29 септември 2025г., „Не се страхувай“ 

В студиото на „Не се страхувай“  –

артистът Камен Донев,

чийто талант пълни залите

и всеки негов спектакъл става събитие,

с диагноза за съвременна България.

 

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Гост на „Не се страхувай“ тази вечер е артистът Камен Донев. Един от най-известните и най-високоценени съвремени актьори. Познавате го наред с емблематичните му моноспектакли: „Възгледите на един учител за народното творчество“, „Възгледите на един учител за всеобщата просвета“, „За силата на словото“ и „За сватбите“, които пълнят многохилядни зали. Камен Донев е и режисьор, драматург и хореограф. И много дълго време ще ни е нужно да изброим Ролите му в киното, театъра, режисорските, музикалните изяви, авторските спектакли, авторските отличия, наградите и т.н. Затова накратко бих казал за него – един ренесансов човек на българската сцена, впечатляващ и незаобиколим.

Добър вечер, Камен Донев! Добре дошли, в студиото на „Не се страхувай!“

Но преди да започнем разговора, искам да Ви поздравя за борбеността и непримиримостта Ви с прогнилото управление на Народния театър „Иван Вазов“. Нашият гост спечели окончателно делото с директора на театъра Василев. Дело, възбудено, представете си, защото Донев нарекал публично директора „мижитурка“ и „дребен човечец“. Последният се докачил и искал финансови компенсации от 2500 лева за наранената си душевност. Сега, ядец, наранената душевност ще плаща разноските по делото. Ами, мижтурка е тоя директор. Как иначе да бъде наречен човекът, който вкара в репертоара на Първата ни сцена гнусния антибългарски пасквил „Оръжията и човекът“? Режисиран, при това, по най-бездарния начин от един сърбо-хрватски потомък – Джон Малкович. Помните митинга пред театъра, преди премиерата, когато за малко директорът не яде бой от възмутени столичани. Та, спонтанната реакция на хората провали премиерата на пасквила и принуди режисьора да зяпа втрещен празната зала. Та, честито за спечеленото дело, макар, че ви го казвам, на патерици – от тогава минаха няколко месеца. Но, поздравявам Ви, че накарахте мижитурката да клекне. Все пак, какво е обяснението Ви и защо въпреки това, въпреки протестите, спектакълът беше наложен на сцената на театъра?

КАМЕН ДОНЕВ: Аз не мога да си го обясня. Единственото обяснение, което в момента мога да дадам, това е некадърност. И донякъде преследване на някаква евтина сензация, Това само той си знае. За мен остава загадка. Остават загадка много други неща, които той е направил в Народния театър, за които, за съжаление, обществото няма как да знае, защото те се пазят в тайна. Но понеже аз имам колеги отвътре, които ми казват какво се случва и какво става, какви безобразия се вършат, знам, че нещата вътре хич не са добре. Но така е, в България много неща остават скрити, за съжаление.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Може ли да споделите някои от тези безобразия, за които сте чувал?

КАМЕН ДОНЕВ: Чувал съм за неговото арогантно отношение към служителите, за това, че уволнил много хора. Говори се за това, че е назначил много некомпетентни хора, които правят постоянно фалове, издънки. Вече е публична тайна, че театърът няма добра посещаемост. Но рано или късно това ще излезе наяве.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Аз, а и много хора, например, сме си казали, че няма да посещаваме театъра, докато той е директор. Преди всичко заради „Оръжието и човекът“. Иначе аз не знам тези други подробности.

Но, драги зрители, на 1 ноември, точно в Деня на будителите, в зала 1 на НДК, Камен Донев ще говори за „Силата на словото“. Една трудна задача, защото словото е постоянно унижавано от управляващите и подмазващите се медии. За стотен път. За стотен. Стотното представление! Честито!

КАМЕН ДОНЕВ: Да, юбилей имам. Благодаря!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Виждаме, че политическите персонажи, с малки изключение, имат не само бедна мисъл, но и твърде скромен речник, като на Елочка Шчукина малко. Защо Словото е в такова положение, унизено положение! Може ли да се бори, да пребори тази действителност и да я наделее? Вие сте оптимист, изглежда? Че словото ще победи?!

