Не мога да не се спрa на един феномен в нашата политическа действителност – истеричната омраза към Русия, с която парадират управляващите. Те държат цял свят да ги види колко силно мразят руснаците и колко предано следват американската политика. Така създават у всеки глупак впечатлението, че щом ругае убедително Русия, той може да се изкачи до най-високите постове в партиите и правителството. Друго не е нужно. Примерите се натрапват всеки ден.

Ето, може ли разумен човек да се перчи, че с Русия „в историята често сме били на противоположни страни при различни конфликти“, както се тупа в гърдите Тодор Тагарев. Ами при същите конфликти сме били на противоположни страни и със САЩ и Великобритания. Това повод за гордост ли е? Нима министърът на отбраната не знае, че и двете войни, в които сме били във враждебния на Русия и воден от Германия лагер, са завършвали с национални катастрофи. Чувал ли е този могъщ интелект за Ньойския договор, за завоя на Черна, за гръцките претенции границата да е до Асеновград? Няма ли едно на ум, че и третото съюзяване с Германия срещу Москва може да завърши с национална катастрофа? А тя ще ни довърши.

Това е опасното. Другото е смешно. Борбата с руската пропаганда, за която се бяха захванали някои деятели, напомня на битката с вятърните мелници на рицаря на печалния образ. Представете си как едни кухи глави определят кое е руска пропаганда и нареждат как да се забрани. Сизифовски труд ще кипи по редакции и студия, за да се противодейства на въртенето на земята.

Кое е руска пропаганда? Превземането на Мариупол? Е, не го ли взеха? Да мълчим ли? Противоречията между Зеленски и Залужни? Научихме за тях от западния печат. Валс № 2 на Шостакович? Състоянието на Байдън? Разрастването на БРИКС? Романът Идиот на Достоевски? Кое?

Как да скрием, че санкциите имат обратен ефект и вместо да извадят очи, те изписват вежди на руснаците. „Нюзуик“ пише, че миналата година Русия е имала ръст 3 % РЪСТ, САЩ – 2.4 %, Европа – 1 %, а Германия е под чертата. „Нюзуик“ рупор на руската пропаганда ли е? И след като руската пропаганда е вредна, американската полезна ли е? Тя като противоотрова ли ще ни карат да я поглъщаме?

Лошото е, че безумието дава резултати. В Русия се ширят антибългарски оценки. В сайта “Совсекретно” някой Сергей Балмасов писа: „Братушките се продадоха на врага. Да благодарим на българите, че ни избавиха от историческите митове. Похарчихме доста кръв и пари за тях“. Материалът е огромен и изобилства с неприятни факти и анализи, които не случайно са така методично излагани. Явно в отговор на русофобията на управниците ни в Русия се надига вълна на ненавист към нас. Неприятното е, че тя е насочена към българите, а не към правителството, което е инструмента, извора на русофобията. Не е народът. Но това е стара колкото света практика – народът тегли от безумията на управниците.

Освен това, почнем ли и ние да ровим в историята на българо-руските отношения, ще намерим не малко поводи също да упрекваме руснаците. Ще си спомним как Горбачов ни заряза изведнъж, сами пред ръмжащата след възродителния процес Турция. Как скъса 45-годишни икономически връзки и парализира износа ни. Преди това как съветското Политбюро не ни позволи да развиваме отношенията с ГФР и с Япония, как за да не възраждаме капитализма накараха Живков да разруши Родопа – социалистическия концерн, който баща ми беше създал.

Някой път можем да поговорим и по тази тема. Аз знам много подробности. Но какво печелим от това, че възкресяваме спорните моменти, а не залагаме на това, което ни сближава? Може ли да се съпоставят проблемите в българо-руските или българо-съветските отношения с великото дело на Освобождението? Какво печелим като затриваме вековното приятелство и могъщите връзки с един велик народ? Печелим ли американската любов или уважението на англичаните ? Глупости, не виждаме ли, че ни презират, особено като гледат какви хора търпим да ни управляват.