Николай Василев, бивш вицепремиер и министър на икономиката,

с номинация за министър-председател,

международен консултант

 – с диагноза за финансовото здраве на България

–––

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: За втори път в нашето студио. При първото си гостуване Вие бяхте сложили на балкона на офиса си едно електронно табло, което показваше във всяка една секунда как се увеличава дългът на България. Тогава е бил 36 611 952 437 лв. Как е днес дългът?

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Първият път като сложихме „часовника“, дъгът беше над 30 милиарда. И ние го сложихме, защото бяхме много притеснени – малко над 30 милиарда – че се „спускаме по пързалката“ и всяка година ще става все по-зле. Година и половина по-късно, сега, трябваше да показва 42, а след една година, както залагат в бюджета, очакваме 48,9 милиарда. Точно заради това го сложихме, за да покажем, че това е изключително опасно нарастване на дълга, по-бързо от Хан Аспарух досега.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Това е продукт на абсолютно късогледо мислене, на еднодневки. Те взимат огромен дълг, за да си купуват гласове, плащат, вдигат пенсии, вдигат заплати и т. н. И държавата остава в едно „страхотно“ положение! Къде ще бъдем ние след три-четири години, да речем, ако темповете на изпразване на държавата за взимане на дълг вървят в същата посока, със същия темп? Ще можем ли въобще някога да изплатим този дълг или ще трябва да продадем всичко и земята си и да си ходим?

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Ние земята, ако я продадем, няма да ни стигне за нищо. Така че, изобщо няма да изплатим този дълг. Ако тези хора, които дойдоха в политиката преди две-три години, следваха нашите идеи за балансиран бюджет, по възможност даже излишък, щяха да завършат, живот и здраве, този мандат, който трябва да продължи до 2027-ма година, с 13% дълг към БВП, което щеше да бъде ниско ниво. Сега ще го завършат с 28% според своите планове. Някой може да каже: спрямо други държави – Италия, Гърция – това не е високо ниво. Да, но не тези хора имат заслуга това да не е високо ниво. Заслуга има предишното поколение управляващи между 1997-2020 година, които в много по-бедни години за България, ще се съгласите, че България беше много по-бедна преди 25 години, преди 20 години, отколкото е днес, имаха или балансирани бюджети, или малки дефицити, или огромни излишъци.

А сега – дойде ново поколение левичари, да ги нарека, което единственото, което умеят, е да харчат. Те нещо да построят засега не могат, от няколко години една къщичка няма построена в държавата, една концесия, една приватизация, чужди инвестиции много слабичко в сравнение с предишните периоди. Но да харчат могат. И според мен го правят по три причини.

Една от причините е тяхната вяра, според мен погрешна, че българското общество трябва да избира между така наречена стабилна бедност, тоест, ако ние имаме излишъци, ще останем бедни, те го наричат гарантирана бедност. Това изобщо не е вярно! Никой не е казал, че ако една компания не задлъжнява, значи обеднява. Нито една нация или семейство, ако не задлъжнява, значи обеднява. България всъщност забогатяваше силно между 1997-ма и 20-та година без много дългове. А сега, като вземат толкова много дългове, защо нямаме по-голям растеж? Всъщност, това е и втората заблуда. Когато имахме най-голям исторически растеж в България – това беше някъде между годините 2000-2008-ма година, растежът беше много над 6% в много от тези години България имаше излишъци. А сега, като имаме толкова голям дефицит, защо имаме толкова малък растеж тази година? Разбирате ли? Аз Ви познавам като сериозен бизнесмен и реформатор по душа. Не работи така икономиката! Наливаш пари в пустинята и изведнъж тя тръгва нагоре. Не работи! Според мен, ако България имаше по-добра бюджетна политика, по-спестовна, по-реформаторска, щеше в държавата да има по-голямо доверие и щеше да има повече инвестиции, следователно – повече растеж.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Разковничето в бюджета ли е?

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Не само. Бюджетът е само едно от нещата. То може да е много важно, но е само едно. Сега не ни управлява реформаторско поколение. Бих го нарекъл популистко или левичарско. Те не вярват в устоите на пазарната икономика. Те вярват в някаква държавно-комунистическа икономика. Така виждам. Пазарна икономика би означавало насърчаване на инвестиции – български и чуждестранни, насърчаване на износа, на входящия туризъм. Думи като борба с регулаторните режими, подкрепа за малки и средни предприятия, насърчаване на клъстери, приватизация, концесии, публично-частно партньорство, стимулиране на частния сектор да се развива. Сега ние наблюдаваме основно увеличаване на ролята на държавата във всички сфери и стигаме до следене на цените на хранителни стоки в евтините супермаркети. Това не е пазарна икономика! И това не води до по-ниска инфлация. Може би ще изненадам някои от Вашите зрители, но през последните две години в европейските държави, където има най-голям контрол върху цените, има най-висока инфлация.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Добре, но това, което Вие казвате, Вие казвате, че благосъстоянието ни се е повишило чувствително през тези години. Какво значи това? Повишил се е БВП?

