ЩЕ ГРЪМНЕ ЛИ ВСИЧКО?

Как Парламентът превърна гласът народен в глас в пустиня  

Искат гражданска война в България

Разликата между демокрацията и българската демокрация е като

между стола и електрическия стол

Времето на евроатлантическия режим в България изтича  

Търсим тези, които искат да живеят свободно, а не да умират като роби

 

 

В.ВАСИЛЕВ: Добър вечер, драги зрители, добре дошли в извънредното издание на „Не се страхувай!“

Въпреки че бяхме излязли във ваканция с целия екип, не можеше да не направим това предаване заради изключителните събития у нас през изминалата седмица. Те, за съжаление, са предпоставка за катастрофални последици. Какво точно се случва и какво следва? – за това ще говорим тази вечер с лидера на партия Възраждане, която вече става втората партия в България. С Костадин Костадинов ще говорим, без да се страхуваме и с надеждата да осветлим малко събитията такива, каквито ги виждаме ние, за разлика от тази масова информационна и пропагандна лавина, която Ви залива от другата страна.

Изминалите седем дни са може би най-злощастната седмица в съвременната ни история. Оказахме се попаднали в центъра на  водовъртеж, който ни завлича все по-надолу и по-надолу. Политическа измет вилнее и руши държавата; вървим към пряк сблъсък с Русия; вземат ни оръжията, да не би да преминем с тях на руска страна; вземат ни и реакторите – страх ги е да не започнем да си стъпваме на краката и да довършим Белене; управляващите и техните слуги се проснаха в краката на един поклонник на нацистките практики, дошъл да ни поучава и да ни обезоръжава. И за капак на всичко това 8 народни представители отхвърлиха подписката на половин милион българи за референдума и обявиха, че такъв няма да има – 8 срещу половин милион. Парламентарното мнозинство се изплю на демокрацията и я срита в мазето на Министерството на войната. В крайна сметка, ако някой трезвомислещ не е вярвал, че англоамериканците и тяхната прислуга искат да унищожат България, вече може да се прости със съмненията си.

Но има и нещо положително. Тази седмица ни помогна да видим колко лишени от съдържание могат да бъдат термини като свободни избори, лоялна конкуренция и пазарна икономика, когато не устройват тези, които търгуват с тях. Оказа се, че изборите са свободни, но не и резултатите, конкуренцията е лоялна, докато не засегне интересите на монополите и икономиката, да, тя е пазарна, само че пазарът е дирижиран. Предполагам, че много хора са прогледнали, след като са проследили събитията от изминалата седмица. Останалите, тези, които са заслепени или напълно ослепели политически, могат да не гледат това предаване – така и така няма да разберат нищо.

 

В. ВАСИЛЕВ: Добър вечер на нашия гост Костадин Костадинов, лидерът на ПП „Възраждане“. Той е първият гост в новата ни рубрика ‘’Един час с ….”, в която каним ръководители на политически партии. Първият въпрос е свързан с референдума. Ако Конституционният съд подкрепи референдума, това ще е грандиозен политически успех за „Възраждане“. Мислите ли, че ще го позволят, онези отвън, имам предвид, които дирижират какво става в България. И ако не го позволят, какво ще направите?

