23 март 2026 г., „Не се страхувай“

Малко след полунощ наше време изтича ултиматумът, с който Тръмп настоя Иран да открие Ормузкия проток. В отговор иранците обявиха, че ще атакуват енергийната инфраструктура, т.е. петролните и газовите съоръжения, както и инсталациите за обезсоляване на морската вода в района. Явно израелско-американският конфликт с Иран се затяга, включва все повече взривоопасни точки и почва да засяга всеки човек на планетата. Не само защото дизелът утре може да стане 3, може и 5 евро литъра, а за всички други страхове, които войната поражда. Да ги разгледаме един по един.

Първо, времето, когато можеше да се договори прекратяване на огъня, изтече. От трите страни, които можеха да наложат някакво примирие, няма и сигнал, че обмислят съгласувани действия в тази посока. Китай е верен на традиционната си политика да не се бърка във външни конфликти, щом не го застрашават непосредствено. Русия потрива ръце, защото вижда как цените скачат и как Европа ще легне на килимчето да я моли за петрол и газ. САЩ вече са заклещени в капана и не могат да се измъкнат безболезнено както от Афганистан. Тук щетите може да надминат и тези от Виетнам. Не говоря за престиж и пари, а за много по-съществени сътресения. Какви могат да са те? Изтеглят ли се от Персийския залив и Близкия изток, каквото условие поставя Иран, това ще значи, че изоставят ангажиментите си да защитават петролните монархии в района. Махат чадъра над тях. Ако това се случи, шейховете ще потърсят друг покровител, който вероятно ще поиска да се откажат от петродолара и да приемат разплащане в друга валута. А представяте ли си какво ще стане с американската икономика и американското могъщество, ако доларът загуби позицията си на световна валута?

Втора опасност! Тя се появи след като подалият оставка шеф на контратероризма на САЩ, Джо Кент, оспори, опроверга, отхвърли дори тезите на Тръмп за причините за войната: “Иран не представляваше непосредствена заплаха за САЩ и е ясно, че започнахме тази война поради натиск на Израел и неговото мощно американско лоби. Това беше лъжа и е същата тактика, която израелците използваха, за да ни въвлекат в катастрофалната война в Ирак”, писа Кент, който беше и дясна ръка на шефа на американското разузнаване Тулси Габард. Значи Тръмп е пренебрегнал становищата на своето, може би най-мощното разузнаване в света, за да угоди на Нетаняху. Нещо повече, Кент разкри, че САЩ стратегически са въоръжили и разчитали на Ал Кайда и ИДИЛ в Сирия. Значи, най-зловещите ислямистки терористични групировки в Сирия, отличили се с рязане на глави пред камерата, са били всъщност американски проксита, т.е. действали са по команда от САЩ. Това ако не е гръм от ясно небе, какво е.

Разкритията на Кент заплашват да разцепят още повече американското общество по редица линии и особено в отношението към Израел. Азбучна истина е, че Израел не би могъл да бъде това, което е, не знам дали би могъл и да съществува без постоянната, мощна и неотменна американска подкрепа. Тази подкрепа се дължи на ред интереси и обстоятелства, на едно от които ще се спра след малко, но и там се забелязват сериозни пукнатини. Посочва се, че вече половината от младите републиканци и 53 на сто от всички американци имали отрицателно отношение към Израел в сравнение с 35% преди три години. И това са проучвания от март м.г., т.е. далеч преди войната с Иран. Тези проценти може да са много по-високи в други части на света – нещо, което би трябвало да тревожи Израел, особено в дългосрочен план. Защо? Много интересен въпрос.

До края на миналия век, даже и в началото на сегашния, общественото мнение в Европа се отнасяше със снизходителност към осъдителните действия на Израел – заграбването на арабски земи и терора над палестинците. Прощаваха му едва ли не всичко, защото в главите на по-старите поколения беше жив споменът за Холокоста, крематориумите и масовото изтребление на еврейския народ от германците през Втората Световна война. Много са изстрадали, сега имат своята държава след хилядолетия изгнание, да не ги осъждаме, те не може да не искат мир – това беше лайтмотивът, универсалната индулгенция за Израел.

Но пак казвам, този начин на мислене е характерен за по-старото поколение. По-младите я са чували, я не за Холокоста, нямат нашата чувствителност към евреите и съдят за Израел по действията му сега, а не по страданията на народа му някога.

Изтреблението на палестинците в Газа развихри до небивала досега степен критиките и упреците към еврейската държава. В цяла Европа имаше огромни митинги на солидарност с палестинците, на които се осъждаха израелските действия. Младите се отнасят към Израел както към всяка друга страна, която би изтребвала един народ, за да заграби земята и да унищожи идентичността му. Войната срещу Иран засили тези тенденции и колкото и да е мощна произраелската пропаганда, критиките и осъжданията на Израел скоро няма да затихнат.

