ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: В студиото е лидерът на Възраждане Костадин Костадинов, който, начело на една делегация, в края на по-миналата седмица беше на посещение в Москва на един форум на БРИКС. И с това наруши две табута. Едното е, че отиде официално в Русия, а второто, че отиде на БРИКС. Това беше много интересна проява от ваша страна. Какво разбрахте там? Какво научихте? И как се отнасят руснаците към нас сега?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Руснаците се отнасят предпазливо към България в момента, заради нашата официална политика, която е изключително враждебна. В крайна сметка България е неприятелска страна на Русия и изключително агресивно настроена. Говорим за официалната българска държавна политика. Същевременно обаче, една от задачите на нашето посещение там беше да обясним, че България не е пълноценно суверена държава и, че има огромна разлика между настроенията на българските граждани и настроенията на българското правителство. Разбира се, това е много трудно да бъде обяснено в една пълноценно независима държава, защото те трудно разбират как така българите не смятат Русия за враг, но същевременно гласуват за хора, които провеждат вражеска политика срещу Русия. Не разбират как гласуваме за хора, които определят българската политика към Русия на принципа на това, че тази държава, една от петте велики сили, е нашият, едва ли не, изконен и извечен враг. Смятам обаче, че успяхме да се справим до някъде с тази задача, макар че заради изключително агресивната българска политика имаме страшно много работа да свършим.

На първо място трябва да обясним, че България не е враг на Русия. На второ място трябва да направим така, че да потърсим своето достойно място в изграждащия се нов световен ред. Той се изгражда като  мултиполярен, няма да е еднополюсен, както досега. На практика обединява над половината от човечеството в момента, обединено в организацията BRICS.  В нея, в момента, държавите са девет. Тече и процес на присъединяване на още една – Саудитска Арабия. Отделно от това, още три държави са подали официално заявление за членство – Азърбайджан, Турция и Малайзия. Всички те големи и силни икономики. А да не забравяме, че има още около 20 държави, които обмислят своите кандидатури за членство и които, ако бъдат предоставени преди големия форум на BRICS, който ще бъде в Казан между 22 и 24 октомври, може да се окаже, че BRICS ще се превърне в една организация, която не просто е най-голямата в света, а ще е, на практика, по-голямата част от света. Защото в момента 50% от населението на човечеството, 50% от световният брутен вътрешен продукт са концентрирани в тези девет държави. Представете си какво ще се случи след това.

Нашата пропаганда обикновенно ни внушава, че ние сме част от цивилизования свят, от развития свят, от проспериращия свят. Оказва се, че ние сме част от една стагнираща, загниваща, агонизираща организация, която, в буквалния смисъл на думата, не е просто един отминал лист от историята, а вече приключен и забравен том от историята. Бъдещето се кове в държавите, които са членове на BRICS и аз имах възможността да видя наистина начинът по който се развива в момента Руската федерация, начинът по който се развиват и другите държави, защото на този форум в Москва имаше повече от 126 държави. Присъстваха близо 6000 делегати, имаше близо 40 съпътстващи форума в рамките на големия мащабен форум. Докато държавите и делегатите, които бяха там, обясняваха как се занимават с икономическо, регионално, политическо планиране, геостратегическо планиране за следващите десетилетия, ние тук продължаваме не просто да тъпчем на едно място, ние се връщаме назад.

И това е всъщност най-тъжното – за нас и за мен специално, като водач на делегацията в Москва. Защото за пореден път установих със съжаление и виждайки с очите си, че ние отново сме на погрешната страна на историята. За трети, пореден път в последните сто години.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Ще видим доколко това ще ни се отрази, дали няма да е фаталния трети удар срещу България – и за това ще поговорим. Но сега да видим малко вътрешната политика – ДПС е в разпад, БСП е в страхотна криза, виждаме оглупяването на ППДБ. Въобще един хаос в българската политика. Ще доведе ли той до някакви промени, преобразувания в българската политика и не е ли време за някакво преустройство на политическата ни система?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Думата преустройство е много интересна. Тя е натоварена с голяма историческа символика. Защото с преустройство започна и унищожаването на комунистическата система. Истината е, че да, имаме нужда от преустройство точно в този смисъл, защото тази, сегашна политическа система трябва да бъде унищожена. Нейните носители трябва да бъдат изпратени в миналото, а няколко от тях и в затворите. Ако продължаваме по този път, по който вървим вече 35 години, перспективата е ясна. Всяка година България намалява с по 100 хиляди души, след 10 години ще сме намалели с 1 милион, след още 20 години ще сме намалели с още 1 милион. Следователно България някъде горе-долу към средата на столетието ще е почти приключила своето съществуване.

