23 юни 2025 г., „Не се страхувай“

В. ВАСИЛЕВ: Драги зрители ще ви представя един прославен български спортист, достигнал най-високия връх в спорта, световен шампион! И то в свръхтежка категория, боксьор с 33 победи на световния професионален ринг, 14, от които с нокаут. Страшилище за съперниците и герой за сънародниците си! Ще ви покажа първо няколко снимки с него, направени още през 2017 г. на Третата национална среща на клубовете „Млади възрожденци“. Когато той дойде да поздрави децата, те пощуряха от радост и дълго не го пускаха да си отиде.

Поканих го и защото е безстрашен мъж, родолюбец. И доколкото го познавам, човек с морал. Кубрат Пулев! Вижте и  смисъла на спортните победи и битки – шампионският пояс на Кубрат!

К. ПУЛЕВ: Този пояс е смисълът на много труд, много години труд, години усилия. И смисълът на всичко, което сме правили и сме градили през годините и аз, и брат ми, още от най-малки, още от момчета до ден днешен. Мечтата на баща ми беше да станем боксьори – той гледа отгоре – но едва ли дори и той е очаквал подобен успех. Това ме изпълва с гордост, с удоволетворение и задоволство! Както когато човек след толкова дълги години усилен труд осмисли накрая всичко това, което е направил и го осмисли по най-добрия начин. Аз съм благодарен преди всичко на Бог, на баща ми, на семейството ми, на майка ми, на треньорите, всичките, които се занимаваха с мен и с брат ми, на всичките хора, които през всичките тези години – и доктори, и около нас екипът – вярваха в този успех. Така че аз наистина съм благодарен.

В. ВАСИЛЕВ: Споменахте баща си, той също е бил шампион боксьор, шампион на България в тежка категория. На какво ви е научил, освен да се боксирате?

К. ПУЛЕВ: Да се боксираме ни научи на по-късен етап. Преди това ни учеше на любов към книгите, той беше влюбен в книгите. Но преди всичко ни научи, мен и брат ми, да бъдем мъже, да отстояваме принципите си, да бъдем независими, да се обичаме и да се уважаваме един друг, да си прощаваме, да намираме начин да си кажем истините. И не само брат ми към мен и аз към него, а към останалите хора да бъдем мъже. Да бъдем мъже, защото виждаме, че все повече това нещо липсва в днешните общества. В обществата, както и в нашето, българско общество, жените разчитат на нас мъжете. Ние трябва да бъдем мъже на място. Виждате, че думата отговорност я няма на никакви нива в държавата. Именно на това ни учеше баща ми – да бъдем отговорни, да знаем, че всяка една стъпка, която правим носи след себе си своята отговорност и успех или неуспех, за който трябва да плащаме.

В. ВАСИЛЕВ: Казахте, че баща ви ви е учил да обичате книгите – кои са последните книги, които са ви направили силно впечатление?

К. ПУЛЕВ: Харесвам по-философски книги. Последно се впечатлих от една малка книжка, историческа, за войната. Обичам да чета и Петър Дънов. Донесъл съм да ви подаря една негова книга – за  любовта. Не съм чел друг писател, който да е написал по-правилни неща за любовта от Петър Дънов. Не съм чел никъде по-точно и по-добре описана любовта. Той самият казва, че именно любовта е основният въпрос на живота – когато един човек реши въпроса с любовта ще реши всички останали въпроси, от какъвто и характер да са те. Винаги, където и да ходя, казвам, че всичко е любов. Всеки един от нас е любов. Всичко правим заради любов. Жените са любов, децата са любов. За какво става въпрос? Ето, като идвах насам и си казвам, какво е важно да акцентирам в предаването, кои са важните неща, на които да наблегна? Ясно е, че нашата обстановка в България, световното напрежение, са част от много важните неща. Но, според мен, важното е, че човечеството живее „някак си“, липсва любовта. Защото  любов означава и начинът, по който се отнасяме към живота и по който се отнасяме помежду си. А хората сме негативни, все гледаме негативното! И по-лошото е, че някак ни харесва да бъдем злобни, озлобени. Хората живеят с много малко любов. Нямат любов в душите си.

В. ВАСИЛЕВ: Омразата ли е повече?

