Събитията в Сирия продължават да заемат първите новини на световните медии. Почти всички тълкуват защо и как падна Асад, кой ще спечели и кой ще загуби, какви ще са последствията за Иран и Русия, за Турция и Израел, добри или лоши са джихадистите. И, доколкото следя реакциите, никой, поне у нас, поне в медиите не стигна до една особено важна поука от сирийските събития: държава без добре въоръжена, обучена и национално мотивирана армия може да рухне за дни.

Това, което грози Сирия е не толкова политическата промяна, може би дори не толкова и идването на ислямистите на власт. Най-сериозна е външната опасност, вероятността държавата да се разпадне. Това значи хаос, беззакония, огромни граждански жертви, борба за преразпределяне на парчетата от страната. Израел ще откъсне още едно парче от Сирия, след Голанските възвишения, Турция гледа да заграби част от Севера, САЩ ще искат да увековечат контрола си върху петролните райони, а кюрдите в северо-източната част на Сирия може да се отцепят.

Разпадът на сирийската армия е необратим – за да не би някои войскови съединения да преодолеят шока и да се организират за отбрана, Израел използва междуцарствието да унищожи колкото може повече сирийска военна техника. За 48 часа израелците извършиха 130 нападения над военни обекти в Сирия. Воено-морският флот бе потопен, главното военно летище разбито и самолетите унищожени. Военната мощ на държавата се стопи за часове.