В момента ние имаме златен шанс. Защото кризата винаги дава възможности. Само след няколко седмици, на 27 октомври, ние, българите, ще имаме възможност да избираме. Дали да доунищожим агонизиращата преходна прослойка, „елитарна“ прослойка на прехода, или да й дадем още един шанс. Българските граждани сега трябва да излязат и да гласуват и то да гласуват изключително силно в подкрепа на Възраждане, което единствената политическа сила доказала в своята независимост, последователност и сериозност.

Вие казвате – оглупяването на ППДБ. Не сте на пълно прав. ППДБ не са оглупели. Те са глупави и по рождение, да не говорим, че това се отразява изключително тежко на самата българска държава. Инфантилизацията е процес, характерен за хора, които, да кажем, в заника на своят живот, за съжаление, започват да се вдетиняват. А тези хора, създадени политически преди няколко години, още от самото си начало се държат изключително неадекватно. Това нямаше да е проблем, ако техните действия касаеха само тях самите и близките им, но те управляваха държавата. Нещо повече. Те са с претенцията да продължават да управляват държавата.

Но вижте какво се случи тези дни – много е интересно. На заседание на парламента, на което трябваше да се избере председател на комисията по контрол на службите, се оказа, че единствените, които подкрепиха кандидата на ППДБ, бяха трима депутати от БСП. Единствените! Всички останали бяха срещу тях. Което рязко контрастира с четената от тях преди две седмици декларация, в която те призоваха срещу Възраждане да бъде изграден санитарен кордон. Аз още тогава ги предупредих да внимават със санитарните кордони – да не се окаже, че санитарният кордон е изграден около тях. Да не се окаже, че в желанието си да направят санитарен кордон около Възраждане, самите те са се превърнали в „кордон бльо“. Защото нещо такова се получи в крайна сметка.

Реалната картина в момента – разпад както на ДПС, така и на БСП, но и на  ППДБ. Те съществуват като коалиция просто защото ако се явят поотделно на изборите, ще се провалят, те го знаят. Иначе те самите помежду си не се харесват. Между другото, отварям една скоба – представяте ли си що за коалиция е тази, в която самите членове на коалицията не се понасят, а искат някой друг да ги харесва и да гласува за тях?! Единствената причина да са заедно, е, че знаят, че поотделно ще останат извън парламента. Тоест, това е наистина токсична коалиция.

ГЕРБ също не е в по-добра кондиция. ГЕРБ загубиха на последните местни избори една трета от своите кметове. Това ще се отрази на резултата на предстоящите парламентарни избори. При ГЕРБ липсата на лоялност става все по-сериозен проблем, една голяма част от кметовете вече започват да търсят свое собствено оцеляване, виждайки, че корабът на ГЕРБ лека-полека и плавно започва да потъва.

Така, че дошло е време за освобождение. Дошло е време за Възраждане. И аз искам да призова, от вашето предаване, българските граждани към едно много простичко нещо: Стига експерименти! Крайно време е да спрем с експериментите! 35 години експериментираме и още оглозгваме остатъците от изграденото от нашите родители и от техните родители. Всъщност ние сега се държим като рентиери, които продължават да обитават една стара сграда, без въобще да се грижат за нея. Вече тече покривът, ще се срути, няма врати, прозорци… Но за тая разруха обвиняваме тези, които са я построили, вместо себе си, ние, които в момента живеем в нея. Така че е крайно време като народ да кажем: Стига експерименти! Край са експериментите!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Вярвате ли, че това нещо може да стане?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Да, вярвам. Ще ви припомня, тъй кат вие сте един от хората, които винаги сте ни давали трибуна през годините назад във времето – още преди 3 години, 2021 година, вие ме зададохте същия въпрос. Ставаше въпрос за участието на Възраждане на изборите, питахте ме, вярвам ли, че може да влезем самостоятелно в парламента. Аз ви казах, че да, вярваме, че това ще стане. Вие тогава ме питахте на какво точно се уповавам аз. Аз ви казах, че единственото, на което мога да се уповавам е собственият ми народ. Аз друг народ нямам. Нищо не се е променило от тогава.

