29 април 2024 г., „Не се страхувай“

 

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов с коментар:

Възможен ли е изход от сринатата политическа система?

Фалшив елит, оплетен в кражби, скандали и сглобки,

сляп за национална кауза и цел?

Какво е нужно на България – стъпки, посока, въздигане?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Добър вечер! Встъпвате в предизборна кампания с една серия от политически успехи. Правителството падна, този парламент се разтури, махнахте Желязков и т.н. Имате ли някакви други успехи, които аз съм пропуснал, а Вие може да се похвалите?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Господин Василев, току що се замислих, че Вие сте първият журналист, който казва истината такава, каквато е. „Възраждане“ в рамките на три години направи нещо, което никоя друга политическа сила не беше правила. Премахваме вече втори председател на Народното събрание от поста, заради извършени нарушения, сваляме второ правителство. Ние сме в основата на това, статуквото, което допреди появата на „Възраждане“ в българския парламент беше, меко казано, бетонно, бетонирано, сега в момента се тресе. То буквално става жертва на вътрешновидова изтребителна война. И всичкото това е поради простата причина, че съществува все по-силният фактор – българските граждани, които не искат да бъдат зависими от чуждите държави, и в лицето на политическа организация „Възраждане“ намират свой политически представител в парламента, който отказва да прави компромиси с евроатлантическата тълпа. В резултат на което ние наистина постигаме успех след успех. Това, обаче, никой друг не го отбелязва. За което Ви благодаря, че го правите, защото наистина целта на, така да кажем, евроатлантическата медийна среда в България е да скрие истината. А иначе, като говорим за други успехи никак не са малко другите ни успехи – например, буквално преди няколко дни, когато се гласува да се отпуснат 1 млрд. лева за рекултивация на терените на Марица-Изток. Идеята на ГЕРБ и на ПП-ДБ беше да се дадат парите, които ще бъдат отпуснати на държавната фирма, на частни фирми-подизпълнители. Сещате се кои щяха да бъдат тези частни фирми, които щяха да приберат за следващите 4-5 години 1 млрд. лева. Ние, обаче, предложихме, и това се прие – между другото буквално на магия – с 3 гласа, но мина. Предложението ни беше всички тези средства да бъдат изразходвани само и единствено от държавната фирма. Тоест, да не се наемат подизпълнители или под-под-изпълнители. Това означава, че парите, които ще бъдат отдадени от държавата, ще останат в държавната фирма, ще минат през българските работници, които са назначени на държавна служба, не че нямаме опасения, че и там могат по някакъв начин да бъдат откраднати, защото държавата се управлява в момента от ГЕРБ и ДПС, но просто мащабът ще бъде в пъти по-малък. Вместо да се откраднат стотици милиони, надявам се, че сумата ще бъде много по-малка. Вярно, най-добре би било нищо да не се открадне, но все пак ние живеем в една корумпирана и почти пропаднала държава, което е голямото предизвикателство пред “Възраждане“. Как да направим така, че държавата ни да стане нормална, да стане процъфтяваща, богата и благоденстваща? Много просто – трябва да убием корупцията. Защото корупцията е ракът, който убива нашата държава.

В. ВАСИЛЕВ: Аз ще Ви питам специално и за това, но в този период, в това Народно събрание, вие имахте и някои неуспехи. Не успяхте да осуетите разрушаването на Паметника на Съветската армия, не успяхте да прокарате закона за чуждите агенти, референдумът за еврото беше спънат.

К. КОСТАДИНОВ: Точно така. Меко казано спънат. Той беше поруган! Беше, на практика, отхвърлена конституционната воля и правото на избор на 604 хиляди български граждани, което на практика е скрит държавен преврат. Да, ние не успяхме да се справим с много такива проблеми, защото съотношението на силите е такова, че от едната страна сме 37, от другата страна са 203. Винаги, във всеки един момент, когато сме имали възможност да използваме пролуките, които са се отваряли в статуквото, сме го правили. И успявахме, и мисля, че в крайна сметка успяхме да съборим това статукво, след като не беше осъществена ротацията и сега отиваме на предсрочни избори.

