17 февруари 2025 г., „Не се страхувай“
Събитието на седмицата несъмнено бе речта на американския вицепрезидент в Мюнхен и оценката му, че Европа потъпква демокрацията. Няма да коментирам речта, вие сте запознати, искам да обърна внимание на последните думи на Ванс, които повтарят философията на нашето предаване.
„Както казва папа Йоан Павел II,
по мое мнение един от най-изключителните
защитници на демокрацията на този,
а и на всеки друг континент:
„Не се страхувайте!“.
Не трябва да се страхуваме от нашия народ,
дори когато изразява мнения,
които не съвпадат с тези на неговото ръководство.
Благодаря на всички.
Пожелавам ви успех. Бог да ви благослови.“
Вицепрезидентът на САЩ приканва да не се страхувате. Чухте призива му, който вече 7 години е име на предаването ни.
Не се страхувайте, но можете да се срамувате. Особено от това какви хора ни управляват. Гледам как други държави се борят с нокти и зъби за своя интерес, а нашият се пропилява за шепа сребърници. Светът се променя със страхотна скорост, настъпват събития, които променят всичко, немислимото вчера днес е тема номер едно, а нашите управници стоят като омагьосани, не се усещат накъде духа вятърът.
За изпадналия в паника Брюксел ли да се държат, за Тръмп ли или да изпратят една китка и на Москва, че не се знае. За да намерят вярната посока, трябва да схванат, че американците вече не искат подмазвачи, искат движение, бизнес, развитие. Трябват им силни съюзници, не пихтии. Трябва работа, не слугинаж.
Затова е време е за решителни стъпки. Виждам три, които могат да бъдат незабавно предприети. Моментът е удобен, защото противниците им са объркани от промените в международната конюнктура и има големи шансове за успех. Първата стъпка е бързо присъединяване към линията Орбан-Фицо. Втората е прекратяване на продажбата на реакторите на Белене. Третата е забрана за приемането на мигранти. Да ги разгледаме поотделно.
Първо, линията Орбан-Фицо означава да приемем новите реалности в геополитиката. Те се изразяват в бързото затопляне на отношенията между двете велики държави, среща Тръмп-Путин и споразумение между тях за Украйна. Нищо чудно някъде да се замисля руско-американски капан, който в един момент да щракне и Европа да се окаже в него.
Втората стъпка изисква да приемем, че е предателство да дадем реакторите на Белене на Украйна. Коя Украйна – тази, която продава подземните си богатства на зелено и ще грохне веднага щом спре американската подкрепа, тази, за чиято сметка САЩ и Русия ще си компенсират загубите от войната, тя ли ще строи АЕЦ? Тя, за която САЩ приемат, че не може да се върне в границите от 2014 г. и че няма да стане член на НАТО. Значи ще дадем оборудването на Белене на една почти фалирала, осакатена държава, която никога няма да ни бъде съюзник в НАТО.
А и кой гарантира, че един ден няма да се присъедини към наш противник. Що за логика? САЩ и Русия ще вземат от Украйна каквото искат, а за останките ще се боричкат Полша, Германия, Англия, Румъния и кой знае още колко страни. А тук бързат да продадат оборудването. Защо бе, изчакайте, кажете, че като построим Белене ще имаме такива печалби, че ще купуваме много американски оръжия. Това е език, който Тръмп разбира. Предложете му и той ще Ви потупа по рамото. А те – не, да махаме реакторите. Безумие!
Третата стъпка трябва да е денонсиране на Дъблинското споразумение. То позволява на западните страни да репатрират мигрантите, стъпили първо в България по пътя към Западна Европа. От Германия вече идват чартърните полети с мигранти. Миналия вторник са ни докарали сирийци и афганци. По-миналия – също. Между тях имало осъдени за убийство, телесни повреди, грабежи и сексуални престъпления. Репатрирането към България е голяма крачка напред, хвалила се някаква от Зелените. За нас крачката е към пропастта, защото става дума за десетки хиляди гладни, настървени млади мъже. Може да си представите какво ще стане, ако ги пуснем в страната си.
Опасността е чудовищна. За щастие изход има. Член 13, ал. 4 на Дъблинското споразумение позволява то да бъде денонсирано по всяко време. Т.е. вместо да пълним страната си с престъпници, трябва час по-скоро да отхвърлим зловещото споразумение. Унгария пуска ли мигранти? Не! Какво и направиха? Нищо! Почесаха я по гърба. Ако нашите не отхвърлят незабавно гигантската заплаха, ще смятаме, че имат някакъв личен интерес. Дали получават пари за всеки приет у нас мигрант няма как да разберем. Но да знаят, че ги подозираме.