Централната вътрешна тема е предизборното суетене, а основният въпрос е: какво ще се промени след 9 юни. Отсега знаем – пак ще има коалиции, прегръдки, лъжи, крадене и евроатлантическо подлизурство. Може да има и война, ако САЩ поискат. Ще затънем още повече в турската орбита. По всичко личи, че ППДБ ще се спихнат, но голяма работа какво ще стане с тях. Други ще поемат срамната щафета.

А изборите по всяка вероятност ще се окажат много шум за нищо. Т.е. след тях нищо няма да се промени. Трудно е да повярваме, че тези, които прокламират съществени реформи, ще бъдат оставени да ги осъществят, даже да спечелят. Англоамериканците имат десетина сравнително демократични начина да ги неутрализират. Помните какво стана с Жан.

Та аз не очаквам нещо да се подобри. Да се влоши-може. В най-добрия случай ще продължаваме да се въртим в порочния кръг и да се надяваме на следващите избори. В това време България ще се унищожава. Все така ще се рушат устоите на държавата, ще се топят силите ѝ, ще се изпарява надеждата за закрила, от която народът има нужда. Хората ще са все по-смачкани и обезверени. За да се събудят, трябват решения и действия за измъкване от блатото. А не дрънканици от сорта – трябва да говорим, да обсъдим, да се заемем, да инициираме дебат…. както каканижат повечето политици. Ами говорете, де, мислете, обсъдете, потърсете… Кой ви пречи? Да се заемат, ама не ги бива.

И така – предстоят избори. Ние ще чакаме следващите. Преди пролетта на следващата година, предполагам. Те ще са важни. Тогава ще е ясна развръзката в Украйна и дали Тръмп ще е президент. А това са външни събития, които ще отпушат много вътрешни процеси – някои неподозирани в момента.