ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: В студиото е Костадин Костадинов, лидерът на партия Възраждане – за мен е удоволствие, защото вашите разсъждения са интересни и се следят от страшно много хора. Но преди да тръгнем на сериозните теми, наблюдавам как много ваши колеги – депутати, както и журналисти, и политолози, се подмазват на Пеевски и го правят така, както не са се подмазвали даже и на Борисов. Страх ли ги е от него? Какво е това?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Аз даже си мисля, че както и на Тодор Живков навремето не са се подмазвали, защото някои от тях са с доста голям стаж в подмазването. Други от тях пък директно получават пари от него /Пеевски/, така че това е причината – страх и подлизурство. Много тъжна история за начина, по който изглежда българското общество, отстрани погледнато.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Има реална възможност да получите мандат за управление…

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Хипотетична е възможността, господин Василев, защото все пак ние сме трета политическа сила, но на кого президентът ще даде третия мандат зависи само и единствено от него. Той има избор между пет партии в парламента в момента.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Добре, да приемем, че една от тези пет партии сте вие – вие сте избрани и посочи вас за министър-председател. Смятате ли, че ще успеете да съставите правителство? Разбира се, не ви питам дали ще отстъпите от принципите си, знам, че няма да го направите.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Никога!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: И второто – кои са първите 5 стъпки които бихте направили, какво имате в главата си?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ:  Първо, нека да кажем, че президентът не посочва министър-председателя, посочва го партията, на която той дава мандат. Второ – ако евентуално президентът реши да даде третия мандат на Възраждане, това ще зависи от хората във Възраждане – не само от членовете на парламентарната група, но, дори ако щете, от всеки един от членовете на нашата организация.

Ние ще предложим кабинет задължително! Дали ще бъде гласуван, обаче, е нещо съвсем различно, защото ще предложим правителство на малцинството. Не правим компромиси с нашите виждания! За компромиси Вие дори не ме питахте, за което ви благодаря, защото знаете какво бих ви отговорил в този случай.

Нещата, които ние ще предложим са свързани с една качествено нова Програма за Управление на България – програма, центрирана само и единствено около българския национален интерес.

Питате ме за 5 неща?

Ако трябва да говорим стратегически и тактически, тези които са в най-близък план, най-близкото първо нещо, което бихме направили е да създадем една програма, която отсега и в рамките на следващите години, дългосрочно, да се пребори с безводието в държавата. Но трябва за започне от сега. В момента може да не звучи много революционно, но ние сме заплашени от огромен воден режим – заплашени сме 1/3 от държавата през следващата година да няма нормално водоподаване! При условие, че населението намаля, че индустрията ни беше почти унищожена, че поливните ни системи бяха унищожени. Водоизточниците са същите, обаче имаме водни режими. Защо?! Заради изключително лошия, как да кажа, изключително скапания вече състав на тръбите във ВиК – те просто пропускат. Има 90% загуби на вода по тръбите. Трябва да направим програма, с която в следващите 20 години ние да подменим всичките тези тръби. Защото може да си говорим за велики неща, може да си говорим за каквото и да било, но като нямаме вода! Нали си спомняте какво се случи с Перник, когато имаше водна криза? Градът беше на прага да опустее – кой би живял в град в който няма вода?!

Същото нещо зависи и по отношение на енергетиката. Това е втората точка. Ние успяхме да спасим българските ТЕЦ-ове. Сега сме предложи един законопроект, с който ги включваме в списъка на енергийните обекти, от които зависи националната сигурност на държавата. Това означава, че те в никой случай не трябва да бъдат закривани, напротив, трябва да бъдат защитавани. Трябва да се премахнат квотите, които ние всяка година плащаме на ЕС – въглеродните квоти. Трябва да направим така, че да нямаме облагане на нашите ТЕЦ-ове с този въглероден данък, с който токът става изключително скъп. А той всъщност е много евтин. Ако ние махнем тази въглеродна квота, ако махнем този въглероден данък, който плащаме, цената на тока в България ще поевтинее минимум с 30%. Минимум. А може да поевтинее и 50%. Нали разбирате за какво става въпрос? Нека да го кажа така: ако  някой плаща сега сметка за ток 100 лв., то с премахването на въглеродния данък ще плаща сметка за ток 50 лв. Добре ли е? Аз мисля, че е много добре! И то без реално държавата да дава пари на хората, без да им даде и 1 стотинка – само по този начин, с премахването на въглеродната квота, ние бихме могли да облекчим положението на милиони българи. Няма да цъфнат и да вържат, но ще им даде глътка въздух. Така че тези две неща в момента са най важните, за които трябва да говорим непрекъснато – въпросите свързани с водата и с тока.

