15 септември 2025, „Не се страхувай“

НЕИЗБЕЖНА ЛИ Е ВОЙНАТА?

Неизбежна ли е войната? Съдбовен въпрос, защото от него зависят милиони, милиарди човешки съдби. Той предполага неизброими жертви, материални щети и невъобразими екологични опустошения. Но тъй като не става въпрос само за една война, нека разделим въпроса.

Първо да видим неизбежна ли е Трета световна война. Имам чувството, че това е бил основният въпрос на срещата в Аляска. За него се събраха и като че ли по него се разбраха. Начинът, по който общуваха Тръмп и Путин подсказваше, че по въпроса за мира и войната те са на едно мнение. Войната е недопустима и за двамата. Тя не е неизбежна. Тя може да бъде избегната. Нищо чудно предотвратяването ѝ да е било и темата на краткия разговор тет-а-тет в колата на американския президент. Тръмп не може да допусне цветуща Америка да стане радиоактивно бунище. Нито пък Путин – Русия. Що се отнася до Украйна, Европа, Газа – това са важни теми, но надали САЩ или Русия биха подпалили за тях световна война. Оставаше да се види какво мисли третата голяма ядрена сила – Китай. Путин отиде при Си Цзинпин за съгласуване на позициите по този най-важен за човечеството проблем. Китай е миролюбива държава и не изглежда да е бил на друго мнение. Твърде вероятно и Индия е била консултирана. Тя надали е била на различна позиция. Неслучайно в Пекин не стана дума за някаква руско-китайско-индийска или руско-китайска ос, насочена срещу САЩ. Напротив, всичко казано трябваше да разсее съмненията на Тръмп, че разговорите могат да имат антиамериканска насоченост.

Остава да видим другата засилваща се напоследък опасност – от война в Европа. Тук нещата стоят по-различно. Има нарастващо напрежение и три основателни причини за него.

Първата е, че големите европейски страни са изправени пред мрачни перспективи. Англия и Франция – поради финансовата криза, Германия – поради рецесията. И трите, заедно с Италия, Испания, Швеция, Белгия и ред други държави – поради имигрантите, които неудържимо напират и завладяват все повече пространство. Хората негодуват и протестират – вижте какво става във Франция и във Великобритания. Управляващите, оказали се в безизходица, мислят как да насочат вътрешното недоволство навън. В дебелите книги това се нарича външен отдушник на домашните проблеми.

Втората причина за напрежението е страхът на европейската върхушка, че кризата в Украйна ще завърши лошо за нея. НАТО е виновен за войната е признал онзиден Макрон пред Джефри Сакс. След като го знае Макрон, знае го и Тръмп. И естествено НАТО ще има сериозен проблем, ако авантюрата завърши с провал. Помните ли заклинанията: Няма да разрешим на Путин да победи. Е, той побеждава без разрешение. Как ще реагират европейските лидери, ако се окаже, че са си направили грешно сметката. Ще си посипват главата с пепел? Това не решава въпроса. Ще трябва да си ходят, няма друго решение. А, не, казват те. В никакъв случай! Виждаме, че тези хора са готови да ни доведат до ръба на войната, само да не изпуснат кокала.

Третата причина за напрежението в Европа е, че европейците все по-остро търсят сметка на управниците си за некадърното управление на ЕС. И то не по един, а по много показатели – имиграцията, корупцията, кризата с Ковида, безумията около глобалното затопляне и зелената енергия, отказа от руски енергоносители, отношенията с Русия и т.н. Некадърното управление доведе до там, че, както каза Орбан, ЕС започва да се разпада пред очите ни. А „Берлинер цайтунг“ посочи виновното лице – Урсула ФДЛ стои пред развалините на ЕС, за което сама носи отговорност, отбелязва вестникът. Разбира се, ако беше само г-жа Урсула, с мед да я намажеш. А то са плеяда европейски ръководители, един от друг по-войнствени, по-негодни и по-безпомощни. Сега, за да прикрие провалите си и да спаси властта си европейската върхушка е избрала най-опасния модел – разпалването на военна психоза. Управляващите убеждават европейците в неизбежността на предстоящата война защото смятат, че хората ще се втурнат да организират собственото си оцеляване и няма да им търсят сметка за провалите.

Трите причини – кризата в Европа, очаквания провал на киевския режим и некадърното управление няма да изчезнат с магическа пръчка. В близка перспектива само ще се задълбочават. Значи ли това, че европейската върхушка тръгва към война с Русия? По-скоро – НЕ. Всички се перчат, но никой не смее. Първо, защото конвенционална война между ядрени държави може лесно да прерасне в термоядрена. Ако това се случи на европейския континент, нищо чудно САЩ да останат настрани. Те твърде много обичат държавата си, за да я оставят да погине поради безумието на някои европейци. А ако някой си позволи да погали ядрения бутон, от Вашингтон, надяваме се, ще го вразумят. Да, напрежението ще се повишава, управниците ще почнат да ни съдират ризите от гърба ни, ще помпат военните разходи, ще плашат и безчинстват, но няма да се решат на война.

Все пак това мнение не трябва да успокоява. Опасност от война в Европа има, нечия безумна стъпка, някоя грешно разчетена информация може да предизвика избухването ѝ. Не за подценяване е и обстоятелството, че Зеленски иска да въвлече НАТО в конфликта. Надеждата ни е, че тази европейска върхушка ще падне или ще бъде свалена преди да се стигне до критичния момент и след това начело на Европа ще дойдат разумни трезвомислещи политици. Както казва Левски: „хора разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.“