К. КОСТАДИНОВ: В България няма закони, г-н Василев! Ние в петък видяхме как законът за референдумите и Конституцията на страната бяха погазени от управляващите, развилнели се фашисти по един безскрупулен и безпрецедентен начин. За първи път Българското народно събрание наруши закон толкова категорично! И тъй като досега наистина подобно тежко закононарушение не се беше случвало, те дори и не можаха да нарушат закона както трябва и объркаха процедурата, по която всъщност трябваше да се гласува предложението, което Вие казахте. Над половин милион, ако трябва да съм точен – 604 хил. души подкрепиха предложението за свикване на референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да остане единствена официална валута в България до 2043 г.?“ Те всъщност гласуваха срещу решението на своята Комисия, за която Вие казахте, че с 8 гласа „за“ взе решение да отхвърли референдума, те гласуваха срещу решение на Комисията за отхвърляне на референдума, просто се объркаха. И вместо да гласуват „за“ това решение, с което се отхвърля референдума, те гласуваха „против“. Разбира се, тъй като осъзнаха какво точно се е случило, предпочетоха да запазят мълчание и да кажат, че в крайна сметка нищо от това, което ние сме видели, което цяла България видя, защото Националното радио и Българската национална телевизия излъчваха на живо близо 4-часовите спорове в парламента, те сега в момент се опитват да ни обяснят, че това, което сме видели, това, което е записано в протокола, и това, което е записано в официалната стенограма и самото решение на парламента не е това, което е. За съжаление, обаче, днес останах изключително разочарован, когато видях реакцията на българския президент, тъй като ние смятахме, че поне той ще спази закона, защото в крайна сметка, първо, законът беше нарушен – Народното събрание не може въобще да отхвърля подобен въпрос. Законодателят е дал възможността, ако някой е недоволен или не смята, че законът е нарушен, този някой сезира Конституционния съд. Но няма право да откаже, при условие, че има повече от 400 хиляди подписа. Защото иначе това означава, че подлежи на тълкувание. А защо тогава са сложили първото ограничение от 200 до 400 хил., където парламентът обсъжда, но не е длъжен да приема. Тук няма и обсъждане дори – просто се гласува „за“, а след това се пита Конституционния съд. За съжаление, законът беше погазен. Президентът в тази ситуация трябваше да действа като арбитър и като последен гарант за законността в страната и съответно да насрочи референдума и да сезира Конституционния съд. Защото основното обвинение, което е срещу Инициативния комитет, е, че този въпрос не отговарял на закона, който казва следното нещо: не може да се подлагат на допитвание до народа въпроси, които касаят международно влезли в сила договори. Нещо, което се прави повсеместно – и в Америка, и в Европа. Последният подобен референдум беше в Швеция. Но нашият закон действително го забранява. И ние сме длъжни да се съобразим с него. Затова сме сложили във въпроса точно тази дата – 2043г. И когато поставихме въпроса – кой точно договор сме нарушили с въпроса в референдума – те казаха „Договорът за членство на България в ЕС“. Когато ги попитахме: кой точно член от Договора сме нарушили? – настана мълчание, защото няма такъв, въпросът е абсолютно изряден! Те казват, че с искането да се отложи влизането на България в еврозоната, ние налагаме допълнителен критерий за членството ни в еврозоната, което е нарушение на Маастрихтския договор и на маастрихтските критерии. Обаче има една малка подробност – в нашия договор ние нямаме срок. Как можеш да отложиш нещо, което не е фиксирано като дата? Можеш ли да отложиш дата, която не съществува? Ако в договора пишеше примерно 2025 г. и ние да кажем 2043 г. – да, това означава отлагане. Но в случая няма дата. Така че ние не искаме никакво отлагане. Ние се съобразяваме със самия договор, който казва че – също и в тълкуванията и на Световната централна банка, и на Европейската  централна банка и на Европейската комисия на договора се казва, че колкото е по-голяма конвергенцията между страната кандидат-член и еврозоната, толкова е по-добре тогава да се случат нещата за влизането на съответната държава в еврозоната. Конвергенция, да го кажем на български, означава изравняване. Иначе казано, добре е изравняването да е от порядъка на 90%. При нас, с тези темпове на растеж – и то ако се запазят по този начин – това изравняване на доходи и на заплати, и на икономика, и на БВП, и всичко останало на 90% от европейското средно равнище ще стане 2043 г. Затова и сме заложили тази дата. Но истината е, че няма абсолютно никакво значение нито какво пише в договора, нито какво пише в закона, нито какво пише в Конституцията. Има значение какво казват посланиците – на първо място, американският посланик, защото това, което се случи, беше пряк инструктаж на американския и на английския посланик. Пряк инструктаж! И ние го знаем това нещо. Истината е, че те се страхуват от гласа на народа, знаят какви са нагласите. Между другото, Димитър Радев, управителят на БНБ, го каза това нещо, когато бяха дискусиите в Правната комисия – каза, че един евентуален негативен вот срещу еврото ще доведе до ответни реакции срещу България. Разбирате ли за какво говорим? Един вид ще ни вдигнат проценти, лихвени проценти и т.н. И аз го питам „Г-н Радев, Вие какво казвате сега, че нас ни държат като заложници, че ни рекетират? Това ли искате да ми кажете? Че ако не влезем в еврозоната, ще ни вдигнат лихвения процент по кредитите?“ Между другото, когато имахме с него разговори преди това по отношение на българския златен резерв – знаете, че 2/3 от него, 27 тона, е в Лондон, в частна банка при това. Когато го запитахме защо не си го приберем, знаете ли какво каза той? – „Защото ако го приберем, ще ни намалят кредитния рейтинг“ – един вид ще ни накажат. И аз му казах, че това означава, че нас ни изнудват „Дръжте си парите, иначе ще ви намалим кредитния рейтинг.“ Нали икономиката ни е стабилна, как така ще ни намалят кредитния рейтинг? По същия начин, както техните слуги тук погазват закона и Конституцията.

В.ВАСИЛЕВ: Парламентът направи нещо много забележително – превърна гласът народен в глас в пустиня. Все пак какви ще са следващите стъпки по отношение на референдума?