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Да. В България има само две години с отрицателен растеж от 1998-ма до сега – това са 2009-та с тежката криза и 2020-та заради пандемията. Така се случи – разбираемо е. Но, може би пак ще изненадам Вашите зрители – дори и през всички тези години – от 1998-ма до днес – заплатите растат. Всяка една от тези години. Още една изненада имам – през всяка една от тези години заплатите растат по-бързо, отколкото инфлацията. Може зрителите да си мислят, че това е манипулация, измишльотина, но така казва статистиката. Днес средната заплата в България е две хиляди и няколко лева вече, а като се върнах в България в далечната вече 2001-ва година, тъкмо беше минала 200 лева. Това е положението.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Но дали хората живеят по-добре? Защото това, което Вие казвате, в тези истини, за които Вие говорите, се кълнат абсолютно всички политици. Те говорят за пазарна икономика, чужди инвестиции, БВП, нарастването му, и така нататък, и така нататък, но на практика какво е положението? Ние се намираме в една държава, която на практика се гледа с все повече песимизъм на бъдещето си!

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Имате основание. Днес като че ли за пръв път и в България, и по целия свят израства поколение от млади хора, което не е сигурно, че ще живее по-добре от своите родители. Това не е добре. Защото основен фактор и за бъдещето на икономическото развитие, и за модернизацията е вярата в утрешния ден. Вие казвате, че всички политици се кълнат в това, но то е с различен интензитет. През последните години ще Ви кажа кои думи не чувам от нито един политик, от нито една партия. Не съм чул думата приватизация, концесия, публично-частно партньорство, инвестиции, капиталови пазари, регулаторни режими, съкращаване на администрацията, не знаят, че има борса изобщо… Тоест, това са някои от елементите на пазарната икономика, но в реториката и в политиките на поредица от правителства ги няма! Аз не чувам такива неща да говорят политиците. Също не говорят и за думата демография.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Но някои от тези термини, които споменахте, са обвити с мрачна слава. Концесия. Мога да Ви посоча сега редица концесии, които ни изглеждат абсолютно грабителски за българската държава и за българския народ. Софийска вода – нищо не е изпълнено от това, което беше някога по времето на Софиянски, когато Софийска вода обещаваше, и концесионерът мисля, че беше Интернешънъл уотър, който след това продаде на Веолия правата си. Те обещаваха едва ли не да обновят цялата водопроводна мрежа, а сега в момента водата тече. Концесията с Дънди прешъс… и много други! Доколко те са основателни, критиките към тях, може да кажете Вие.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Тук не става въпрос да изброяваме всички възможни сделки, защото концесиите особено на природни, на полезни изкопаеми сигурно са стотици и ние не ги знаем наизуст. Нека да говорим само за инфраструктурата, предлагам. Навремето имах честта да концесионирам първите летища Варна и Бургас. Там терминалите бяха от след Втората световна война. Стара работа и туризмът не печелеше. Това не беше приветлива врата към държавата. Новият концесионер, може да не е идеален, според мен не е лош, построи нови терминали със свои пари. И сега, все пак, летищата изглеждат по по-различен начин.

