Най-бързо набиращият скорост български политик Костадин Костадинов, в студиото на „Не се страхувай“, на 26 септември 2022 г., говори за: войната, безизходицата, продажниците, надеждата – какво ще прави и какво няма да прави Възраждане, ако спечели изборите.

В. ВАСИЛЕВ: Предстоят избори, след една седмица ще знаем даже какви са резултатите, и сега тече, естествено, подготовка за изборите, всички са се втурнали към това кой и как да излезе едни гърди пред другите. В тази обстановка ми попадна едно много интересно, знаменателно изявление на Сергей Станишев, цитиран от Костадин Костадинов, казва пред Хоризонт, чуйте го добре: «Силният резултат на «Възраждане» на изборите трябва да накара другите партии да направят правителство на всяка цена, дори с чужда помощ отвън, ако се наложи. Иначе геополитическият избор на страната ни ще бъде застрашен!» Представете си, това го казва човек, който е бил министър-председател на България, който е бил шеф на БСП, който сега е шеф на Партията на европейските социалисти. Не мога да разбра като какъв го казва. Той в ръководството на БСП не е никакъв. Той е бивш украински гражданин до 95-та година. Да, сега е шеф на ПЕС /Партията на европейските социалисти/, но дали казва това със задната мисъл, с надеждата, че ПЕС ще е тази чужда помощ, която ще трябва да омеси тестото на българския политически живот така, че в края на краищата всички партии да се обединят, да избутат «Възраждане» настрани и геополитическата ориентация на страната да не пропадне? Заради това поканих в студиото Костадин Костадинов, това страшилище за геополитическата ни ориентация, както разбираме. Той е най-бързо набиращият скорост политик, с когото ще говорим за всичко това, което ни очаква от началото на следващата седмица.Здравейте! Можете ли да си представите, че сте министър-председател и да ми отговаряте като такъв на въпросите?

К. КОСТАДИНОВ: Добре!

В. ВАСИЛЕВ: Първо, понеже основният проблем е войната – това, което става, е в състояние да залее всичко останало и от всички приказки, които можем да изприказваме, тя е тема Nº1. Какво смятате, как се отнасяте към идеята България да обяви, че нейна територия няма да бъде използвана за враждебни действия срещу Руската федерация? Можете ли да се решите на такава стъпка?

К. КОСТАДИНОВ: Нещо повече! Смятам, че България трябва да заяви ясно на своите така наречени партньори в НАТО и най-вече на САЩ, че трябва да бъдат премахнати всички чужди военни бази и съоръжения на наша територия. Те всъщност са американски, но формално се водят съвместни, натовски и т.н., нищо че на тях се вее само и единствено американският флаг. Това е първото нещо, което ние трябва да направим, защото договорът е така написан, че дори да поискаме да премахнем базите днес, една година е срокът, в който това наше предизвестие ще важи. Т.е. ако решим да ги изгоним днес, те могат да си тръгнат след 1 година по същото време, защото имат една година срок. На второ място, това, което казвате Вие, но не само: в Европа и в страните в Европейския съюз и страните в НАТО няма еднозначно отношение към войната в Украйна. Не бива да се залъгваме, гледайки нашите американски българоезични пропагандни медийни канали, че едва ли не там има монолитно становище и всички са готови, първо, да стоят на студено, второ – да не се къпят и трето – да хванат пушките и да отиват на бой срещу Русия и войските на Путин. Не, напротив, не е така. Има изключително силно съпротивително движение, има желание за мирно уреждане на този конфликт, защото генезисът на този конфликт в Украйна е създаден, започнат и продуциран от САЩ и някои от техните, така да се каже, дъщерни структури – държавни формации в Европа, като например Германия до някаква степен. Така че там все повече и повече започва да се надига гласът на разумното и засега мълчаливо мнозинство, което не иска ЕС и Европа в частност да става заложник на конфликта между САЩ и Русия, защото тук не говорим за война между Русия и Украйна. Тук говорим за война между САЩ и техните васали и Русия, от друга страна. Ето защо ние трябва да поставим своя глас на висока, европейска височина, ако мога така да се изразя, защото не трябва да забравяме, че България не е само и единствено говорител на собственото си население, ние представляваме в крайна сметка и една част от ЕС и от НАТО. Трябва да започнем да говорим и там, за да можем да направим така, че да има, както се казва, доза кураж и смелост, която да влеем в тези наши съратници – европейци от всички останали държави, които също не искат държавите им да се превърнат в съчки в огъня, който се опитват да разгорят американците в Европа. Защото войната в Украйна е война в Европа. И защото след последните два дни събитията, които се случиха в Русия – частичната мобилизация, провеждането на референдумите в тези територии, които са под контрола на руските войски в момента – всичко това заплашва да превърне войната в широкомащабен конфликт. Нещо, за което ние говорим от 24 февруари насам и което беше до някаква степен абсолютно подценявано от българските така наречени «държавници». Казвам «така наречени», защото ние на практика нямаме. Дошло е време за мъже в българската политика и за реални действия и за казване на една думичка, която в политиката е изключително важна, но много малко политици имат, както се казва, куража да я използват – думичката «не». България трябва да каже «не» на намесата си в тази война – тя е чужда, тя не е наша. Единствената ни намеса трябва да бъде само и единствено посредническа. Ние от «Възраждане» не сме спирали да го повтаряме през последните месеци. България, ако има някаква роля в този конфликт, тя трябва да е посредническа, умиротворяваща.