К.КОСТАДИНОВ: След като и Радев отказа да спази закона, с което много тежко ни разочарова – аз не съм го очаквал това нещо от президента и го приемам като предателство, въобще няма да спестя оценката си – смятам, че това, което ни остава в момента, е да се обърнем към Конституционния съд. Нашите юристи вече пишат жалбата и съответно утре ще внесем тази жалба в Конституционния съд, където ще искаме да се произнесе както за решението, което беше взето в петък, така и за самия въпрос. Защото аз няколко пъти призовах представителите и на ПП, и на ДБ, и на ГЕРБ – тройната коалиция, която ни управлява, когато смятат, че този въпрос е неконституционнен, да сезират Конституционния съд. Но те не го направиха, защото се страхуват от решението на съда. Въпреки че не искам да влизам в обвинения и квалификации, в крайна сметка този състав на Конституционния съд не е избиран от нас, от „Възраждане“, избиран е от представители на сегашните традиционни партии – ПП, ДБ, ГЕРБ – тройната коалиция. Това са тези, които имат представители вътре в Конституционния съд. Аз не съм изобщо сигурен доколко Конституционният съд ще вземе страната на Конституцията, а няма да вземе например страната на партиите, поръчители на съответните физически лица вътре, както и, разбира се, на американския и английския посланик. Само че нямаме друг избор. Ние, в крайна сметка, трябва да разсъждаваме от гледна точка на държавниците. Държавниците гледат законите и се уповават в тях. В България в петък беше извършен поредният мини държавен преврат. Та има поредица от държавни преврати, които се извършиха на практика последните няколко седмици. Това правителство дойде в началото на юни. За малко повече от месец то успя да направи такива поразии в управлението, че Господ да ни е на помощ. Тези хора очевидно имат една единствена цел и тя е да ни ликвидират като държава и като народ. Като народ те ни ликвидират изключително успешно – с 3 милиона души за 30 години сме намалели. Като държава – Вие го казахте още в самото начало, още веднъж акцентирам върху него – обезоръжаване на държавата ни, те ще ни оставят без задължителния минимум от военновременни запаси, ще ни оставят без оръжие! Премахване на българския енергиен потенциал, продажбата за смешни пари на българските чисто нови реактори, които даже не са и сглобени на 100%, за да бъдат използвани, и факта, че се опитват да ни вкарат във война с Русия, защото това последното нещо на практика ще заличи България от картата на света. Това е истината. Тези хора са вредни, те са национални предатели, те трябва да бъдат съдени и да влязат в затворите. Но вместо да стане това, тези национални предатели в момента говорят за забраната на „Възраждане“. Аз ще Ви кажа една новина: знаем от известно време насам, че формацията ПП/ДБ – Продължаваме промяната и Доносническа България – са събрали вече подписи и в момента работят по жалба, която не знам дали ще внасят в Конституционния съд или в Прокуратурата, но ще искат забраната на „Възраждане“. Защото, според тези фашисти, ние сме фашисти. Според хората, които отричат правото на глас, ние сме фашисти. Според хората, които продават българския национален интерес, съгласувайки назначенията в службите, и хората, които искат одобрението на други посланици за своите кадрови решения, ни наричат фашисти. Според тези национални предатели, извършили поредица от национални предателства, ние сме фашисти. Истината е, че те виждат, че губят войната за бъдещето на България, виждат, че „Възраждане“ печели тази война, виждат, че няма да могат да продължават със своите безчинства и престъпления срещу нашата държава и единственото нещо, което им остава, е да действат силово. И аз не бих се изненадал, ако те наистина прибегнат и до силови решения и организират включително физически посегателства срещу нас. Защото те са фашисти и са склонни да направят това нещо, наистина са сконни да го направят. Както действат фашистите по принцип. И между другото, не само с нас – и на много други места в Европа така се е случвало. Там имаше убити политици, имаше хора, които бяха малтретирани публично, в Украйна, разбира се, се случва всичкото това нещо – това се приветства включително от нашите фашисти. Имаше, нека да припомня, изгорени българи – поне за един знаем със сигурност, в Одеса, в Дома на профсъюзите. Имаше бити и пребивани българи, имаше един българин, който безмалко не ослепя, макар че много му се увреди зрението, защото беше пребит, залян със зелена боя и хвърлен в един кош за отпадъци. И още много други такива примери. Но да не влизаме в подробности. Истината е, че в момента в България вилнее фашистки терор.

В.ВАСИЛЕВ: Но това, което казвате, е някаква стъпка към подклаждане на гражданска война?

К.КОСТАДИНОВ: Да! Те точно това искат! Те искат да направят гражданска война в България, за да може тогава да изкарат американските войски от 4-те бази и да доунищожат остатъка от свободните българи.

В.ВАСИЛЕВ: Както е станало 1918-та година!

К.КОСТАДИНОВ: 1918-23-та година. Да, точно това искат да направят. Те искат да ни унищожат физически, управляващите фашисти например.

В.ВАСИЛЕВ: Засегнахте един въпрос, който е много важен – за реакторите. И тук се сблъскваме с една серия от йезуитщина, подлост… Как може тези реактори, които за нас бяха вредни и опасни, изведнъж в Украйна да започнат да работят хубаво? За какво са им на украинците, как те могат да ги пуснат без „Атомстройекспорт“?

К.КОСТАДИНОВ: Първо, че не могат. Второ, че нашите реактори са по-ново поколение и тези, за които се говореше, щели да ги сложат на площадката на тяхна АЕЦ. В Украйна реално няма как, защото това е, как да кажа, все едно да сложиш ново поколение техника на старо поколение техника – няма как да се съвместят двете. По-скоро на тях са им нужни за резервни части. Аз не съм енергетик, човек не може да разбира от всичко, но разговаряйки с хора от АЕЦ „Козлодуй“ и с хора, които работят в АЕЦ „Белене“, останах с убеждението, че на тях им трябват едни конкретни части, споменати ми бяха конкретни технически елементи от тези реактори, които са им нужни. Като на практика те ще ги вземат без пари. Нали не мислите, че някой ще ни даде пари за тези реактори? Украйна няма никакви пари. Уж ЕС щял да ни ги даде… Те ще отидат там, за да може, първо, на украинците да им се дадат някакви резервни части, второ, защото няма откъде да дойдат резервни части, не могат да им ги дадат руснаците. А все пак и при тях имат някакви нужди от ремонти, защото атомните централи, слава Богу, в момента не са обект на военни действия. Въпреки че украинците редовно бомбардират Запорожката АЕЦ. Та второ, по този начин американците унищожават веднъж завинаги енергийната независимост на България. Ние ставаме енергийно зависими от САЩ, на 100%. Защото в момента американците контролират на практика повече от 30% от производството на електроенергия в България през своите тецове – ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3, които са американски. На второ място, внасяйки през американски компании втечнен газ – сега не мога да кажа колко точно от този газ е американски, защото се намесиха и други фирми. Парадоксът е, че внасяме и от Русия през Турция, пак руски газ, но така или иначе има вече компонент, който е липсвал допреди 1 година, а именно американски втечнен газ. Реално погледнато ние ставаме енергийно много тежко зависими от американците. И в един момент, ако примерно ние започнем да управляваме държавата, какво ще направят те? Ще ни спрат тока, това ще стане. Договорите, които имаме с Мариците, между другото, които са много тежки за нас, българите, защото тези договори бяха сключени по времето на управлението на Иван Костов и по-късно удължени от режима на Симеон Сакскобурготски и ДПС, когато управляваха заедно 2001-2005 г. Тези договори изтичат, ако не се лъжа, 2024-2025 г. или 2025-2026 г. Но какво значат някакви си договори за американците? Те просто ще спрат да ги изпълняват. Какво ще направим ние насреща? Ще ги съдим? В кой съд? Те не признават международни съдилища. Какво ще направим, ще ги национализираме? Ще изкарат войниците си в България и ще ни окупират, защото ние нямаме армия. С кое ще се защитаваме? С тези складове, които ни ги изпразват в момента ли? Разбирате ли, нашата държава в момента е хвърлена на земята и буквално заколвана като жертвено агне от собствените си управници, от тези управляващи фашисти, от хората, които трябва да изгният по затворите и които смятам, че в момента, реално погледнато, трябва да бъдат обвинявани, а те, вместо да са зад решетките, унищожават нашия народ и нашата държава.