На следващо място са проблемите, свързани със здравеопазването. Ние нямаме реален достъп до здравеопазване за голяма част от хората в нашата страна – те, в най добрия случай, са на 20-30 минути път от най-близката болница. В най добрия случай! Това, което ние трябва да направим, е да премахнем монопола на Здравната каса. Да направим действително безплатно здравеопазване, както все още пише в нашата Конституция. Много хора са го забравили, но в Конституцията пише, че здравеопазването е безплатно, ама то не е безплатно.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: И образованието!

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: И образованието! Задължително образованието! Слава Богу, успяхме, благодарение на това, че имаме постоянно избори през последните няколко години, успяхме да наложим учебниците да са безплатни. Образованието е четвъртата задължителна стъпка в програмата ни. В момента образованието, вместо да е основа на националната сигурност, е превърнато в система, която унищожава националната сигурност. Как? Като възпитава деца, които не се гордеят, че са българи. За съжаление. Една голяма част от тях просто минават през образованието без то да остави някаква голяма следа в тях. Това нещо ние ще го премахнем задължително.

И на пето място – отбраната! Задължително трябва да възстановим отбранителната сигурност на държавата. Какво ще рече това? Трябва да направим така, че да върнем наборната военна служба – нещо, което с вас много пъти сме си говорили. Това няма да ни реши всички проблеми като с магическа пръчка, защото, най-малкото, заради бивши министри на отбраната, които продаваха изключително престъпно българските казарми, сега дори да върнем още утре наборната военна служба, нашите момчета няма да има къде да спят. Няма достатъчно места, няма достатъчно казарми, няма спални помещения. Казармата, в която аз служих още съществува, обаче спалните помещения, понеже не се поддържат, са с паднал покрив. Това пак е добрият вариант, защото покривът може да се направи. Ами там, където продадоха терените?! Трябва да купуваме наново и на стократно по-завишени цени и тепърва да правим на тях съоръжения.

Тези 5 неща са приоритет! Но не са само те!

Хранителната сигурност на държавата, възстановяването на възможността ние самите да се изхранваме! Ако в момента огледаме каква е продукцията, която се продава в българските магазини, ще видим, че там само 20% от храната е с български произход. Всичко останало е внос. Това означава, че ние трябва да поощрим българските производители – както земеделци и растениевъди, така и животновъди. Да направим така, че да ги финансираме, да ги подкрепяме и да ги подпомагаме, а не да ги мачкаме.  Миналата седмица водихме разговор с министъра на земеделието във връзка с регламента за ветеринарно-медицинската дейност. Регламент, който в момента предвижда изключително рестриктивни мерки – когато има, примерно, открит случай на заразено животно с някаква болест, то трябва да се унищожи цялото стадо. Това, което ние предлагаме, с оглед на новите реалности, тъй като се оказва, че болестите се променят – някои нито са толкова опасни, нито толкова смъртоносни – предлагаме там, където има случаи на зараза да се наложи карантина, да има карантинна зона около мястото и след това като се види, че има оцелели животни, ако има оцелели животни, да се направи всичко необходимо, за да може огнището на зараза да бъде ликвидирано без да се унищожават всички останали животни.

