Ще Ви цитирам няколко строфи от едно стихотворение. Избрах го, въпреки че от днешна гледна точка то да е възможно най-некоректното политически. Но го избрах с най-благородни помисли – да припомня на една креслива прослойка настроенията на прадедите ни по време на робството. Писано е през март 1877 г., т.е. преди Александър Втори да подпише манифеста за обявяване на руско-турската освободителна война. Автор е Петко Рачов Славейков.

“ Руский цар е на земята

най-велик, от всички пръв,

русите са наши братя,

наша плът и наша кръв.

Кат Русия няма втора

тъй могъща на света,

тя е нашата подпора,

тя е нашта висота.

Немци, френци, англичани

наши са враждебници,

дружни с нашите тирани,

с нашите изедници. “

Дядо Славейков посвещава стихотворението си на руския народ. Аз поздравявам със скромната му рецитация всички противници на 3 март, всички, които искат датата да не бъде повече национален празник, поздравявам наследниците на мекеретата, които дебнели кой говори против държавата на негово Величество султана, издънките на Киряк Стефчов и тези индивиди, които пазят в гените си благи спомени от робството.

Всички останали вчера празнуваха Освобождението на България. Само на Шипка се бяха събрали десетки хиляди. Всъщност на и около Шипка, защото част от хората не са били допуснати до върха. Вероятно силите на реда са получили указания да се избягват демонстрации на народната любов към правителствени и парламентарни ръководители, качили се на върха да пообщуват с народа.