КАМЕН ДОНЕВ: Да, аз винаги съм оптимист. Словото ще победи. Това исторически се доказва. Словото минава през вековете и през събитията. Но защо нашите политици? Ами защото Словото е проекция на същината на човека. Начинът, по който човек говори, разсъждава и преследва своите цели, говорейки, общувайки, показва неговата действителна стойност. И ние виждаме, че стойността на тия хора там, както ви казахте, в голям процент, има изключения, стойността е много ниска. И това се проявява в начина им на общуване, на говорене, начина им на декларативност – така много обичат да казват кое какво е, как е, да съдят. Не знам какво да кажа освен, че съм отвратен отдавна от това, което виждам в парламента. Но не съм отчаян, защото съм реалист и знам, че нещата ще се променят няма как да не се променят, лошото е, че става бавно, в България става много бавно.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Вие обикаляте страната, давате спектакли, имате спектакли навсякъде и чувствате настроенията на хората, което е много важно. И то ги чувствате непосредственно, без да сте засегнат от някакви политически воали. От какво мислите, че имат нужда хората най-вече?

КАМЕН ДОНЕВ: От неща, които са библейски понятия, бих казал. Но, айде да кажем, най-много имат нужда някой да ги обича, да ги уважава, да се грижи за тях. Защото, нали, идеята на социума е тази – да се грижим един за друг. Хората искат да са спокойни и да живеят в справедливо общество. Не всички хора искат да са много богати, много известни, много влиятелни и т.н. Нормалните хора, казвам го в най-добрия смисъл на думата, искат просто спокоен и справедлив живот и да се радват на дните си. Това е. И хората най-много искат, според мен, да се забавляват – в хубавия смисъл. Като казвам забавляват, визирам това – да се радват на живота във всичките му аспекти: по отношение на своите деца, на пътуване, на общуване, на придобиване на някакви ценности нови. Не говоря за материално отношение. Това искат хората. Разбиране.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: А имат ли надежда? Или са загубили надежда?

КАМЕН ДОНЕВ: Много от тях я загубиха. Знаете, много хора напуснаха България. За съжаление. Но има надежда.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Дали има нещо, което според вас би накарало българите, които емигрираха да се върнат в страната, извън положението, което имат в съответните страни, защото някои хора бягат и се връщат обратно заради джендърщините?

КАМЕН ДОНЕВ: Какво да ги? Тези, които са избягали омерзение от ситуацията, обидени, пренебрегнати, излъгани, те няма как да се върнат скоро. Не виждам защо. За съжаление.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Вие имате една фраза, много се смях като я прочетох – че чужденците идвали тук да се женят, кой знае от какво бягат оттам. Ние по-стока ли сме от западняците?

КАМЕН ДОНЕВ: Да, бих казал, да. Аз харесвам българския менталитет и българското чувство за хумор. Харесвам много от нещата, които са тук. Аз съм от Русе, израсъл съм там и познавам хора от всякакви области – и по-простовати хора, и по-сърдечни, по-спонтанни. Всякакви. В най-хубавият смисъл на думата хора безгрижни, които живеят и обичат живота по-свой си начин. И не бих заменил тази среда с Дания или с Швеция или с Америка, още повече пък с Америка – не мога да ги гледам повечето от тях. Обичам се България и затова съм и тук, защото вярвам, че ние можем сами, можем да се преборим с нещата. Можем. Има примери за това доста. Лошото е, че фокусът на новините и фокусът на медийния интерес е върху негативното.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Мислите ли, че има външен силен натиск, за да се задържа това положение? Или то е плод на наши вътрешни неразбори и непростоти?

КАМЕН ДОНЕВ: Еми, и двете, по-скоро и двете. Аз много харесвам Иво Христов, професора. Много често го слушам, какво говори. Той казва, за съжаление казва, че България вече е една територия. Допуснахме да станем една територия, която е прекалено зависима от много неща и това са големи негативи. Не знам с това как ще се преборим. Не знам.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Кое, според вас, убива националното ни самосъзнание и кое отблъсква хората от чувството, че са българи?

