10 март 2025 г., „Не се страхувай“
В. ВАСИЛЕВ: В студиото е Недялко Недялков – журналист, издател и понастоящем създател и автор на един много интересен блог, който се нарича „Факла“ – обърнете му внимание. Добър вечер!
Имате ли някакво обяснение защо в парламента гласуваха против повишаването на концесионните такси? Това не може да ми го побере акълът.
Н. НЕДЯЛКОВ: Имате предвид така наречените златни залежи? Да, но това е съвсем малка услуга, която можеха да направят на българския данъкоплатец. Големият въпрос е какво правят изобщо златните залежи, предоставени на чужда компания. И аз ще ви кажа, че въпросът не е само в златните залежи. Това е част от цялото национално предателство. Отговорът е същият, какъвто е и отговорът защо, примерно, концесионната такса на концесионера на летище София е отложена да се плаща за 20 години, през 2040 и някоя си година – първо покрай ковида, а после покрай локдауните и не знам си какво, но така или иначе в момента летище София се експлоатира от чужда компания, която не си плаща. Нещо подобно се случва и със златните залежи! И скромния опит на две политически партии наистина да изправят тази несправедливост в някаква степен, естествено беше обречен на пълен провал. Цялото статукво сумарно, партокрацията се ужаси, че би могла да вземе от джоба на чуждия господар, на плантатора и да даде малко на народа си. Това е упражнение, което не се случва. За съжаление, по нашите ширини тези хора са икономически зависими, те не могат да избягат от тези зависимости и те на практика експлоатират националното богатство за частни користни интереси. Това не е от днес, но днес в този преломен момент си личи все повече.
В. ВАСИЛЕВ: Вие го казвате много дипломатично – те всъщност са ги хванали на въдицата и като дръпнат, кукичката…И още нещо от последните дни – онзи ден в Националната галерия се разигра една много грозна сцена, Вие бяхте обърнали внимание в блога си на нея. Имате ли подробности?
Н. НЕДЯЛКОВ: Това е, за съжаление, експликация от цялостната агресия, вербална и физическа, която ни обкръжава и чиито фашистки изблици тепърва, може би, ще е наблюдаваме. Дано не се превърнем от субекти в обекти на тях! Някакви момичета, аз не искам сега в момента да сипя обиди, мога много синоними да използвам, но да кажем, някакви объркани ментално и сексуално момичета са агресирали против посланика на една велика сила, с която ние, забележете, сме в официални дипломатически отношения, с която не сме във война, която има законно посолство в София и която е била поканена на едно културно събитие. Нейното присъствие там ожесточава няколко девойки, които участват в целия този пърформанс, които се нахвърлят вербално с някакви лозунги от типа на „слава на Украйна“ и „тук не е Москва“. Да, наистина, тук не е Москва, но тук не е и Киев. Тук е София, ние също с вас и нашите семейства живеем все още в този град. Имаме пълноценно право да го обитаваме с нашите емоции, с нашите идеи, с нашите чувства. Нали? Ние сме също граждани на София и искаме да обитаваме града и да имаме също толкова право да говорим, да харесваме или не харесваме, както кресливия анархо-фашизъм, който в момента се изправя против нас и, който избива наистина в агресия. Днес е посланикът на една велика сила, утре ще бъдат журналисти, анализатори, после ще бъдат политици. После ще бъдат цели общности, може би кланове и семейства, които не си окичват ревера с украинското знаме.