Водим в момента и битка за запазването на българските семена. По този повод също се срещнахме с министъра на земеделието, защото се оказа, че има проекторегламент на Европейския съюз, който, внимание! –  забранява създаването на домашен разсад. Нали знаете какво означава това за огромната част от хората? Точно така – целта е да купуваш от Байер и Монсанто! Но тези семена, които те продават са хибридни семена, обработени. Когато ти посадиш нещо, то ще даде плод. Но семената на този плод са ялови. Тоест ако решиш да вземеш, примерно, семки от доматите, които си купил, от тях няма да поникне нищо, защото целта на тези монополисти е да купуваш само и единствено от тях. И какво ще се случи? Ако минем по колхозните пазари в страната, където има основно, знаете, възрастни жени – те продават разсад за да си помагат към пенсията или пък има такива хора, които с това се занимават – да правят разсад? Ми те ще станат едва ли не криминални престъпници. Това успяхме да го спрем, слава богу! Говорихме миналата седмица с Тахов, земеделския министър, ние настояхме той да заяви категорично, че България няма да подкрепи този регламент. Той каза, че няма да го подкрепи, излезе със заявление пред медиите, за което ние настояхме. Поне на този етап България не подкрепя такъв регламент. Вие ме питате за 5-те неща, но те са 5005 неща, които трябва да се направят! Държавата ни е потъващ кораб, но все още не всичко е загубено. Зависи от българските граждани.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Още нещо във връзка с водата и водния проблем –  преди доста години кмет беше Софиянски, а преди него имаше един кмет Янчулев. И тогава в София имаше страхотна водна криза. Нямаше вода. И хората се чудеха какво е…И тогава Янчулев излезе със „спасителното“ решение, което по-късно приложи Софиянски: „Ами ние не можем нищо да направим и трябва чужд инвеститор да дойде“. И хоп! Докараха ни „Веолия“. А преди това беше една английска компания „Интернешънъл уотър“. И с това приключи златната ера на София за водата, прекрасната рилска вода. Сега от чешмите тече един боклук, който не става за пиене. Дали тук не е същата схема, за да ни накарат да приемем някакъв чужд капак върху нашите води?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Първото нещо което ми идва да кажа е „не!“, защото на мен не ми се вярва. Обаче, след като изслушах въпроса ви, се замислям – много неща имаше, които изглеждаха абсурдни, но станаха! Адски много неща, за които си казвахме – това няма как да стане – станаха! Така че не бих се учудил, ако и това е възможно. Ние не трябва да го допускаме! Да дадеш на някого концесия за водата или  да дадеш възможността на някой друг да ти произвежда енергията в страната?!

Има три неща, без които съвременният човек не може – храна, вода и енергия. Електроенергия. При нас храната е внос, водата е наша, но е възможно както казвате, да бъде сложена по чужд похлупак, тоест буквално да ни окупират водата. И електроенергията, която ние все още произвеждаме що годе сами, но те искат да ни я ликвидират. И ако, примерно, бяхме допуснали да бъде ликвидирана българската въглищна индустрия, сега щяхме да внасяме огромни количества ток. Дори нямаше да е сигурно дали ще успеем да ги внесем. Гордея се с това, че на 26-ти септември ние направихме така, с цената дори на физически сблъсък в парламента, че днес имаме ток. Защото, ако беше приет законът, който предвиждаше закриването на българските тецове, сега щяхме да внасяме огромни количества ток на страхотно скъпа цена! И не е сигурно дори и дали този ток щеше да ни е достатъчен, защото не сме само ние, има и други, които искат да внасят и като се окаже, че няма ток, какво правим? Стоим на тъмно и на студено – това правим.

Тези три неща са най-важните, които нашата държава трябва да осигури. Защото, вижте какво се случи в Сирия, Сирия, чийто народ геройски близо 14 години се бори буквално с целия свят. Терористи-джихадисти от цял свят, целият терористичен интернационал, подкрепян от най-големите спонсори на тероризма – Израел, САЩ, Турция – се изсипа на главата на сирийския народ. Два от съседите на Сирия окупираха части от нея – Израел още от 1967 г. и Турция, която нахлува в северна Сирия. Американците постоянно ги бомбардират. Но това, което най-накрая напълно унищожи волята на сирийския народ за съпротива бяха дивашките санкции на САЩ. Нечовешките санкции, които доведоха до това: в Сирия имаше ток само по два часа на ден, храна няма, защото най- плодородната провинция – сирийска Месопотамия, която е между реките Тигър и Ефрат –  беше окупирана от кюрдите, които са американски съюзници и кюрдите наложиха забрана за износ на храна. В един момент се оказа, че има и воден режим, защото водата им идва точно от Тигър и Ефрат, а те бяха под турски контрол. Сирийците нямаха ток, нямаха храна, нямаха вода, лекарства дори не им даваха да вкарват. Санкциите, античовешките, дивашките санкции на САЩ доведоха до това, че дори и лекарствата бяха забранени за внос. И в Сирия деца, пеленачета, умираха заради елементарни усложнения. Неща, които тук се лекуват с хапчета, които си купуваш от аптеката, там и в болницата не можеха да се намерят. Стотици хиляди дечица умряха и просто накрая сирийският народ се предаде. Това, което се случи в Сирия, може да се случи и у нас. Ако ние сме толкова глупави да допуснем грешката, която допуснаха сирийците, защото те подцениха това, което се случва с тях.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Те разчитаха на външна помощ, разчитаха на Иран, разчитаха на Русия…