В.ВАСИЛЕВ: Говорите често за възмездие, за съд над виновниците. Но те всичките са протежета на посолството, как мислите, че то ще допусне тези хора да отидат на съд?

К.КОСТАДИНОВ: Аз пак казвам – вярвам в законите, ако не вярвам в законите, в какво трябва да вярвам? Аз смятам, че в крайна сметка трябва да се уповаваме на тях и винаги това съм говорил. Както виждате, за нашите противници законите нямат абсолютно никакво значение. Вярвам в две неща. Първо, вярвам в подкрепата на българския народ, която расте и непрекъснато се увеличава. Вие казахте, че ние сме втора политическа сила и това е факт, нищо че излизат интересни социологически проучвания, които не показват почти никакъв растеж в сравнение с изборите, а аз не вярвам да има нормален човек, който да одобрява сегашното управление, няма такива хора. Освен тези, разбира се, които са пряко свързани с управлението. Второто нещо, в което вярвам, това са законите. Вярвам и в Конституцията и вярвам, че един ден тези хора ще получат наказание, независимо дали ги подкрепя или не ги подкрепя посолството. Защото ако нас ни подкрепя българският народ, няма кой да ни победи. Това е важното. Но за да стане това нещо, хората трябва да се пробудят, трябва да излязат и да гласуват и трябва действително да изберат или свобода, или смърт за България. Защото това са двата варианта.

В.ВАСИЛЕВ: Добре, това, което стана с референдума, може ли да се тълкува като признак за това, че те утре могат да не признаят резултатите от изборите?

К.КОСТАДИНОВ: Да, точно така може да се тълкува. Нещо повече – те дори може да не организират избори. Могат да кажат, че държавата е заплашена от „Възраждане“ и да откажат да свикат избори. Те могат да забранят избори! И това е съвсем реална опасност. Управляват ни фашисти! Какво правят фашистите първо, когато дойдат на власт? Първо, забраняват партиите, после забраняват изборите. Те в момента говорят за забраната на „Възраждане“ и забраниха референдума, който е най-демократичният избор. На практика нас ни управляват фашисти, завършени, брутални фашисти! Може ли да прочета нещо, за което точно в момента се сетих, предполагам сте чували фамилията на Тодор Страшимиров? Той е един от тримата братя, това е една от най-големите и известни български фамилии в началото на ХХ век. Те са от Варна. Антон Страшимиров – известния български поет и писател, Димитър Страшимиров – един от най-големите български историци, първия автор на огромната и може би досега останала ненадмината „История на Априлското въстание“ и Тодор Страшимиров – политик. Имаме историк, писател и политик. Помните ли, че когато станаха поредица от скандали в Народното събрание, провокирани от представители на управляващата фашистка коалиция ПП/ДБ, ние бяхме обвинявани, че не даваме думата на тези, които искаха да говорят, а те излизаха да говорят нецензурни приказки. И тъй като нецензурният, вулгарният език не беше санкциониран от председателя на Народното събрание, се наложи да се намесим ние – като хора, които ценят институцията, в която са избрани. Тогава предложиха – те още не са гласувани, но със сигурност ще бъдат – от ПП/ДБ предложиха да се внесат поправки в правилника, с които да може да се изхвърлят представители на политически сили от комисии и най-важното да бъдат отстранявани – сега максималното наказание е 1 ден, а те предлагат да бъдат отстранявани за 3 дни. Аз сега ще Ви прочета едно изказване на Тодор Страшимиров, което е от 18 юни 1924 г. – точно преди 99 години. В него той става да говори – ще уточня за нашите зрители, Вие го знаете – това е една година след Септемврийското въстание. Вилнее бял терор, кървав, авторитарен профашистки режим на „Демократическия сговор“. Между другото, много е интересно как фашистите винаги са обичали демокрацията – „Демократически сговор“ тогава, „Демократична България“ сега. И едните и другите забраняват партии, и едните и другите искат да забраняват избори. Едните убиваха хора, другите може би сега тепърва ще го правят – не знам, ще видим. Та какво казва Тодор Страшимиров: „Аз обвинявам, че убийците са в кабинета и че убийците заседавате тук (силни протести – така е написано в протокола). Председателстващият на събранието д-р Вазов: „Господа народни представители, понеже г-н Страшимиров обвинява правителството и казва, че убийците са в кабинета и че те заседават тук, предлагам, слушайте, г-н Страшимиров да бъде изключен за 3 заседания за оскърбление на правителството и събранието. Имате думата, г-н Страшимиров, за лично обяснение защо Вие хвърляте обвинения срещу правителството“. Тодор Страшимиров: „Хвърлям ги и приемам отговорността за това“. Председателстващият д-р Вазов: „Давам Ви думата, г-н Страшимиров, да се изкажете, понеже хвърляте обвинения срещу правителството и оскърбявате събранието“. Тодор Страшимиров: „Убивате ни тук!“ Председателстващият д-р Вазов: „Вземам Ви думата! Които приемат да изключим г-н Страшимиров за 3 дни, моля да вдигнат ръка. Болшинство. Г-н Страшимиров, Вие сте изключен!“
Знаете ли какво се случва с този смел българин една година по-късно? Убит е на улицата. И не само той. Още много други хора!

