Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин може да се окаже едно от най-значимите политически събития на 21 век. Зависи от последиците, които ще предизвика и най-вече дали след него светът ще започне да се отдалечава от Трета световна война.
Интервюто не беше толкова интересно със съдържанието си – руският президент не каза нищо сензационно, просто изясни позиции, които беше застъпвал и преди. Значението му е в това, че се състоя и стигна нецензурирано и нередактирано до стотици милиона зрители. Досега западните политически кръгове не искаха да приемат руските аргументи и чрез цензурата пречеха те да станат достояние на обществото. Сега те станаха достъпни за всеки, който се интересуваше. До преди малко, само в мрежата X ( бивш Туитър) интервюто е било гледано от над 200 милиона души. Това е две трети от населението на САЩ, бебетата включително. За сравнение – най-гледаното предаване там – Оскарите се следи от 17-18 милиона – 10-12 пъти по-малко. Явно американците искат да погледнат света отвъд цензурата, наложена от дълбоката държава. Същото се отнася и до европейците. Фактически това беше първото пряко нецензурирано, нередактирано обръщение на Путин към западния свят след нахлуването в Украйна преди две години. След седмица – две вероятно ще започнат и социологически проучвания дали и в каква степен то е повлияло на отношението на обикновените американци и европейци към Русия.
Да видим кой спечели и кой загуби от това интервю.
На първо място, разбира се, то е неимоверно постижение за Карлсон. За такъв удар мечтае всеки журналист. С него той се нарежда до светилата на голямата журналистика от последните 50-ина години – Боб Удуърд с разкритията за Уотъргейт, свалили Никсън и Ориана Фалачи за интервюто и с Хомейни. По всичко ли, че ролята на Карлсон в американската политика тепърва ще нараства. Неимоверно много печели и Путин, най-вече с това, че излъчваше искреност и вдъхваше доверие. Освен това показва феноменална памет. Някои неволно го сравняват по този показател с Байдън, за когото казват, че вече не помни какво бил обядвал. Най-много печели светът, ако публикацията и по-скоро ефектът и ни отдалечат от призрака на ядрената война.
Губят облагодетелстваните от еднополюсния модел, тези, които искат да продължат да управляват света както досега и се опитват да моделират световните процеси в своя изгода, плюс всякакви либерастки, космополитни и джендърски разюздани кръгове. Последните бяха особено раздразнени, че някой наруши монопола им върху информираността на западните общества. Дали то налива вода в мелницата на Тръмп? Вероятно, най-малкото мелницата на Байдън вече здраво заскърца.