Преди десетина дена почина една легендарна личност – бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър. Човек с неимоверно влияние, всеобхватен поглед, изключителен дипломат, допринесъл много за световния мир.
Срещнах се с него на конференцията, на която в началото на 1988 г. Митеран, тогава президент на Франция, бе събрал нобелови лауреати от цял свят да разсъждават за предизвикателствата пред човечеството. По това време бях кореспондент на Българската Телевизия в Париж, тогава България бе уважавана страна и аз имах достъп до президентския дворец. Приеман бях и от Митеран. Та, представих се на Кисинджър, станах му вероятно симпатичен и той прие да ми даде интервю. Отидохме пеша от Елисейския дворец, където беше конференцията, до една от намиращите се в близост правителствени сгради – вървяхме по улицата без охрана, спокойно, той се държеше като че се познаваме отдавна. В сградата имаше някаква суетня, много хора, шум, Кисинджър спря до едно дърво в двора, попита ме става ли тук, съблече си палтото – много фин жест на уважение към екрана – и като не намери къде да го закачи, го метна на плочките. Усмихна се и започнахме. Изкуших се в памет на този изключителен човек да ви покажа интервюто. Доколкото знам, това е единственото интервю, което Кисинджър е дал на български журналист.
ПАРИЖ, 1988 г.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Доктор Кисинджър, кои са актуалните проблеми, които трябва да реши човечеството в края на века?
ХЕНРИ КИСИНДЖЪР: То трябва да реши проблема за взаимоотношенията във военната и политическата област, в областта на развитието. И в допълнение – това,което е по-трудно, страните, които се развиват в резултат на използването на най-съвременни технологии, да ги предоставят на останалите. Нещо, което не е лесно.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Какви основни политически промени очаквате в света през следващите 12 години?
ХЕНРИ КИСИНДЖЪР: През следващите 12 години? Очаквам, че Япония ще стане значителна военна сила, Китай ще стане по-силен, Индия да стане по-силна страна, ислямските народи да продължат да утвърждават своята самоличност и да нарасне значението на Латинска Америка. И също – двете сегашни ядрени свръхсили да разберат и да признаят, че има много повече свръхсили, отколкото те са свикнали.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Вие току-що казахте, че главната заплаха за мира е политическото напрежение.
ХЕНРИ КИСИНДЖЪР: Точно така.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Означава ли това, че мирът в света може да бъде гарантиран и в Европа конкретно с политически средства?
ХЕНРИ КИСИНДЖЪР: Да, смятам. Всъщност, аз не съм против преговорите за установяване на контрол над въоръженията, те играят полезна роля. В крайна сметка, в периода, когато Съединените щати и Съветският съюз все още носят главната отговорност, те трябва да се опитат да постигнат политическо споразумение.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Доволен ли сте от това, което сте постигнали лично Вие в годините, в които сте били в Белия дом и в Държавния департамент?
ХЕНРИ КИСИНДЖЪР: Аз съм много доволен от това, което беше постигнато през годините, през които бях в Белия дом. Когато бях в Държавния департамент, ние страдахме от факта, че един президент напусна и дойде нов. Така че не бяхме в състояние да извършим всичко, което възнамерявахме. Но като се има предвид този факт, смятам, че направихме това, което беше възможно.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Щеше ли да бъде възможно по онова време да се обсъжда 50%-но намаляване на стратегическите оръжия и ако не…
ХЕНРИ КИСИНДЖЪР: Вероятно не. Но, честно казано, не мисля, че 50%-ното…След 50% намаляване все още ще има останали повече оръжия, отколкото съществуват по онова време. Така че, 50% намаляване няма да ни доведе дори до положението, в което бяхме тогава. Второ – аз не смятам 50%-ното намаляване за толкова важно по причини, които вече изтъкнах. Защото след него все още ще има останали 6000 бойни глави и в двете страни. Повече от достатъчно, за да бъде унищожено човечеството няколко пъти.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: И, ако решим да правим задълбочен анализ, дори взаимоотношенията във военната област не се подобряват. Смятате ли, че след толкова възходи и спадове съветско-американските отношения могат да бъдат стабилизирани?
ХЕНРИ КИСИНДЖЪР: Смятам, че много зависи от това как ще водим нашите преговори. Очевидно, налице е изкушението да се обсъждат първо по-лесните неща, а когато се стигне до проблемите в една или друга страна, нещо се променя. Бих бил по-удовлетворен, ако споразумението, което се обсъжда, действително доведе до положителна промяна. Смятам за прогрес факта, че двамата ръководители се срещат и със сигурност взаимоотношенията се подобряват. Но ние все още не сме стигнали до стабилизиране.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Последният ми въпрос. Какво знаете за България?
ХЕНРИ КИСИНДЖЪР: За съжаление, аз зная доста неща за историята на България. Като студент по история съм изучавал развитието в края на 19-ти-началото на 20-ти век, но не зная достатъчно за съвременна България, никога не съм имал възможност да посетя тази страна. И все пак, на всички Ви желая всичко най-хубаво!
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря. Позволете ми да Ви поднеса един малък подарък от България – розово масло за мадам Кисинджър.
Накрая, ако сте забелязали, му подарих едно мускалче с розово масло, като му казах, че това е все едно букет от 50000 български рози, които да занесе на жена си Нанси. Кисинджър се развесели, каза ми още няколко любезни думи, потупа ме по рамото, вдигна си палтото от земята и се върна на конференцията.
Операторът ми, тогава Толстой Балкански, снимаше до края, но после някой в София отрязал последните кадри, трябва да му са се стрували несериозни.
Както чухте, Кисинджър е учил история и знаеше немалко за нашето минало. В книгата си “Дипломацията“ описва княз Борис Първи като голям дипломат. Не мога да не подчертая, че през 1999 г. в едно предаване на CNBC за събитията в Косово и района той казва, че “славяните в Македония са почти изключително българи‘’. (‘’The Slavs in Macedonia are almost exclusively Bulgarians“.) Но това беше Кисинджър и ставаше по време, когато България имаше авторитет.