9 март 2026 г., „Не се страхувай“
Ще се спра по-нашироко на Иран и това което става в него и около него, защото то ни засяга, досега косвено, но може да се окаже и много по-непосредствено. Не говоря за глупостите, че ирански ракети можели да ни достигнат, че сме били в обсега им и т.н. Празни думи на едни празни хора, копнеещи да бъдат забелязани. Безмислици, на които не следва да се обръща никакво внимание.
Да видим какви може да са причините и целите на тази война?! Обясненията, че Иран се готви да създаде атомна бомба идват главно от Израел и се повтарят вече 20-ина години. Схемата е същата като навремето с Ирак. Масов вой, че Саддам разработва ядрено, химическо и бактериологично оръжие, солидна обработка на световното обществено мнение и войната в Ирак избухна.
Сега се повтаря същия шаблон, само че водещи са две страни – Израел и САЩ. Всяка със своите цели. Какви може да са американските? САЩ разбират, че в глобален план започват да губят позиции. Руснаците напредват във военните технологии и някои разработки им дават сериозни стратегически преимущества. Другият център на влияние – Китай – продължава своя възход и до няколко години ще стане първа икономическа сила в света. САЩ виждат, че губят господстващото си положение, но смятат, че могат да го удържат, ако овладеят основните петролни и газови ресурси на планетата. Така, фактически, ще сложат ръка на енергийното кранче на света и ще пускат на всеки толкова, колкото решат. Специално на Китай, Япония, Индия и Европа.
Преследвайки тази цел американците завзеха иракския петрол, контролират либийския, овладяха венецуелския и се готвят да направят същото и с иранския. Нещо повече. Развитието на войната с Иран може да доведе дотам, че петролните монархии от Близкия изток да бъдат принудени да изоставят ОПЕК и да влеят добивите си в разпределителното кранче на Вашингтон.
Различни са целите на Израел. Той няма глобалните амбиции на своя съюзник, но има регионални експанзионистични цели, които неотстъпно преследва. Основната, както се разбра наскоро от американският посланик в Израел Майк Хъкаби, е да владее библейските, обещани му от еврейския Бог земи. Това са земите между реките Тигър и Ефрат, т.е. територии на днешните Ирак, Сирия и Йордания. Някои смятат, че това е и скрития символ на израелското знаме – двете хоризонтални сини линии означават двете велики близкоизточни реки Тигър и Ефрат, а между тях се разполага звездата на Давид. И никой друг.
А за какво е войната с Иран? Първо, нанася се удар върху един солиден противник и мощен поддръжник на палестинската кауза. Палестинците остават още по-сами и беззащитни. Второ, бомбардировките над Иран предизвикаха ответен удар от Техеран срещу петролните монархии в района на Персийския залив, в повечето от които има американски бази или позиции. Тези удари провокираха съвпадение на интересите на петролните монархии с Израел – за първи път в историята. Стана нещо немислимо допреди 20-ина години, тези страни и Израел имат общ враг. Това е Иран. Наличието на общ враг предполага развитието на общи интереси, после общи планове, после общи действия. Другояче казано, войната може да ускори проникването и овладяването от Израел на властови позиции в тези държави и в крайна сметка да помогне за осъществяване на мечтата за еврейска държава между Тигър и Ефрат.
Войната може да е доста изгодна и за Британия. Лондонското сити не може да не завижда на развитието на Дубай като световен финансов и търговски център. Емиратите се развиха неимоверно бързо и разклатиха монопола на старите световни центрове на търговска и финансова власт. Войната може да ги лиши от тяхната привлекателност и да разруши много от предимствата, които ги бяха създали. Последиците от войната вече са налице. Петролът стигна до шеметната цена от 100 долара за барел, което ще удари силно световната икономика.
Много ще пострада Европа. В случая тя играе ролята на полезния идиот – подкрепя агресорите в един конфликт, последиците от който ще изпитва болезнено на свой гръб.
Та войната срещу Иран изглежда само стъпка от голямото прекрояване на света, а целите и, обявени като прекратяване на иранската атомна програма и смяна на режима в Техеран са само за лековерни слушатели на предъвкана пропаганда.