Разбирате ли за какво става дума? Ние сме предмет на фашизма, фашизмът е между нас. Ние не сме в някакво пред някаква предистория, ние вече изживяваме същата история, за която вие говорихте във вашия великолепен преамбюл. 1935 г ? Не знам дали 1935 г. Германия, 1939/1940 г. са нещата. Има хора, в които доскоро гърмеше залпа на „Аврора“, сега вече фашистките маршове гърмят, те мечтаят как ще маршируват на Червения площад. Не си спомнят, май, Похода на победените, в който имаше колони нацистки затворници и една отделна колона френски колаборационисти – минаваха орезилени по Червения площад. Не са чели историята, не са научили уроците на историята, не знаят, че за пореден път искат да ни вкарат във война с Русия, което ще доведе до какво? – до пореден национален погром. И този фашистки изблик, с който започнах, против посланика на Русия – няма значение дали е на Русия, аз, примерно, не съм симпатизант на Зеленски, но никога не бих си позволил да агресирам против посланичката на Украйна, независимо дали съм на културно събитие, дали съм на улицата или не. Обратно, тези, които са закичили украинския флаг на ревера си са особено агресивни, особено шумни, искат кръв. Това е невероятно! Те искат ритуално убийство, те искат нашия живот. Това е!
Аз съм го живял много пъти. Помня 1990 г. – СДС/БСП, помня след това при Жан Виденов, помня по ГЕРБ-ерско време – тогава пак бяхме две агитки. Но знаете ли, тогава се борихме за българска кауза, пренареждахме собствения си живот. В момента се борим за една чужда държава, ще се избием на улицата – за Украйна. Разбирате ли колко е безумно това, как минава всякакви граници на нормалния разум? Това не може да бъде обяснено с никакви грантове! Тука вече изпадаме в някаква достоевщина в някаква бесовщина. Тука вече е повреден ума, мозъка, има някаква патология на съзнанието. Това е най-опасното – военните конфликти ще минат и ще заминат, но тази омраза, тази злоба, която се е настанила в сърцата, тази нетърпимост към всякакво чуждо мнение, чужда позиция тя ще остане завинаги.
В. ВАСИЛЕВ: Като че ли Украйна е претекст за да…
Н. НЕДЯЛКОВ: Абсолютно прокси – за омразата.
В. ВАСИЛЕВ: Да да, за да започне да се излива омразата и да се извадят мечовете!
Н. НЕДЯЛКОВ: Точно така! Тия същите хора, които в момента победоносно шестват из центъра на София, по жълтите павета, развяват украински знамена, те търсят повод, индулгенция, за да се зачислят към някаква секта, да минат за много готини, за много модерни. Това са тъй наречените „168 интелектуалци“, които написаха възвание, в което, уж, подкрепят Украйна. Всъщност, те искат войната да продължи. До убийството на последния украинец, очевидно! Представяте ли си в какъв оксиморон живеем – интелектуалци за повече война, интелектуалци за още смърт. Значи, те дезертират от изначалната мисия на интелектуалеца да проповядва любов, живот, хуманност. Какво се е случило с българския интелектуалец? Какво се случва с българския псевдо елит?
Какво се случва? Защо българската власт в момента, акламирана от българската интелигенция и от българския телевизионен мейнстрийм, защо в момента тя се припознава като милитаристична формация? Защо, на практика, воюва за повече война? Защо иска България да влезе непременно във война с Русия и Кремъл? На какво разчита? На милост?! За колко време ще дойдат бомбите до пристанище Варна? За колко секунди? Не говоря за минути даже. Наистина ли искаме да умрем? В името на Зеленски?! Това ли е националният идеал, който ни се сервира на масата в момента от компрадорската власт, наемническа, българска – да умрем в името на Зеленски? Аз, ако умра и ако се бия, ще се бия само за България, ако България бъде нападната. Аз няма да умирам за Зеленски, няма да умирам за една укро-секта, за едни комисионери, за касиерите на семейство Байдън и семейство Клинтън! За тях ли искат да умра?!
В. ВАСИЛЕВ: Натам ни готвят…
Н. НЕДЯЛКОВ: Или синът ми, или нашите наследници, или всички нашите деца, това ли бъдеще им предлагат – война до дупка?! 800 милиарда – ще се превъоръжават, за да превърнат Европа във военен съюз, във военна цитадела.
В. ВАСИЛЕВ: Ама, това е абсурд! Как ще се бориш срещу най-мощната ядрена държава в света, която няма да позволи, със силата на ядреното си оръжие, да нахлуят в нея! Не можеш!
