175 народни представители гласуваха в сряда /2.11.2022/ да дадем тежкото си въоръжение на Украйна. Решение, съпроводено с много емоции. За щастие от него няма да излезе нищо. Та как можем да се лишим от това, без което съществуването на държавата е застрашено.

„Ние НЯМА да дадем зенитно-ракетните си комплекси С-300 и С-200, нито самолетите МиГ 29 и СУ 25, нито друго тежко въоръжение“ – каза по въпроса министърът на отбраната Димитър Стоянов. Точка. НЯМА! Тук не влияят политически или други предпочитания и сантименти.

От едната страна има подмазване към Зеленски, от другата – дълг към Отечеството. Кое има повече стойност?

Стоянов е български офицер и знае за какво става дума. Той не е като вносителите на предложението. От тях само двама са ходили войници, а останалите познават войната от холивудските филми. Бившият министър на отбраната Каракачанов също каза миналата седмица в това студио, че ние оръжие за даване нямаме. Ако го дадем, оставаме голи и боси. Ще трябва армията да бъде разпусната, каза той. Разпусне ли се армията, разпуска се и държавата, нали?

А защо смятаме, че няма как да се изпълни решението на Народното събрание?

Защото дадем ли си ракетите, танковете и самолетите, боеспособността на армията ще се срине и тя няма да може да изпълнява основното си конституционно задължение – да пази страната. Т.е. на решението може да се гледа като на противоречащо на Конституцията. Изпълни ли се то, отбраната ни ще бъде безвъзвратно осакатена. Не само ще се лишим от въоръженията, но и сегашните ракетчици, пилоти, танкисти и артилеристи, лишени от техниката, която са обучени да владеят, бързо ще се дисквалифицират. Подготовката на нови военни кадри ще отнеме години, колкото ще трябват и за доставката на ново въоръжение, за което освен това ще трябват и пари, каквито знаем, че нямаме. Омагьосан кръг. Т.е. изпълнението на решението на 175-те ще доведе най-малко до нарушение на Конституцията. Готови ли са да отидат дотам почитателите на Зеленски в нашето НС?

Не беше ли известна тази подробност на групата партии, които Костадинов нарече евроатлантическа тълпа? Разбира се, че са знаели, между тях има обиграни и добре информирани хора. Тогава защо бяха халосните патрони? Какъв смисъл има да настояваш за нещо, което предварително знаеш, че няма да стане? Отговорът е елементарен – отчитаха дейност, доказваха верноподаничество пред посолството на САЩ, без чиято подкрепа много от тях не могат да съществуват. Явно тези хора вярват, че у нас властта се дава от командването от улица Козяк и се отнема от същото място.

Но внимателният поглед може да открие възможни следващи стъпки. Поръчителите на решението надали ще се примирят с неизпълнението му. Знаем, че подобни комбинации се разработват от съответните служби с няколко хода напред и в различни варианти.

Възможно е, след като се окаже, че няма да даваме тежко оръжие на Киев, да поискат разполагане на повече натовски военни съединения и оръжейни системи, за да засилват натиска над Русия. Т.е. ако не могат да вкарат България във войната през официалния вход, ще гледат да я набутат през задната врата. Обезумели са да ни окървавят и ако нещо в международната обстановка не се промени рязко, имат всички изгледи да успеят.

Във връзка с решението на Народното събрание тук избухна и един малък дипломатически скандал. Оказа се, че украинският посланик знаел точно с какво въоръжение разполага армията ни. Доверил го на ген. Атанасов от ДъБъ. Тъй като няма как да е получил такава засекретена информация по официални канали, остава да е шпионирал. Ако е така – има само една мярка за дипломат, който се занимава с несъвместима със статута му дейност, както тактично се обозначава шпионажът под прикритие. Остава да видим дали някой ще има смелост да разследва случая.