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: И на Хизбула дори, ако щете…

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Да, Хизбула е Иран. Тоест, това още един път показва, че ние трябва да разчитаме преди всичко на себе си. Това, което вие казвате звучи интересно, примамливо, обнадеждаващо. Но не смятате ли, че ако започнете да го прилагате, няма да ви приложат грузински или румънски сценарий?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Възможно е! Напълно е възможно и въобще не го изключвам, защото те действат по един и същи начин. Между другото, пропуснахте и Молдова, там направиха абсолютно същото. В Молдова фалшифицираха изборите. В Грузия като не можаха да фалшифицират изборите, решиха да направят майдан като в Украйна. В Румъния пък директно отмениха изборите, когато ги загубиха. В момента отиващата си администрация на Байдън прави всичко необходимо, за да вкара света в колкото се може по-голям хаос. Вие виждате как гърмят бомби навсякъде около нас! Ей Богу, само в България не е паднала засега, образно казано. Не искам да си мисля какво би ни се случило тук, предвид покушението върху демокрацията в Румъния с отменения първи тур на президентските избори, фалшифицирането на изборите и купуването на вота в Молдова, опитът за кървав преврат в Грузия, разрухата в Сирия, разпадането, убийството на тази държава. Четири неща, които се случиха само за месец, буквално всяка седмица има нещо. Знаете, че американците винаги са правили най-гадните и най-мръсните неща винаги около празници. Не ми се мисли какво ще се случи по Коледа и по Нова година. Не искам да съм лош пророк, но… Не бих се учудил ако някъде има някакъв огромен кървав атентат, нещо, което да да помрачи празниците, нещо, което да ги окървави. Въобще не бих се изненадал. Това е точно, изцяло в техен стил.

Има една прекрасна книга на Оливър Стоун и на неговия съавтор Стивън Кузник, която се казва „Премълчаната история на САЩ“.  Това е историята на преврати, историята на интервенции, на вмешателство във вътрешните работи, на откровени войни и каквото още друго се сетите в продължение на повече от 150 години. От 1848 г., когато нападат съседно Мексико и анексират половината. Днешните югозападни щати са всъщност северно Мексико. Книгата е история от тогава до сегашните цветни революции. Така че въобще не бих се изненадал, ако нещо се случи. Просто да се кръстим и да се молим на господ да не ни се случи на нас, макар че ние с хаоса, в който сами сме се набутали, мисля, че не сме интересни, защото тук при нас няма смисъл да бомбардират. Ние сами сме си се бомбардирали. Имаше навремето един такъв много горчив виц: когато минавали над България американските бомбардировачи пропускали, защото мислели, че вече са бомбардирали.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Тъжна работа. Ако да речем, аз съм убеден, че един ден ще дойдете на власт, но не съм убеден, че ще си изпълните обещанията, как ще ме убедите?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Няма как! И ще ви кажа защо – защото всичко това, което аз искам да направя, времето ще покаже дали ще мога да го направя, но знам със сигурност, че ще положа всички усилия. Знам със сигурност, че ще направя всичко, което зависи от мен и дори два пъти повече. Дали, обаче, ще постигна резултата? Няма как да гарантирам, но мога да гарантирам, че ще направя всичко по силите си. Понякога има неща, които не успяваш да направиш.

Но пък, от друга страна, ще ви кажа начина, по който се развива Възраждане. Последните 10 години ми дават голяма доза оптимизъм. Ние направихме нашата организация буквално от нищото – 58 човека. Ние се познаваме с вас още от времето, когато дори нямаше Възраждане – помните и знаете много добре, че моите възгледи никога не са се променили, никога не съм променил начина, по който говоря, никога не съм си сменял принципите и идеалите. И мечтите.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Само косата ви беше черна.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Беше! Както казва моя баща, да е жив и здрав: „няма се косиш, мойто момче, по-добре бяла, отколкото никаква“. Така че, както се казва, жертвата е лесна за приемане. Бяхме 58 човека, когато се заехме с Възраждане преди 10 години и направихме много неща. Стигнахме до това, че в момента сме трета политическа сила, без да имаме зад гърба си олигарси, без да има посолства, без да имаме медии, без да имаме политически инженерингов продукт, който да ни тика напред, без черни каси, без купуване на гласове – единствено и само с „чест и сабя“, нищо друго. И точно това ми дава наистина много голям оптимизъм. Да, в българския народ има хора, които са се предали, много са, трудно е, една голяма част от нашия народ е много инертна – не вярва, че нещо може да се промени. Ама ние друг народ нямаме! Ще се борим за него! Ето, вие сте председател на една от най-родолюбивите български организации, с традиции от вече…кога е основан комитетът?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: 1991 г. е основан „Общобългарският комитет Васил Левски“