Като казахте за Паметника на Съветската армия – ние заведохме дело, което спечелихме на първа инстанция и демонтажът беше спрян. Сещате ли се с какъв мотив загубихме на втора инстанция, обаче, във Върховния съд? Мотивът е, че ние нямаме правен интерес. Ние, като български граждани, нямаме правен интерес. В решението на ВАС пише, че единствено може да има правен интерес само някой, който има изрична връзка с Паметника на Съветската армия. Иначе казано, сега, ако някой реши да събори нечий друг паметник няма някакъв проблем да бъде съборен, а единственият начин да бъде спрян е, ако някой гражданин реши и по-скоро може да докаже, че има връзка с паметника. Как се доказва връзка с паметник? Аз съм юрист, честно казано, не знам. Опитваме се да намерим с нашия юридически екип формулировка, за да потърсим все пак хора, но не знам, честно казано… Пълен абсурд!

Всъщност, не за първи пък българската съдебна система ражда подобни правни абсурди, а те са показателни за обществото, в което живеем. То е отвлечено, то е похитено, държавата ни е точно по тази причина влизаща в категорията, която англосаксонските специалисти наричат пропаднали държави – failed states, както казват на английски. Държави, в които институции съществуват само и единствено на книга, те не работят, в които законите се опорочават и изкривяват от този, който управлява. Знаете ли, аз наскоро четох една книга, много интересна книга, за железния префект, това е Чезаре Мори, който е бил префект на Сицилия по време на началните години на управлението на Мусолини. Изпратен е в Сицилия, за да се справи с мафията, по неговия начин, пълен карт-бланш. На ръба на закона, дори леко отвъд закона. Което, в крайна сметка, е било наложително и решението е било правилно към онзи момент. Знаете ли какво му пише Мусолини в своето писмо? „Ваше превъзходителство, разполага с пълен карт-бланш. Използвайте законите както намерите за добре. Ако законите не Ви харесват, не се притеснявайте, ще напишем нови“. Не Ви ли прилича това писмо на Дучето на Италия на изявления на български лидери, политици, министър-председатели, хората, които казват: „Законът – това съм аз. И ако законът не ми харесва, ще го направя така, както на мен ми харесва“. Същата работа, едно към едно! Ние живеем в едно все по-фашизиращо се общество, неслучайно и Паметникът на Съветската армия стана една от целите на управляващите, защото той е символ на антифашизма, на антифашистката борба в България.

В. ВАСИЛЕВ: Победа!

К. КОСТАДИНОВ: И победа, и ние затова много пъти зададохме въпроса: ако събориш паметника, символизиращ победата над фашизма, какво получаваш? Символ на победата на фашизма. Точно това се случва! Парадоксът е, че същите тези хора, които сега бутат антифашистките паметници, наричат себе си демократи и твърдят, че се борят с фашизма, но тук вече влизаме съвсем в посланията на Джордж Оруел в неговата безсмъртна книга „1984“, където всичко се изкривява. И всъщност, нещата, които той е написал преди близо 80 години, до голяма степен се осъществяват в наше време, в нашата държава, но за съжаление, не само в нашата, защото това е, бих казал, европейски и световен феномен.

В. ВАСИЛЕВ: Ние ще засегнем и тези въпроси, които излизат извън нашите граници, но аз искам да Ви попитам, Вие говорите, че имате готов състав на министерски съвет.

К. КОСТАДИНОВ: Точно така. Всяка партия трябва да има.

В. ВАСИЛЕВ: Всъщност, правителство в сянка.

К. КОСТАДИНОВ: Ами, не сме го обявявали по обясними причини, но разполагаме с такъв състав, така е.

В. ВАСИЛЕВ: Искам да Ви питам за няколко основни елемента и ви моля за всеки един от тях да кажете с по няколко щриха каква би била Вашата политика, ако вземете властта. Първото е участието във войната.

