В. ВАСИЛЕВ: В студиото е Недялко Недялков, журналист, издател, създател на сайта ПИК, с когото ще говорим за обърканите ценности, обърканите хора, мрежите от зависимости и т.н. Но, не можем да не започнем с нещо, което ни възмущава от доста време и нас. Двамата бяхме заедно в четвъртък вечерта пред Народния театър. Какво е впечатлението ви от протеста пред театъра?

НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ: Първо, искам да кажа, че ние с вас двамата, повече от половин година говорим по темата, даже от вас взех пиесата за да я прочета. Понеже много хора обвиняват –  не сте чели, какво говорите – напротив, ние с вас сме я чели много отдавна и знаем много добре за какво става дума. И предупреждавахме. Още от месец май е моята първа публикация в ПИК по темата, има и ваши публикации, които сме пускали в ПИК. Ние пророчески предупреждавахме какво ще се случи – че тази пиеса, най-малкото, ще раздели хората, ще разбуни обществото. И театърът ли трябваше да се превърне в конфликтна точка? Хубаво ли е, че Народният театър в момента играе под полицейска блокада?! Все едно щурма на Бастилията предстои.

Впечатленията ми от протеста са следните: за пръв път, от много, много години, мисля, че разпознах един неплатен протест, едни хора дошли на площада не по поръчка, не с организация, а от душа, автентични. За да покажат, че ги боли. Това бяха всякакви хора, мъже, жени, млади, по-стари. Вярно, имаше и няколко ентусиазирани, по-невротични младежи с качулки, но имаше и интелигентни мъже и жени, учители, лекари, професори, офицери. Имаше една представителна извадка на цялото общество. Тези хора не бяха безпросветни лекета, нито уроди, нито говеда, както казва „великият“ актьор Захари Бахаров. Тези хора не бяха платени и парите за протеста им не са „свършили“, както казва Васил Василев, шефът на Народния театър. Това бяха хора, българи, загрижени и притеснени българи. Този протест показва едно деление – не на естети, на естети – сноби или някакви демократи в изкуството. Това е едно деление на българи и на всички останали.

Тази пиеса има своята драматична предистория, тя носи със себе си емоционални тежести. Тя е раждала два протеста на български студенти – в Бургтеатър във Виена и после в Берлин. Студентите са свалили тази пиеса от репертоара на театрите. И днес, когато директор на Народния театър я разпределя в репертоара, той знае много добре, че това е една проблемна, най-малкото проблемна в емоционален план пиеса. И решението му е да постави тъкмо това, тъкмо сега, тъкмо в Националния театър на България! Не в някаква частна сцена, или в Сатиричния театър, или където и да било, а в Националния театър, който има особен статут по закон! Той е национален културен институт, той е призван да протежира българската култура, националния дух!

Освен това, да не говорим, че този театър има най-висок пай от бюджета за финансиране на културата. Нали нашите пари отиват там? Всичките заплати на тези актьори, хонорарите на Малкович се плащат от нас.

И след като господин Василев си позволява, въпреки целия този контекст, да постави именно тази пиеса между всичките 5, 50 или 100 пиеси на Бърнард Шоу, това означава, че той извършва една целенасочена провокация. Той провокира, той не решава по художествени критерии да постави именно от това. Той иска да раздели обществото, иска да разбуни, иска да вбие клин и очевидно иска да изпълни една поръчка. Каквато поръчка е самото написване на пиесата през 1894 г. Бърнард Шоу я пише по поръчка на английското разузнаване.

