24 март 2025 г.

В „Не се страхувай“ на 24.0.32025 г. коментар на бившия министър на отбраната Красимир Каракачанов по темите: Доколко решаващи ще са договореностите между Тръмп и Путин при срещата им очи в очи?

Ограничен ли е Тръмп в действията си?

Пожертвана ли е Европа или тя съзнателно се самоунищожава?

В ход ли е план за поредно подпалване на Балканите?

В. ВАСИЛЕВ: Драги зрители, понеже много теми са свързани с война, подготовка на война, въоръжение, превъоръжаване Украйна, поканих бившия министър на отбраната Красимир Каракачанов, с когото да разговаряме за всичко това – тези пламъци, които се появяват, пък и този разгорял се пожар в Украйна.

Добър вечер. Как си обяснявате това напрежение на Балканите, което нараства, тези военни съюзи, които се сключват или се планират?

К. КАРАКАЧАНОВ: Балканите винаги са били едно експериментално поле, от което са се запалвали не една или две войни. Първата световна война започва на Балканите. Това, което се случи след 1990 г. в бивша Югославия, също беше една част от един голям друг сценарий – да, Югославия беше изкуствена държава, да, там различните националности имаха проблеми, да, сърбите са шовинисти, които си налагаха волята по един брутален начин. Но войната абсолютно изкуствено беше предизвикана, изкуствено беше разгоряла, но забележете, след края на югославската война, след свалянето на Милошевич, всъщност проблемите не бяха решени. И то умишлено не бяха решени, като бяха заложени няколко по малки бомби. Бомбата Косово с нерешения проблем между две националности вътре – сърби и албанци, бомбата Босна и Херцеговина – там имаш сърби и хървати мюсюлмани, наречени бошняци, имаш хървати, имаш сърби. Хърватите не получават административна автономия, сърбите получават – първото неравнопоставено положение. След което започна цялата тази игра, в която виждаме как преди две седмици съдът в Сараево осъжда на една година затвор президента на автономната република Сръбска. Естествено, това предизвиква сърбите в цяла Босна и Херцеговина и в Сърбия. Така че, всичките тези неща, които се случват на Балканите, та не са ей така, от само себе си, те са, може би, част от друг голям сценарий. С всичките нерешени проблеми, които съществуват на Балканите, с желанието на големите държави, говоря в Европейския съюз и САЩ, да решат справедливо проблемите на Балканите, те, всъщност, всеки път залагат нова бомба, която след 20-30 години гръмва. Така беше още с Берлинския конгрес, на който България беше разкъсана, а една част от българските територии бяха върнати под турско робство. Друга част бяха подарени, Северна Добруджа беше подарена на Румъния. Поморавието, Ниш, Пирот, Враня бяха подарени на Сърбия. Проблемът с Македония остана нерешен. 20, 30 години по късно българите участваха в Балканската война, последва Първата световна война. Отново проблемите не бяха решени по един справедлив начин, нормален начин, при който все пак отделните националности да имат гарантирани права, да живеят в собствена държава. Това видяхме, че се случи и след Втората световна война. Случи се и след разпадането на Югославия, Югославската война. Сега сме в следващата серия, просто 30 години по късно идва следващата серия на Балканската трагедия, от която най вероятно, някой външен фактор ще се опита да се възползва или ще създаде ситуация – за да решава едни по-големи, глобални проблеми.

В. ВАСИЛЕВ: Тоест, това е един латентен конфликт, който всеки един момент някой отвънка, който го е планирал или който е участвал в  подготовката може да го подпали?!

К. КАРАКАЧАНОВ: В последните 150 години винаги е било така. Аз не виждам основание да мисля сега по друг начин. Това, което се случва на Балканите като цяло, разбира се, темата с Турция е малко по-различна, но това, което се случва на територията на бивша Югославия, имам предвид Косово и Сърбия, Босна, самите протести в Сърбия – няма нищо случайно. Една част от балкански държави решиха да сключат пакт, Косово, Албания и Хърватия. Тук всичко е ясно. Това са, как да кажа, едни и същи народи. Защото в Косово и в Албания живеят албанци плюс хърватите, те винаги, традиционно, водят антисръбска политика. А другата, според мен „партенка“, как Орбан и Вучич щели да правят военен съюз – малко трудно го приемам като реална възможност. Но е факт, че между Сърбия и Унгария икономическите и политическите отношения в момента са много добри, въпреки наличието на близо 600- хилядно унгарско малцинство в Сърбия, във Войводина. Виждаме, че Орбан играе малко по-хитра политика, всъщност това е старата австро-унгарска политика за участие в процесите на Балканите.