В. ВАСИЛЕВ: През 1966-та година де Гол извади Франция от военната организация на НАТО. Смятате ли, че подобна схема би моглa да се осъществи днес и какво би моглa да донесе – повече проблеми или по-лесни решения на въпросите?

К. КОСТАДИНОВ: Становището на «Възраждане» е, че трябва да има референдум за напускане на НАТО. Има две малки подробности обаче, които трябва да споменем. Първата подробност е, че в моментa Законът за референдумите не разрешава подобен референдум. За целта трябва да променим този закон и ние ще го променим. Втората подробност е, че който е чел договора за включване на България в организацията на Северноатлантическия договор знае, че там има 20-годишен срок, през който не може да напускаш. На практика от 17 март 2004 г., когато станахме членове на тази организация, до 17 март 2024 г. България няма и не може да мръдне оттам. Но можем да направим това, което Вие казахте като начало и силно се надявам, че с волята и желанието на мнозинството от българския народ, ние ще успеем да измъкнем България от лапите на тази американска организация. Защото това е всъщност една американска военна организация, която работи изцяло и единствено в интерес на САЩ. Достатъчно е само да се прочете договора за учредяването на тази организация – Хартата на НАТО, за да стане ясно, че всъщност тук не говорим за равноправен съюз, тук говорим за един съюз между хегемон и неговите васали, които са подчинени изцяло и единствено на американското командване.

В. ВАСИЛЕВ: В каква степен Американското посолтво тук направлява политическите процеси у нас?

К. КОСТАДИНОВ: 100%! Всички български политически партии, без «Възраждане», ходят на отчет в Американското посолство, оттам получават своите инструкции. То се видя, между другото, и особено нагло стана при последното управление, което беше на четворната коалиция на «Продължаваме промяната», БСП, «Има такъв народ» и «Демократична България». Особено ясно стана, когато изтече информация, помните, за премахването на ветото срещу започването на преговорния процес с Македония, където излезе предварителна информация, че това нещо е договорено още в края на миналата година, преди започването дори на работа на доскорошния кабинет, който ни управляваше. Това е било едно от условията, за да ги направят министър-председател, министър и други такива мимолетни, марионетни фигури в българския политически живот. Да не говорим за изгонването на руските дипломати, което беше изцяло под американски диктат. Да не говорим за прекратяването на отношенията с «Газпром». Всъщност нищо ново не се случва в политиката в световен мащаб, просто се сменят полюсите. А Вие много добре знаете, мисля, с Вас го бяхме коментирали тук, в това студио, че в края на 40-те години на миналия век се случва същото нещо, само че с обратен знак – със Съветския съюз и САЩ тогава. Защото след процеса на Трайчо Костов, българското разузнаване и българската полиция обвиняват директно тогавашния американски посланик, че той работи за изграждането на шпионска мрежа тук, в България, че Трайчо Костов е агент на американците, което не е вярно, разбира се. Самите американци към този момент нямат такава мрежа, агентурна, защото много добре са си направили сметката, че няма смисъл да рискуват излишно. Тогава обаче Съветският съюз решава да пробва какво ще направят САЩ, как ще реагират на една провокация от една сателитна държава, за да знаят как и по какъв начин да подхождат и докъде биха могли да стигнат. Започват изгонване на американски дипломати, започва следене на американския посланик, накрая стигат дотам, че започват буквално да го обвиняват, че се меси във вътрешните работи на България и искат неговото отзоваване. САЩ тогава решават да прекратят агонията, като скъсат отношенията с България, и ние от 49 до 59 г. всъщност нямаме отношения със САЩ и нямаме абсолютно никакви дипломатически контакти. Това сега се случи, само че с обратен знак – американците пробваха реакциите на Русия през своя най-верен сателит – България. Тогава пък ние бяхме най-верният съветски сателит. Слава Богу този път мъдростта на руското ръководство не позволи да се стигне до тази крайна мярка, която най-вероятно беше целена, защото според мен това беше търсеният краен ефект от всички тези провокации. Трябваше Русия да скъса отношенията си с България и всъщност по този начин да се прекратят абсолютно всякакви контакти между двете страни, въпреки че Русия беше изключително унижена от това, което се случи в резултат на българските действия. В крайна сметка до скъсване така и не се стигна. Но така или иначе отношенията ни са на точката на замръзване.

