10 март 2025 г.

Маркс определя формулата на капитала като „пари-стока-пари прим“. Купуваш стока, преработваш я, продаваш я по-скъпо, реализираш печалба-прим. Прим е принадената стойност. С тази формула западните страни завладяха света. От известно време алчни политици я преобразуваха в „пари-ВЛАСТ-пари прим“. Т.е. вместо стока ти купуваш власт, благодарение на нея крадеш и умножаваш инвестицията по две, по три, по сто, по хиляда. После влагаш част от краденото за нов пост – министър, кмет, депутат. Щом го докопаш, почваш да трупаш за следващия мандат. Така властта може да се разглежда като стока – купува се и се продава, а притежанието ѝ се оказва най-изгодния бизнес в света.

Има обаче една особеност – ако формулата „стока-пари прим“ движи обществото напред, формулата „власт-пари прим“ го връща назад. Защо? Ами чистият капитализъм издига на повърхността предприемчивите, активните, талантливите, готовите да рискуват и да се борят за успеха си. Властовият капитализъм изкарва на върха чиновници, обикновено хора хитри, дребнави, често малодушни, лъжливи, повратливи, нерядко прости, които се преобразуват в политици и работят на принципа – щом съм се изкачил дотук, значи съм много способен. Следователно трябва да стана и много богат. Вземете кой да е вестник, погледнете какви глупости произнасят властващите и ще се убедите в моето заключение. Ето и няколко примера.

Сега в Народното събрание текат разправиите по бюджета. Но, забележете, там се карат не как държавата да спечели и натрупа повече възможности, а как да се разпредели това, което го няма. Няма ги парите, с които да се върже бюджета. Защото властта харчи много повече от това, което получава. Има дупка, която се запълва как? Със заеми. Днес милиард, утре два, вдругиден пет. Така брутният външен дълг на България към 31 декември 2024 г. достигна 100 милиарда лева. Може да не изглежда страшно като процент от БВП, но всъщност е ужасяващо, защото държавата вече няма собственост да обезпечи този дълг.

Франция има много повече задължения като процент от БВП, да, но има огромна собственост, т.е. има солидно покритие. Ако се върнем у нас 100-те милиарда дълг означават, че всеки българин, новородените вкл., дължи по близо 17 000 лв на чуждите банки.

Вземат управляващите заеми на поразия, за да задушат недоволството от некадърността им да управляват. Вземат, за да се задържат на власт, та да откраднат достатъчно за покупката на следващия пост. Нали няма те да ги връщат. Не ги интересува, че политическите съображения не трябва да изкривяват икономическата логика.

Нашите не проумяват, че България не трябва да харчи повече, отколкото произвежда. Държавата не може да живее на заем. Тръгне ли по този път, тя ще изчезне. Ще бъде изкупена, със земята, водите, горите, крайбрежието, всичко и после само ще и сменят името. Населението може да остане да слугува, може и да бъде разпиляно по света. 13 и половина века история ще потъне в бездните на Черното море. Това ще е резултатът от безумното управление през последните десетилетия, при което производствените мощности се унищожаваха, производителните сили се разпиляваха, а богатствата се разграбваха. Пресушиха се реки и ручейчета, които захранваха държавната машина. Пренасочиха ги към чужди джобове. Разпродадоха, подариха, прахосаха, раздадоха на мутрите си, дадоха на концесия… Ако утре тук се открие най-голямото петролно, газово или златно находище в света, те няма да го разработят, за да захранва бюджета, не, те веднага ще го бутнат на някоя чужда фирма. В това ни убеждава и провала на предложението за промяна на формулата на концесионните такси. Как бе, с кой акъл депутатите отхвърлиха възможността жалките концесионни такси, които държавата получава, да бъдат приведени в съответствие с интересите ни и световната практика. Не, не и не. Трябва много здраво да са вързани, за да се саморазобличат така позорно. Особено впечатление направи позицията на БСП – от 15 депутати 14 се въздържаха, един гласува дори против.