В.ВАСИЛЕВ: Тогава идва 1925 година…

К.КОСТАДИНОВ: Да….Тогава идва кървавият терор на 25-та година… Ето, това нещо отпреди 100 години сега в момента се повтаря. Включително и с елементарни неща, като изключването за три пленарни заседания.

В. ВАСИЛЕВ: Защо според Вас пропаднахме така дълбоко? И кой е по-виновен за това положение – дали външните сили, които искат да унищожат българската държава, или вътрешните продажници?

К.КОСТАДИНОВ: Много сложен въпрос, който няма еднозначен отговор. Много са причините. Първо, след 90-та година тези, които продадоха това, което техните родители бяха изградили – продадоха и предадоха. Децата на онези, които изградиха предишната българска държава със силната армия, силната икономика, тези хора, които дадоха живота си за това България да бъде една от развитите държави в света на практика продадоха за жълти стотинки това, което техните родители бяха изградили с идеята да превърнат политическата власт на своите родители в икономическа такава за себе си. Това е първата причина. Втората причина е, че обществото беше изключително неподготвено за това, което се случи след 90-та година. Ние живеехме в някакъв много розов сън, в който си мислехме, че капитализмът е това, което се гледаше по видеокасетите, които идваха по тираджиите от Западна Европа. Нищо общо с реалността! Ние не бяхме подготвени всъщност за това, че България в момента е преразпределена по същия начин, както след 45-та година. Но ако тогава тя беше включена в съветския лагер и беше важна част от съветската система, сега никой не прецени, че тя всъщност е в американската сфера на влияние, само че с единствената роля да бъде територия – периферна територия, буферна територия, не държава. Няма нужда територията от икономика, няма нужда територията от земеделие, няма нужда територията от здравеопазване, няма нужда територията от образовано население, няма нужда от армия, няма нужда от своя собствена валута. Територията има само една единствена функция – да съществува като територия, тя е база. И дали ще има хора там, или няма да има – няма никакво значение. Какви ще бъдат тези хора – също няма никакво значение. Точно затова българското общество беше подложено на един жесток, безпрецедентен експеримент за тотално дехуманизиране и обезлюдяване на тази територия. Една голяма част от българското население отказа да приеме тази съдба, която очевидно му беше готвена, и просто емигрира, избяга. Тези хора, които останаха обаче, те колкото и да се опитваха да се борят, бяха пречупвани системно, методично и последователно. В един момент една голяма част от българското население изпадна в отчаяние, в леност, безнадеждие и апатия. Отчаянието, между другото, е един от 7-те смъртни гряха. Реално погледнато една голяма част от българския народ се предаде, просто се предаде. Хубавото в лошото е, че в крайна сметка винаги, когато се натяга толкова много пружината в едната крайност, тя или се къса, или в един момент се отмята и създава много бърза обратна реакция. В нашия случай обаче се случи нещо средно – тя нито се скъса, защото все още държавата ни се управлява от американците, нито пък предизвика някаква контра, някаква много бърза реакция, защото виждаме, че няма революция в нашата страна. Но започна една тиха, бавна електорална революция с появата на „Възраждане“. Опитаха се да ни пречупят, да ни смачкат, да ни смажат, да ни купят, какво ли не – нищо от това не подейства и ние вече сме на последните избори трета политическа сила. Страхът от нас е огромен, защото ние нямаме нищо общо с тези, които досега унищожаваха държавата. Ние сме последната надежда на България. Защото ние сме тези, които поставят под въпрос точно тези 30 години на унищожение на българския народ и на българската държава. България в момента има точно 2 избора – „Възраждане“ или унищожение на българската държава. Смятам, че с това, което ние правим, успяваме да преодолеем отчаянието и апатията сред една голяма част от хората. Защото, в крайна сметка, това е основната причина. Колкото и да има заговори, колкото и да има опити да бъде унищожена държавата, колкото и да имаме предателски елит, компрадорски и какъвто искате го наречете още, в крайна сметка ние българите сме господари на нашата държава, или “ сайбията “както казваше едно време цар Фердинанд: „Аз съм сайбията на България“. Ние сме тези, които трябва да се преборим в момента за нашия си дом, който е завзет в момента от нагли, паразитиращи на нашата територия чужденци. И ние, в крайна сметка, не можем да им се сърдим, те си гледат техния интерес. Много пъти са ме питали: „Защо не направите протест пред Американското посолство?“. Американците си гледат техния интерес. Американският посланик получава пари, за да защитава интересите на неговата държава в България. Големият проблем е, че в България има български политици, които получават пари, за да защитават интереса на американците – ето там вече е големият проблем. И тук е моментът, в който трябва да направим така, че да пробудим българския народ. А това е много труден процес, много, много сложен. Защото преди нас е имало много, много лъжепророци. И Вие ги знаете много добре – хора, които минаваха, обясняваха как ще спасят България, как ще създадат отново суверенна и независима българска държава, а накрая ставаха част от тези, срещу които се борят, отиваха и целуваха ръка на съответните посланици. Докато при нас не е така, но хората все още имат недоверие. И докато това недоверие, което е разбираемо, оправдавам го, при положение че толкова пъти са лъгани, съчетано с отчаянието, съчетано с бруталната пропаганда, която се лее непрекъснато от всички видове медии – тук използвам момента да Ви поздравя, защото Вие, Вашето предаване и телевизията, в която сме в момента, сте един от малките оазиси на свободното слово в нашата страна. И на фона на цялата тази пропаганда, на фона на цялото отчаяние и обезнадеждение в България, на фона на унищожаваната българска икономика, на рухващите доходи на нашия народ – наистина хората нямат кой знае колко причини за оптимизъм. И тук трябва да заложим на свободолюбието на нашия народ. Трябва да търсим тези, които искат да живеят като свободни, а не да умират като роби. Аз смятам, че ние ще ги намерим, виждам, че вече ги намираме, фактът, че се говори за забраната на „Възраждане“ е показателен. Те ако можеха да ни победят с аргументи, ако можеха да ни победят с доводи, щяха да са го направили досега. Но не могат, те нямат какво да изкарат насреща, какво да кажат. Много пъти са ни обвинявали, че ние искаме да отнемем това, което, видите ли, България е получила през последните 33 години. Какво точно България е получила, нека се разходим из страната? Получихме обезлюдяване, получихме деиндустриализация, получихме намаляване на отбранителния си потенциал, получихме загуба на производство на собствени храни, внасяме всичко, замърсяване, болести – всичко това, което можем да си представим, те го представят за прогрес. То не е прогрес, г-н Василев, то е деградация, то е регрес, тежък регрес. И българският народ го вижда това нещо. И точно поради тази причина и поради факта, че ние не се предаваме, ние от „Възраждане“, аз смятам, че в крайна сметка всички тези негативни причини все още стоят на дневен ред, ние не сме ги преборили. Както се казва, тепърва сме все още далеч от края на този титаничен сблъсък за бъдещето на България – да я има или да я няма нашата България, нашата родина. Но смятам, че все пак имаме вече достатъчно много победи в тази посока и смятам, че в крайна сметка победата ще бъде наша.