И ролята на България в тази ситуация?  България отново наблюдава събитията по вестниците, както се казва. Българският, така наречен, елит, той не е никакъв елит, политически. Абсолютно по комсомолски ръкопляска, когато му поискат пари за превъоръжаване, вдига лозунгите „Слава на Украйна“…Естествено, абсолютно никаква българска външнополитическа инициатива, която да защити българския интерес! Защото всичко това, което се случва около нас, мирише на сериозни проблеми. Проблемите в Турция, проблемите в Румъния, проблемите в Сърбия, проблемите в Косово, Босна и Херцеговина, сега този албано- хърватски съюз, всичко това не вещае добри неща. Но, както виждате, българската външна политика е на принципа „молчать, не разссуждать“, тоест, изпълнява без да мисли. Каквото кажат от Брюксел, това се прави. Няма никакъв нюанс дори, на това да се търси, да се зададе един въпрос: къде е българският интерес? Първо – какво се случва около нас? Второ – защо се случва, после –  кои са главните движещи интереси и сили на събитията на Балканите? И след това да си зададем въпроса – а какъв е нашият интерес и какво трябва да се прави? Както виждате, българското правителство е абсолютно неадекватно. Абсолютно.

В. ВАСИЛЕВ: Как бихте формулирали този наш интерес при тези условия?

К. КАРАКАЧАНОВ: Първото нещо – България трябва да си формулира интересите в няколко посоки. За да бъде стабилна и уважавана държава, България трябва да има икономика, за да има икономика, трябва да се запази енергетиката. За да има ресурс икономически, ако щете и военен, трябва да се съхрани населението. Тоест, имаме две основни неща. Първото е демографията – ние всяка година намаляваме с около 45 000 човека. Горе-долу колкото едни град, по-голям от Видин, областен град. Висока смъртност, ниска раждаемост, голяма емиграция. Никаква политика по отношение на това да се стимулира раждаемостта при младите хора. Новото поколение да бъде образовано, мотивирано, ама не от някакви измислени евроатлантически ценности мотивирано, а мотивирано от това да се защитава българския национален икономически и политически интерес. Говорим за икономика – каква икономика ще правим с тази Зелена сделка, която на практика унищожава българската икономика?! Трябвало да затворим ТЕЦ-овете, въглищната индустрия, отказаха се от проекта Белене. И ни набутват сега един проект за около 48 милиарда – два нови ядрени блока в Козлодуй. Тоест, ти не мислиш за собствената си икономика, не мислиш за бъдещето на своята нация, не мислиш за състоянието и силата на своята армия! Защото, виждаме го от всички тези приказки, които ги слушахме 30 години, как сега идва един вечен мир – НАТО ще ни пази, Европа ще ни храни. Виждаме, че не е така! Всъщност умните хора го знаеха, че не е така, дори и папагалите разбраха, че това не се случва. Виждаме войната в Украйна и не само, виждаме, че светът не е мирен. И далеч преди войната в Украйна, още в началото на 21 век, започнаха разместванията на пластовете – войната в Афганистан, войната в Ирак,  така наречените цветни революции, които като едно домино събориха една цяла поредица от авторитарни, но светски режими в Близкия изток. Тръгна вълната от нелегална имиграция, милиони, към 10 милиона души са дошли в Европа – предимно араби, африканци и афганистанци. Тоест, буквално през последните 25 години светът не е спокоен и мирен, въпреки всичките приказки, декларации, добри пожелания.

Междувременно, войната в Украйна показа, че не само в България, но и в Европа няма адекватни политици. Та, българският национален интерес е България да съхрани своята енергетика, да се погрижи за демографското състояние, да се погрижи за своята отбрана и въоръжени сили, ама не по начина, по който ни го предлага Урсула фон дер Лайен, защото там схемата е ясна.

Такъв проект – как да инвестираме в европейската отбрана – имаше още 2018, 2019 година, като идеята тогава беше НЕ да се теглят кредити, тоест Европа да взема заеми, а с парите от европейските фондове за националните държави да се инвестира в отбранителната промишленост. И знаете ли как го бяха направили? По времето, когато бях министър, основните проекти и пари щяха да бъдат възложени на няколко немски и френски фирми, малко на испански, малко на италиански, а  Източна Европа ще трябва да купува тяхното производство.

