Говорят интелектуалците-родолюбци –

чл. кор. на БАН, проф. дн Иван Гранитски

и проф. Иван Маразов:

Върви ли България към гибел?;

Ще ни спаси ли величието на българския дух

от простотията и продажността на управниците?

 

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Майка ми имаше един девиз: „Ножът се точи, петльо, горе главата…“ Ножът може да се точи и за нас, но ние не скланяме още глава. Държи ни енергията на българския дух. Така се казва последната книга на Иван Гранитски, който е наш гост тази вечер заедно с Иван Маразов – траколог, изследовател, бивш министър на културата. С тях ще говорим, за да представим едно богатство, което те ни дават и което ще Ви покажа след малко, но първо да Ви питам: Ще ни спаси ли енергията на българския дух или вече сме затънали до тука?

 ИВАН ГРАНИТСКИ: Много сме затънали, господин Василев, но много се надявам, че тази енергия, която тече повече от 1500 години, откакто ние имаме история, би трябвало да ни спаси. Тук, в книгата, говорим за периода от Възраждането до наши дни, от Раковски и Каравелов, Ботев, Вазов – там е най-изявен този български дух. Дано той да се възроди и да се събуди нашето общество!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Дано, дано, ама все нищо не става!

ИВАН ГРАНИТСКИ: Ами, защото изглежда, че отчаянието е стигнало връхната си точка. Знаете, че трудът на Густав Льо Бон „Психология на тълпите“ има фази на отчаяние, след отчаянието има взрив. Би могло, би трябвало да има, тези 60%, които не гласуват на последните избори – част от тях да се възпламенят. Дано този взрив да не е с жертви! Но трябва да излязат от апатията нашите съграждани и да променят това положение. Тези 60% не харесват управленията досега. Очевидно е, че сме затънали до гуша.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: И в тези безумни времена хората толкова са се вторачили в дребните моменти, елементи на съществуването си, че забравят големите неща. И на този фон, изведнъж, ние виждаме една поредица от книги, която искам да Ви представя, едни от великолепните няколко издания с много дълбок смисъл – те са на Иван Маразов и Иван Гранитски: „Орфей“, „Залмоксис“, „Гибелта на Троя“. Погледнете ги! „Пътят на душите“, което е пак издание на двамата. Какво искате да покажете, господин Маразов?

ИВАН МАРАЗОВ: Тази идея се роди в нашите безкрайни разговори за древността, за духа и за съвремието. И ние смятахме, че обединяването, да го наречем един римейк, на древния епос, на древната митология и научното изследване ще даде някакъв резултат. И трябва да Ви кажа, че ние сме доста учудени, че поредицата има такъв успех. Тя се продава много добре и всички чакат следващата книга. Следващата книга ще бъде за Дионис. Както виждате, ние се насочваме към тракийската страна на древността, защото Тракия е била най-силната страна, народът е бил храбър, народът е дал както Арес, бога на войната, така и Орфей – един певец, който възпява именно духа. Така че, ние много се надяваме, че тази поредица ще помогне ако не за взрива, както казва Иван, ще помогне поне за запазване на духа, за това, че поне ние сме  наследници на едно велико богатство!

 ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: А Херодот казва, че траките са най-многобройният народ на земята.

 ИВАН МАРАЗОВ: Вярно е, да. След индийския. И знаете ли как продължава? „Ако бяха единни, те щяха да бъдат най-силни“.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Лошото е, че ние можем да направим лоша асоциация, че както траките са изчезнали, така може да стане и с техните наследници…

ИВАН МАРАЗОВ: Ние сме заплашени, да.

