На пророчицата Ванга се приписва предсказанието, че България ще тръгне напред когато открием костите на Левски. Както във всяко предсказание и тук има алегория. Ако приемем, че пророчицата има предвид не тленните останки, а духовното наследство – това са заветите, уроците му към нас, държането пред турския съд, неговата Нареда на работниците за Освобождението на България – то пророчеството придобива особен смисъл. Може би от него следва извода, че ако открием силата на заветите на Левски, ако ги прегърнем, ако станат нашата национална идеология, градивен елемент на националната доктрина съмнява ли се някой, че ще тръгнем бързо напред.
Представете си къде щяхме да бъдем, какво би станало, ако бяха спазвани принципите на Апостола – управниците да печелят не за себе си, а за целия народ, да гледат народната работа повече от всичко друго, повече от себе си дори, да си казват кривиците и да се поправят, па да вървят заедно напред, да избягват и най-малката гордост, да не присвояват на себе си нищо, да са съветват един други и да са слушат, да постъпват зряло, защото си играят с живота на 7 милиона българи.
Не гледайте, драги зрители на това като утопия, а като на програма, която може да се осъществи. Това е идеологията на Левски, тя съществува. Ако я преоткрием и прегърнем, няма как да не тръгнем напред. Апостола събира всичко, което иска в три думи: свобода и всекиму своето. Това значи да бъдеш свободен и да помагаш на другите да се чувстват така, да пазиш своето и особено своята държава и да не ламтиш за чуждото.
Век и нещо преди да си отворим държавата и душата за чуждите инвеститори и покровители, в дописка за Каравеловия в. Свобода Левски прозира, че “европейската ингелизка цивилизация, човеческите немски идеи, християнските проповеди на протестантите и пр. не са нищо друго, освен “ Стани, куме, да седна“.
И точно така се случи. Преди 30-35 години ние станахме, те седнаха на мястото ни и много удобно се почувстваха. Тачим Левски, защото е еманация на патриотизма и отрицание, антипод на глобализма и ултраглобализма. Той изрично предупреждава, че трябва да вярваме само на себе си. Опитайте се да наложите който и да е от заветите му към практиката на управляващите и към модните политически тенденции и ще видите, че те са несравними, несъвместими, като огъня и водата са. Затова на думи всички почитат Левски, на дело бягат от заветите му. Срам ги е управниците от него, страх ги е даже да нарекат летище София на негово име, да не би някой представител на ингелизката цивилизация да им скръцне със зъби. Ние обаче не се страхуваме да разпространяваме заветите на Левски и да се борим, да настояваме държавата ни да се управлява в съзвучие с тях. Само тогава може да стане тази чиста и свята република, за която отдавна бленуваме.