В.ВАСИЛЕВ: Това, за което Вие говорите – изходът от тази битка – ще зависи ли от развитието на процесите, които в момента се разиграват по света?

К.КОСТАДИНОВ: Да, точно така, ще зависи от това. Защото виждаме, че картата на света се прекроява и тя се прекроява не само в чисто картографски смисъл, териториално, тя се прекроява и по отношение на баланса на силите. Тя се прекроява и чисто икономически, тя се прекроява и финансово и това се вижда от всички, с изключение на нашите пропагандисти. Между другото, в момента, като гледам българските медии, имам чувството, че чета, да речем, в. „Зора“ и в. „Утро“ от 1944 г., лятото, които обясняват как всеки момент Германия ще обърне хода на войната: „Сега ще видите, германците ще нанесат тежък удар, сега ще влезем в Москва, нищо че загубихме при Сталинград, ние ще ги спрем, ще ги обърнем“ и т.н. И няколко месеца по-късно идва тоталната катастрофа – първо, за режима в България, после, след още няколко месеца, малко по-малко от година, идва и катастрофата за Хитлерова Германия. В момента се случват събития и процеси, които се случват средно на 30-40-50 години, има такава цикличност в историята. И съответно всичко това, което сега се случва, на нас ще ни струва страшно скъпо. Защото тези хора, в момента управяващият фашистки елит на държавата, те твърдят, че са от правилната страна на историята. Но това го твърдяха и техните предшественици, стария фашистки елит, защото нас ни управляват сега неофашисти, старите, класически фашисти, които ни управляваха до 44 година, те твърдяха същото нещо. Ако отворите и погледнете техните терминологии и техните фрази – те говорят за Обединена Европа, точно те говорят за правилната страна на историята, те говорят за цивилизования свят. Истината е, че ако отворите някой вестник от онова време и четете изказванията на Гьобелсовата пропаганда, все едно четете сега евроатлантическата пропаганда. Защото и там се говори за цивилизован свят. Сега, нали знаете, много често казват „цивилизованият свят направи еди-какво си“. Под цивилизован свят имат предвид, разбира се, САЩ и Канада, Западна Европа и страните от Европейския съюз, Япония, Южна Корея, Тайван, Австралия и Нова Зеландия – това е цивилизованият свят. Всичко останало не е свят, не съществува, няма свят. Извън ЕС и НАТО днес пропагандата се опитва да ни убеди, че живот не съществува. Само че ние българите не сме коне с капаци – виждаме, има много голям избор на източници на информация. Там, слава Богу, пропагандата не е толкова голяма. те неслучайно вече искат да забраняват и в интернет свободния достъп и какво ли още не. И виждаме, че реално въобще не са така нещата. Дори в самата Европа, пропагандата забравя, че има друг Европейски съюз, много по-малък, само с 4 държави, но показателен. Той е с 4 държави, но там са 4-те най-богати държави в Европа –  Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн.

В.ВАСИЛЕВ: Вие сте историк, кое смятате, че е най-голямото престъпление на управляващите при демокрацията – премахването на наборната армия, приватизацията, създаването на етническата партия…или има други, които са основните проблеми, които ни доведоха до това състояние?

