3 ноември 2025 г., „Не се страхувай“

Миналата седмица външният дълг на държавата надхвърли 54 млрд евро. Само за една година натрупахме още 10-ина млрд евро дълг. С други думи, на гърба на всеки един от нас, пеленачетата вкл. само за една година управниците са натоварили по още 3000 лв задължения. Това значи, че ако искаме да изплатим само този, тазгодишния дълг, догодина всеки българин, бебетата вкл, ще трябва да даде по 3000 лв на чуждестранния кредитор. Ще издържите ли? А ако искаме да изплатим всичко ще трябва да дадем по 8 300 евро, всеки един от нас, заедно с пеленачетата и старците. Или едно 4-членно семейство ще трябва да се раздели през 2026 година с около 63 000 лв., ако искаме да нямаме задължения.

В състояние ли ще сте? Идиотски въпрос, нали, особено за хора, които едва свързват двата края. Но това е истината, колкото и да боли. А тъй като дългът ни изплащане няма, догодина ще вземаме още повече заеми. Ще запушваме старите дупки, ще плащаме лихвите и ще пълним гушата на администрацията. Догодина – още, по-догодина – повече. Управляващите трупат дългове на поразия, плащат си социалното спокойствие и си опазват властта. Да не би да ги връщат те? От техните спестявания? С чужда пита помен правят. Затънали сме в дългова спирала, излизане от която няма. Нямаше да е страшно, ако имахме икономика, която да смели постепенно дълга. Турция е много задлъжняла, но там заемите се вземат основно за инвестиции и икономиката им бълва.

А за нашите управляващи от 30 и повече години икономиката се свежда до продажбата на държавна собственост и концесията. Имало ли е през последните десетилетия един, поне един управник, който да е планирал икономическото развитие и засилването на българското производство за 10-20 години напред. За повечето върхът на икономическата мисъл е да примамят чужда компания да инвестира тук. И какво става – да вземем за пример завода за барут. Щяло да има 1 милиард инвестиции. От тях 49 % ще са наши. От заем, разбира се. Тези пари ще ги командват германците, а ще ги връщаме ние. Ние сме обслужващ персонал. И за какво ще е заводът – за барут и снаряди за подготвяната война.

Вижте парадокса. Ако няма война, ако Тръмп, Путин и Си постигнат компромис и се укрепи мирът, няма да има нужда от барут и снаряди, т.е. и от продукцията на завода, нали. Той става излишен. Другият вариант – избухва война. Заводът пак ще е безмислен, защото няма как да не е сред първите цели на ракетните удари на противника.

Но да се върнем на дълговата спирала. Тази година сме затънали с 10 милиарда, догодина може да са 12, по-догодина 15. В един момент ще стигнем дъното. Тогава никой няма да ни даде и цент без гаранции, че ще го върнем. Ако бяхме извън еврозоната, щяхме да имаме шансове да лавираме. Сега, с еврото ще са ни стиснали здраво за гърлото без никакъв шанс за самостоятелен маньовър. Колкото повече заеми иска, толкова по-подлизурска става властта. Спрат ли кредитите, с които управляващите си плащат социалното спокойствие, ще избухнат вълнения. Веднага кредиторите ще почнат да си искат или парите или обезпечение. Ние нямаме много да дадем – Козлодуй, БДЖ, което е на загуба, водите, колкото земя е останала, малко инфраструктура, подземни богатства. И всичко да продадем, няма да си покрием дълговете. Тогава ще ни вземат на ръчно управление, за да изтискат максимума от държавата или от това, което е останало от нея. Ще стискат и изцеждат, докато превърнат България в дрипа.

Всъщност неизплатимите дългове крият огромен риск България да престане да съществува като независима държава на българския народ и да се превърне в територия, собственост на банки, фондове и мултинационални. Можем да смятаме и кога би могъл да настъпи този момент? При сегашния темп на заеми, прахосване на парите, крадене и продажничество след не повече от 10 – 15 години. Та това е утре. Побира ли Ви се в главата? България да престане да съществува като независима държава на българския народ само след 10-ина години, защото шепа негодници са я продали на чуждите интереси!

Тази перспектива не е последица от нещастно стечение на обстоятелствата. Това е по-скоро закономерно следствие на десетилетията сляпо подчиняване на външни интереси, разпродаване и разпиляване на националното богатство, загуба на суверенитет, прогонване на българите в чужбина, резултат от безразборното и безнаказано, да не кажем “поощрявано” от вън крадене и продажничество на управляващите.

Какво може да се направи? Не знам. Ако имах решение, щях да искам Нобелова награда. Но все пак някои стъпки са ясни. Трябва драстично орязване на държавните разходи, насочване на цялата енергия на държавата първо – за нейното опазване, второ – националното производство трябва да стане приоритет, трето – да се запушат всички ручейчета и поточета през които изтичат парите. В някаква степен следване на тръмпизма. Да спрем пропадането, да върнем суверенитета и силата на България. Да следваме първо и безусловно българските интереси, след това всякакви други – европейски, натовски, франкофонски и то, ако са съзвучни с българските. Ако не са – съжалявам. Сбогом. Ще се съобразим с тях при по-добри времена.