Н. НЕДЯЛКОВ: Това аз наричам Макроновщина – признак на интелектуална немощ, на патологични увреждания на мисълта. Това е следствие на цялостния сценарий, за мене, на англосаксонския свят за деславянизация и дехристиянизация на тези земи. Знаете, плана на Хитлер, генералния план Ost, който предвижда война до дупка не против Русия, а до цялостно унищожение на руския народ, на всички славяни по тези земи. И с кого ще заместят славяните? Султанът чака от юг, мюсюлманската дъга чака! На Турция ли ни сервират? Както Сирия. Това ли искат да направят?
Понеже казах Сирия – нормално ли е, според вас, Европейският съюз, в който аз членувам като данъкоплатец, когото издържам с моите данъци, да излезе с Декларация в подкрепа на ислямския джихад, който в момента избива хиляди християни в Латакия? За сметка на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, който осъжда ислямския джихад заедно с Русия и иска извънредно заседание на Съвета за сигурност. Дотам ли отново я докарахме – Русия и САЩ да ни спасяват от новите хитлеристи?! Дотам я докарахме.
В. ВАСИЛЕВ: Според мен, това, което казвате е свидетелство за дебилизма на европейското ръководство. Те не могат да разберат още, че светът се е променил вече. Той не е същият, те продължават да мислят по стария начин. И смешното е, че тук страхливците в Европа, защото това са страхливи хора, не ги е страх от Тръмп, а би трябвало.
Н. НЕДЯЛКОВ: Вижте, те са направили, вероятно, добър психологически профил на Доналд Тръмп – знаят, че той е ексцентрик, шоумен, но в същото време не е диктатор. Не е психопат. Няма да стигне до крайности в силата си. Това е човек, който преживя смъртта, той оцеля на косъм. Той е помъдрял. Той знае, че на силата не може да се отвърне със сила. Той знае, че мир със сила е някакъв оксиморон. И той, и неговият екип, мисля, че много добре при виждат какво се случва в Европа.
Вижда се един съюз на либерал-фашисти с либерал-джихадисти. Наследниците на Хитлер. Фрау Меркел покани цялата мигрантска пасмина да се изсипе в Западна Европа, да започне да безчинства, да изнасилва, да прави атентати на Коледните базари и това, което сега се случва е естествено следствие.
За пореден път либерал-фашистка Западна Европа се съюзява с либерал- джихадисткия ислям! И това е надграждане! Както казахте в началото – „прим“! Това е фашизъм- прим, фашизъм плюс ислямизъм. Това е расова война вече, която е обявена на половината човечество.
И такива комплексари, като Макрон, си мерят атомните бомби с Кремъл, представете си! Това е един лунатизъм и аз съм наистина изключително уплашен! Първо, това което разказах – озлоблението, жестоката ненавист, нетърпимостта. Второ – това, че тая нетърпимост и злоба, този инстинкт за смърт се е превърнал в държавна политика на България и българското правителство. То поддаква, резонира на лунатиците в Брюксел! И ние сме най-верният съюзник! Бойко Борисов се кълне: „да, аз съм със Зеленски, това е мой избор“! Чакай бе, как ти си със Зеленски? Мен питал ли ме някой, вас питал ли ви е? Ти от чие име ще искаш още война, от чие име ще жертваш милиардите от Плана за възстановяване и устойчивост, не за инфраструктура, не за образование, не за социални програми, а за въоръжаване?! От чие име ти обясняваш, че позицията на президента била постсъветска – като тази на Тръмп?! А позицията на премиера Желязков била проевропейска. Аз смятам обратното. Аз смятам, че позицията на Радев е проевропейска, а позицията на Желязков е профашистка. Но мен никой не ме пита! Както споменахте, народовластието в България е стъпкано, няма референдуми, никой не зачита пряката демокрация. На всичкото отгоре се оказва, че изборите са фалшифицирани и вече една седмица народът, горкия народ, клет, беден, наблюдава водевила как ЦИК и Конституционния съд си прехвърлят горещия картоф и не смеят да кажат, че бялото е бяло и черното е черно, тоест, че изборите са фалшиви и че една партия е останала с измама извън Народното събрание. Не смеят! Този водевил продължава и в момента.