Сега схемата, която се замисля, е същата: 800 милиарда, които ще бъдат наляти във военната индустрия. Да, но в по-голямата си част в Европа тази индустрия е частна. Ти ще налееш парите в едни частни предприятия, които няма да са в България, няма да са в Румъния, няма да са в Източна Европа, нито в Унгария, Словакия, Чехия и така нататък. И, след което – ние сме част от гаранцията за този кредит, който трябва да дръпнем, 150 милиарда – та, след което обаче, като ни се наложи да купуваме въоръженията, ще ни го продават. Само че на двойни и тройни цени, защото виждаме каква е практиката. Виждаме, че всичко, което ние купуваме без пазарлък, без дори да се замислим за нашия интерес, в името на евроатлантическата солидарност, купихме за 2 милиарда и половина стари бронирани машини американски, които са спрени от производство преди 3 години. Два милиарда и половина! Можехме за половината от тези пари да си ги направим в България. Без конкурс, без обществена поръчка, сега ще набутаме, в перспектива, следващите няколко години, още 5 милиарда за германски ПВО ракети. Ама, дали точно тези са най-добрите? Не са най-добрите, защото, например, една Гърция, една Румъния, една Чехия не купуват тези ракети, купуват други! Но, ние пак – нали трябва да спечелим, така да се каже, благоразположението на големите началници, както обичаше да казва Бойко Борисов  – ще плащаме: 2 милиарда и половина на Щатите за стари машини, 2 милиарда и половина на германците, 3D -радарите трябваше да бъдат купени от Франция. Всичко това набързо, ура! Вместо да инвестираме в собствената си военна промишленост и чрез трансфер на технологии да развиваме собствени производства – говоря за сериозно въоръжение, не само за леко стрелково оръжие и муниции – за да бъдем максимално независими от доставки, ремонт и поддръжка на техника. Защото отсега мога да ви кажа какво може да се случи с тези стари американски машини – Страйкър, Драгун за 2 милиарда и половина. Утре примерно, Тръмп или следващият американски президент може да каже: „Нещо България не ми харесва, стъпва накриво, спирам доставката на резервни части, спирам поддръжката, спирам доставката на снаряди на патрони за картечницата“ И ние имаме едни много хубави камари желязо! А когато ти си го произвеждаш, ти можеш да го поддържаш, когато си произвеждаш и мунициите, ти не си зависим от някой втори или трети. И най-малкото, което е – ти си ги осигуряваш на прилична, нормална цена, а не на тройни, четворни или петорни цени. Но в България няма кой да мисли за тези неща! Бъдещето на отбраната на Европа не е розово, колкото и да се напъват, колкото и да се бият в гърдите, че утре са готови за война с Русия. Не са готови! Европа не е готова за нищо.

В. ВАСИЛЕВ: А възможно ли е създаването на някаква военна организация от европейските страни? Имаше навремето такъв Западноевропейски съюз – беше опит за някаква организация.

К. КАРАКАЧАНОВ: Опит, който остана нереализиран. Между другото, пак по мое време като министър на отбраната, 2017 – 2021 г.  –  тогава Меркел беше канцлер на Германия, Макрон беше станал президент – се заговори за европейска отбрана. Аз съм присъствал на тези срещи в Брюксел, на министрите на отбраната на НАТО, в които тази идея се коментираше. Първо, една част от държавите в Европейския съюз, като Прибалтийските държави, Румъния, Полша, да не ги изброявам, и други казваха „не“, „не, в никакъв случай, ние сме в НАТО“. Тогава, няколко по разумни държави като България и Гърция, тоест аз и гръцкият ми колега, предложихме нещо друго – да се опитаме да изградим като първа стъпка едни въоръжени сили, които да бъдат разположени по европейските граници, за да противодействат на нелегалния приток на емигранти. Това се отхвърли, защото тогава все още те чакаха мигрантите с отворени обятия. Да, помните, Меркел ги призова: „Заповядайте, добре дошли в Германия“. Няма как да бъде създадено нещо, защото интересите на двете части на Европа са много различни. От една страна са интересите на Западна Европа, от друга страна са интересите на Източна Европа. Те нямат общи интереси. Една Полша и Прибалтийските държави, каквато и политика да се води във Вашингтон, те ще гравитират около Вашингтон – било по традиция, било поради факта, че те много добре разбират, че Европа не може да им гарантира сигурността. Една Румъния ще бъде разклатена, разкрачена, тя влиза в една турбуленция. Голямата й, вековна мечта – да обедини Румъния с Молдова – без Америка няма как да стане. От друга страна, виждаме, че има някои други централноевропейски държави като Унгария и Словакия, които водят една доста по разумна политика. Най-вероятно ще се стигне до няколко вътрешно Европейски съюз. И то, при хипотеза, че Тръмп изтегли своите представители в главното командване на НАТО и ако направи крачка към това Щатите да излязат от НАТО. Няколко съюза, но те ще бъдат регионални. Забележете къде се очертава такъв съюз – Хърватска, Албания и Косово – в Адриатика. Това е една стара идея на американската Дълбока Държава: да бъде блокирано руското и китайското присъствие или влизане в Европа по линия на Балтийско море и по линия на Черно море, и на Адриатическо море. При Балтийско море го направиха – всички държави в Балтийско море са членки на НАТО. В Черно море това не им се отдаде, защото Путин ги спря с Грузия и с Украйна. Но все пак там са Румъния, България и Турция. Турция, обаче, води много интересна собствена игра. И другата тампона зона може да бъде точно Адриатика. Еми, Косово и Албания са две държави с един народ, но Албания и Хърватска буквално контролират Адриатическото крайбрежие. Ето това е логиката. Някой подсказва тази идея, този някой не е Тръмп обаче. Това беше идея, която беше разработена по времето на Клинтън, на Обама, активно се лансираше от администрацията на Байдън.