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Да, вече почти 35 години. Вие много добре знаете, че и Васил Левски, и неговите сподвижници, въобще възрожденците, които направиха българска държава, които я създадоха, които я възкресиха, като погледнем назад във времето ще видим, че те не са кой знае колко много хора. При петмилионен българския народ, те са няколко хиляди, няколко хиляди са тези, които може да откроим с имената, с биографията, с приноса им. От няколко милиона това не е 1%, дори 0.1% не е, а 0.001%. Но тези хора, тези отдадени на каузата хора, с техния живот, с тяхната саможертва направиха така, че да ни има нас. И аз като погледна назад във времето, в моя род, нямам изтъкнати революционери, нямам изтъкнати възрожденци, били са абсолютно обикновени хора, селски хора, чобани от едно странджанско село Крушево, което през 1858 г. е почти унищожено от турците. И моите предци бягат. Тези, които оцеляват от клането – моят пра- пра- дядо Костадин Тодоров Костадинов, нося трите му имена, бяга чак в Добруджа да се спаси – тези хора оцеляват, тези обикновени, селски, отрудени хора, които се занимавали само с гледане на овце, каквито са били голямата част от българите по това време. Те оцеляват благодарение това, че няколко хиляди души са се жертвали за онези, които не са познавали. Жертвали са се за чобаните, за ратаите, за аргатите, за слугите, жертвали са се за целия този милионен народ.

Ако трябва ще го направим и ние сега. Моделът е ясен, пътят е ясен. Остава само да видим дали ще имаме мъжеството да го изкараме до края. Аз съм сигурен в себе си. Сигурен съм в хората около мен. Дали ще стигнем обаче до победен край?! Не мога да съм сигурен, но знам едно: прави това което трябва, пък да става каквото ще! И господ помага на този, който знае къде отива, делото ни е право, така че ще победим!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: И не се страхувайте!

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: В никакъв случай, никога!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Ето сега новината за Шенген е пред нас – това добре ли е или зле за България?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Не е добре! Както каза моят приятел Степан Поляков, той е с много оригинално чувство за хумор, та той казва: „вижте колко любезни хора са западноевропейците – излязоха от Шенген за да влезем ние“. В момента в цяла Европа се възстановяват границите, в цяла Европа! Шенген умря на практика! А ние ще влизаме в Шенген! Като влезем в Шенген, оттам насетне господ да ни е на помощ! Защото всеки един нелегален имигрант, който мине през нашата граница, ще бъде записан тук. Той подлежи на установяване. От тук той ще отиде в Германия – ще го върнат тук, ще отиде в Австрия – ще го върна тук, от Франция ще го върнат тук, от Холандия ще го върнат тук, където и да отиде, ще го връщат тук. Затова ни вкарват в Шенген, за да ни превърнат в един огромен бежански лагер! И с темпове от по 1000 души на ден, 300 000 на година, да ги кажем грубо, представяте ли си за какво става въпрос?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Три милиона за 10 години.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: И с нас е приклчено! Нас няма да ни има тук, ще се превърнем в едно екзотично малцинство само за 10 години. Това нещо не бива да се допуска в никакъв случай, затова е много важно ние да управляваме страната, защото от години повтаряме – границата ни може да стане абсолютно непропусклива, каквато беше до 1989 г. Пиле не можеше да прехвръкне през нея нито в едната, нито в другата посока.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Как?!