В момента, най- вероятно, казвам го без да имам доказателства, но по силата на логиката – най-вероятно господин Василев действа по същата поръчка от наследниците на същите хора, чиято отродителска мисия по тия земи не е приключила. Тя продължава. Това е един вековен заговор за обезбългаряване на тези земи. За населяването им с дехуманизирани индивиди от по-различни религии и етноси. Очевидно. Така че, това е част от една по-глобална, според мен, историческа конспирация и ние сме в момента опитни зайчета. Това е тест – докъде българското общество може да приеме и коя е границата, която не може да приеме. Вижда се, за съжаление, че нашата граница на търпимост е голяма – наистина имаше може би хиляда човека пред Народния театър, шапка им свалям за това, но истината е, че пиесата се постави и се играе всяка вечер почти. И няма протести отвън. Това е факт. Но не защото няма пари, а защото хората са абсолютно обезверени от пропагандната машина, от факта, че държавата застана зад тази пиеса.

Държавата застана зад националното предателство, държавата в измеренията си и на правителство, и на Министерство на културата, и на народно представителство, и на медии. Всички медии – говоря за казионните телевизии – всички медии от сутрин до вечер ни убеждават, че в Народния театър се е случил някакъв велик художествен факт, каква гениална пиеса, нещо невиждано, нещо за Оскар или поне за Аскеер. А ние с вас сме чели и знаем, че, извън всичко останало, става дума за един посредствен примитивен текст, един водевил, написан все едно на салфетка между две паузи. Дали Шоу е замислял две пиеси и в паузата му изсипали някакви пари и решил така – една халтурка да сътвори. И, представете си, сто години и нещо по-късно, Народният театър на България решил и се сетил за тази пиеса. Представяте ли си!

Но това, което за мен е най-важно и най-обидно: отношението на казионните медии и властта към хората, които бяхме пред Народния театър! Ние сме грубо етикирани, грубо обиждани, грубо стигматизирани като фашисти, лекета, сган, платени говеда, уроди. Вие така ли се чувствахте там? На вас плати ли ви някой за да бъдете там? На мен никой не ми е платил. Аз пак ще отида! Ежедневно мисля и мира не ми дава, споделих с вас преди ефира, че душата ми не ми позволява да мина покрай Народния театър. В момента ме боли, тегаво ми е – това е най-прекрасната сграда на софийската екстериорна сцена, най-красивото място в София, символно място! И то е опорочено, то е похитено, то е откраднато от някакви бесове, от демони, от антибългари, от продажници. Какво да правя аз там? Аз заобикалям в момента в един голям радиус.
Дотам стигнахме вече – да асоциирам сградата с онова, което се случва на сцената. И това е много притеснително.

Те искат да ни дистанцират от символите ни, те искат да поругаят архетипите, върху които е стъпил нашият живот, нашите ценности. Народният театър е неотменна част от българския дух, той носи името на патриарха на българската литература Иван Вазов. Там са играни пиесите на най-големите български писатели, там е работил Яворов, там е работил Йовков. И докъде я докарахме? Васил Василев, директорът,  изхвърля от репертоара Вазовите „Хъшове“, за да настани „Оръжията и човекът“ и проукраинската „Хага“. Това се играе в момента в Народния театър и всички ние, някакси, преглъщаме. И докога така?

В. ВАСИЛЕВ: Вие, доколкото разбрах, сте предприели някакви действия по отношение на директора на Народния театър?

Н. НЕДЯЛКОВ: Да! След консултация с адвокати прецених, че ще подам един иск срещу господин Васил Василев и господин Захари Бахаров. В качеството си на участник в този протест, като един от стотиците, от хилядите българи, които се чувстват лично, персонално обидени от техните думи, че протестиращите там са били лекета, говеда и уроди, и че е протестът е платен, и понеже са свършили парите сме спрели да ходим пред театъра и да протестираме. Аз наистина се разпознах, изживях физически и душевни терзания от тези обиди. И подавам иск, граждански иск в размер на 30 лв. Това е цената на юдействата по български – 30 сребърника. За кирякстефчовщината това е измерението!

Моля всички хора, които гледат в момента, които се чувстват също по някакъв начин засегнати, които са били там, да се присъединят към моя иск. Всеки който иска – за да стане един колективен иск против тези хора. Иск за 30 лева.