К.КОСТАДИНОВ: Мога да кажа, г-н Василев, че реална демокрация в България няма. Разликата между демокрация и българска демокрация е като между стол и електрически стол. Това първо. Второто нещо – най-голямото престъпление, което е извършено срещу нас, българите, е демографската катастрофа. Тя се причини и продължава да се осъществява съвсем целенасочено, планово, методично. За 30 години – 3 млн. души. Всички тези неща, които ги споменахте, те са като основа на големия връх – върхът на българското падение, ако мога да използвам този израз – демографската катастрофа. Защото всичко това доведе до това, в момента България да е една умираща държава. И аз не мога да разбера наистина що за нагли хора ни управляват, които твърдят, че умирането е прогрес. Те твърдят, че в момента България е в състояние на прогрес, те твърдят „вие сте много свободни, вие сте изключително напред, вие сте богати, вие, българите, сте богати.“ Истината е, че това пък напомня Сталинската пропаганда, защото точно 30-те години, когато започва програмата за тежката индустриализация на Съветския съюз – втората петилетка, началото на 30-те години, която съвпада с периода на голямата чистка, когато милиони хора са закарани по лагерите на Гулаг, точно тогава пропагандата на Съветския съюз достига своя апогей и всички навън са убедени, че наистина в Съветския съюз се случват някакви велики неща. И там казват така: няма друга страна, в която да диша по-свободно човек и страната се развива с такива уникално бързи темпове, че там хората богатеят, буквално, не с дни, ами с часове. А то се случва точно обратното. Така че няма кой знае каква разлика. Но те, тоталитарните режими, без значение дали са комунистически, дали са фашистки, дали са евроатлантически – защото евроатлантизмът е най-бруталната форма на съвременен тоталитаризъм – няма значение какви са тези фашистки или тоталитарни режими, те си имат една и съща черта – те си имат пропаганда, която се опитва да ни убеди, че черното е бяло, бялото е черно. Но все по-голяма част от българите вече провиждат истината и смятам, че времето на евроатлантическия режим в България е изтекло или по-скоро изтича и то е обречено.

В. ВАСИЛЕВ: Смятате ли, че Европейският съюз върви към разпад?

К.КОСТАДИНОВ: Европейският съюз не върви към разпад, по-скоро върви към едно, как да кажа, обезсмисляне. Все по-силна става позицията на политическите сили като нашата, които искат реформа на ЕС. Защото той е замислен като една икономическа структура. Няма нищо лошо да има икономическа структура, която да обединява държави да търгуват така, че да имат интерес от това. Такива икономически съюзи има в цял свят. В Северна Америка това е НАФТА – организацията, която обединява САЩ, Канада и Мексико. Има в Южна Америка – това е Меркосур. Има в Африка, няколко такива – примерно бившите френски колонии създадоха специална такава икономическа зона с една обща единица – франк на Западна Африка. Има, разбира се, най-различни такива съюзи и в Азия. Няма лошо. Но когато икономическият съюз започне да се развива като политически, при което първото нещо, което започне да жертва е демокрацията, това вече се отразява зле. Когато политиката се намеси в икономиката, икономиката страда. Неслучайно нивото на растеж на ЕС и на еврозоната започна да намалява от момента, в който започна тази политическа свръхцентрализация на ЕС. Аз неслучайно преди малко споменах и другия Европейски съюз, който е Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Тази Асоциация е основана навремето от англичаните като противовес на ЕС, който е френско-германска ос. В последствие англичаните виждат обаче, че те изостават не заради друго, а просто защото германската и френската икономика са много по-силни от английската и заради това, действайки по стария английски принцип „като не можеш да победиш нещо, обедини се с него“, те напускат ЕАСТ и влизат в ЕС. Оттам насетне ЕС налага една практика – която държава влезе в ЕС, напуска ЕАСТ. Имаше други държави, които членуваха там – основно в Северна и Централна Европа – всички те напуснаха ЕАСТ, когато влязоха в ЕС. Но тези 4, които останаха, запазиха основните принципи на свободната търговия, на взаимно изгодното икономическо сътрудничество, в резултат на което те сега в момента наистина са най-икономически развитите държави в Европа. Една единствена държава в Европа ги бие и тове е Люксембург. Но тя е по-скоро изключение, защото тя е държава-джудже, развиваща предимно банково-финансови услуги. Но другите 4 държави – Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн – те са държави, които дават пример как може да се развива една такава конструкция и смятам, че ЕС в този си вид, в тази си форма, след като бъде реформиран и се премахнат всички негови политически метастази, има шанс. Защото всички ние обичаме да пътуваме свободно през границите си, всички ние виждаме колко е добре, когато няма неприятни досадности. Даже наскоро правихме едно проучване, което показа, че българите виждат изгодите от ЕС само в две направления – свободното пътуване и възможността да работят на Запад. Те втората възможност няма да я загубят, защото и сега могат да работят спокойно, още повече че там имат нужда от нашата работна ръка. Те за това и ни вкараха в ЕС – като донор на работна ръка. Другото нещо също съвсем спокойно може да си остане. Тези двете функции нямат нищо общо и едната, и другата с политическия начин, по който функционира ЕС.

В.ВАСИЛЕВ: Молдова, без да е член на ЕС, се ползва с тези привилегии на 100%.

К.КОСТАДИНОВ: Ползва се не само тя. Така че ЕС безспорно ще бъде реформиран. Има два варианта за него: или ще се реформира и ще стане просто икономическа структура, каквато и е замислена в самото начало – нека не забравяме, че той започва като едно взаимно споразумение за въглищата и стоманата между Франция и Германия – или ще се реформира в тази посока, или просто ще изчезне. Защото в този си вид, в който съществува, той става опасен не просто за демокрацията, той става опасен за нас, европейците, той става опасен за европейската цивилизация.

В.ВАСИЛЕВ: Какво Ви е мнението за БРИКС и по-специално смятате ли, че България трябва да поиска статут на наблюдател там?