К. КОСТАДИНОВ: Категорично против. Ние винаги сме били ясни и категорични, че България не просто не трябва да участва в този конфликт, защото знаете, че в момента има много сериозен натиск към България да изпрати свои войници в Украйна. Под благовидния претекст да защитава българското малцинство в Одеска област. За там са предвидени нашите войници. Нека да кажем, всъщност, каква е целта на администрацията на Байдън, която между другото е най-голямата заплаха за световния мир. Няма какво де се лъжем, трябва да се молим за победа на Тръмп на тези избори, които идват в Съединените щати наесен, защото, ако Тръмп не спечели, а той е последният шанс на мира, Байдън няма да се поколебае да ни вкара във война. Всъщност, аз не знам дали Байдън ще разбере, че ни вкарва във война, защото вероятно той не помни това, което е казал днес сутринта. Но така или иначе, целта на сегашната американска администрация е не само български, но и румънски, полски и унгарски войски да влязат в Украйна под благовидния претекст да пазят своите малцинства. Защото в Украйна има и унгарско, и полско, и румънско, и българско малцинство. Българското е, между другото, третото по големина в Украйна. Като след това целта ще е да има убити българи, за да може да се създаде един кървав ров между България и Русия, за да може тук пропагандата да беснее и да излива потоци от антируска омраза. Тя не че сега не го прави, но вече ще има и формалната причина да го стори. А след това от там до вече активното участие на българи в бойни действия и съответно, ответни реакции от страна на Руската федерация към българската територия, мисля, че няма смисъл да коментираме. Всъщност, това ще е началото на Трета световна война. Така че, категорично се обявяваме против и, разбира се, най-малкото, което е, спиране изцяло на военната помощ за Украйна. Това, обаче, в България може да го гарантира само и единствено „Възраждане“. А единственият, който може да обещае и ще го стори, съм аз. Българите имат два много простички избора: война или „Възраждане“. Трети път няма.

В. ВАСИЛЕВ: Корупцията.

К. КОСТАДИНОВ: Корупцията, както казах и изпреварих въпроса, е ракът на държавата, не само на българската. Тя трябва да бъде унищожена тотално. Аз мога да Ви дам един пример как би следвало да се случи това. В Грузия Саакашвили имаше един много добър опит в това отношение. Грузинското МВР беше пропито от корупция, знаете какво направи той в този случай? Той просто разпусна МВР.

В. ВАСИЛЕВ: Както в Сингапур стана…

К. КОСТАДИНОВ: За Сингапур не знам, но той уволни абсолютно всички полицаи, като им позволи да кандидатстват наново, но на общо основание с други, които не са работили преди това в системата на МВР, но при едно условие: задължително минаване през полиграф и тест за лоялност. За лоялност включва въпроси като: взимали ли сте подкуп? А знаете ли някой друг в системата да е взимал подкуп, но не сте казал и други подобни. Над 50% от бившите служители на МВР отказаха да се явят. След което новата полицейска система вече работеше по съвсем друг начин. И в момента може да се каже, че Грузия е една от държавите, да не кажем с нулева корупция, няма държави с нулева корупция, но с минимално ниво на корупция. За държава от бившия Съветски блок е наистина много високо постижение. Същото нещо важи и за съдебната система. Даже там е още по-лесно, защото, ако в системата на МВР работят близо 80 хиляди души, тук не слагаме, разбира се, само униформените полицаи, а и всички останали, които са вътре, то в съдебната система бройката е доста по-малка. Там говорим за няколко хиляди съдии и прокурори. Много по-лесно е. И, повярвайте ми, резултатът ще бъде още по-бърз и още по-ефикасен. Това е начинът. А що се отнася до хората, които са в политическата среда, защото те са на върха на политическата корупция, политическата корупция е на върха във всяка една държава, в конкретния случай в България. Знаете, че за всеки всичко се знае. Ето Ви какво се случи сега с корупционния скандал в МВР. ДАНС са проследявали тези хора, включително и Живко Коцев, в продължение на две години. Петя Банкова – също. Бившата шефка на митницата, която в момента е в ареста. Това се е правело години наред, но те по една или друга причина казват, че са имали нужда да научат, да съберат информация и т.н. Всичко се знае за всеки, просто тази информация не се използва. Поради много причини, едната от тях е, че се държат определени хора в зависимост. Аз нямам подобни скрупули. Нямам зависимости. И точно поради тази причина не се страхувам да предприема следващата стъпка: да изкарам всичко на бял свят. За да може да пречистим българската политическа система, защото в момента, пък и не само, въобще, политическата среда е пълна с хора, които твърдят, че те са се родили вчера целите в бяло, а са толкова изцапани, меко казано, че не би следвало да докосват каквато и да е власт, но не би трябвало да бъдат и на свобода.