В. ВАСИЛЕВ: Вие казахте, че властта застана зад постановката? Защо го направи? Защо тя прие тази провокация, а не я спря?

Н. НЕДЯЛКОВ: Защото властта е антибългарска. Дефинитивно погледнато – колониална власт. Учудваме ли се, че колониалната антибългарска власт отглежда и финансира антибългарско изкуство? Това е част от целия заговор за обезбългаряване. От кого да очаквам съпричастност, възмущение? От хора, които, прощавайте, до вчера козируваха на Байдън, на Зеленски, ли? А днеска се пишат тръмписти! Тръмписти, моля ви! Излиза господин Борисов и казва: „изберете ме за премиер, че работя много добре с Доналд Тръмп“. Представяте ли си – аргумент? Представяте ли си – отказ от суверенитет? Ти признаваш че си един лакей и искаш да те изберем защото ще слугуваш най-добре. Аз така го приемам! Той щеше да каже същото ако беше Камала Харис избрана. Е, какво да очаквате от такива лидери, от подобни държавници? Как очаквате те да отстояват българщината и българското в Народния театър и да застанат зад хората, които искат да бъде свалена пиесата? Няма как. Тази пиеса и присъствието й в репертоара на първата ни сцена е функция от колониалността, от компрадорския характер на българската власт.

В. ВАСИЛЕВ: Става дума явно, че има разлом между народ и власт. Голям ли е? Дълбок ли е?

Н. НЕДЯЛКОВ: За мене е пропаст. Аз не знам даже как да го онагледя. Пропаст, която тепърва ще се разширява. Тя няма да се събира, защото със силово налагане на пиеса като тази, с абдикация от изконната ти същност да защитаваш българския дух, ти само будиш ожесточение у хората. Има една стара максима: „бой се от гнева на търпеливите“. Ние много дълго търпяхме, много дълго мълчахме. И в момента в сърцата ни се образува една буца, една лавина, която ще се отприщи в един момент. И, за съжаление, тя няма да доведе до нищо, освен до истински граждански размирици, бунтове и кръв. С налагането на такава пиеса, въпреки волята на хиляди хора на улицата, те само ни ожесточават, те само ни превръщат в хора с наистина улично и примитивно мислене и съзнание, защото човек стига до естествения извод, че освен със сила, тези хора не могат да бъдат премахнати от властта по естествен път. Те си купуват изборите, ползвайки се с подкрепата на посолствата. Те подменят вота на хората. Ето, една партия сега влезе в парламента изцяло с купен вот, а друга беше изхвърлена с 0.01%. Кой вярва в тези избори? Никой не вярва. А тези хора днес влязоха в парламента и се заклеха отново. Това е един водевил, същият водевил, който се разиграва на 200 метра от парламента – в Народния театър. Това са същите клоуни като героите на Бърнард Шоу, клоуни, водевилни персонажи, хора, които нямат право да присъстват нито на театралната, нито на политическата сцена. Ако питате мен,  публиката, ерго ние, няма да търпим още дълго този пошъл спектакъл! Така смятам.

В. ВАСИЛЕВ: Политическата система ли е виновна? Вероятно в нея се крият причините за всичките тези недъзи и недостатъци, престъпления, беззакония и безобразия?

Н. НЕДЯЛКОВ: Смятам, че е така. Смятам, че 35 години по-късно наистина е време за ново начало, ама не като онова Ново Начало на ДПС, а органично ново начало. Партийният модел в България приключи. Партийният модел категорично доказа, че е несъразмерен, несъизмерим с реалността в момента, в 2024 г.   Без тотално преосноваване на държавата, без нова Конституция, без възможност за мажоритарно и пропорционално гласуване при една смесена система, без промяна на цялото държавно устройство по линия на една полупрезидентска република, аз не виждам начин нещата да се успокоят. Не виждам начин този парламент да проработи. Ето в момента не се избира председател, няма консенсус. Хората са свидетели на някакви дрязги, сцени, ние плащаме за всичко това, плащаме седем пъти поред, плащаме за избори. Междувременно им плащахме в промеждутъците на тези народни събрания заплатите на депутатите, както и привилегиите им – за шофьорите им, за протокола. Сега вероятно за осми път ще ни закарат на избори. Докога така? Толкова ли сме богати? Толкова ли сме без задължения? Толкова ли сме проспериращи? Бизнесът толкова  добре ли върви, че да можем да си позволим да издържаме и цялото това импотентно племе, което се е самонарекло политически елит? Никакъв смисъл няма – те произвеждат мъртъв плод, те са импотентни.