Разбира се, процесът е труден, защото да, ние се уповаваме на нашия народ, но една голяма част от нашия народ е заблудена, една голяма част от нашия народ е отчаяна, една голяма част от нашия народ е докарана до тежко оскотяване, състояние, в което той не живее, той преживява, той оцелява. Точно поради тази причина е много трудно да накараш един човек, който си брои стотинките в джоба, да мисли за бъдещето, защото за него бъдещето е най-много до края на месеца, той мисли дали ще си плати сметките.

Но пак казвам, ние нямаме друг народ. Единственото нещо, което ни остава е да говорим с хората, да им даваме нашата програма, нашия личен пример, да им показваме в парламента нашите действия, благодарение на които смятам, че сме утвърдили името на Възраждане като най-последователната организация в парламента, а и в последните 35 години въобще. Нямаме криввания нито наляво, нито надясно. Устояли сме на всякакви изкушения, на предизвикателства, на опити за външно влияние, на опити за контрол. Възраждане не се продава, Възраждане не се предава. Това, което в момента имаме ние, е една модерна национално-освободителна организация в лицето на Възраждане. И ако ние получим шанс на тези избори, ако станем първа политическа сила, не България, светът ще бъде друг. Защото, едно е да отиде делегация от Възраждане на форум на БРИКС, друго е да отиде държавна делегация, която да поиска примерно статут на наблюдател в БРИКС. И не е никакъв проблем да бъдеш и член на ЕС, и наблюдател в БРИКС. Едното не изключва другото.

Твърдеше се, че отивайки в Москва съм отишъл едва ли не отвъд Желязната завеса – в момента има Желязна завеса. Но ако преди тя беше сложена от СССР в посока Западна Европа и САЩ, сега Западна Европа и САЩ наложиха Желязна завеса в посока Русия. Истината е, че винаги този, който налага ограничения, който строи стени и слага завеси, той е в по-слабата позиция. Така беше и с СССР. Така е сега и с новата империя на злото – САЩ.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Малко ръждясала сегашната Желязна завеса…

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Много ръждясала и хич не е трудно да се мине през нея. Изисква се едно единствено желание. Но когато ние имаме възможност да погледнем от едната и от другата страна едновременно –  защото в момента на нас информация за това, което се случва в цивилизования, в свободния свят, на БРИКС и на държавите извън Европейския съюз, на нас такава информация такава не ни се предоставя – когато ние имаме възможност да гледаме и да сравняваме, тогава вече е съвсем различно. Тогава вече голямата част от нашите сънародници могат да се направят с метката дали е по-хубаво в Европейския съюз или не.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Питам ви за един друг детайл, доста интересен  – дали имате информация: когато изгониха Доган от Сараите, там вече бяха влезли някакви неустановени лица. И един-два дни след като той изчезна, се оказа, че десетина микробуса с надпис «Жандармерия» са изнесли отвътре сандъци и кашони с кой знае какви документи. Няма да изнасят вази и цветя, разбира се. Говори се даже, че били влезли в така наречената тайна стая, бронираната стая на Доган, къде си държал парите и златото. Имате ли начин да разберете къде са отишли тези неща? Какво може да са съдържали тези кашони? Защото там нищо чудно да е вкарана цялата мръсна история на прехода.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Излезе такава информация, но ние все още не сме получили подтвърждение от МВР. В интерес на истината питаме и чакаме да получим отговор. Това, което мен ме притеснява е, че в конфликта между ДПС-Доган и ДПС-Пеевски, двете крила на ДПС, МВР стои абсолютно безучастно и се намесва много леко и много тънко в моментите, в които трябва да помогне на Пеевски. Това е много претеснително. Защото показва, че всъщност държавата ни работи в полза на Пеевски. Това, което се случва в момента в ДПС, силно ми напомня за конфликта между султан Махмуд и еничарите през 1826 г. , когато неговите уж роби вдигат бунт и искат от султана да им даде по-големи права. Това далеч не било за първи път, много пъти преди това имало подобни еничарски бунтове и султаните са отстъпвали. Този път, обаче,  Махмуд иска да реши въпроса кардинално. Събира всички еничари на Атмегдан /пазара за роби/ в Цариград и ги избива с топове. Ликвидира ги, нито един не е оцелял. Истината е, че винаги когато е имал конфликт между еничарите и техните господари – султаните, винаги е надделявал султанът.