И точно това беше причината – аз съм го написал в една статия за целите на американската политика на Балканите в списание „Геополитика“ – точно това беше идеята, причината, България да бъде натискана да се съгласи да клекне по темата Македония. България беше притискана, но Македония всъщност беше пожертвана, защото амбицията на един такъв план е Македония да бъде част от тази голяма Албанска държава и да е част от този Адриатически съюз, заедно с Хърватско, да са една тампонна зона за руско-китайското влияние към Европа. Това обаче, българските политици го проспиват за пореден път. Едни от тях, които са антисръбски настроени, казват: „браво, сега ще ударят сърбите!“. Другите, които са по-славянофилски и русофилски или сърбофилството настроени, викат: „ама, как може?!“. Никой да разсъждава за перспективите от това. Апропо, към момента, този съюз Хърватско, Косово и Албания има, бих казал, наполовина по-малко възможности от България, военни възможности. Но това е в момента. Тя и Сърбия до преди 5 години имаше по-малки военни възможности от България. Но това е целта на този съюз. И той, да, на практика изглежда много добре, че е насочен към Сърби, и той реално е. Хървати и албанци имат исторически проблеми със сърбите. Но това сега е друг замисъл и най-вероятно този замисъл в момента се дирижира от същата тази олигархия, което управлява Европа.

И много хора си задават въпроса: ама, как може? – Европа, на практика, разбива НАТО, Европа, на практика, води война с Тръмп. Точно това е. Европейците в момента – и нашето вкарване в еврото е част от тази схема, да няма къде да мърдаме – се вкарват в цялата тази идея за превъоръжаване.

Забележете на срещата в Лондон, когато беше прощъпулникът на приказките за голяма европейска отбрана, кой присъства? Първо се прави в Лондон, а Великобритания напусна Европейския съюз, нали така?! Та, там кои присъстваха? Някои от западноевропейските държави-членки на Европейския съюз плюс Полша. Великобритания, която не е в Европейския съюз, Турция, която не е в Европейския съюз и Канада, който също не е в Европейския съюз. За каква европейска отбрана ни говорят? Просто ни обливат с хладка вода.

Турция, пак казвам, тя е малко специфичен случай, тя играе собствената си игра, тя е притисната между руско-американските интереси и Ердоган сега показва мускули и на руснаците, и на американците: „Аз мога да отида и при европейците“, тоест „ухажвайте ме“.

Докато Великобритания, Европейският съюз и Канада – това са държавите, които всъщност се управляват от онази американската Дълбока Държава, която Тръмп разгроми на територията на Щатите, но те продължават войната срещу Тръмп от територията на Европа. Защото това, което виждаме, не е загриженост за европейската отбрана. Това е коалиция срещу Тръмп и тук възниква въпросът, много хора си задават въпроса: Защо Тръмп така тръгна да стопля отношенията си с Русия? И на това има логичен отговор. Нито Тръмп е голям миротворец, нито е голям наивник, нито, да кажем, на 100% вярва на Путин, нито Путин му вярва на 100%. В голямата политика не е като на селската седянка – там доверието не е първо, не е второ, а чак трето на ръка.

