НАРОДЕН ГНЯВ!

СРЕЩУ ПОРУГАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ДОСТОЙНСТВО, СРЕЩУ ПРОМИТИТЕ МОЗЪЦИ И БЕЗРОДНИЦИТЕ!

 В четвъртък, 7 ноември, станахме свидетели на събитие, което може да се окаже по-значимо от протестите през 2020 г. Тогава причините бяха политически, срещу Борисов и управляващата клика. Онзиден бяха много по-съществени – те бяха цивилизационни.

Формално протестът беше срещу една, наистина гнусна постановка в Народния театър, но фактически бе насочен против цялата политика на обезличаване и фалшифициране на миналото ни. Той беше против подигравките с националното ни достойнство, против натрапването на чужди ценности и гадости на нашия народ. Явно обидата от пиесата „Оръжията и човекът“ засегна болезнено хората. Някои не можаха да сдържат възмущението си. Народът каза: Стига! И реши да протестира. И протестът успя. Премиерата пропадна. Вижте я какво представлява. Вместо триумф организаторите получиха празна зала и пълно презрение. Режисьорът Малкович седеше самотен и смачкан в едно кресло и гледаше жалкия резултат от софийския си гастрол. Да, бълвочът на Бърнард Шоу ще продължи да се играе на сцената на Народния театър, защото властта го подкрепя. Но след провала на премиерата в четвъртък участниците в протеста могат да кажат, както някога Бенковски: “ В сърцето на продажниците отворихме такава люта рана, която никога няма да зарасне”.

Към протестиращите аз причислявам и хилядите българи, които не можаха да дойдат пред Народния театър, но които се бунтуваха срещу гаврата с народа ни. Към тях се присъединиха и български общности в чужбина. Бях ви запознал със становището на група сънародници от Канада, САЩ, Великобритания, Германия и ОАЕ, изразено в петиция, както са я определили, “За сваляне на антибългарската пиеса на Бърнард Шоу”. Един от съавторите на петицията, г-н Илия Илиев от Торонто, Канада, проследил и един дебат за пиесата миналия петък по БТВ между мен и г-н Борислав Чучков и се възмутил от думите му, че на тези, които са протестирали срещу пиесата трябва да им бъде отнето правото да гласуват на избори.

Ето как реагира в отговор г-н Илиев: “Вие предлагате на мен, на суверена – на един негов представител – да бъде отнето правото да гласувам, освен ако не съм удобен на вашите разбирания. Примитивно и самодоволно е заключението от Ваша страна, че след като някой получава заплата в евро или долари, той автоматично трябва да приеме ценностите или по-скоро шаблоните на съответното общество. Аз, като компютърен инженер и практик с богат опит в канадски и английски банки и по-специално в системите за управление на финансов риск мога да Ви уверя, че нямате нито познанията, нито уменията да имате информирано мнение по въпроса за еврото”, подчертава нашият зрител от Канада.

Но да се върнем у нас. Протестът в четвъртък, подкрепен, както видяхме и от български общности в чужбина, има огромна заслуга. Той показа истинската разделителна линия в нашето общество. Тя не е между леви и десни, между бедни и богати, между българи и турци, между българите, живееше във и извън България. Всички ние можем да намерим общите точки и да стигнем до разбирателство помежду си. Само родолюбците няма да постигнат компромис с продажниците. Между тях е дебелата, непреодолима черта. И няма как тя да бъде заличена.

Усетили народния гняв, властта и клакьорите взеха да се оправдават: „това е изкуство, трябва да има творческа свобода, ние не можем да се месим“ – обясняват от Министерството на културата.

Абе, чиновници, ако някой окичи с мръсните си гащи паметника на Левски и обяви това за артистичен пърформанс, пак ли ще се измъкнете. Или ако друг реши да издигне до Петрич паметник на Василий Българоубиец. Ще му позволите ли? Или ако трети реши да прослави с оратория Сюлейман паша за клането в Стара Загора? А? Пак ли ще се съгласите в името на творческата свобода?