ИВАН ГРАНИТСКИ: Но тъкмо затова правим с Иван Маразов тази поредица която ще бъде, дай Боже, над 15 книги. След Дионис подготвяме за Аполон, за Тезей, насочваме се към античната гръцка, но главно към тракийската митология. И всяка книга е конструирана по един много интересен начин: в началото е една мистична поема от моята скромна персона, но по-важната част на всяка книга са анализите, коментарите и студиите на проф. Маразов, в които имаме една съпоставка на няколко антични митологии, посветени и свързани с тези герои. Акцентът е за Орфей, за Дионис, понеже те са наши тракийски герои и са свързани с Родопите, но тук има целия пантеон на гръцката антична митология. Паралелите са между индоевропейската, келтската, славянската, германската митологии и ние виждаме как отделните митове се свързват и как отразяват едно и също. В зората на човечеството – от първите богове, от тези уж митологични същества, някои от тях са реални, но зад тях стоят човешките чувства, страсти, войни, любови, разорения, изневери – всичко това, което разкъсва и съвременния свят. Но главното, заради което Маразов анализира и акцентира, е следното – припомням на нашата интелигентна аудитория, че професор Маразов беше куратор на изложбата на Панагюрското съкровище в САЩ преди 15 години, освен че беше министър на културата, най-добрият, но той е автор на над 50 монографии, свързани с митологията и историята на траките. А там главният въпрос е безсмъртието на човешката душа. Това дават именно Залмоксис, гетите, траките, на съвременното наше общество. Помнейки, че имаме безсмъртни души, не трябва да имаме превит гръбнак.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Но, ако от древността се върнем в наши дни, какъв паралел можем да направим тогава? Изчезват цивилизации, някои от тях безследно – етруските, ето траките, кои ли не… Не се ли повтаря историята, защото и сега виждаме – ето преди малко показахме един клип как скандинавските народи започват да се претопяват в мигрантската вълна, в мигрантското нашествие. Може ли да се направи паралел между изчезващите някога цивилизации и днешните цивилизации, застрашени от изчезване?

ИВАН МАРАЗОВ: Разбира се, че може. През последните години настъпиха невероятни промени в демографската структура на Европа – Вие споменахте мигрантската вълна – тази вълна ще продължи, особено след ударите в Йемен – и всичко това ще минава пак през България, през Гърция – пак ще наводни Европа.

Освен това, виждаме, че Европа постепенно се деиндустриализира. Което също е едно много опасно явление. И аз, на шега, съм споделял с Иван, с приятели, че Европа ще остане в бъдеще като един великолепен музей. Музей на това, какво е била Европа през годините. Не трябва да забравяме, обаче, че именно европейците, начело с древните гърци, са направили това разделение между варвари и цивилизация. Европейците и досега го правят. И ние, които се пишем европейци, за тях сме хора „втора ръка“. Няма какво да се лъжем! От друга страна, не трябва да забравяме, че Европа е създадена именно от варварите.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Засмях се, защото те могат да ни мислят за „втора ръка“, но ние не ги мислим за „първа ръка“.

ИВАН МАРАЗОВ: Не, всеки от нас, който се занимава с някаква духовна дейност, е наясно с нивото на съвременния европеец. Това не е европеецът от 60-те – 70-те години. Това е вече друг човек. И, за съжаление, мисля, че не ние се приравняваме към европейците от близкото минало, а Европа се приравнява към нас от сегашното време. Защото преди 30 години българският народ беше изключително начетен, изключително интелектуално подготвен. А сега ние имаме 30% неграмотни хора в България!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Дано това, което казвате за интереса към тези книги, това да е лъчът надежда, че има хора, които се интересуват, защото, ако тръгне по улиците, човек може и да се отчае от това, което вижда.

Искам да Ви питам и нещо друго, вече съвсем злободневно: стана дума за противодействието на руската пропаганда. Вие как виждате, какво е за Вас руската пропаганда и тя ако е вредна, американската полезна ли е?