Отговорът е много прост. Предполагам, че вашите зрители, които са грамотни хора, са чели книгите на Макиндър „Географската ос на историята“ – там е казано идеята каква е. Това е британската идея – да не се допусне обединяването на Европа с Русия, тоест големият Евро-азийски континент да не бъде собствен политически фактор, защото това означава изхвърлянето на Великобритания от световната политика. Тази теза дълго време беше американската политика. В един момент обаче, замислете се какво се случва, разсъждавам на глас – всъщност Тръмп заобиколи Европа. Защо я заобиколи? Първо, защото Европа е негов идеологически враг. Това са байдънистите, които воюват срещу него. И той прави обратното – сега Европа ще бъде изолираната. САЩе и Русия реализират тази идея за един глобален, планетарен съюз, в който, най-вероятно, и Китай има своето място, за разпределяне на зоните на влияние. А Европа? Тези, как го беше казал Тъкър Карлсън за европейските политици – „малоумници“ –  ще оставят Европа абсолютно изолирана, лишена от ресурсите и пазарите, които имаше в Русия. Защото европейската икономика вървеше напред и най-вече германската, Германия стана двигател, икономическото сърце на Европа, благодарение на евтините руски суровини и на големите руски пазари, в които си продаваше продуктите. И не само Германия, Франция, също така и Италия, да не говорим за централна Европа. Тоест Европа ще остане изолирана и всъщност Европа, която винаги всеки се стремял да я спечели – било Русия, било Великобритания, било САЩ…

В. ВАСИЛЕВ: Сега никой не я иска!

К. КАРАКАЧАНОВ: Сега никой не я иска! Но това всичкото си има цена. Лошото е, че няма да я платят фон дер Лайен или тези „малоумници“ както ги наричат. Ще плащат обикновените граждани.

В. ВАСИЛЕВ: А ние? Може би най-много ще платим ние, разбира се, и такива като нас.

К. КАРАКАЧАНОВ: Ние, като българи, ще платим много, защото действително на Балканите пак ври и кипи, а ние нямаме своята визия за това къде сме и как трябва да си защитаваме интерессите. От едната ни страна е Турция, Турция, 23 години управлявана от Ердоган, започна да води собствена политика. Тя не е само пантюркизъм, но и неоосманизъм – идеята за турското присъствие в средна Азия, Близкия изток, но и на Балканите. Турция, притисната между Русия и Щатите, само един Бог знае накъде ще избие! И тъй като те я притискат заради желанието на Ердоган да участва в контрола на енергийните ресурси в Близкия изток – а там явно се разбират, виждаме, че се разбират руснаците и американците как те ще си поделят тези енергийни ресурси – къде ще избие Ердоган? Накъде ще избие турската външна политика? Най-вероятно към Балканите. А коя е първата, най-близка държава? Ние.

Отново размирици в Югославия, отново възможност за гражданска война в бивша Югославия, проблемите в Румъния – и ние сме по средата на цялото това нещо. И нашата малоумници тук, използвам определението на Тъкър Карлсън, нашите малоумници не знаят къде сме ние. Карат се за кокала, мразят се и генерират омраза, разделяйки обществото. Разделяйки го отново! Първо ни делиха на комунисти и антикомунисти, след това ни делиха на монархисти и републиканци, после на евроатлантици и русофили, а сега самите евроатлантици се хванаха за гушата – кой е по-правоверен. Едните чакат Тръмп, другите са плътно с Брюксел. Ето това е ситуацията в България – неподготвени политици и едно общество, което губи чувството си за общност, българското общество. Отделният човек, през убитата образователна система, губи идентичността си и националния си облик. Ние отново, като един проход между Азия и Европа, много вероятно да понесем най-значимите щети. И те няма да са само материални, за съжаление.

В. ВАСИЛЕВ: Тоест, драги зрители, трябва ни някаква виртуозна политика, която да се опита да ни изведе „сухи от водата“, защото наистина нещата изискват съвсем различен поглед върху световните събития и върху това, което става около нас. Ето и Красимир Каракачанов, който е бил четири години министър на отбраната на България каза всичко това, за което неговият опит му дава право, възможност да анализира.

К. КАРАКАЧАНОВ: Някои от европейските ръководители ги познавам лично. По мое време Урсула фон дер Лайен беше министър на отбраната на Германия. Виждал съм се многократно с нея, включително на „4 очи“, на обеди и на вечери, на разговори. Мога да кажа как тя мисли. Познавам една част от така наречените брюкселски бюрократи. Те наистина не стават за нищо. И още тогава моето мнение беше, че България трябва да разчита – да, НАТО и Европейския съюз, чудесно, те са някаква гаранция, макар и доста мъглява, но някаква гаранция – но България трябва да разчита на себе си! И затова тогава започнахме тези идеи за модернизация на българската армия, но през българската индустрия. Корабите за флота се правят в България в момента, бронираните машини за специалните сили се правеха в Самоков, идеята беше и за големите бронирани машини да се правят в България. Тоест, не можем да чакаме някой друг да защитава нашата свобода, нашия суверенитет и да се грижи за нашите деца.