Не знам дали познавате хора, които наблюдават спокойно това, което става в България и извън границите ни. И у нас, и в Европа се засилва безпокойството от събитията, които се задават. Светът е заприличал на огромен гноен цирей, който може всеки момент да се спука и да отрови живота на земята. В Европа и в Америка, в Украйна, в Близкия и Далечния изток, около Тайван и Корея ври и кипи от противоречия и вражди. Жажда за пари и власт заглушава разума. Реваншизмът надига глава в стария континент. Старите демони на Германия се събуждат и пак тласкат страната към катастрофа.

Количествените натрупвания на алчност, омраза, високомерие, безразсъдство и глупост доведоха до качествени, по-скоро до злокачествени изменения в световната политика. Все повече разумът и трезвите оценки биват изместени от лакомията и страстите; личните и партийните интереси най-често заглушават държавните и обществените. Категории като справедливост, доверие и всеобща сигурност изглежда потъват в небитието.

А правителствата не спират да лъжат. Държавният департамент почти никога не говори истината, а израелското правителство лъже от сутрин до вечер, твърди професор Джефри Сакс. Говори така, защото не е чувал как нагло лъжат нашите управници. Но да видим какво става по света.

Първо в САЩ, където е двигателят на много от събитията. Там голямата въпросителна е докъде могат да отидат Байдън и демократите, за да попречат на Тръмп да победи през ноември. Ще рискуват ли да предизвикат голям международен конфликт и пред опасността от ТСВ да сплотят американския народ около сегашното ръководство на Белия дом? Смята се, че могат да отменят или отложат изборите поради извънредни обстоятелства и международни кризи.

А по света има няколко огнища на напрежение, всяко от които може да бъде бързо разпалено и използвано за целите на предизборната борба. Да ги разгледаме едно по едно.

Първото е в Близкия изток. Там пожарът може да бъде запален най-лесно. Предлози много – защита на корабоплаването през Ормузкия проток и Баб ел Мандеб, подкрепа за Израел, борба с хуситите в Йемен. Вероятно има планове за въвличане на Иран в конфликта. Винаги може да се изработи и някоя впечатляваща провокация. Но една американска военна операция в района може да има и обратен резултат – при неуспех провалът на демократите на изборите ще е гарантиран.

Помним как опитът за освобождаване на американските заложници в Иран през 1980 г. трябваше да осигури преизбирането на Джими Картър. Операцията се провали и Картър загуби. Ако се насочат към конфликт в Близкия изток САЩ трябва да вземат предвид и една нова даденост – основният им съюзник в района – Израел изглежда изморен от продължаващата война в Газа. Израел, който по-рано побеждаваше за по пет-шест дни цели арабски армии, вече четвърти месец не може да се справи с едно движение – Хамас и да освободи заложниците, заради които започна войната. Не може! За сметка на това броят на жертвите при израелските бомбардировки над Газа достига 25 000 души, повечето жени и деца, разрушенията са огромни и подкрепата за Израел дори в САЩ започна да спада. Да, Близкият изток може лесно да бъде подпален, трудното ще е пожарът да бъде потушен и постигането на поставените цели може да се окаже съмнително.

Втората гореща точка е Украйна. Тя изглежда по-опасна, защото може да се стигне до пряко стълкновение между Русия и НАТО – нещо, което и двете велики ядрени сили досега искаха да избегнат. Може би затова американците се дръпнаха от Украйна и оставиха на европейците да захранват Киев с пари и оръжия. Докога последните ще помагат не е ясно. Руската икономика премина на военни релси и бълва денонощно военна продукция, а европейските възможности се оказаха твърде ограничени. Нещо повече, руското общество се консолидира, а европейците се раздират от противоречия. Мощните фермерски протести, вълнения и стачки в Европа показват, че Брюксел все по-трудно защитава подкрепата си за Киев. Европейците не обичат да им се бръкне в джоба, за да се даде съдържанието на някой друг. Всяко допълнително усилие в помощ на Киев може да разклати опасно европейската конструкция. Оказа се, че след Украйна най-губещ от конфликта не е Русия, а ЕС. Ако в резултат на войната нещо се разпадне, това по-скоро ще е ЕС, а не руската федерация. Не ми се струва, че сегашното европейско ръководство си дава сметка за тази опасност. По-скоро си заравя главата в пепелта и чака събитията да го връхлетят.

Третата, може би най-голямата опасност, се крие в самите САЩ. Тръмп вчера предупреди, че „има голяма вероятност“ Третата световна война да избухне преди изборите. Не каза, разбира се, че тя ще бъде подпалена от Вашингтон, но даде да се разбере, че съперникът му може да стигне и до това безумие, за да запази властта. Предупреждението на Тръмп може да се разглежда и като предизборна агитация, но дори фактът, че споменава немислимото като възможност е обезпокоителен.