Глупаво е да протестирате, пиесата е поставяна и преди това в България и всичко е минало съвсем спокойно – казват жълтопаветните. Във Враца през 1995 г. и през 2000 г. в Русе. Да, но тук се крие една огромна манипулация и опашата лъжа. Тогава е ползван апокрифен превод на някой си Георги Станчев. И разбираме, че от репликите на актьорите са били премахнати обидните и унизителни фрази, които предизвикаха протестите. Т.е. нямало е българската варварщина, страшно пияните и подивели наши войници и т.н. Затова врачани и русенци не са протестирали, а те не са по-малко патриоти от софиянци, нали? Просто от текста са били изрязани гадните фрази. Ако помните, Малкович изтъкна, че той няма да цензурира пиесата. Което предполага да са му казали, че преди него тя е била цензурирана. С други думи във Враца и Русе е играна не поръчковата гавра, която се подвизава на сцената на Народния театър, а някакъв окастрен сладникав водевил, спретнат хем да привлече публика заради името на автора, хем да не предизвика недоволство. И за да не направи някой връзка с гаврата „Оръжията и човекът“, пиесата е представена под името „Шоколадовият войник“. Просто провинциална халтура на режисьора Поляков, бивш зам. министър на културата при Филип Димитров и Иван Костов, уволнен от министерството заради провала на театралната му реформа. Така че, да не ни изтъкват подобни фалшиви индулгенции за пиесата.

Друго, с което се опитаха да ни залъжат е, че Алеко Константинов, видите ли, ами и той се подигравал с бай Ганю. В това глуповато обяснение има две пробойни, които веднага го пращат в тинята. Първо, Алеко никога, никъде, с нито една дума не обижда народа си, докато Шоу демонстрира омраза не към един или друг персонаж, а към българите въобще. Второ, Алеко е добронамерен, при него има насмешка, ирония, понякога симпатия към героя. Шоу е злонамерен, жлъчен, изпълнен с презрение. 30 години след пиесата той продължава да ни нарича “относително варварския народ“ и да твърди идиотщината, че Стамболов е бил убит, защото,може би, “не си е миел често ръцете”. Ето, вижте ръцете на Стамболов, отсечени, докато се е опитвал да запази главата си от ятагана. Кръвта, съсирената кръв по дланите е, според българомразеца Шоу, “мръсотия”. Чували ли сте по-гнусна подигравка със смъртта на един герой? Това ли е творческата свобода, която защитава нашето Министерство на културата?

А че постановката е провокация, осъществена от продажниците, няма никакво съмнение. Как иначе от всички пиеси на Бърнард Шоу избраха най-слабата, с откровено вулгарен хумор. Ако съдим по драматургичната стойност и художествените достойнства това е една бълвоч, поръчкова при това. Не можем да не се запитаме и защо подигравката с героизма на българската войска бе представена точно на 7 ноември, датата, когато младата ни армия разбива сърбите при Гургулят и Сливница. Чудим се как може артистите, все пак членове на трупата на Народния театър, се оказаха толкова слаби и безпомощни, недоумяваме защо директорът на театъра излезе да се плези на протестиращите, сякаш им викаше: „Набийте ме, ама не можете. Полицията ще ме опази.“

Като че ли организаторите на гаврата са искали да ни набият в главите, че могат безнаказано да плюят историята ни, да се гаврят с армията ни, да се подиграват на родолюбието ни, да ни изкарат прости, страхливи, мръсни варвари, недостойни за свободата си. И ние нищо да не можем да направим. Направихме. И няма да коленичим. Защото стана ясно, че замисълът на тази и другите подобни гаври е: “Тези хора, този народ са недостойни за хубавата земя, която са заселили преди 13-14 века. Да вземем да ги махнем оттук!‘’. Геополитическа стратегия, изразена чрез налагането на една жалка пиеса от още по-жалки хора.