ИВАН ГРАНИТСКИ: Аз мисля, че това са кьорфишеци на добре платени структури като „Отворено общество“ и други техни помагачи и слуги тук. И ние тая пропаганда никъде не я виждаме, обратното –  руснаците отдавна съвсем са се отчаяли от „разума“ на нашите управляващи и през последните години ние виждаме поредица от действия на наши правителства, които смразяват двустранните отношения. Не става дума само за разрушения паметник, а за цялостната политика на нашите политици през последните години – как искат да се подмажат на брюкселските чиновници-папагали, защото и там лидерите са като нашите – несъстоятелни. Какво общо имат днешните лидери на Европейския съюз или лидерите на Франция и Германия с Де Гол, с Кол, Митеран? Онези са велики хора – създателите на идеята за Европейския съюз, но Европейски съюз на нациите, на отечествата, а не на регионите, в които всичко е потопено в една небулоза, в която хората трябва да се откажат от националната си идентичност. Приказките за руска пропаганда са абсолютно смешни и никой не им вярва.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Добре, но на мен ми е интересно как ще формулират кое е руска пропаганда? Кое е: Достоевски ли е, Ростропович ли е, Солженицин, кое е? Кое е руска пропаганда, така че да я изхвърлим?

ИВАН МАРАЗОВ: Формулировките се менят постоянно. Както, да речем, нормите, международното право, се замества с правила, които могат да се сменят всеки момент, както става, така е и с тъй наречената руска пропаганда. Руската пропаганда се състои в това, че ни дава допълнителен извор за знание върху съвременния свят – какво точно се случва. А се случва това, че Европа може много-много да загази в най-близко време.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Тя вече е „цамбурнала“ в голяма степен, но тъй като се говори за инкриминиране на руската пропаганда, как може да бъде определено това нещо? Кое е опасно, страшно, от кое да бягаме?

ИВАН МАРАЗОВ: Очевидно, за някои хора е опасно да се чуе истината.

ИВАН ГРАНИТСКИ: Затова са забранени доста предавания и телевизионни канали, за да няма и другата гледна точка, да няма обективната информация. Но тази обективна информация все пак се промъква и в други източници – западни, световни, и там може да се види манипулацията, на която се подлагат нашите медии. Разбира се, част от нашите медии правят това и заради пари, и заради сервилност, и заради различни влияния, но истината трудно може да бъде забранена, още повече пък тези смешни опити да забранят Достоевски, Пушкин, Шостакович – има такива опити. Да забранят издаването им или пък изпълнението на творби на Чайковски или Шостакович, на Прокофиев – това, според мен, е пълна глупост и времето ще отхвърли с презрение тези опити. Бедата е, че ние, нашите държавници, не огромната част от народа, който има здраво мислене, че част от тези хора, които са на политическия терен, те са със слаб характер, податливи на корупция и на чужди влияния, и трето – повечето от тях нямат национално самосъзнание и нямат възможност да разберат кое е полезно за Отечеството, нашето, и кое е полезно за външни сили, на които те слугуват.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Някои от тях изглеждат полуграмотни – бившият министър-председател Кирил Петков като го слушам как говори – неговият речник надали има повече от 1000 думи!

 ИВАН ГРАНИТСКИ: И почти не може да завърши едно изречение. Започва, но не завършва. Но не само той. Доста хора са там така. Те минаваха за млади, образовани, завършили Харвард, но, доколкото разбирам, са завършили някакви двумесечни курсове, я са ги завършили, я – не. И най-важното е – трудно говорят български. Функционално неграмотни – не могат да разберат връзката на думите, нюансите, синонимите. Тази дълбочина на българския език за тях е terra incognita.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Как може да се стигне до там, един полуграмотен тип да забранява „Аз съм българче“?