К. ПУЛЕВ: Много повече. А защо? От глупост. Прави ми впечатление, че ако направим един пост в социалните мрежи – невероятен, готин, красив, извадим от Библията текст или от някъде другаде нещо качествено, чувствено, ще го харесат 99% от хората, които го изчетат. Но едва 1 или 2% ще взаимстват и ще направят нещо в животите си да ги променят дори малко, да променят себе си според това, което ги е докоснало и ги е разчувствало. Стотици ще го лайкнат, но ще си продължат същия покварен живот. Това е мнението ми, това чувствам, това наблюдавам. Например, нямаш пари – никой не е виновен! Не си успял – никой не ти е виновен! Защо трябва да си озлобен? Ми, изисквайте от себе си! Една промяна започва от нас самите, отвътре навън се случва всичко, ако някой нещо не е доволен да се обърне към себе си. Толкова е просто. В природата – всичко, колкото е сложно, толкова е и просто, колкото е сложно, толкова е и елементарно. Природата е Бог, Бог сме ние. Всеки един от нас е частица от Бог. И смятам, че на всеки един от нас времето ни е най-ценното нещо, което имаме – животът, естествено здравето, но и времето! Хората не си дават сметка, че има нещо много повече от пари и от интереси. Това е времето. И трябва да са благодарни! Имат всичко. Има една приказка: когато осъзнаеш, че имаш всичко, целият свят ти принадлежи. А на повечето хора все нещо не им достига, все чакат нещо друго, все някой нещо им е направил, все врагове имат –  това не мога да го разбера. И аз винаги казвам: човекът няма враг, няма врагове. Единственият истински враг е той сам на себе си.

В. ВАСИЛЕВ: Изпитвате ли състрадание към победения противник?

К. ПУЛЕВ: Като анализирам действията си на ринга след мач, след като примерно съм нокаутирал противник или след като съм победил, понякога си мисля, че поведението ми е доста ниско, просто ниско, на моменти не е достойно. Защото, какво значи да победиш? Его! Отново на върха на всичко е егото! А то не трябва да бъде прекалено, хубаво е да го има, да бъде, обаче в някакви нормални граници. По принцип, аз никога не съм изпитвал злоба към противниците, никога! Абсолютно никога! Дори и когато преди мач е имало закачки между боксьорите, имало е напрежение, това за мен е било винаги майтап, шега, игра. Дори ако към някого нещо отговоря, нещо кажа, дори да му изрева – винаги е било по-скоро за майтап, игра. Никога не съм имал злоба! Никога не съм казвал или искал от душа и сърце някого да елиминирам, да го размажа, да го убия – защото съм чувал и такива приказки. Никога! За никого! И цял живот съм бил така, като върна лентата назад, винаги, дори и на улицата като малки да се сбием, когато аз взема надмощие спирам, не ми трябва повече!

В. ВАСИЛЕВ: Сетих се за един израз на Путин, който казва, че като е бил малък ленинградската улица го е научила, че „ако предстои бой трябва да удряш пръв!“. Така ли е? И в бокса ли е така?

К. ПУЛЕВ: „Ако боят е неизбежен“, казва Путин. За мен всичко е въпрос на математика и колкото по-бързо смята един аналитичен ум, толкова по-бързо ще вземе правилното решение. Каквото съм чел и съм гледал, и съм анализирал, чисто сам, смятам, че винаги е по-печеливш този, който е по-спокойният, който предпочита да изчака, предпочита да осмисли и тогава да направи каквото трябва. По-уравновесеният, по-изчакващият е печеливш. Е, не винаги, разбира се. Но ние, новите хора, които сме в 2025 г., виждаме какви неща стават по света – меко казано  лекомислени! Ние, новите хора, трябва дори емоцията да контролираме. Мъжете трябва да мислят, да не се поддават на емоцията като дамите. И дори емоцията да е полезна в даден момент, но тя трябва да се пуска от мозъка.

В. ВАСИЛЕВ: Предлагали ли са ви да се състезавате под чужд флаг?

К. ПУЛЕВ: Това беше още в самото начало. Предлагаха ми да ми сменят и името, не само под чужд флаг, а да ми сменят и името. И аз казвам: „Защо, как?“. Те казват: „Ами сега, друго е, по друг начин ще гледат на теб, вече ще излизаш, няма тука знамена и това онова, ще бъдеш по-близо до нашия народ и по друг начин ще те гледат, и ще те направим една голяма звезда“. И, естествено, те ще си генерират по-големи печалби. Аз казах: „Просто това можем да го забравим, защото това не е моето, не съм аз!“. Тогава не бях такова име все пак, познаваха ме, но в боксовите среди само, не бях толкова популярен. Но отказах без да се замисля дори, дори не съм слагал подобно нещо като възможност в главата си, абсолютно невъзможно е. Аз винаги казвам, че човек каквото и да откаже, колкото и да са големи изкушенията, много е важно именно това, на което ни научи баща ми, много е важно да отстои себе си, да отстои принципите си! Да бъде такъв, какъвто е и да бъде стойностен човек пред себе си, не да се доказва на някого, а пред себе си. Естествено, всички сме грешили. Всички сме грешили, но малко се учат от грешките. И от своите и от чуждите. Много малко се учат, много малко анализират себе си. Много малко хора са балансирани и силни да излязат и да кажат: съжалявам, сгреших. Най-мъжкото нещо е това! Ти му казваш нещата в очите и той ти казва: ама това, ама онова…Хиляда неща измисля само и само да се оправдае, че не е сгрешил. Спокойно, няма страшно, няма да ви отреже никой главата, излез и кажи: съжалявам, сгреших, извинявайте. Как иначе ще научите децата си, как ще станат мъже? Тия деца как ще станат мъже? То не е мъж само да си в мъжко тяло. Защото виждам постоянно такива – само в мъжки тела и дотам мъже. Те жените вече почнаха да стават по-качествени от нас, по-смели, с повече характер! И грешката е в нас, естествено. Аз винаги търся грешката в себе си. Не може да израства едно дете и да гледа баща му как постоянно лъже, свива се, върти всякакви номера, само и само да се докопа до – дали ще е алкохол, дали ще е хазарт, дали ще е просто печалбарство някакво, дребно или голямо – без значение. Да предадеш себе си… Всички няма да ни има в утрешния ден, що го забравят тези хора?!