КАМЕН ДОНЕВ: Предателството. Българският народ постоянно е предаван от политици, от управници. За съжаление, може би много хора тук да ме намразят, но българският народ се самопредава постоянно и на много нива, и на най-ниските нива. Как да си обясним, например, че някой продава храни, които са вредни и много добре знае, че са вредни? Ти тровиш собствения си народ в името на някакво забогатяване. И примерите са много, стотици, хиляди. Защо го правим? Защо го допускаме? Защо се самоубиваме самите ние? Е, това за мен е голяма загадка.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Те отровните храни идват повечето от чужбина, защото ги тъпчат с консерванти, за да издържат повече.

КАМЕН ДОНЕВ: Така е. Но не говоря само за храните. И българите правят много мушенгии, както се казва. Преди няколко месеца, покрай Великден, слушах разследване на националното радио за злоупотреби с овчето, с овче месо. Внасят се от чужбина стари меса, бият се фалшиви печати, замразяват, разфасоват в наши заводи и така. Отвратителни неща, които ги правят българи.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Това е защото като че ли сме разграден двор…

КАМЕН ДОНЕВ: Да. Ама ние всички участваме в това. Всички.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: А, не! Борим се, ето, както виждате.

КАМЕН ДОНЕВ: Борим се, да. Аз се боря, но аз не искам да се давам за пример, въобще, през ум не ми минава. Но каквото мога – правя. Примерно, мен ме влудява това, че аз си плащам данъците до стотинка. Защо като отида някъде, в някой плодзеленчук или в някое друго място търговско, не ми дават бележка? Значи аз съм глупак! Така излиза. Значи едни не плащат, други плащат. Защо? Други прибират парите. Защо е това? Обществото е така изградено, че трябва да има и за другия, трябва да се помогне и на другия. Тия болници, тия заведения за… Е, голяма тема. Мене много ме боли това, че тарикатлъкът е хванал за шията тая държава. И, за най-голямо съжаление, това се е превърнало в начин на живот, на подражание от младите. Издигнаха простащината и я издигнаха в култ.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Как се обяснявате, например, това, че все повече и повече деца носят имена, които нямат нищо българско? Собствени имена – разни, Лукреци, Джъстини, Марчели, какво ли не е?

КАМЕН ДОНЕВ: Това е някаква криворазбрана глобализация. Чувал съм родители, които казват, ами, така го именуват детето, щото видиш ли, като тръгне един ден по света да учи, да живее насам-натам…

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Да не му личи, че е българин!

КАМЕН ДОНЕВ: Не да не му личи, а да можело името да е  общовалидно и разпознаваемо, едва ли не, в целият свят. Е, добре де,  защо, питам аз. Защо трябва да е разпознаваемо и да е общовалидно? Не мога да разбера. Какво е това? И също така, като кажат, ама българското изкуство трудно пробивало навън, нямало награди, нямало… Защо трябва да има? Защо? Нали българско изкуство се прави за България, за българите?! Да, добре, ако нещо излезе навън и бива наградено, оценено, добре, берекет версин! Браво, подкрепям! Амо защо тая цел – дай да направим нещо конвертируемо, нещо, което да се продаде. Какво ще продадеш, бе? Какво продаваш? Ти продаваш душата си. Направи нещо, което да зарадва човека до тебе, съседа ти, да го развълнува, да го запали! Дето се вика: да погледнеш живота си от друга гледна точка. Какво те интересува тебе, дали англосаксонският свят или Южна Африка и т.н. не могат да разберат това нещо! Каква е тая неистова страст да се харесаш на някой си там. Ти още тука не си се харесал, тука не те ценят, не те уважават, ти си тръгнал, да се харесваш на някой си там по света!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: От кога ли тръгва тази мания да оценяваме себе си през очите на другите? Дали е от 30-40 години? Дали е от 70-80? Дали е от 100?

