18 май 2026 г., „Не се страхувай“
Румен Радев отиде на първото си посещение в чужбина като министър-председател в Германия. Не в Брюксел, където да се поклони на европейските чиновници, както правеха неговите предшественици, а в страната, която все още се смята за мотор на европейската икономика. Официалните съобщения надали ще излязат извън протоколните обяснения за европейската сигурност и единство, за общи цели и стремежи, това го има почти винаги. Струва ми се, че Радев отива в Германия не за да иска нещо специално, а по-скоро да усети пулса на Европа, да разбере от най-добре осведоменото място какви ветрове бушуват над стария континент, какви заслони да търсим от бурите и може ли да очакваме някакъв попътен вятър.
Докато премиерът разговаря с канцлера Мерц, у нас правителството захваща реформите, които трябва, които е жизнено важно да се направят, за да се стабилизира държавата. Скелетите от гардероба тепърва ще изскачат, заредените от ГЕРБ, ДПС и пепедебетата мини ще гърмят, но новата вълна идва и ще ги залее.
Идват и много предложения, от най-различни сектори, как да бъдат преустроени най-критичните елементи от административната структура на държавата. За щастие, забелязваме близки становища на управляващи и опозиция по някой от най-съществените проблеми, да вземем предвид съдебната реформа.
Би било похвално, ако сближаване на становищата се забележи и по други, критични за бъдещото ни развитие точки. За това могат да помогнат и мненията, предложенията и оценките на специалисти, мнението на които, най-вече по политически причини, е било пренебрегвано. Дори до мен, като водещ на „Не се страхувай“, пристигат мнения, оценки, дори решения за един или друг проблем. С някои ще Ви запозная, други ще предам на съответните позиции във властта с очакване да им обърнат внимание. Някой изглеждат много лесни, въпросът е да се сетиш.
Ето, всепризнатият голям капацитет по земеделските въпроси Красимир Кумчев предлага едно съвсем просто решение на омировия въпрос: Кой и как да плаща промоциите в търговските вериги. Веригите, а те повечето са чужда собственост, карат нашите производители да плащат промоциите, от които печелят търговците. Кумчев предлага: който иска промоция, той я плаща. Ако веригата – Лидл, Кауфланд, която и да е, организира операцията, тя си плаща разходите. Защо? Ами защото тя ще спечели от увеличения оборот. Защо промоцията на вносни банани да я плаща производителят на нашенски краставици? И обратно, ако производителят на краставици има богата реколта и решава да свали цената, за да си продаде стоката, той си плаща промоцията, рекламата и т.н. Просто и ясно, нали?