А за да си дадем сметка за силата на пропагандата нека си въобразим за миг огледална на сегашната обстановка картина – представете си, че не Израел и САЩ нападат Иран, а Иран и Русия нападат Израел. Претекстът е идентичен – Израел разработва или има атомна бомба, с която може да унищожи Иран. Убиват Нетаняху и много от израелските ръководители, бомбардират столицата, рушат индустриалните центрове, потопяват израелския флот. Същото, но с обратен знак. И каква ще е реакцията? О’небеса! Лавини от възмущение ще залеят мигновено Москва и Техеран, ултиматуми ще полетят, заплахи ще се разнесат, Урсула ще надене есесовската униформа на дядо си, цял свят ще скъса дипломатическите отношения с агресорите. Сега – нищо. Светът кротува и смирено чака да го ударят последиците от войната.

Когато говорим за последици, не можем да отминем и какво сполетя арабските страни от Персийския залив, този рай на разкоша и многото пари. Там сладкият живот се срина на 28 февруари сутринта. Блестящите перспективи се изпариха. Имотите в Дубай и Абу Даби поевтиняват с невиждана скорост. Войната няма и месец, а се говори за намаления с 60, дори 80 % на довоенните цени на апартаменти и вили. И как иначе? И това е нищо в сравнение с другите черни облаци на хоризонта. Ами представете си какво ще стане, ако някой гръмне инсталациите за обезсоляване на морската вода. В пустинята! Колко хора ще измрат от жажда. В някои страни има хранителни запаси за две-три седмици. После? Има още една огромна опасност – чуждите работници. Смята се, че в района те са между 20 и 30 милиона души, главно от Пакистан, Бангладеш и Индия. Какво става, ако нямат работа, нямат пари, нямат храна и не могат да се върнат по домовете си. Става един бунтовен заряд с огромна сила, който може да избухне и да нанесе огромни опустошения.

Голяма опасност грози и световната икономика. Там също се привиждат катастрофални сценарии. Ако петролът стигне 200 долара за барел, както плаши Иран, можем да очакваме светът да се раздруса от всякакви политически, социални, митнически, военни, търговски, суровинни, транспортни и други конфликти. Всеки ще дърпа към своята черга. Спомнете си какво стана по време на Ковид-а в Европа – държави от ЕС си крадяха доставките на медицински материали. Кой знае какво може да се случи сега.

Още една опасност. Рязко се сви производството на изкуствени торове, защото изисква много газ. Това значи, че рязко ще намалеят добивите от зърнени култури. Т.е. глад, особено в Африка и засилена миграция към Европа. А Европа е континентът, който най-много ще пострада от войната, нищо, че тя не се води на нейна територия. Поради безразсъдната си политика ЕС се оказа между чука и наковалнята. От едната страна Тръмп им казва, че иска Гренландия и без САЩ НАТО е книжен тигър. От друга, Путин ги разиграва като обещава да спре подаването на газ за Европа преди Брюксел да се е отказал от него. Украйна съвсем изчезна като тема. Само тук-таме, от кумова срама, някой пролива крокодилска сълза за спихващия се киевски режим. Единственият изход за Европа е в нормализирането на отношенията с Русия и връщане към руските енергийни източници. Неизбежно е, както и да беснее сега европейската върхушка. Колкото по-рано стане, толкова по-леко ще ни се размине. По-разсъдливите вече търсят потайни пътеки към Русия и се надяват Москва да повярва на сълзите им.

Един друг щрих дава също поглед върху положението. Златото трябваше стремглаво да поскъпва, война е, нали? Но вместо цената му да лети нагоре, тя започна стремглаво да се свлича. От 150 000 евро килото падна под 130 000. Обяснението е, че някои застрашени страни бъркат в златните си резерви, за да купуват храни, горива и оръжия. Значи не се надяват конфликтът да приключи скоро. Песимизмът идва от преценката, че Израел и САЩ не могат да изпълнят целите си, а и няма как да излязат сухи от водата. Но дори да успеят да се измъкнат, иранците няма да се примирят с това, а ще искат САЩ да се изтеглят въобще от Близкия изток и да им платят репарации за нанесените поражения. Говори се, че оценили щетите си от войната на един трилион долара. Досега.

Най-страшната опасност още не е видима, но почва да напомня за себе си. Видяхме, че иранските ракети пробиват железния купол на Израел. Почнаха да унищожават жизнено важни обекти. Ако това продължава, нищо чудно Израел да обяви, че съществуването му е застрашено и да заплаши, че ще прибегне до атомната бомба. Има ли я? Израел няма атомно оръжие, но ако се наложи, ще го използва, казваше Голда Меир. Представете си какво ще стане, ако Нетаняху реши, че е наложително да натисне копчето. Оттук нататък войната само ще се ожесточава и ефектът и ще се чувства все по-отчетливо върху световната икономика. Агресията срещу Иран все по-ясно се очертава като най-голямата грешка или провалът на Тръмп.

Все пак, човек, каквото си направи, никой не може да му го направи. Същото важи и за човечеството.