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Изпращаме армията на границата. Ако аз управлявам държавата, армията още утре ще е там, на границата, и повярвайте ми, никой няма да смее да стъпи на българска земя. Никой.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Това, което казвате за Шенген важи ли в минало време – тези, които са минали през България да ни ги върнат?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Важи по Дъблинския регламент. Да не забравяме, че ние имаме право в момента да откажем, но трябва да платим 20,000 € за всеки, когото откажем да приемем тук – ще трябва да ги платим на държавата, която го приема, за да го издържа. 20,000 евро!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: На човек! Значи това е цената на поробването! Да държим те да дойдат тук, а ние да станем мигранти!

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Казват ни: „или ще ги вземете в България и ще станете бежански лагер, или ще ни плащате на нас“, знаейки, че ние не можем да плащаме, защото нямаме такива пари. Това е положението.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Нали с Албания стана нещо такова?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Имаше опит това да стане, но стана скандал в Италия. Забележете, стана скандал не в Албания, стана скандал в Италия. Италианските либерали вдигнаха скандал на Мелони заради това, че тя е направила сделка с албанците за бежанците. А албанците, честно казано, не знам дали дори са разбрали за това, което Еди Рама, техният министър-председател, е подписал. Но, в конкретния случай, беше парадоксално, че  италианците, вместо да се радват, че Мелони е подписала такава сделка, че е намерила някой глупак, който да се върже, вдигнаха скандал. А албанците в този случай, готови на всичко за да влязат в Европейския съюз, направиха национално предателство. Но, както се казва, то остана неизконсумирано, защото самите италианци продължават да плащат огромен тежък данък на либералната лудост.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Разхлаби ли се въжето от еврото около врата ни?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Не бих казал, но водим окопна война всеки ден. В момента водим тежка война, за да не допуснем бюджетът, който ще бъде приет в България тази година или началото на следващата, да бъде с 3-процентен дефицит, защото за да бъде такъв, държавата спира да изплаща парите. На данъкоплатците спира да изплаща парите, на фирмите, на които дължи пари спира да плаща и дори изисква от тях предварително да плащат данъци. Забележете: хем не плащат парите на тези, на които дължат пари – примерно на строителите, които строят пътища държавата не им плаща в момента – същевременно обаче, иска да си платят предварително данъците за януари и за февруари. За да може хем да няма разходи, хем да понапълни малко хазната, за да може да бъде над 3-процентния дефицит. Предвидили са спиране на всички капиталови разходи за 2025 г., което означава, че следващата година няма да има построено нищо в държавата, нищичко. Разбирате ли? И защо? За да ликвидираме българската финансова независимост, за да ограбят спестяванията на хората, за да унищожат българския лев – само и единствено заради това! Това няма да го допуснем! И затова буквално всеки божи ден водим окопна война в парламента, включително и за бюджета. Там ще се борим като лъвове за всеки един параграф. Ако трябва, ще го проточим обсъждането до февруари месец да върви.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Приемането на еврото означава ли, че ние ще станем съдлъжници по италианския дълг? По френския дълг?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Да, на всички останали. Знаете ли на какво прилича това? Представете си една компания от богати хора, много богати хора, милионери, за които да си поръчат примерно някакъв стек, който струва няколкостотин лева или няколко хиляди е нищо, и накрая викат този, който им прислужва и му казват: „искаш ли да седнеш при нас на масата?“ И той казва: „искам, как да не искам и аз да съм на една маса с богатите!“ И те: „айде сега седни, ела тука, я виж тука има ли малко огризки останали, я сипи си там нещо, хапни!“ Хапва той. След което: „а, така, айде сега плати сметката!“ Това нещо искат да направят и, повярвайте ми, ако влезем в Еврозоната така ще стане. Бедна България ще плаща дълговете на богатите държави.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Искам да ви питам нещо, което ми направи впечатление – една ваша позиция за българина, който е в американския затвор.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Българският заложник, да. Милан Димитров.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Намерихте ли някой в Тексас, който да го приюти?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Не! Говорим с българи там, но, вижте какъв е проблемът – проблемът е, че явно нашите хора, имам предвид българите в САЩ, се страхуват, защото Милан Димитров е обвинен едва ли не в шпионаж – че бил изнасял чувствителни технологии за Русия. Ако някой българин го приеме в къщата си той моментално става обект на преследване и подслушване от страна на американските специални служби. Много трудно ще се намери някой човек, който да го направи.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Питам ви, защото ние имаме много зрители в Съединените щати и в Канада. И…