В. ВАСИЛЕВ: Какво Ви кара да вярвате и да бъдете убеден, че, ако дойдете на власт и приложите тази програма, включително и за излизане от НАТО, англосаксонците ще Ви оставят, англо-американците ще Ви оставят…

К. КОСТАДИНОВ: Жив?

В. ВАСИЛЕВ: … на власт, защото те имат огромен набор от средства -майдани, революции, кадифени, преврати, убийства… Те имат огромен набор от средства.

К. КОСТАДИНОВ: Това, което ме кара да вярвам е желанието на българския народ най-накрая да живее в свободна и нормална държава. Защото, да, ние знаем какво можем да очакваме, това е, разбира се, най-малкото. А иначе, както е добре известно, те не се свенят и от това да извършват и физически покушения, атентати, опити за преврати, но ние просто нямаме време за губене, господин Василев. България умира с по 100 000 души на година. Всяка година намаляваме с по 100 000 души, които или са починали, или са емигрирали. И този процес е почти безвъзвратен. Казвам почти, защото, все пак, хипотетично, можем да върнем българите от чужбина и хипотетично можем да увеличим раждаемостта. Но за момента няма никакви действия в тази посока. Единствената организация, която работи в тази посока, е „Възраждане“. Така че, ако българският народ иска да живее в нормална, благоденстваща, богата и процъфтяваща държава, неговият път е един – единствен и това е „Възраждане“, няма друг. Всички останали политически сили ги видяхме и продължаваме да ги виждаме. Клоаката, в която е превърнат българският парламент, който е еманация на политическия ни живот, е достатъчно красноречив пример за това. Не случайно и този парламент е с 5-6-7% одобрение, даже, според мен, ако сега се направи някакво социологическо проучване, може да излезе и 5 или 2%. И това няма да се промени, докато „Възраждане“ не започне да управлява. Вярата ми е в народа, аз нямам на какво друго да се уповавам. Разбира се, като вярващ човек, вярвам и в бог. Но в крайна сметка и Господ помага, но в кошара не вкарва. Ние трябва да си свършим работата. И ако успеем да убедим българския народ, че той заслужава такова бъдеще и че той може да има такова бъдеще, дори и да се опитат да направят преврат, дори и да посегнат на някой от нас, знаете, има такава сентенция: „Може да убиеш революционера, но не можеш да убиеш революцията“. Нашата цел е да започнем революция, тя вече всъщност почна – тиха, електорална революция, която се извършва бавно и постъпателно. Но смятам и вярвам, и съм уверен в това, че много скоро нашата революция ще се увенчае с успех. Просто нямаме друг избор. Дошло е време, в което вече не бива да си задаваме въпроса дали сме на ръба на пропастта. Ние не сме на ръба на пропастта, за съжаление паднахме. Въпросът е дали можем да опънем парашут. И да имаме поне меко приземяване.

В. ВАСИЛЕВ: За да стигнете до тази цел, трябва да убедите хората. Трябва да убедите голямо мнозинство от хората.

К. КОСТАДИНОВ: Точно така.

В. ВАСИЛЕВ: Първо да ги накарате да гласуват. Второ – да гласуват за Вас. Кажете ми по няколко от останалите теми, пак да се върнем на вътрешната политика, които с по няколко думи да обрисувате вашата политика в няколко други сектора. Да започнем със селското стопанство и продоволствената сигурност.

К. КОСТАДИНОВ: Много е важен въпросът за хранителния суверенитет. Знаете много добре, че всяка една държава има 5 форми на суверенитет: политически, икономически, отбранителен, хранителен и финансов. От всичките тези само финансовият ни е останал, защото имаме собствена валута засега! Успяваме да се преборим и смятам за успешно, въпреки, че беше направен скрит държавен преврат и не беше допуснат референдумът на нашия български народ, но към настоящия момент успяваме да се справим.