В. ВАСИЛЕВ: Тя глупостта изглежда е постоянна величина за българската политическа класа! През 41-ва година, когато България обявява война на САЩ и на Англия, депутатите с ръкопляскане посрещат тази новина. Сега с ръкопляскане се посреща тук от политическата класа и разстройването на отношенията с Русия.

К. КОСТАДИНОВ: Едно към едно! Знаете ли, аз им го казах, между другото, в парламента тогава, защото се сетих за думите на Цар Борис III, който, когато при него идва неговият съветник арх. Севов, който му докладва какво се е случило в парламента, му казва: «Севов, поне да не бяхте ръкопляскали!». Аз им казах същото нещо, защото хората, които ръкопляскат 41-ва година на обявяването на война на САЩ и Англия, плащат една огромна цена, плащат за това с живота си в последствие. И тук е моментът, в който трябва да се напомни, че една част от хората са осъдени от Народния съд не толкова заради техните действия само и единствено срещу партизаните, срещу, да кажем, болшевишката пропаганда, дейността на БКП тук, в България, но и заради това, че обявяват война на САЩ и Англия. Към този момент Съветският съюз, САЩ и Англия са съюзници и Народният съд е създаден под техен диктат. Такива народни съдилища има из цяла Европа: в Германия има, в Австрия, във Франция, в Белгия, в Холандия – навсякъде, където има окупирана от нацистите територия се създава такъв Народен съд, който осъжда на смърт. Тук, в България, са две хиляди и няколко човека осъдени на смърт, във Франция са десетки, в Германия и във всички останали Западноевропейски държави са десетки хиляди осъдените на смърт. Да не говорим за това, че във Франция специално – Вие знаете, защото сте един от най-добрите познавачи на френската политика и на френското общество у нас – знаете, че там има случаи на линч, там се убиват и буквално се бесят жени на улицата само за това, че са имали интимни отношения с германски войници, като преди това са ги унижавали, като са им бръснели главите. И след това са ги бесили по улиците с табели, че са спели с германски войници. И това се случва във Франция! Представете си, ако това се беше случило тук, в България! Само че тук всичко ляга на плещите на, естествено, БКП. Забравя се, че всъщност това е едно от задължителните условия, за да може България да подпише примирие и да участва що годе като не точно напълно от най-победените държави. Защото България, въпреки че в крайна сметка беше третирана като победена, а не като съвоюваща държава на Парижкия конгрес 46-47-а година, не получихме териториални загуби, не бяхме наказани заради това. Така че аз им казах същото нещо в парламента: «Сега ръкопляскате, само че не се знае след 2-3 години къде ще бъдете, дали няма да плащате за престъпленията, които вършите в момента.» Защото това, което се случва тук в момента, е престъпление. Но най-лошото, което е от всичко – те ръкопляскаха на 24 февруари на декларацията, с която България започна буквално, така да се каже, налагането на санкции срещу Русия и се говореше за това, че трябва да бъдем лоялни към нашите съюзници, да изпълним своите съюзнически ангажименти. Т.е. хората се готвеха за война, дрънкаха оръжие. Аз искам да ги попитам сега обаче и ще ги питам оттук насетне до края на кампанията – готови ли са те в момента да отидат на фронта, готови ли са да мобилизират българските мъже да излязат и да се бият срещу Русия? Аз казвам – категорично не! И тук е моментът, в който трябва да се обърнем към всеки един български гражданин и да му заявим ясно и категорично: една единствена организация има, която може да гарантира мира в България, и това е «Възраждане». Всички останали ще изпълнят указанията и заповедите, които ще им изпратят от Американското посолство и няма да се поколебаят да вкарат България в тази война. В това можете да сте 100% убедени!

В. ВАСИЛЕВ: Това нашето е малко «На гол корем, чифте пищови». Можете ли да ми кажете 5 икономически проекта, с които бихте се захванали и които да оздравят държавата, да я стабилизират – да речем анулиране на концесии, възстановяване на Белене и т.н?