Аз не смятам, че е работа на държавата да управлява търговски предприятия, камо ли да строи инфраструктура. Когато държавата строи инфраструктура, се случват следните неща: първо, всички срокове закъсняват. Дунав Мост 2, когато държавата е възложител, се построи за двойно повече години и за почти двойно повече пари. Защо? Държавата е слаб мениджър в това отношение. Ако частник прави подобни инвестиции, там няма празно. Има изследвания в Западна Европа, да оставим Източна Европа. В Западна Европа при частния сектор 80% от инвестициите свършват в срок и в бюджет. В държавния сектор – в 20%. Не е работа на държавата да строи нови летища, камо ли пристанища. Тя не е направила нищо за толкова години. Какво пристанище сме модернизирали в България за 30 години? Според мен сме „гола вода“. За мен, по-добре е магистрали, мостове, тунели, пристанища, летища, ВиК, ЖП обекти поне някои от тях да ги строи частният сектор с концесии. Винаги някои може да даде някой пример: ето, в еди коя си концесия, в еди коя си година не съм доволен от резултата. Ами, да не би от държавните дружества да сме доволни? Вие сте от знаещите хора в държавата. Ако ми кажете само едно от дружествата, само едно държавно дружество, което за 33 години преход, и 4 вече, е просперирало, инвестирало, модернизирало се е, завладяло е световния пазар, ще призная, че държавата може да прави и добри неща. Кое?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Ел Би Булгарикум.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Ел Би Булгарикум – аз съм му бил принципал и действително знам всеобщата любов към това предприятие. Да кажем, че то не е фалирало, защото неговият бизнес е такъв, че то има повече да получава, отколкото да губи. Но друга хипотеза – ако е било световна международна корпорация с тези дадености, е можело да направи много по-голям световен бизнес, което това дружество не е направило. Тоест, може да се окаже, че можеше да бъде по-успешно, отколкото в държавни ръце, а в частни ръце. А колко да Ви изброя на другата чиния на везната? Топлофикация София ли, БДЖ, Български пощи – по наше време все още беше на печалба, но миналата година има 50 и няколко милиона лева загуба. Колко да продължавам още, докъде да стигна? Българската банка за развитие ли, която беше българска банка за раздаване на кредити на брой хора, които можеха да се съберат около тая маса тука… Когато държавата прави бизнес, обикновено резултатът е един и същ.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Хората, които държавата назначава да правят бизнес, обикновено са лоши. А не начинът, по който държавата прави бизнес.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: И двете. Това няма да се промени.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Кое няма да се промени? Хората?

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Не, няма да се промени принципът, че когато политици и назначени от тях директори управляват държавни предприятия, правят повече в друг интерес и по-малко в държавен интерес. Това няма да се промени!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Добре, как ще обясните тогава обстоятелството, че във Франция например, която и двамата познаваме много добре, има редица държавни предприятия, които са в прекрасно финансово здраве и продължават да се налагат на световния пазар?

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Първо, много от тези предприятия са на борсата. Тоест, те са частично държавни, но частично и частни. Второ, Франция има някак си столетна традиция в по-големи успехи в по-широк мащаб. Така че какво се е случило в Източна Европа след прехода и какво се е случило в западна Франция някак си са различни неща. Освен това, ще се съгласите, че по света има много корпорации, и то най-успешните в целия свят, които нямат нищо общо с нито една държава. И най-успешните компании по света не са държавни компании. Вижте всички най-големи – няма нито една държавна!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Но какъв е ефектът за населението, за държавата, все пак, в която сме ние? Която трябва да защитаваме и която ни е крепостта?

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Аз бих резюмирал така: колкото по-рано се продадоха и приватизираха повечето държавни предприятия, толкова по-добре за цялата държава. И в Източна Европа – ето, „Шкода“ продаде рано, в шапката на „Фолксваген“, и в момента целият свят е залят от „Шкоди“.  Не знам дали при една държавна комунистическа „Шкода“ щяхме да караме „Шкоди“, не знам, не съм сигурен!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Защо тогава не приложихме това нещо към „Балканкар“?

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Ако бяхме продали „Балканкар“ примерно 90-та година, сигурно щяхме да вземем някакви страшни пари, стотици милиони, например, не знам. Ако бяхме го подарили на някой световен производител, примерно, на японски, сигурно фирмата щеше да струва милиарди. Сега струва 0. Няма я.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Вие бяхте основен участник, Вашето правителство, в което участвахте, което присъедини България към Европейския съюз. Имате ли някакви резерви за клаузите по присъединяването, имаше ли неща, които можеха да бъдат изтъргувани по-добре за България?