КАМЕН ДОНЕВ: С идването на, така наречената, демокрация, защото аз мисля, че в България няма демокрация –  аз си го обяснявам така образно все едно си живял в една къща, малка, затворена отсякъде – и изведнъж падат тия стени и започва да духа, да идват много хора, да идват много изкушения. много нови неща. Хората се побъркаха от това, от изкушенията на външния свят, който за тях беше дълго време недостъпен. И тук вече, както се казва по-народному, не им издържа ангелът. Не им издържа. И затова се започнаха тия поп-фолк тъпотии, мутренски години, гръбежи, тарикатлъци, кражби. Това, всичкото, е плод на дълго потискана никаквост – ти си бил никой. Ти си един мошенник, ти си един човек без център, ти нямаш стойност. И като нямаш нищо в себе си, нямаш живец, нямаш пламък, ти почваш да занимаваш с такива неща. Умният човек какво ще направи? Като се отворят границите ще отиде да учи навън, да направи бизнес, да се върне тук, да го развие, да построи нещо, да съгради. Много от българите са обратното.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Но точно така са правили нашите деди. Отивали във Франция, отивали в Германия, учили и след това се връщат тук, за да помогнат на своя народ. А сега не го правят!

КАМЕН ДОНЕВ: Не го правят! Сега има свръхегоизъм. То се вижда много показателно в търговските вериги в така наречените „черни петъци“. Аз просто не мога да повярвам – какво озверяване настъпва и какво обуначване да се купи, това ровене в едни дрехи, етикети… Чакайте бе хора! Какво стана с вас? Къде е човешкото? Ще се изтрепят за нищо по светофари, по опашки, по чакални – че някой си нещо бил такова, пък го погледнал, пак го бил прередил. Просто, ние самите се давим, един друг се натискаме надолу! Това е много жалко, но това не е случайно. Това идва, защото приоритет на годините след паденето на режима, тоталитарния, в приоритет се превърна имането, искането. Всеки иска да има, да притежава, да трупа. А приоритет трябваше да бъде потребността. Потребността от духовност, от култура и от себеусъвършенстване. Абсолютно в грешния път тръгнахме. Абсолютно в грешния път.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Материално, политически или морално?

КАМЕН ДОНЕВ: Няма нищо лошо в материалното, нека да има изобилие, нека да има избор, нека да има и пари. Няма лошо.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Ама първо те трябва да се създадат!

КАМЕН ДОНЕВ: Първо, да! И второ, човек трябва да се научи да живее с, говоря за моето верую, с това – кое е важно, мама му стара! Кое е важно на този свят? Не е изкуственият интелект, не е колата. Говоря за най-важно. Важното е човекът, важно е кой е срещу тебе, кой е до тебе, с кого си говориш, какво правиш за другия. Това е важното. И всички го знаят, че е така, обаче да вървиш по този път се оказва трудна работа. Трудна.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Но е благородна! Да ви питам пак – какво ви е заключението от срещите, многобройните ви срещи с хората из страната, срамуват ли се хората от управниците ни?

КАМЕН ДОНЕВ: Има го и това, но повече има гняв. Има гняв и… омерзение. Това е. Иначе да, срамуват се.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Защото гневът, той не се потушава. Не. Той само може да се разрасне, докато избухне и се излее.

КАМЕН ДОНЕВ: Страшното е, че тези, които са управници, тях не това ни ги интересува. Те никога не са се интересували от народа, какво мисли народът. И това е защото те не обичат народа си. Отговорът за мен е това. Ако ти обичаш едни хора, понеже са твой народ – ние всички сме брати и сестри – ако ти ги обичаш, ти никога няма да се държиш така, както се държат те.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Каква е причината? Те опорочени ли влизат във властта или властта ги опорочава в момента, в който я подхванат?

КАМЕН ДОНЕВ: По-скоро второто. Защото съм говорил с хора, които са били там и са ми казвали, и после се махат бързо, и са ми казвали, че, например – една партия, всички знаем, тя има някакъв център, има лидер. Значи, като влезеш там в тая партия, каквото кажат отгоре, това правиш. Гласуваш.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Добре де, ама така беше и по времето на Живков – каквото кажаше Партията горе, долу това ставаше. Но имаше повече социална справедливост и държавата беше много по-силна.

КАМЕН ДОНЕВ: Там знаем принципът какъв беше – на юмрука. Железен юмрук имаше. И естествено, когато на идеологически принципи се поставя един държавен апарат, тогава вече е друго. Да кажем, че сега има демокрация, има много партии. Но демокрация, т.е. управление на народа – аз не го виждам.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Много хора го наричат клептокрация, простокрация, какви ли не е типове крации се изреждат, за да определят това състояние, в което сме днеска. И за да го различат от демокрацията.