К. КОСТАДИНОВ: Е, Вие започнахте да ги казвате и да подсказвате. Те не са само икономически, защото някои от тях са инфраструктурни. Защото в крайна сметка не трябва да забравяме, че инфраструктурата е кръвоносната система, заедно с енергийната система, на всяка една икономика, на всяка една държава. Разбира се, на първо място е довършване на АЕЦ «Белене», натъртвам – довършване, а не изграждане, защото АЕЦ «Белене» е направена на 40%. Дори имаме купени 2 реактора. Това, което се случва в момента, е национално предателство – имаме реактори, които не работят. В момента, в който цените на тока в Европа и в цял свят бележат исторически върхове, ние имаме 2 реактора, които не работят, а могат. Всеки ден носи на България милиони левове пропуснати ползи от това, че ние не използваме тези реактори. На второ място, паралелно с довършването на АЕЦ «Белене» – изграждане на проект за 7-ми блок на АЕЦ «Козлодуй», защото не трябва да забравяме, че там имаме сертифицирана такава площадка и тя може да започне да се доизгражда в един момент, или да се работи по нейното завършване, като това не пречи на доизграждането на АЕЦ «Белене». На трето място, разбира се, това, което говорихме с китайския посланик, когато имахме среща – България има задължително нужда от разширяване на своите пристанища, нашите големи 3 пристанища – «Варна-Изток», «Варна-Запад» и пристанище «Бургас», което е най-голямото ни пристанище – да бъдат разширени. Специално пристанище «Варна-Запад» да бъде и довършено, защото то не е довършено. То е планирано за 25 портови места, в момента има 11 – т.е. дори не е стигнат 50% от неговия капацитет. Свързването на тези 2 пристанища с жп линия и магистрала, защото в момента нямаме магистрала, а жп линията между Варна и Бургас – не знам дали знаете – разстоянието по права линия е 100 км., но ако тръгнете с влак, правите две прекачвания и пътувате цял ден. Което е пълен абсурд! На следващо място, довършване на магистралния пръстен на Републиката – голямата мечта още от времето на Тодор Живков, която трябва да се довърши, и изграждане на високоскоростни железници в нашата страна. Като под високоскоростни нямаме предвид 65 км/час, имаме предвид над 120 км/час, каквито има в цяла Европа, за да може това, което се внася в България, моментално да бъде експортирано вътре в ЕС. На следващо място, разбира се, прекратяването на договорите за концесиите. Макар че там ще бъде изключително трудно, защото те са направени много предателски и там, честно казано, ще имаме много сериозни проблеми. По-скоро трябва да започнем да работим за увеличаването на концесионните такси, защото иначе ще обременим бюджета с огромни плащания, които ще са заложени в тези неравноправни договори. Като казвам неравноправни, искам да кажа какво точно представлява неравноправният договор. Терминът е наложен през 19-ти век от европейските колониални сили, които са налагали такива неравноправни договори на своите изостанали азиатски партньори. Такива са налагани на Япония, на Китай най-вече, на Османската империя – режимът на капитулациите. На България също са наложени такива неравноправни договори. На следващо място, постигане на пълен хранителен суверенитет с нова земеделска политика. Това е основата на всичко, каквото и да правим. Т.е. ние може да говорим за енергетика, за жп линии, за влакове, за самолети, за пристанища, но като няма какво да ядем и трябва да си внасяме храната отвън, ние сме обречени на тотален неуспех. Защото срещу нас ще има много силна съпротива. Не бива да забравяме това, че в крайна сметка България ще хвърли, така да се каже, ръкавица в лицето на най-силната държава в момента, която контролира по-голямата част от земното кълбо – САЩ. Т.е. ние трябва да сме сигурни, че поне хранителният суверенитет ще си го гарантираме, което означава нова земеделска политика, промяна на модела на субсидиране на земеделските производители, която да започне да субсидира и стимулира производството на база култура, а не на база площ, както е в момента, което стимулира хората да произвеждат, съвсем логично, по-евтините култури, но за сметка на това всичко останало го внасяме. Затова ние сме един от най-големите износители, в света дори, ако щете на глава от населението на пшеница и на слънчоглед, но внасяме всичко останало: внасяме месото, внасяме млякото, внасяме плодовете си, внасяме зеленчуците – всичко. И така нататък. Но Вие ме попитахте все пак само за 5 приоритета. България наистина буквално трябва да бъде преоснована. И това всичко минава през една нова програма за изпълнение на нови държавни планове, които трябва да бъдат така създадени, че да се постави една много простичка цел, висока, но изпълнима – след 10 години България да има двойно по-висок брутен вътрешен продукт.