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Надявам се някой от тях да реагира, но аз лично наистина не се сърдя на тези хора, защото те са емигранти в чужда държава и предполагам, че изпитват страх и за себе си, и за семействата си. Ако американската държавна машина, която е изключително тоталитарна  – ако има тоталитарна държава номер едно в света това са САЩ – ако тази тоталитарна държавна система реши, ще ги смачка.  Представете си да приемат да живее в къщата им човек, който е под домашен арест, обвинен за едва ли не шпионин на Русия – хората си мислят, че моментално и те самите ще бъдат заподозрени. И се страхуват. Тук искам да благодаря, обаче, на нашия американски адвокат, който се бори доста мъжки, имайки предвид, че още не сме му платили цялата сума. Ние събирахме пари за неговия хонорар и продължаваме да събираме, имаме време някъде до май, юни да съберем цялата сума. Тя е 150,000 долара, което е някъде от порядъка на около 265,000 лв. Ние до момента сме събрали 180,000. И продължаваме да  събираме постоянно. Ние даряваме средства постоянно. Нашата парламентарна група дари изключително голяма част от парите. Но и страшно много хора, хиляди хора, дариха и то дариха по 10 , 20, 30 лв., което им прави чест. Аз много пъти съм казвал и 1 лв. да дариш, не е важна сумата, важен е жестът. Едно дарение от 10,000 тежи толкова, колкото 10,000 дарения от 1 лв. И аз искам да благодаря на всички, които до момента помагат, и на тези, които тепърва ще помогнат, защото вярвам, че ще успеем да съберем парите.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Да питам нещо друго – знаете ли каква част от брутния вътрешен продукт на България се създава от фирми, които са предимно чужда собственост – над 50%?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Не. Не мога да ви кажа, това единствено и само НСИ го знаят.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Не го казват обаче…

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: В НСИ имат информация за всяка една фирма – кога е създадена, какъв е капиталът, внос, износ и т.н. За нуждите на статистиката се знае. Въпросът е, че не го казват. Но има нещо друго, което е по-притеснително. Като гледам макрорамката, мен ме интересуват, примерно, индустриалното производство и земеделието, защото това са реалните производствени сектори. Хващаш да кажем някаква суровина, преработваш я и правиш продукт, продаваш го и имаш печалба.  Това е системата на капитализма още от времето на Адам Смит и по-късно формулата на Маркс – пари, стока, пари прим. Създаваш принадена стойност. Не от услуги, не от нищо-нещо, а от нещо още по-голямо нещо. 12% ни е индустрията, 8% ни е земеделието – общо 20%. Реалният производствен сектор е едва 20%. Всичко останало близо 60% е услуги. Аз ви давам пари да ме подстрижете, вие ми давате пари да ви измия колата – няма реален продукт. Всичко това са едни изкуствени, фалшиви, висящи във въздуха пари. Имаме още от порядъка на десетина процента, които са от туризъм. Все още. Въпреки че в последните години имаме страшно голям проблем в сферата на туризма. Останалото е търговия. И това е.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Банките къде ги слагате?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Банките са също вътре. Те имат огромни печалби. Само че пак печалби, които са смъкнати от гърба на хората, почти необлагаеми с данъци. В сравнение с парите, които би трябвало да плащат, почти необлагаеми печалби.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: То и в новия бюджет не се увеличи данъкът върху свръхпечалбата на банките, нали?!

Питам ви нещо друго – ваша делегация беше в Китай наскоро и беше посрещната на много високо равнище. Доколкото разбрах са обсъждани китайските инвестиции в България. Китайските инвестиции по-хуманни ли са да речем от белгийските, как смятате?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Не! Не че са по-хуманни, по-големи са и по- реални, така да го кажа. Колко са белгийските инвестиции България? Купиха Солвей и го направиха една фирма, която отново изнася навън, тук в България какво точно остава? Ако погледнете на тази фирма централата –  те дори не са сменили дограмата! Да го кажа разговорно: на сградата от бай Тошово време, която са взели, дограмата не са сменили. Те идват като паразити, влизат и само експлоатират и грабят, ядат и след това си заминават.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Че кои не са така?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Пак добре, че те все още са тук – колко други си заминаха! Навремето, когато продадоха целия промишлен комплекс Калиакра в Добрич, където се правеше сиренето, маргарина, маслото, олиото Калиакра – всичко това, една година след като го купи фирма Юниливър, беше нарязано, а което не можа да се нареже се изнесе навън. Отиде в Румъния, а сега не знам дали са и в Румъния. И като видите продукт Калиакра, да знаете, че не е български. Като видите олио Калиакра, маргарин Калиакра, нещо друго, то не е българско. Аз затова не ги купувам – защото не са български. Но заблуждават българските потребители.