В конкретния случай еничарите се сещаме кои са. Това е крилото на Пеевски. Султанът е ясно кой е. Това е крилото на Доган. Този конфликт ще завърши, в крайна сметка, с победа на крилото на Доган. Но това не означава, че това е нещо добро или хубаво за България, защото няма добро и няма лошо ДПС. Има просто ДПС, което, за съжаление, изолира в продължение на повече от 30 години една част от населението на България. Внушаваше му и продължава да му внушава, че то е заплашвано от другата част от населението на България. Опитваше се да внася разделение между християни и мюсюлмани. Нещо, което не бива да се допуска по никакъв начин. И тук вече е голямата роля на нас, останалите политически партии, да протегнем ръка към това изтормозено, към това мачкано и държано в почти феодална зависимост население с полуробски статут, за да можем да го освободим и него. Тази година, пролетта, по време на предизборните ми обиколки в Кърджалийско, при мен идваха наши сънародници мюсюлмани, които ми казаха: „Вие християните се освободихте от турско робство преди почти 150 години. Нас кой ще ни освободи от Депесарско? 35 години вече страдаме.“ Това ми казваха – къде с ирония, къде с усмивка или като шега, но истината е точно такава.

Така че ние имаме дълг към нашите сънародници и не бива да стоим отстрани сега, в момента, и да потриваме ръце, и да се греем на огъня на разпада на ДПС. Напротив, трябва да използваме тази възможност, за да можем да освободим това население, което действително да има възможност за избор. Защото до момента то нямаше такава.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Дядо ми е голям деятел на земеделското движение в Добруджа. Той имаше много приятели турци, от българските турци. Знам от него, че по-рано те са гласували за Чифчи парти, за земеделския съюз.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Да, Чифчи партията, да. Чифчи означава земеделец на турски.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: И тогава са били ориентирани така. Дядо ми имаше много бизнес с тях, много търговия. Както и да е.

Запознат ли сте с някои предвиждания за България – скоро ми попаднаха отново прогнозите на бившият еврокомисар Йоханес Хан, направени преди 10 години в Еврокомисията – той тогава твърди, че след 30-40 години България ще престане да съществува.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Казах същото в началото на разговора ни, не е нужно да си Йоханес Хан, за да го видиш. Въпросът е обаче в друго. Ако така продължават нещата, то ще се случи. Факт! Неоспорим и тъжен факт. Трагичен.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Но не смятате ли, че това означава, че те са планирали унищожаването на България?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Възможно е. Не е изключено. Въпросът е какво правим ние през цялото това време? Защото процесът е ясен, последиците от него също. И ние имаме два избора. Или запретваме ръкави и спираме унищожението или просто стоим и наблюдаваме как се руши нашата държава. С темпове от по 100 000 души на година нас ни изяжда тежка демографска катастрофа. Аз съм председател на парламентарната комисия по демографска политика, децата и семейството. Под мое ръководството беше направена Кръгла маса за създаването на кризисен план за излизане от демографската катастрофа. Чакам да ми бъде предоставена чернова на този план на 17 септември. Тъй като ние сме на избори на 27 октомври, този парламент ще работи най-късно до 20-26 октомври. На практика това, което аз започнах няма да може да бъде довършено в този парламент. В следващия парламент тази работа трябва да продължи.

За нас, от Възраждане, това е много сериозен въпрос. Демографска катастрофа е най-тежкият проблем. В него влиза и социалната политика, в него влиза и пенсионната политика, в него влиза и здравеопазването, в него влиза и образованието. Всичко е демография. Ако ние не искаме да бъдем просто наблюдатели на смъртта на българския народ и на унищожението на българската държава, трябва да действаме. Партиите, които в последните 35 години управляваха, правиха всичко възможно, за да не действат и даже, едва ли не, поощряваха този процес. Това дава много сериозни основания да се мисли, че процесът не е случаен. Защото хората, които са управлявали последните 35 години, няма как да не се съгласите с мен, може да са всичко друго, само не и глупаци. Глупаците няма как да откраднат милиарди.Просто няма как да стане.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: А, научили са ги…

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Ами добре, дори и да са ги научили, все пак и за това се иска някаква форма на майсторлък. Тези хора, в последните 35 години, съзнателно провежаха политика за обезлюдяване на нашата страна и превръщането й в демографска пустиня.