Но що се отнася до хранителния суверенитет – казвам успяваме да се справим, защото еврото няма да бъде въведено през 2025 година, както става ясно, и ще направим всичко възможно да не бъде въведено никога, след като влезат в Европейския парламент нашите европейски депутати. Ще направим петиция в Европейския парламент, която да бъде обсъдена и приета от Европейския парламент. Но това е друга тема – за след 9 юни вече. За селското стопанство – в момента едва 20% от хранителните продукти в българските магазини са български. 80% са внос. Първото нещо, което трябва да се направи, е,  но това означава да имаме променена политика на взаимоотношенията с ЕС и да имаме протекционистка политика спрямо българското производство. За да стане това нещо и за да започнем пък да правим по-сериозни дотации от страна на българската държава, ние трябва да успеем да предоговорим условията за членство на България в Европейския съюз, защото в момента правилата на ЕС забраняват да помагаме на собствените си производители. Има, разбира се, сложени някакви рамки, ограничения, които по-скоро действат за задушаване на българските производители, отколкото за тяхното подпомагане. Това е първото нещо, което трябва да направим, за да си поставим една проста цел: 100% задоволяване на вътрешния пазар. Ние в момента не можем да задоволим собственото си население и неговите хранителни нужди. Ако утре, не дай Боже, стане нещо, и границите се затворят, след две седмици ще започнем да гладуваме, защото като се изпразнят складовете на големите магазини, които 90% от тях са чужди и работят с чужди стоки, ние ще гладуваме. Така че, това е най-важното нещо, включително и стимулиране на производство по селата, малки стопанства, до 100 декара, това са малките стопанства. Никой да не си представя само единствено градина в двора, тя няма да бъде подпомагана, ако човек реши.

Вие много добре знаете, че имаше система, която, нека да кажа на Вашите зрители, е един от основните приноси на Вашия баща да се създаде партньорство между държавата и частните стопани. В която всъщност България е постигнала огромни успехи и се превърнахме в държава с едно от най-големите производства на селскостопанска продукция на глава от населението. България беше в топ 10 в това отношение. В много сектори ние бяхме номер 1, в най-лошия случай номер 2. Това може да се случи отново. Стига да дадем гаранция на хората, че те ще имат пълно изкупуване на своята продукция. Нещо, което се правеше, например, с тютюнопроизводителите до началото на този век. По политически причини този сектор беше убит напълно. И на една част от хората им се обясняваше, че ще се търсят други варианти за развитие. На практика ги накараха да емигрират, с което бяха обезлюдени много населени места, особено в Южна България. Така че в това отношение имаме много-много какво да свършим, но преди всичко и не само в този сектор и в много други се минава през предоговаряне на условията за членство на България в ЕС. Ако ние не успеем да го постигнем, еврокомисията може да ни наложи глоби и санкции, за това, че подпомагаме собствените си земеделци. Колкото и парадоксално да звучи. И тук вече въпросът, който трябва да си зададем: а искаме ли да членуваме в такъв съюз, който ни наказва за това, че подкрепяме собствените си граждани? Тук този въпрос трябва да си отговорят на него гражданите, които ни гледат. Аз имам отговор на този въпрос. Ако не успеем да предоговорим членството, между другото, не сме само ние, които мислим в тази посока, много други политически организации в Европа мислят като нас, трябва да има референдум за напускане на Европейския съюз. Защото той се оказва опасен. Той ни използва само единствено като суровинна база и икономическо-демографски придатък. Източва нашите хора, източва работната ръка, източва мозъците на България, източва суровините, а внася готова продукция. Няма как да продължава това нещо. Така повече не може.

В. ВАСИЛЕВ: Те са източили и златото. Нали има 2/3 от българското злато – 27 тона, колкото са, в Лондон.

К. КОСТАДИНОВ: Точно така. 25 тона българско злато…

В. ВАСИЛЕВ: Те също са някакъв гарант за това, че няма да „мръднем“ встрани.

К. КОСТАДИНОВ: Абсолютно! Благодаря! Наистина разговорите с Вас са изключително нормални, защото, обикновено, когато аз кажа това нещо в други телевизионни предавания, започват: ама Вие откъде имате доказателства, ма какво смятате, ма защо така… Много други държави са го направили.

В. ВАСИЛЕВ: Е как, златото е в Лондон!