В. ВАСИЛЕВ: Кои морални качества започнаха да изчезват от хората?

К. ПУЛЕВ: Да не бъда негативен, но – всички. Всички! Всяка трета дума на хората е лъжа. И това се счита за нормално, за нормалност, а не е! Човек трябва да чисти себе си! На всеки понякога му се е налагало да каже нещо невярно, да изкриви истината, да изманипулира, да се опита в своя полза да представи дадена ситуация. Защо, хора, защо? Аз правя така – опитвам се да чистя себе си. Дори да не е в мой интерес. Въпреки това ще устоя, ще кажа всичко както е. Ми то дори малките лъжи и измами са вредни. Кажи истината, кажи – такъв съм, приеми се и се погледни, обърни се и се погледни в огледалото, виж себе си в огледалото, защото това си ти. Лъжем, но лъжем себе си, преди всичко!

В. ВАСИЛЕВ: Какво е за вас демокрацията? Покрива ли се тя с нашата действителност? Какво значи?

К. ПУЛЕВ: Моето разбиране за демокрация е както за всяка една дума. Думата любов, думата свобода, думата демокрация – те имат своето значение. Едно време баща ми беше напълнил апартамента ни с книги и за да ни научи какво да правим казваше: „Ела сега, /тогава нямаше гугъл, нямаше интернет/ виж, тук съм ти купил всичките томове енциклопедии от 1 до 10. На българските думи отваряш, търсиш по буква, намираш и четеш кое какво значи“. И така ни научи! Сега пред всеки един от нас целият свят е в телефона, целият свят, всеки може да влезе и да погледне всяка една дума, значението й, да го осмисли.

Демокрацията? В момента под шапката на демокрацията се правят такива поразии…Не само България, това го наблюдавам навсякъде, десет години живях в Германия. Живеем в ера на фалша, живеем в ера на казване на черното бяло! Хората дори не се усещат, че приемат черното за бяло.

В. ВАСИЛЕВ: Имате ли за себе си изход от това? Дали да живеете в лъжата, да казвате на черното бяло? Или?

К. ПУЛЕВ: Най-малкото – хората да се обърнат към любовта! Това е смисълът. Смятам, че за всеки един човек, Бог, давайки му възможност да е на тази планета, не иска от него да бъде лъжец, не иска от него да бъде измамник. Дал му е шанс да изпита най голямата любов, която може да се изпита! Да усети най силните чувства възможни, които може да усети – дали ще е скръб, дали ще е любов…

Природата си има свои правила, които ние не можем да пренебрегнем. Ето, например аз нямам нищо против тия хора, познавам много качествени сред тях, готини и талантливи, безумно талантливи хора, но които „не се чувствал повече жена, иска да бъде мъж“, или пък „роден мъж, но иска да е жена“. Просто хормоните им са объркани. Нали ето това е демократичното – да ги разбираме. И наистина аз ги разбирам. Имам много познати такива, например от поп-фолк средите, когато бях близък с една певица. В тези среди имаше много подобен тип хора и тогава си дадох сметка, че наистина това са много талантливи хора. Но природата именно ни равнява как трябва да бъдат нещата. Природата. Дала е силата на мъжа, красотата на жената. Не може да си объркваме ролите. Всъщност може, може, няма проблем – който както иска може да живее, но нищо не е на мястото си в този момент. А за да бъдат качествени хората, за да бъдат максимално успешни, максимално щастливи, природата го е показала как трябва да бъде. Мъжете да не бягат от ролята си, жените също. Елементарно. Ние тук, на планетата, можем да се правим на всякакви – и в България, и в Италия, и навсякъде по света могат да се приемат каквито си искат закони – но колкото повече се отдалечаваме от природата, толкова повече ще ни е тежко и трудно, и толкова повече няма да сме в унисон с нас самите. Защото всеки един от нас е част от природата.

