Миналата седмица беше белязана от две ярки демонстрации на управленската русофобия. Свещеници на Руската църква в София бяха обвинени за шпиони и изритани от страната. Народният театър пък постави украинска пиеса, от която струи такава ненавист към Русия, каквато не е изразявана и в най-черните времена на съюза ни с Хитлер.
Доколко обвиненията в шпионаж са основателни няма как да определяме. Но като знаем, че управляващите лъжат под път и над път, можем да не им вярваме. А и акцията е проведена така, че да обиди, унижи и раздразни максимално Москва. Да грабнеш свещенослужители от олтара, да ги тикнеш в арестантска кола, да ги експулсираш светкавично и да обвиниш, че църквата е шпионско гнездо не е само русофобска изцепка. Това е и удар по православието. Там се целят мижитурките.
От няколко месеца храм-паметникът Св. Александър Невски тъне в нощен мрак, осветлението му е изгасено и няма надежди скоро да го пуснат. Сега щракнаха катинара на Руската църква. Утре някой правителствен фактор ще предложи молитвите да са на английски. Заради подобни опасения за православието и в израз на протест срещу експулсирането на свещенниците и затварянето на руската църква вчера пред заключения храм имаше спонтанен митинг. Събраха се много хора, които изпълниха бул. Цар Освободител между улиците Раковски и Бенковски. Имаше речи, които не подхождаха на една молитва под открито небе, но имаше и много решимост и православна вяра. Видяхме и нещо много важно – че много хора не се страхуват да изразят несъгласието си с действията на властта. Ето и кадри от протеста.
Не може да не споменем, че жаден за атлантически овации се оказа и Народният театър. Храмът на българската Мелпомена, който носи името на автора на “ Под игото” откри сезона с някаква пропагандна бълвоч, пресъздаваща фантазиите на киевския режим. Една от главните роли е била поверена на актрисата Ирен Кривошиева. Тя обаче, цитирана във фейсбук, отказала, защото “политиката е мръсна работа и няма място в театъра“.
Случаите с църквата и пиесата поставят въпроса: Какво печелим от истеричната русофобия на управляващите и на проституиращата част от интелигенцията? Защо такава неистова злост към страната, която ни е освободила от робството? Защо насила затриваме уважението и приятелството на един велик народ? Само идиот може да плюе на вековно приятелство, за да се подмаже на един 80-годишен старец с деменция.
Ние не мразим англичаните, турците и германците, въпреки всичко, което са ни причинили, а искат да мразим руснаците, които са ни освободили. Що за парадокс? Каква е причината? Прекалената сервилност на управляващите? Или лекуват комплекса си за малоценност пред Запада? Може би търсят виновник за управленската си негодност? Логични, но недостатъчни обяснения. Струва ми се, че целта на русофобската кампания е НЕ българите да намразят руснаците, това не можа да стане, а руснаците да бъдат отвратени от отношението на България. И когато страната ни затъне до гуша в блатото и почне да се дави, Русия да не ни подаде спасителна ръка, а да се направи на глуха. Да ни обърне гръб, когато тръгнат да ликвидират държавата и да заграбват земята ни.
От тази гледна точка русофобията им може да се разглежда като следствие на някаква първична българофобия. Мразя България, следователно ненавиждам Русия. Дали хората, които разпалват русофобията не работят всъщност за унищожението на България? Отговорността ни пред Отечеството налага да си отговорим на този въпрос.