В. ВАСИЛЕВ: То е същото като в Румъния с Джорджеску.
Н. НЕДЯЛКОВ: Разбира се! Изборите, като не ни харесват, или ще си ги купим, или ще ги забраним. Това са принципите на евроатлантизма. Очевидно.
В. ВАСИЛЕВ: Тука има още един феномен, който аз не мога да си го обясня – как така едни от най големите негодници, които са били в управлението, ППДБ, как продължават да бъдат на второ място в проучванията?
Н. НЕДЯЛКОВ: Стъкмистика, която ни представят за социология.
В. ВАСИЛЕВ: Плащат ли си?
Н. НЕДЯЛКОВ: Вижте, второто място в тази мизерна откъм електорална представителност обществена среда е много, така, имагинерно понятие. Второ място от колко процента гласували? Вероятно от около 30% гласували, нали? Защото агенциите, правителствените агенции казват: ето, сега ако има избори, ГЕРБ печелят, пък ППДБ са втори. ГЕРБ имат, примерно 25%. Ама 25% от колко? 15% имат ППДБ, ама от колко? Това е въпросът. В Германия миналата седмица гласуваха близо 90% от избирателите. В България гласуват 30 и няколко процента – за каква представителност говорим? И не стига, че хората не гласуват, ами и на тия, които гласуват им фалшифицират вота. Представяте ли си за какво става дума! Кой гласува? Гласува клиентелата, държавната администрация и общинската, гласуват ромските махали. И гласува купения вот. Това са хората, за съжаление, които останаха да гласуват.
Понеже споменахте и БСП – защо не гласували за златните залежи – ми, на мен ми е неудобно, моят дядо е бил партизанин, умирал е за тая партия, която преди беше БКП. Да му припомня на този, Наско фритюрника, който сега е шеф на тая партия, Зафиров, да му припомня, че за тая партия са умирали нашите деди и са дали кръвта си. Той не може да се погаври със 120-летната партия на Димитър Благоев, не може да се изгаври! Русофоб в момента е обладал последния етаж на „Позитано“ и се разпорежда по най-свинския, извинявайте за купешката фраза, начин с наследството на тази партия, с емоциите на своите избиратели. Хората, белокосите българи, които гласуват за БСП, дали гласуват за Зеленски, дали гласуват за по-високи концесионни такси, гласуват ли за превъоръжаване, дали гласуват за комплот заедно с ГЕРБ, и ППДБ, и ДПС, дали за това гласуват тия хора? Това е една от най бруталните кражби, които съм виждал в модерната ни политическа история – как похитиха БСП! Най-системната партия, единствената системна партия в историята на България, беше похитена в рамките на няколко месеца. В рамките на няколко месеца там се осъществи преврат! И не просто институционален, персонален, а преврат на ценности и идеи. Кой би гласувал в момента за БСП и защо би го направил? За кого да гласува? За тия с куфарчетата, които подтичват от хотел „Берлин“ до Банкя? За тях е да гласува? За това, че БСП се превърна в манекен на статуквото? Все пак тази партия запази някакво достойнство в последните 35 години и в последните няколко месеца беше унищожена, брутално, от момчетата на „двете момчета“ – Борисов и Пеевски. Какво представлява БСП? БСП е това, което представлява СДС – изкупена партия от Пеевски. Това е истината. Колкото и да ги боли. Ето, аз го казвам с лицето си.
В. ВАСИЛЕВ: Да се върнем и погледнем как стоят нещата в Европа, където опасностите, които ни връхлитат, са много по-големи. Какво може да стане ако НАТО се разпадне и САЩ излязат от НАТО? Какво става с нашата сигурност?
Н. НЕДЯЛКОВ: Какво по-лошо може да стане? За каква сигурност говорим? Държава, която е с изути гащи! Ние нямаме армия, ние нямаме морал, нямаме чест, нямаме национално производство! Какво да се случи по-лошо от това? Може ли нещо по-лошо да се случи? Кажете ми!