К. КОСТАДИНОВ: Да, всички знаят, но това се опитват да ни го представят като нещо нормално. Знаете ли какво ми отговори Димитър Радев – защото то /златото/ е вече близо 20 години в Лондон, 2004-та – 2005-та е пренесено, по време на управлението на НДСВ и ДПС – знаете ли какво ми отговори Димитър Радев, когато го попитах официално, с писмо: защо не се върне българското злато от Лондон? Той ми каза, че, ако го направим, ще ни намалят кредитния рейтинг. Защото по този начин ние ще покажем недоверие в тази институция, банкова. Защото става въпрос за частна английска банка! Bank of England! Ние ще покажем недоверие към тази банкова институция, затова международните агенции, които оценяват кредитния рейтинг на държавите, ще ни намалят кредитния рейтинг. На Вас как Ви звучи това? Звучи като рекет! Да не говорим, че наистина опасността е много. Утре „Възраждане“ започва да управлява, английското правителство казва: „ние не признаваме това управление, то не е демократично, парите си остават при нас“. Когато имате демократично правителство, тогава ще Ви ги върнем, а какво е то и дали е демократично, ще решим ние.“. Това се случва на много места. Между другото, сега се случва с Русия, преди това се случи с Венецуела, примери такива имаме във времето колкото щете. Така че, най-доброто решение, което можем да направим, е да си върнем веднага българското злато. Странното е знаете ли кое, обаче? Ние направихме проверка, защото поляците по подобен начин са си върнали златото, румънците в момента са в такава процедура, ние не сме единствените, които сме си изпращали златото на запад, но май сме единствените, които сме си го оставили в момента. Знаете ли какво се случва, когато тръгнеш да си искаш златото? Изпращането отнема от порядъка на седмица до две. Връщането, обаче, отнема около 1 година! Ако ние сега си поискаме златото, в най-добрия случай англичаните ще ни го върнат догодина по това време. Защото то се праща на порции, бавно, полека… Виждате ли за какво става въпрос? Нека да го кажем откровено: на практика българското злато е заложник. То е заложник. С този заложник се опитват в момента да контролират българската външна политика, ако евентуално „изтърват коня“ тук, в България, грубо казано, и ако ние, българите, почнем да ставаме прекалено независими и почнем да шаваме, това им е последният коз. Те го правят така и с Русия. Разбира се, Русия е велика сила, тя има трилиони резерви и може да си позволи, макар и този тежък удар, може да си позволи да го понесе. Нещо повече – тя ще нанесе контраудари и те няма да са по-малко болезнени от тези, които на нея са и нанесени. Ние с какво можем точно да ударим англичаните? Ще им конфискуваме нещо, което имат тук, в България? Но те не са инвестирали една стотинка в нашата страна! Една стотинка! Кажете ми някоя, Вие сте предприемач и анализатор, подсетете ме за някоя английска инвестиция в България?

В. ВАСИЛЕВ: International Water, които взеха Софийска вода и след това продадоха концесията на Veolia така добре!

К. КОСТАДИНОВ: На практика няма.

В. ВАСИЛЕВ: Родителите Ви пенсионери ли са?

К. КОСТАДИНОВ: Баща ми е пенсионер, майка ми още работи.

В. ВАСИЛЕВ: Питам Ви, защото във Вашата програма, доколкото съм чувал, не отделяте много внимание на проблемите на пенсионерите и на грижите за тях. Какво мислите да направите в тази насока?

К. КОСТАДИНОВ: Напротив, отделяме. Даже съвсем наскоро, когато се гласува увеличението на пенсиите за Великденски надбавки, ние имахме предложение, което защитавахме упорито, но за съжаление не беше прието. Нашето предложение беше да има увеличение от 100 лева за всички пенсионери. Предложението, което беше на ГЕРБ и на ДПС, беше увеличението да е само 75 лв. и то само за така наречените бедни пенсионери. Тези, които са под, ако не се лъжа, 800 лева. Аз, разбира се, веднага зададох въпроса: а какво правим тогава с богатите пенсионери? Кои са те? Защото, ако има бедни пенсионери, би следвало да има и богати пенсионери. Логиката го подсказва. Не получихме отговор. Борихме се със зъби и нокти, господин Василев, за да може това предложение, нашето, да мине, в крайна сметка успяхме да постигнем частичен успех, макар че пари в бюджета имаше, ние посочихме от къде да бъдат взети. ГЕРБ и ДПС не се съгласиха, ПП-ДБ ги подкрепиха, впрочем, беше тяхно общо решение, и решението, което беше прието след наша редакционна поправка, беше да се увеличат парите за така наречените бедни пенсионери. Поне това успяхме да направим, от 75 лв. на 100 лв. Но, честно казано, не е повод за хвалба. Защото това са смешни пари. Просто успяхме буквално да изкрънкаме още едни 25 лева. Вие разбирате ли за какво говорим? А иначе по отношение на пенсиите ние многократно сме казвали, че има ресурс те да бъдат увеличени, финансов ресурс има, просто трябва да се направи преразпределение на държавния бюджет. Прекалено много пари отиват за социални програми. А вътре има средства, които могат да бъдат пренасочени към пенсионерите. Без реално да търсим каквото и да било увеличение – било на данъци, било на осигуровки, всякакви още неща, защото в момента, знаете, на практика от осигуровките се финансира половината от пенсиите, другите 50% от парите се осигуряват от данъците, основно от косвените данъци. Но има огромен социален бюджет. Който социален бюджет просто трябва да бъде съкратен, тъй като една част от него отива за хора, които нямат нужди и …