Ние имаме, пак казвам, два избора: на 27 октомври – или Възраждане или смърт за българската държава. Няма трети път. Стига експерименти! Време е за Възраждане!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ:  Ама експериментите продължават. Сега ще ви напомня за един, за който мисля, че сме говорили –  че през ноември в Народния театър започва работата по постановката на Бърнард Шоу, режисирана от Джон Малкович. Това е най-гнусната антибългарска пиеса, която може да съществува, която ни представя, в цялото протежение на пиесата, като варвари, негодници, страхливци и така нататък. И това нещо върви напред. Няма кой да го спре. Каква е вашата оценка? Ще направите ли нещо, за да помогнете на онези интелектуалци и на онези българи, които искат тази гавра с нашето достойнство да бъде прекратена?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Лошото е, че до парламента нямаме постъпили официално нито писма, нито каквито и да било сигнали по тази тема. Аз знам за проблема от медиите. Ако ние се намесим, особено в настоящата предизборна ситуация, знаете как ще ни опонират, ще кажат – ето, Възраждане си правят реклама. Смятам, че в този случай, трябва да се направи нещо много елементарно – интелектуалци, общественици, будни българи да се обърнат към българския парламент и да поискат реакция. Има комисия по култура в парламент. Още следващата седмица, ето аз призовавам сега от вашето предаване, от вашия ефир, нашите зрители, още тази седмица, да се обърнат с писмо към комисията по култура. Тя заседава всеки четвъртък. Дневният ред се определя най-късно в сряда. Съвсем спокойно, ако пуснат писмо, то може да бъде включено в дневния ред на комисията, да бъде разгледано, да се извика министъра на културата и да се иска становище от него – дали тази пиеса трябва да бъде поставена или не. И го правим по абсолютно легален, законен път. И така никой не може да каже, че една или друга партия си прави политически пиар или реклама или каквото още друго. Защото в момента, заради идващите избори, каквото и да се случи, то ще бъде маркирано от американските българоезични медии като политическа реклама.

В този случай трябва да се обединят много повече хора. Бърнард Шоу е един от класиците на световната литература, неоспорим факт от една страна, но от друга, не можем да си позволим лукса сами себе си да обругаваме. Още повече самият Бърнард Шоу, в следващите си години сам е признавал – писал за чуто, недочуто и т.н. Само, че написаното остава. А неговите думи за това как той се разграничава от собственото си дело и от конкретното си творчество явно не са чак толкова популярни.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Аз обаче ще ви репликирам, че може да има полза от обръщането към комисията по култура в Народното събрание. Защото вие казахте, че тя ще се обърне към министъра. Аз вече се обърнах към министъра. Обърнах се и към министър-председателя. И получих от тях едно писмо, в което се казва театралните институти са на издържка на държавата, но те имат собствена линия, собствена политика – кого да канят, какво да поставят и така нататък. И си измиха ръцете.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Нека хората да се обърнат към нас, г-н Василев. Когато ние покажем, че сме получили един, два или сто сигнала по този въпрос, оттам насетне вече ние просто сме дължни да реагираме като народни избраници. И тогава ние ще искаме и ще потърсим сметка от директора на Народния театър и от ръководството, за да видим каква е причината да се постави точно тази пиеса.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Аз ще ви кажа! Причината е, че това се случва в навечерието на годишнината от сръбско -българската война, от българските победи в тази война, режисьорът Джон Малкович е югославски потомък, той е харватин, така поне твърди. Майка му е от сръбски произход. Бивша Югославия. Тоест, тук е налице, за мен, една ярка, ясна демонстрация на неглижиране на българските победи и на българската история през сръбско-българската война. Отрицание на това, което ние сме били. За мен случващото се е съвсем целенасочено, нарочно, както казвате, и освен това поддържано тук от нашите среди.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: За съжаление, ако има нещо, което е свързано с обругаване на България, с оплюване на българските традиции, на българския народ, то среща огромен възторг и подкрепа в средите на модерните български еничари. Тези хора, които са превърнали мразенето на България в своя препитание.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Но ние можем да дадем отпор. И аз обещавам, че ние ще дадем такъв отпор. Надявам се на вас г-н Костадинов, надявам се, драги зрители, и на всички вас, защото когато преди един век, точно 1924 г., пиесата е била поставена в австрийския Бург Театър, българските студенти във Виена отиват, протестират и свалят пиесата. Защото не могат да позволят такава подигравка с историята на нашия народ. В пиесата българите са наричани варвари, простаци, нечистопълни, показани са в най-лоша светлина. И това нещо сега ни се натрапва от сцената на Народния театър и то в годиншнината, за която Вазов написа „Героите на Сливница.“