В. ВАСИЛЕВ: Как може тия хора в Европа да искат война, аз не мога да разбера – България има 20 – хилядна армия, 20 и няколкохилядна армия на 6 милиона души, 10 пъти по-многобройната Великобритания има 80,000 армия. Това е абсолютно недостатъчно, невъзможно…
Н. НЕДЯЛКОВ: Ама това е глинен колос Великобритания, глинен колос. Франция и Великобритания разполагат с под 5% от ядрения потенциал в света.
В. ВАСИЛЕВ: С 300 заряда.
Н. НЕДЯЛКОВ: Всичко останало е в САЩ, Русия и Китай. Против кого се изправят те? Наистина ли разчитат на любезността на Путин, на възпитанието на Си и на това, че Тръмп може да е ексцентрик, но не е диктатор, тиранин? На това ли разчитат? Тоест, те смятат, че тримата лидери, големите лидери на ядрени сили, ще бъдат достатъчно толерантни и търпеливи?! Докога ще изпитват тяхното търпение? Те знаят ли, примерно, какъв шанс имат с това, че Путин е Путин, а не е някой от „ястребите“ около него – не е Пригожин или Медведев дори? Знаят ли какво би било, ако беше, да кажем, Пригожин и тука бутат Съветския паметник, или псуват посланичката? Дали Пригожин или Медведев щяха да бъдат толкова търпеливи, куртоазни, възпитани? Дали щяха да продължават да говорят за „братската любов“ и история между нашите два народа? Дали щяха да понесат това, че стотина градинари и готвачи от Руското посолство бяха изхвърлени с шутове като шпиони? Наистина понякога си мисля, че тези хора са толкова нагли и агресивни, защото си имат работа с човек като Путин. Ако си имаха работа с човек като Сталин, отдавна всичко щеше да е приключило! Може би звучи зловещо…
В. ВАСИЛЕВ: Не, не звучи, защото, като че ли тези хора не могат да осъзнаят, че се изправят срещу една непобедима държава във военно отношение. Русия е непобедима, както САЩ са непобедими – заради ядреното оръжие – както Китай е непобедим.
Н. НЕДЯЛКОВ: Така е! Тези държави са непобедими! За съжаление, българският народ в момента се ослушва и търпи, и разчита, примерно, румънският народ да се пребори вместо него, или гръцкият народ, или югославския народ. Българският народ отново стои и чака някой да го освободи отвън. Ние чакаме сега Русия и САЩ да се обединят в един юмрук и да унищожат профашисткия режим в Брюксел и Давос. Само че, аз имам чувството, че това няма как да се случи. Не мисля, че Доналд Тръмп подозира, изобщо дали в мисловната му парадигма ние съществуваме – като тема, като географска точка. Дълбоко се съмнявам. Време е да вземем съдбата си в собствени ръце! Да, наивно е да смятаме, че Брюксел може да пребори САЩ, Китай и Русия, но в същото време Брюксел може да доунищожи всички зачатъци на нормален разум в България. Както и се случва в момента! Ние сме в плен на същото зло! Цензурата не си е отишла, фактчекърите продължават да репресират текстове и идеи, агресията по улицата е стимулирана от правителството и от Брюксел. Не може да се надяваме на руснаците и на американците, това е истината. Ние сме под колониалното робство на Европейския съюз и НАТО. Това е реалността у нас. Няма на какво да се надяваме в този момент, освен само на себе си.
В. ВАСИЛЕВ: Това, което и на мене ми се привижда е, че нещата ще се развият и влошат до такава степен, че в един момент хората ще си кажат: бе, да дойдат турците. Това е. Това е мъка, вървим, мълчим надолу.
Н. НЕДЯЛКОВ: България е изпаднала в морална безизходица. Ние сме капитулирали, морална капитулация. Помислете си само, кое функционира законно у нас? Нищо! Правителството ли…
В. ВАСИЛЕВ: Мутрите!