КАМЕН ДОНЕВ: Аз понеже не съм специалист, нито съм социолог или антрополог, нямам време да се занимавам много и да дълбая, но това което аз виждам, понеже много пътувам, ами от 30, 35 години, нищо почти не се промени – нито пътища се промениха, нито сградите в градовете се промениха, нито болниците. Хайде, да кажем, има изключения, но като цяло, 80% и повече, нищо съществено не се промени. Същевременно, политици излизат, направени, лустросани и говорят, как, едикакво си, как така, как онака… Какво говорите вие? Слепи ли сте? По едно време бях казал на едни мои приятели – возим се в колата – казвам им: обърнете внимание на мантинелите в България. Всичките са наядени все едно динозаври са ги дъвкали. Представете си колко катастрофи, колко безхаберие, никой не се хваща да ги оправи тия мантинели. А да не говорим вече за селата, за селцата, проблемите с образованието, нищо, нищо, нищо не се прави. А всички ми говорят, че нещо става страхотно. Заеми се взимат, купуват се самолети – глупости, тъпотия след тъпотия! Армията е съсипана, няма казарма. Защо няма казарма? Какво лошо има в това да има обучение военно? Аз не виждам да знае някой като хване един автомат, пушка, пистолет, да може да гръмне както трябва, да е подготвен за екстремна ситуация, за не дай си Боже нещо по-сериозно. Защо няма? Така била казвала Европа, защото ние сме в НАТО. Добре бе, Европа може да ти каже утре нещо, което да не го изричам сега, че сме в ефир и ти какво? Ще го направиш, защото Европа е казала?! Нямам против Европа, обичам Европа. Ама къде си ти, българино?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Въпросът с военната служба, сега започва да се връща и със сигурност ще се върне в един момент, но беше направена великата грешка да се премахне наборната служба.

КАМЕН ДОНЕВ: Да, велика грешка беше. Може да не е 2 години, нека да е 6 месеца, но да има, да се мине през това нещо, да имат младите мъже, момчетата, да имат понятие за какво става въпрос. Аз също не съм служил 2 години. Сега всички виждаме какво е положението по улиците. Ти не можеш да различиш момче ли и момиче ли е. Не можеш – дотам го докарахме. Как говорят, как общуват, да не говорим за разните младежки изцепки по моловете. Всичко това го има и се появи, защото държавата не си върши работата. Държавата не намира и не прилага лостовете, за да канализира една енергия в полезна, в градивна, да се мисли занапред, за след 20-50 години.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Какво е Вашето мнение – ако на власт дойдат хора почтенни, родолюбиви, некрадливи, умни – какво бихте ги посъветвали, за да започнат да изправят държавата на крака? Кои, според Вас, са важните елементи, които трябва държавното ръководство да прегърне и да тръгне с тях напред?

КАМЕН ДОНЕВ: Много сериозен въпрос, много дълбок и много труден. Аз мисля, че първото нещо, ще използвам думата е emergency, защото тя е многообхватна, спешното нещо, което трябва да се направи, това е справедливост, справедливост и пак справедливост. Трябва да се смаже цялата престъпност в тази държава. Това трябва да се направи. Това е много сериозен проблем и всички го знаят. Това стане ли хората някакси ще се отворят, дробовете им ще се отворят за една хубава глътка въздух. Чист. Ще видят, че нещо става, ще видят, че някой влиза в затвора, че някой е санкциониран истински. Сега това го няма. Всички виждат, че се краде! Това нещо трябва да спре!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Да, един пример – как министър-председателят даде водите на Арда на гърците безплатно, така, за нищо, при положение, че у нас има водна криза. Драги зрители, това може би наистина трябва да се тръгне от справедливостта. Или при всички случаи тя трябва да бъде един от водещите елементи в програмата на тези, които един ден, да се надяваме, че ще започнат да управляват България така, както на нас ни се иска – да управляват справедливо в интерес на народа и на държавата.