К.КОСТАДИНОВ: Да, няма лошо, въпросът е, че нямаме управници, които да го направят това нещо. А самата организация БРИКС в началото беше БРИК, ако помните. След това към нея се присъедини Южна Африка – оттам идва „С“ накрая. В момента, както виждаме, има много желаещи, които искат да се включат. Това е, по-скоро да кажем, антихегемонистката организация на държавите, които искат да разрушат неоколониалния ред, който е доминиран от САЩ след 1989 г. И тази организация ще става все по-силна и по-силна. Вижте факта, че вътре има 2 държави като Индия и Китай, които никога не са били в приятелски отношения, даже знаете, че периодично между тях има гранични сблъсъци. Даже последно, преди няколко години, имаха няколко десетки убити от едната и от другата страна по тяхната обща граница в Хималаите. Щом тези двете държави, които са водили една война, между другото, преди 60 години, щом те могат да изгладят противоречията си и да влязат в обща конфигурация. Макар че тя все още е хлабава, но започва все повече и повече да се централизира, определено ще има още много други сили, които ще влизат. То е видимо от държавите, които заявяват желание за членство или поне статут на наблюдатели. Ако България беше независима държава, тя трябваше и беше длъжна, и е длъжна да поиска такъв статут. Защото там е бъдещето.

В.ВАСИЛЕВ: Пак да се върна на нашата сцена. Вие сте автор и подадохте 2 законопроекта, които ми направиха впечатление. И двата бяха отхвърлени, доколкото знам. За регистрацията на педофилите какви бяха аргументите?

К.КОСТАДИНОВ: Да, беше отхвърлен. И няма аргументи. Защо им е нужно на фашистите да дават аргументи! Те знаят, че са прави. Демократи, извинявайте, не фашисти. Те казват: ние сме демократи, ние сме, както се казва, последната фаза от развитието на историята, „ние сме краят на историята“ според Франсис Фукуяма. Защо трябва да Ви даваме обяснения на Вас? Кои сте Вие? Вие сте от „Възраждане“, ние сме демократи. Край, точка. Няма обяснение. Макар че, знаете ли, този специално, това е поправка в Наказателния кодекс, която предложихме, но тази поправка всъщност е взаимствана от други такива, от европейски държави, където има такива регистри. И те са публични с една много проста цел, никой не може да злоупотребява с тази информация. Ако някой например бъде уличен в подобни наклонности и бъде осъден, разбира се, името след това да стане публично. Само че не го приеха.

В.ВАСИЛЕВ: Без да посочат аргументи?

К.КОСТАДИНОВ: Г-н Василев, същите тези хора само седмица преди това защитаваха, както се казва, с голи гърди и голям ентусиазъм един педофилски филм, който беше излъчван в София, Варна и Пловдив. Какво има да говорим за хора, които защитават педофилски филми? Вие смятате ли, че те биха защитили нещо подобно? Аз не искам да влизам в спекулации по отношение на хората, които го правят, но честно казано за мен това е наистина безкрайно, безкрайно нечистоплътно. Тези наистина са рядко нечистоплътни хора. Това са хора, които дори ми е трудно да окачествя! Знаете, че по принцип имам богат речник, но в този конкретен случай наистина трудно намирам думи.

В.ВАСИЛЕВ: Как върви законопроектът за българския език?

К.КОСТАДИНОВ: Беше отхвърлен в 2 комисии, а в Комисията за българите в чужбина саботираха неговото гледане и въобще не дойдоха да го разглеждат. Така че по всяка вероятност този законопроект ще бъде отхвърлен и изобщо няма да влезе в зала. Както стана, между другото, в предишния и по-предишния парламент.

В.ВАСИЛЕВ: Какви бяха съображенията? Имаше ли тук съображения?

К.КОСТАДИНОВ: Да, имаше съображения – нямаме нужда от такъв закон, защото всички знаем български език! Знаете ли кое е най-трагичното? Това беше и становището на Института по български език, също така. Аз спорих с техни представители, които ми казаха, че това е много сложна материя, че това не е нещо, което може току-така да се подхожда към него. Аз им казах: добре, ето го законът, дайте си Вашите аргументирани предложения, кажете какво според вас трябва да се промени и да го променим. Аз съм много отворен за дискусия и дебати по тази тема, защото съм далеч от мисълта, че точно пък с мен свършва източникът на световното познание и мъдрост. Този законопроект, между другото, е правен от хора преди мен, в предишно Народно събрание. Аз съм го внасял 3 пъти, преди това е внасян още 2 или 3 пъти. Идеята тук не е някой да се окичи с лаврите, че е вкарал такъв законопроект и той е приет, идеята е да го има, защото българският език е заплашен. Обаче точно от Института по български език към БАН казаха, че няма нужда от такъв законопроект. Защото, знаете ли, те казаха следното нещо: всяка една община може да си приема наредба, с която да решава статута на езика на нейна територия, например по отношение на рекламите, свързани с надписите на тях – дали ще са на латиница, дали ще са на кирилица, дали ще са на английски и т.н. Аз им казах, че няма такова законодателство, на което да се опре тази наредба и всяка една от общините трябва да разчита на собствено нормотворчество. Попитах ги дали си представят как за една толкова важна материя разчитаме на опита на 264 общини, които ще приемат 264 различни наредби? Коментарът беше: ами значи тогава няма да има наредби, какъв е проблемът? Изключително безотговорно отношение! Но това е отношението като цяло към нас, българите.

В.ВАСИЛЕВ: Накрая бихте ли формулирали петте основни принципа на вашата политика?

К.КОСТАДИНОВ: Свобода, независимост, обединение, благоденствие, напредък.

В.ВАСИЛЕВ: От кое започваме?

К.КОСТАДИНОВ: Винаги от свободата! Ако не си свободен, нищо не можеш да направиш. Ние затова винаги сме призовавали нашите сънародници да се държат като свободни хора. Защото свободният човек няма господар. Когато си свободен, можеш да направиш всичко, каквото поискаш. Стига да искаш! Тъй като сам си си господар и никой не кове твоята съдба. Крайно време е ние, българите, сами да си ковем съдбата, крайно време е да станем собственици на нашата държава, крайно време е да си върнем държавата. Защото в противен случай ще станем наблюдатели на краха на 14-вековната българска държава.