Н. НЕДЯЛКОВ: …парламентът ли, изборите ли са законни, Висшият Съдебен Съвет ли е в мандата си, главният прокурор ли е в мандата си, регулаторите ли са в мандата си? Че има членове на комисии – КЗК например и прочее – които стоят тям от 15! Получават заплати, ние ги издържаме заради това, че ония негодници в Народното събрание не благоволяват да седнат и да ги сменят! И си играят и с нашите нерви, и се подиграват на всички. Избрани с фалшиви избори. Какво ми говорите – да дойдат турците – ние ще сме готови на всичко! И патагонците да дойдат! Ние се провалихме, очевидно се провалихме. Българският проект се провали. И за това сме виновни ние, защото политиците в крайна сметка са проекция на своя народ. Те не са нещо по различно от самите нас.
В. ВАСИЛЕВ: Тук ще ви опонирам, защото политиците са доста мръсна, мръсна в съзнанието и в морала си прослойка, и те съумяха да излъжат и да омотаят този доверчив, добронамерен, кротък народ. И да го накарат да стигне до това положение, когато вече вижда, че е безпомощен. Може да си припомним думите на Дядо Вазов: „от никъде взорът надежда не види“.
Н. НЕДЯЛКОВ: Да си ги припомним, но въпросът е: защо продължаваме да търпим някаква назначена интелигенция да излиза по телевизията и да ни нарича стадо, което няма право да решава, и няма право да избира, и на референдум няма право. И има някакви „по-умни“ хора, които решават вместо него. Защо го търпим? Докога ще го търпим? Защо приемаме търпението за естествено вегетативно състояние? Ами излиза, че почитаемият коментатор е прав – наистина сме стадо, което блее пред заколение. Излиза, че Нидал Алгафари е абсолютно прав, с търпението си ние потвърждаваме неговата правота, това е овчедушие.
В. ВАСИЛЕВ: Има една граница. Досега народът се е опитвал с мирни средства, чрез избори, с всякакви други възможности да покаже какво иска и какво мисли. И не става! Ето, опитът за референдум – 600,000 гласа – показа, че ще отрежат всичко. Утре, ако се случи на някакви избори да изникне някой, който не се харесва на дълбоката държава в нас, по същия начин ще анулират избора, както стана в Румъния. Хората са обезверени от това методично потъпкване на техните права и на демокрацията у нас.
Н. НЕДЯЛКОВ: Чувство за безнадеждност, но и уплах, а хората се плашат много лесно. Медийната машина е много консолидирана – няма никакви островчета на свободно слово, говоря отвъд, да кажем, вашето студио, вашата телевизия и още две-три. Но, за съжаление, сумарно хората си чакат новините в 19:00 и в 20:00. Истината е тази, която се проповядва от телевизора и докато не изхвърлим агент- провокаторите от националните телевизии, не виждам как на хората ще им просветне. Това е огромна задача, огромна задача! Има една менажерия, едни 20, 30 платени грантояди-говорители, които спят в гримьорните на телевизиите, заспиват вече и пред камерите, и проповядват едно и също. Обясняват, че Русия е агресор, че Украйна е жертва, че Путин е Хитлер, че всеки, който не мисли като тях е „копейка“. Аз искам да изляза от мантрата на това говорене, на този дискурс, докога ще живея по тази мантра, с този дневен ред? Аз искам да помисля за България, не за Украйна! Златните залежи, казахте, концесионните такси, национален идеал, Македония… Македония по-малък проблем ли е от Украйна? Защо не виждаме какво става в Македония? Защо не виждаме, че българите в Македония са подложени на терор, че властта там ни се подигра за пореден път – отказва да впише българите в конституцията? Макрон излъга българското правителство като даде гаранции, че това ще се случи. На практика не се случва! Защо не се притесним за Македония? Защо се притесняваме за Украйна? Има ли кой да ми даде правдоподобен отговор на този въпрос?
В. ВАСИЛЕВ: За съжаление няма! Много, много въпроси остават да висят, драги зрители. Благодаря на Недялко Недялков, защото спомена, че това предаване е един от оазисите, което не разпространява идеите на мейнстрийма и това, което непрекъснато ви внушават официалните говорители. Не се страхувайте, ще си вземем един ден нещата в ръцете.