Китайците имат съвсем друга доктрина в рамките на „Един пояс, един път“ – най-големият глобален икономически проект. Те изсипаха и продължават да изсипват стотици милиарди преки инвестиции. Защо преки? Ако примерно някой дойде и купи тук завод в България – това не е пряка инвестиция, защото този някой утре може да си тръгне. Пряка инвестиция е ако някой дойде и изгради завод тук, ако изсипе парите си тук, за да направи нещо, да създаде продукт.

Говорим първо за инвестиции в сферата на инфраструктурата, довършване на магистралния пръстен на Републиката. За изграждането на другите свързващи звена с Дунав мост 1 и 2. Връзката  Русе – Варна, която трябва да стане скоростно шосе и т.н. На второ място: скоростни жп линии. България в момента е с най-остарялата железопътна мрежа в цяла Европа, да не кажа и в света, но една от най старите в света, със сигурност. С китайските инвестиции ние можем да направим така, че да възстановим, не просто да възстановим железниците, а да ги превърнем в това, което са навсякъде – навсякъде нормалните хора пътуват с влакове, не се бутат в автобуси, защото влакът е място, където можеш да пътуваш спокойно, да станеш, да се раздвижиш. И то комфортно. На следващо място: разширяване на пристанищата Варна и Бургас, изграждане на жп връзка, пряка жп и шосейна връзка, магистрална, между Варна и Бургас. Знаете ли колко се пътува между Варна и Бургас лятно време? Три часа! И повече! И то ако имаш късмет! Това е минимумът, абсолютен имнимум. А знаете ли колко се пътува с влак?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Пет часа?

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Осем! Обаче! Като си вземеш билет, примерно, от Варна за Бургас с влак – първо тръгваш за Шумен, на запад, след това правиш две прекачвания на юг от Балкана, едно в Карнобат и после още едно на друго място. Осем часа ти е пътят, а разстоянието е под 100 км по права линия. Когато това нещо бъде направено, то ще превърне двете пристанища Варна и Бургас в един огромен пристанищен комплекс.

На следващо място: каналът Русе – Варна, който е един от мегапроектите на социализма, нереализиран невремето. Знаете ли колко огромен икономически ефект ще има това не само за нашата страна, но и за търговията между Китай и западна Европа?  С два дни ще се скъси транспортирането на контейнерите и на стоките от изтока към запада! С два дни! Това е огромен принос. Да не говорим, че в този канал могат да бъдат направени и са предвидени два хидровъзела от типа на тези като  „Железни врата“ на Дунав, които ще дадат възможност хем за напояване на огромни територии в Лудогорието и в Добруджа, хем и за производство на ток. Огромни проекти! Само тези три неща – магистралите, жп линиите със скоростните участъци, пристанищата, плюс бонуса – канала, само това ще доведе до ръст на българската икономика от 10% на година. За 10 години това означава, че ще станем двойно по-богати.

И, което е най-хубавото:  китайските инвестиции идват с един забавен период на разплащане във време на световна инфлация, на несигурност. Това е буквално подарък! Подарък, който не идва обаче с фондация „Китай за България“, която да ти променя учебниците, която да създава НПО-та, които да ти казват какво да мислиш и какво да говориш по телевизиите. Те не идват с намеса във вътрешните работи. На практика това е една огромна хуманна програма за издигане на най-бедните държави в света на нивото на по-богатите. Защото коренът на демократичния процес е не богатите да слязат до нивото на бедните, да станат бедни, а бедните да станат на нивото на богатите и да ги настигнат като стандарт на живот и доходи, и дори като интелектуално развитие и всичко останало. Защото светът се движи отдолу нагоре, а не отгоре надолу.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Тук, в нашето студио, професор Иво Христов беше ни призовал да учим китайски.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Е, да кажем, че изкуственият интелект ще свърши тая работа вместо нас, ще има автоматични преводач.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря на Костадин Костадинов за този интересен разговор! Имам още въпроси към него, убеден съм, че ще продължим разговора в някои от следващите ни предавания.