В. ВАСИЛЕВ: … и не работят…

К. КОСТАДИНОВ: Не работят, а паразитират върху социалната система. А това цяла България го вижда. Аз предпочитам да дам тези пари, които са така или иначе наши пари, от нашите данъкоплатци, от нашите джобове, от моя, предпочитам тези пари да отидат за нашите родители, за нашите баби и дядовци, отколкото за хора, които са част от непроизводителната среда в българската нация, която за съжаление не е малка.

В. ВАСИЛЕВ: Сега, мисля че в началото на седмицата, британският премиер Сунак излезе с една много интересна програма именно за социалните прахосвания към тези, които могат да работят, но не искат.

К. КОСТАДИНОВ: Да, обаче, това ще хвърли Великобритания в много сериозен вътрешен трус. Защото, знаете, през годините, защото Вие сте историк, през годините, десетилетията и столетията назад Великобритания винаги е решавала своите социални проблеми като е изхвърляла своя, да кажем, демографски отпадък в своите колонии. Те така създават Съединените щати, така създават особено Австралия, която започва като една огромна затворническа колония, и много още други примери могат да се изброяват, както се казва, до утре. Но в момента Великобритания вече няма колонии, държавите стават все по-затворени, този неин вътрешен демографски социален отпадък започва да я задушава и тя се намира пред прага на много сериозна вътрешна експлозия. Като не знаят какво да направят в момента, те се опитват да действат отново по стария начин. Нали знаете какво се опитаха да направят? Подписаха споразумение с Руанда за изпращане на тези хора. В Централна Африка. Между другото, това споразумение беше осъдено от ООН, което е особено парадоксално, защото и Руанда е съгласна, защото тя пък ще получи пари „на ръка“, както се казва, затова, че ще получи такава група хора. Но това е нещо, което е колониална практика, отмряла от столетие и повече, и няма как да не бъде осъдена! Но Великобритания като една държава, в която нищо старо не е забравено и нищо ново не е научила, тя се опитва по този начин да действа. Интересно е да видим докъде ще стигнат нещата, защото Вие споменахте Сумак като министър-председател на Великобритания, но все пак нека да кажем на нашите зрители, че той е индиец. Великобритания става жертва в момента точно на своята колониална политика, която е водила през столетията назад във времето, и тепърва предстои да виждаме още много много такива социални, а може би политически сблъсъци вътре в разпадащата се държава, защото, като свършат парите и когато в един момент започнат да свършват дори, ако щете, и англичаните, тъй като основната водеща нация в състава на Великобритания са англичаните, а те намаляват демографски, не се знае какво ще се случи. Може да се окаже така, че проблемите, които ние сме имали, ние българите, ние на Балканите, ако щете, в Източна Европа в последните 100 – 150 години, в един момент изненадващо да се стоварят на главите на неочакващите, нищо неподозиращи западноевропейци. Ако ние имаме тежкия политически опит, имаме, както се казва, имунизация срещу тази болест, защото това е болест – на държавата, на нацията, те това нещо го нямат. Сривът ще бъде брутален, разбирате ли? И тъй като махалото на историята във философски и в по-широк геополитически смисъл се люлее от Изток на Запад в продължение на столетия, в един момент махът стига много на Изток, в следващия момент – много на Запад, в следващия момент пак се отклонява, виждаме, че, както казва Шпенглер, залезът на Запада е отправил махалото много на Изток, и може да се окаже, че в рамките на следващите 10-15-20 години да станем свидетели на събития, които в момента виждаме в размирни африкански или азиатски държави, да се случват в Западна Европа. Тогава вече България като държава, която би могла да стане много стабилна под ръководството на „Възраждане“, ще се окаже един от водещите фактори в Европа, господин Василев. Както сега си мислим, че нашата държава няма никакво бъдеще.