В. ВАСИЛЕВ: Сещам се, по повод вашите думи, за най-важния елемент от учението на Христос: „Обичай ближния си!“. Но, да ви питам – Вие се обявихте в защита на българския лев. Защо?

К.ПУЛЕВ: Без дори толкова да съм навътре с детайли по темата, но то е  очевадно – не ни е необходимо нищо! Ето елементарната сметка: сега левът е вързан към еврото, нали, фиксиран е, просто няма мърдане. Индиректо левът е евро, щом са заедно те са едно.  Обявих се в защита на българския лев, защото това е изключително важно за нас като държава. Има държави, които дори не са приели еврото а са в Европейски съюз. Не са в еврозоната. И то сериозни държави. Мисля, че Дания беше сред тях, бяха направили референдум даже. И хората казаха „не“ и там си останаха със собствената валута.

В. ВАСИЛЕВ: Полша, Чехия, Унгария…

К.ПУЛЕВ: Много държави! Също и Швейцария.

В. ВАСИЛЕВ: Швейцария никога няма да се откаже от франка!

К. ПУЛЕВ: Ами Великобритания? Ето тя е една от сериозните световни икономики! Аз смятам, че приемането на еврото у нас е абсолютно ненужно. Друг е въпросът, ако в Европейския съюз са решили, че за да си закрепят Съюза им трябват държави, които да влязат в еврозоната, за да покажат, ето, видите ли, ние се развиваме, уголемяваме се, разширяваме се… Аз смятам, че сме 2025-а година и българинът трябва вече да е придобил своето самочувствие, след като сме преминали през 500 години робство. Крайно време е вече да започнем да мислим и тези български мъже да излезнат и да го прекратим това нещо, тази дискусия лев или евро! Вие ме питахте за  демокрацията – ами ето, президентът на държавата излезе и каза: Референдум! Защо не го получихме? Защо българските граждани не получиха референдум? Защо? Нали говорим за демокрация?! Нали бягаме от всичко минало – трие се историята, махат се паметници – няма проблем, няма лошо…Махате, ами сложете нещо на това място!  Не виждам и един човек, който ще се възпротиви да се махне който и да е руски паметник и на негово място да се сложи паметник на хан Аспарух, примерно. Аз като човек, който е осмислил себе си, осъзнал себе си, сядам с хора да говоря, които са с много опит във всичко и казвам: Добре де, щом сте толкова ерудирани, толкова опитни, какво направихте, че допуснахте такава да бъде държавата, дотук да я докараме? Защо? И в утрешния ден моето дете ще дойде и ще ми каже: защо допуснахте, какво стана? Така че сега трябва да се действа, сега. Относно въпроса за еврото – почти съм сигурен, че няма да се приеме! Въпреки, че повечето хора, дори тези, които ходят на протеста, дори те са обезверени. Искат много силно, опитват, но дори и те са обезверени.

Обаче, аз смятам друго и дори към европейските власти мога да се обърна през вашето предаване и вашата телевизия и да им кажа: разбирам, че най-вероятно им е напечено и че им е необходима България, но трябва да внимават с България! Защото е опасно! Опасно е да не бутнеме целия Европейски съюз! Много трябва да внимават, да не се занимават с нас! Нека не се занимават с нас! Ние не го желаем еврото, искаме си българския лев, искаме си своята идентичност и искаме финансовата си независимост! Защото, ето виждате, че за всички тези години, лека-полека, България е не просто разграбена, тя е обезкървена, тя няма сила. Няма нито военна сила, нито армия, нищо. За съжаление. Но аз отново ще кажа: отново сме си виновни ние!

В. ВАСИЛЕВ: Значи ние можем?!

К. ПУЛЕВ: Навсякъде ми казват: леле, тоя колко е силен, колко е висок, колко е голям! И аз им казвам: хора, силата не е в мускулите! Силата е тук – в сърцето и в душата, в духа на един човек. Това е и силата на един народ – в духа на тоя народ. Това е сигурно. Аз вярвам, и ще видите, помнете ми думата, че няма да се приеме еврото! Защото няма да го позволим ние, българите, истинските българи, българите, които обичаме България истински! Няма да го позволим и няма да се случи! Няма да се случи на тези, които са „елита“ на нацията, които имат, вероятно, лични интереси или, може би, някой ги е заставил. Нямам никаква представа, далече съм от тия хора. Но на всички тях, както и тези комплексирани българи, които си мислят, че приемайки еврото, видиш ли, ние ще станем Германия или САЩ, казвам, че това е блян, абсолютен блян. Смятам, че по-достойно е да си запазим лева, да си запазим идентичността, да си запазим държавността, поне малко от малко. Положението не е добро и всички го знаят и няма нужда да им го казвам аз на хората – от елита до просяка на улицата. Положението на България не е добро и ние сме виновни. Ние! Никой друг не ни е виновен.