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Човек, ако върне историята от Хан Аспарух  до сега, винаги може да каже – от еди-коя си година нещо можеше малко по-добре да се изтъргува. Едно от най-добрите неща, които направи България в цялата си история, е да се присъедини към Европейския съюз. Има две школи по въпроса: Има една приказка, жена ми я разказва, за две сестри –  Джаста-Праста и Циндил-Пиндил. Джаста-Праста надве-натри си скроила рокля и била първа кипра на хорото. А Циндил-Пиндил се туткала дни наред да си направи по-съвършена рокля и никаква я нямало на хорото. Има държави, които се моткат и не знам дали, докато сме живи, ще влязат в Европейския съюз. Има такива държави – знаете ги кои са – Западните Балкани и други държави. А България и Румъния направиха чудо, въпреки супер бедния старт през 90-та година, успяхме да се „набутаме“ в Европейския съюз две години и 4 месеца след шампионите от Централна Европа. И за мен, ако изобщо има някакви вреди, защото според мен те клонят към 0, ползите са 1000 пъти повече!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Какво бихте променили, все пак, Вие? Днеска.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Ние с Вас, като хора на средна възраст, ако можем със сегашните си знания да се върнем в младостта, със сигурност има какво да променим. Ако можехме някак с магическа пръчка да кажем на поколението след 1990-та година по-бързичко да започне реформите в България, защото България загуби много години в нищо не правене в първите години. Много години!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Вие сте един от хората, както споменах в началото, бяхте номиниран за министър-председател, според мен и според много други хора, сте един от малкото, които имат възможността и качествата да оглавят тази позиция. Какво бихте направили, ако отново Ви предложат да станете министър-председател и поемете управлението на държавата в ръцете си? Кои са първите 5 неща, които бихте направили?

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Ще Ви кажа четири неща. То не става въпрос за мен, бих предпочел държавата да се управлява от по-млади, по-образовани от нас в бъдеще, но ще Ви кажа четири неща, които бих предложил на обществото като по-големи приоритети, защото според мен в момента в обществото няма никакви други приоритети, освен ежегодното харчене на пари от бюджета. Друго аз не виждам!

Първо: това е демографската политика. Ако нищо не направим, ето Вие имате внучка, господин Василев, това е чудесно, може да имате много внуци, но не знам дали ще имаме достатъчно внуци, които да се родят и да останат да живеят в България. За да може нашата нация да празнува 1400 години. Не съм сигурен, че ще успеем да празнуваме достойно тази годишнина. Защото може да поизчезнем… Трябва да вземем драстични мерки да се удвои раждаемостта в България. Освен това, повече хора да избират да останат тук или да се връщат българите от чужбина, ако не го направим, мисля, че нищо друго няма значение!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Тоест, това е първото нещо, което бихте посъветвали или бихте предложили Вие…

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:  Първото! Второто е да си пазим по-добре границата. Сега имаме смешно-жалка ситуация. По един автобус на ден мигранти, някъде по автомагистрала Тракия ги гонят две полицейски коли, ако се размине гоненето без жертви, значи горе-долу добре.  Ами, ако дойдат хиляди на границата? Ако дойдат стотици хиляди от съседна държава, примерно, бягайки от война? Ами, ако дойдат стотици милиони от южните континенти през този век? Това е възможно! Ние как сме готови? Според мен, държавата може да се разпадне за 48 часа ей така, без нищо. Защото нямаме никаква готовност и институции по този въпрос. Наскоро правителството прати 50 души още на границата. 50 души можете да ги съберете ей така, да ги строите 5 на 10 в каре, ей тука ще ги строите 50 души. Какво ще пазим с 50 души? Според мен и армията, и гранична полиция, и цялата държава трябва да си пазим границата. Според мен, ще дойде ден, бих искал да не съм прав и да забравите какво съм Ви казал, но се опасявам, че докато сме живи, може да дойде ден, в който ще си спомним за това нещо.

Третото нещо е: вярвам, че през този век ще има много финансови проблеми в много части на света, включително и в Европа. Бих искал България да не е между тях. Бих искал България да има съвсем друга визия за дългосрочната финансова стабилност и затова от години имам предложения за промяна в Конституцията, в която да се казва да не може да има бюджетни дефицити, освен, ако не бъдат подкрепени от 2/3 мнозинство в Парламента, и то, да се регламентира кога може да има бюджетни дефицити. Когато България участва във война, когато има голямо бедствие, примерно, някакво изключително силно земетресение, не дай Боже, когато има пандемия от мащаба на 20-та година, когато има рецесия от мащаба на 2009-та година, каквато няма, когато има бежанска вълна от мащаба на Z-та световна война, и когато кацнат някакви извънземни и унищожат земята – на майтап го казвам, ето, при такива случаи би могло временно да има бюджетен дефицит. В страхотни положителни години като тези, нека да Ви ги изброя, като годините 2019-та, 20-та, 21-ва, 22-ра, 23-та, 24-та, 25-та, 26-та и 27-ма трябваше да имаме излишъци. Това са основните неща, които бих променил, или бих предложил да се променят.

Четвърто: България бих се радвал дългосрочно да бъде част от модерния, цивилизования, по-богат свят. Накъдето по принцип сме се запътили с приемането си в Европейския съюз. Надявам се съзнателно да останем в този свят. Нещо като 1 милиард малко по-богат на света. Така си го представям.