ИВАН ГРАНИТСКИ: Да, това е поредната свинщина и безобразие, но нали помните, преди 10-ина години имаше една клета женица в Мюнхен ли, къде беше, някаква Балева, която получи 2000 евро и се опита да обругае мита Батак, да каже: „Няма мит Батак!“ – цяла студия беше написала. После изчезна в историята. Това са новите еничари, които пробват, но …

ИВАН МАРАЗОВ:  Да, но казват, че еничари – това звучи гордо. Еничарите са елитът на турската армия и тъй като са българи по произход, значи трябва да се гордеем с еничарството, което, за съжаление, процъфтява. Вие питате как може тия хора да постъпват по този начин? Ами защо говорим за тях? Вижте Европейския съюз. Няма да споменавам имена. Но една от европейските ръководителки каза, че не трябва да продаваме перални и печки на руснаците, защото те взимат от там чиповете за своите ракети.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Урсула фон дер Лайен. Аз мога да си позволя да кажа името й.

ИВАН ГРАНИТСКИ: Това са хора за посмешище. Рано или късно и европейските държави трябва да се отърсят от диктата на тези полуграмотни хора. И в Германия, и във Франция, ако искат Европа да върви напред. Давам пример винаги достойното поведение на Унгария, на лидера Орбан. И на Словакия също. Те си гледат своите интереси. Но тук аз мисля, уважаеми господин Василев, че опасността е тази, че през годините те пробват докъде може да стигне търпимостта на българския народ.

ИВАН МАРАЗОВ: Както имаше за азбуката…

ИВАН ГРАНИТСКИ: Както имаше за азбуката. Дали да се смени кирилицата? Тези, които поръчват такива покушения, не са глупави външни поръчители, използват тук нашите еничари и лакеи, с безмозъчно съзнание, за да проверят докъде може да мине това. Надявам се, в един момент вече българското общество да се събуди. Защото, ако и „Аз съм българче“ бъде ликвидирано и бъде забранен Вазов, няма българска нация!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Те махнаха „Майце си“, махнаха „Балканджи Йово“, може и „Под игото“…

ИВАН ГРАНИТСКИ: „Немили-недраги“, „Записки по българските въстания“ не се изучават… Всичко, което говори за българската национална идентичност, нашите велики поборници, национални революционери, е изчистено или се изчиства и редуцира. И от учебниците по история и по литература.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Има няколко тези – откъде трябва да почне възраждането, за да си стъпим на краката? Едни казват, че трябва да си възстановим суверенитета, други казват, че трябва да стъпим на образованието, трети казват-културата, от там тръгва всичко. Какво е Вашето мнение?

ИВАН МАРАЗОВ: Моето мнение е, че тези всичките неща, които изброихте са взаимно свързани. За да имаме култура, за да имаме образование, собствено, ние трябва да имаме суверенитет. Един бивш министър на външните работи беше казал преди няколко години, че никога България не е била толкова независима.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Кой е тоя глупак?

ИВАН ГРАНИТСКИ: Трябва да е някой от предишните лакеи

ИВАН МАРАЗОВ: Другарят Паси… Вие да сте чували, че България е независима?

ИВАН ГРАНИТСКИ: Тук е моментът да си припомним какви безобразия направиха няколко поредици ръководства на Външно министерство по случая с Македония. Първо, подписахме договора без да мислим за последствията, после една комисия, която не работеше, и накрая ни унижиха по най-долния начин. И българската кауза, за която са загинали най-светли умове, пропадна.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Наслушахте се на тъжни заключения и анализи, драги зрители. Предаването се казва „Не се страхувай!“ Да, това му е целта, но много зрители ни пишат и казват: защо говорите такива неща, които ни плашат? Това, което действително почва да ни плаши, е тази обкръжаваща среда, този настъпващ фашизъм. Целта ми не е да плаша, разбира се! Аз и екипът ми смятаме, че човек няма да се страхува от бъдещето, ако е осведомен за опасностите и вземе мерки да се предпази. Затова аз и моите гости ще продължим сега и в бъдеще в същия дух, докато можем или, разбира се, докато цензурата не се развихри и закрие предаването. Тогава ще Ви кажа „Време е да се страхувате!“.