ТЕЦ Марица изток 2 е закупила през м.г. въглеродни емисии за 2 млрд лв. Всъщност купили сме ги ние, това е част от цената на тока, който сме платили, тези пари са преминали от нашите портмоненца в нечии бездънни джобове в Европа или Америка. Срещу тази кокетна сума на ТЕЦ-а е било разрешено да гори въглища. Парите теоретично трябва да отиват за неутрализиране на въглеродния двуокис, който се изхвърля в атмосферата при изгарянето или за финансиране на чисто, т.е. безвъглеродно производство на ток.

И тук веднага възниква въпросът – те ли го неутрализират? Как? Разпределението на тези пари е една индустриално-финансова мъгла, в която е много трудно да се прогледне. И все пак около въглеродните емисии има една светла възможност, предвидена в международните договори, на която искам да Ви спра вниманието.

Както и баба знае, въглеродният двуокис се поглъща от растенията, те се хранят и растат с него. И в протокола от Киото, който урежда тези въпроси, е записано, че с парите, плащани за въглеродни емисии, може да се финансира засаждането на гори. Дърветата не само изяждат вредния газ, но и вместо него предоставят кислород за дишане. Вълшебен кръговрат! Би трябвало да се използува на 100 %.

Какво обаче се оказа? От двата милиарда евро на Марица Изток 2, заминали за чужбина, тук не се е върнал и един лев. Не е посадено и едно дърво. Парите са потънали някъде. А какво можеше да стане? Направих някои сметки.

Ако приемем, че засаждането на 1 дръвче струва 200 лв – фиданката, транспорт, механизация, копаене, поливане, грижи и т.н. , с 2-та млрд лв, колкото ТЕЦ-ът е платил м.г., могат да се засадят 10 млн. дървета. Едно дръвче – 200 лв, 10 милиона по 200 – 2 милиарда, нали? Кое е по-добре за нас – да имаме десетки нови гори и да залесим изсечените баири или да поднесем на чуждите покровители на властта 1 милиард €?

Въпросът може да Ви изглежда идиотски, но нашите управници въобще не се замислят за първия вариант. Това не ни пречи да продължим. Приемаме, че сме засадили 10 -те милиона фиданки. Щом едно дърво поглъща годишно 100 кг въглероден двуокис, когато 10 -те милиона дръвчета се развият, те ще поемат 1 млрд кг (10 милиона по 100) или 1 млн тона въгледвуокис. Ако сега цената на въглеродните емисии е 101 евро/тона, 10 -те милиона дървета трябва, щом пораснат, да носят всяка година по 101 млн € или 200 милиона лв годишно. (1 милион тона по 101).

А ако горите са от т.нар. изумрудено дърво, което поглъща двойно повече СО2 – по 200 кг годишно, ще имаме два пъти повече сметка. На 1 дка се засаждат 50 изумрудени фиданки. За 6 год. те стигат 15 м височина – стават големи дървета – фабрики за кислород. За 10 млн броя ще са нужни 200 000 дка. Няма ли да се намерят в 10 области по 20 000 дка – частна, общинска или държавна собственост, които да бъдат залесени, при това срещу осигурено безвъзмездно финансиране. Но дори да не са изумрудени дървета – нека са тополи, бук, дъб…

Ако двата милиарда отидат за залесяване на България, представете си колко работа, поминък, стопанско оживление ще създадат, колко изсечени гори ще се възстановят. А колко ще се прочисти въздуха, колко повече кислород ще има всяка година, колко дървесина. Откъдето и да го погледнеш – все е от полза. А защо не се прави – ето затова наричаме с най-обидни епитети индивидите – министри, МП, депутати и подобни, които движат тези въпроси.

Другаде им е акълът – парите да отидат за заводи за батерии, за вятърни мелници и фотоволтаици – все области, от където може да се краде с пълни шепи. Тръгне ли да расте дървото – какво ще откраднеш от него. Нищо. Затова и не садят. А защо бързат толкова с този ПВР? Ами, пощурели са да грабнат и да си разпределят парите. Сега, колкото може по-бързо.

Защото пари в държавата няма. Финансите на държавата са в трагично състояние, призна онзи ден Борисов. Няма и нищо за продаване. Това, от което може да се краде, не им стига, малко им е. Представете си, че за купуването на изборите са взели огромен заем от някой западен филантроп или благотворителна специална служба и трябва да го връщат. Взели са го като са представили бизнес план с парите от Плана за възстановяване и развитие. И сега ядец заради някакви миньори и енергетици! Филантропът ще им откъсне главите. Въпрос на живот и смърт е да се докопат до тези пари и да ги заграбят. Ще обещават всичко и на всички докато не пипнат парата. След това – отчитат се на филантропа, грабват остатъка и – дим да ги няма. Ако приемем тази хипотеза за достоверна, то можем да предположим, че това правителството ще освободи властта малко след като получи парите по Плана за възстановяване.