какво прави нашата дипломация? Знаем ли подробности около планирания договор? Може ли да се смята, че той няма да засегне наши интереси? Нямаме ли ние сметка да се присъединим към него и той да стане тристранен? Ако България участва, това би укрепило сигурността на Балканите. Ако не искат да се присъединим, има ли основание да се безпокоим за нещо? Северна Македония и Сърбия заемат често враждебни позиции към България. Ами ако Гърция и Турция се солидаризират с тях?

Има ли почва за нов антибългарски Балкански пакт като този от 1934 г. Подготвихме писмо с тези въпроси и го изпращаме на Външно. Ако имат отговори, ще бъдем доволни да ги оповестим в следващите предавания.