В. ВАСИЛЕВ: Държавата ни има бъдеще!

К. КОСТАДИНОВ: И аз така мисля, но голяма част от нашите сънародници не са убедени в това. И това е голямото предизвикателство.

В. ВАСИЛЕВ: Убедете ги Вие! Затова ли, защото засегнахме една много интересна тема за бъдещето на Запада, затова ли Западът изглежда толкова обезумял от възможността за руска победа в Украйна?

К. КОСТАДИНОВ: Точно така, абсолютно! Защото той вижда в тази победа своя цивилизационен крах или по-скоро не крах, той няма да бъде точно крах, по-скоро ще отстъпят едно стъпало от първенството, защото Русия също е част от Европейската цивилизация. Всъщност, Европейската цивилизация не е хомогенна. Тя е условно разделена по няколко оси: разделена е по линията католици-протестанти-православни, разделена е по линията германци-романци-славяни, разделена е дори, ако щете, по линията религиозни-нерелигиозни. Тази Европа, обаче, генерално погледнато, е една. Тя е бяла християнска цивилизация. Тук вече може да цитираме теорията на Хънтингтън за сблъсъка на цивилизациите, както знаете, той ги определя европейска, китайска, индийска, американска, латиноамериканска, африканска и т.н. Но Русия може да се превърне в един момент във водещата страна в Европейската цивилизация. Тук сблъсъкът няма да е между Запад и Изток, а по-скоро между Европейския Изток и Европейският Запад. И ако Европейският Изток е имал години наред, столетия и хилядолетия, в които е бил доминиращ, защото Европейският Изток доминира повече от 1000 години до падането на Константинопол под турска власт през 1453 година. След това махалото на властта се прехвърля в западната част на Европа, сега в момента се оттегля отново в източната част на Европа. За западноевропейските държави и най-вече за Великобритания, която се приема като един вид доминатор на Европа, тя прегази два пъти своя основен континентален враг Германия и един път своя друг основен континентален враг Франция. За Великобритания идеята, че Русия може да се превърне във водеща европейска държава е просто кошмарна! Това означава, че Великобритания от велика сила ще се превърне не във второразрядна, а в третостепенна държава. В европейски и в световен мащаб. От там идва и цялата истерия. Даже в някои отношения анализатори твърдят, че по-голямата част от русофобската кампания се развихря не от администрацията на Байдън в момента, а от Великобритания. И от английски агенти. Така че това е основната причина.

Предстои да видим, разбира се, какво ще се случи, но аз, пък и не само аз смятам, че по-голямата част вече от хората, които наблюдават и анализират случващото се в Украйна, наблюдават и виждат как наистина процесите вземат ход, който не е полезен за сегашните елити в Западна Европа. Изборите пред тях са два: или тази война спира и Русия се включва отново пълноценно в живота на Европа като пълноценен партньор и съюзник, какъвто беше, защото те имаха прекрасни отношения, особено с Германия, или Европа ще бъде хвърлена в трети унищожителен конфликт, който ще я довърши! А това вече не е в интерес на нас европейците. Точно поради тази причина много европейски партии, които са против разгарянето на конфликта, стават все по-силни и по-силни в тези избори. Тук е вече голямото предизвикателство пред нас, които искаме мир, а не война, да успеем да се превърнем в мнозинство в следващия Европейски парламент. Не само в България този избор е важен, но и във всяка друга европейска държава.

В. ВАСИЛЕВ: Ще следим, драги зрители всичко това, което става, разбира се, на първо място това, което става тук, това, което ще се случи на 9 юни, да видим как ще се разпределят и дали въобще ще има някаква промяна и изход в тази клоака, в която сме изпаднали.