В. ВАСИЛЕВ: И отровен!

Н. НЕДЯЛКОВ: Отровен. И смятам, че ако наистина не се вземем в ръце, защото силата е в нашите ръце, ако не се вземем в ръце и не се постигне един общонационален консенсус за нова „Кръгла маса“,  проект за нова Конституция, за Велико народно събрание, за промяна на държавното устройство, за нов закон за политически партии, за нов Изборен кодекс, няма смисъл това да продължава, няма смисъл. Нашият живот минава. Хора като Борисов, като Пеевски, като Кирил Петков, като цялата тази менажерия, простете, трябва да си отидат, трябва да отпушат държавата. И като Доган също, и като всички. Не искам да споменавам и факта, че има хора, които вече 7, 8, 10 мандата са депутати. Не може! Няма такава професия депутат! Нали?

Хайде да видим, да опитаме да сменим материала! Да видим какво ще стане! 35 години по-късно има повод – символно кръгла годишнина. 45 години преди стигаха, сега 35 години също стигат.  Хайде да опитаме отново! Обаче с тези хора няма да стане! От друга страна, проблемът е там, че те доброволно няма да си отидат. И какъв е нашият избор? Освен, както онази вечер пред Народния театър – в някаква степен силово – да се намесим, като граждани. Ние имаме право на това, нали? Имаме право да осуетим премиерата на една антибългарска пиеса. Имаме право, според мен, силово да свалим един антибългарски елит, който държи публичния ресурс и ни представлява пред света. Ако продължават по този начин, ако и сега продължи целият този цирк, сценки с – а правителство днес, а коалиция утре – хората имат право да се намесят, по моему. За осми път да се отива на избори по тая схема би било кощунство. Неправдоподобно разхищение на ресурси, бюджет, какъвто ние нямаме, ние тънем в дългове. Вие знаете по добре от мен, вие сте бизнесмен, знаете много добре за какво става дума.

Моите впечатления са, че държавата си отива, а инфлацията е нечовешка. Аз като вляза в магазин, най-обикновен квартален магазин, под 100 лв. не оставям. Как се оправят хората, как живеят, как си купуват лекарства? Тежко болните, възрастните хора. Те измират по клиничните пътеки. Недолекувани, бедни. Никой не мисли за това – те мислят за поредния спектакъл в народното събрание. За поредната коалиция. Те не благоволяват да се съберат, да покажат някаква отговорност, да направят нещо смислено, да променят законите, да облагородят живота на тези бедни хора на улицата. Защото снобите, които си купуват билети за „Оръжията и човекът“ не са хората на България! Хората в България са бедните хора от провинцията, от селата, от крайните квартали на столицата, това са множеството българи. А не една елитарна жълтопаветна прослойка от 10 – 20,000 души, която си е присвоила правото да диктува как ще живее целия български народ. На това трябва да сложи край! Хора с електорална представителност около десетина процента не могат да решават как ще живеем всички ние останали! Тази власт е дълбоко нелегитимна. Тя е избрана с малко над 30% от електоралния вот. Каква представителност има в това?! Най-ниската представителност.

В. ВАСИЛЕВ: Всичките общо са 30%,  водещите – с 10%.

Н. НЕДЯЛКОВ: Точно така! Виждате в Америка – рекордна избирателна активност, виждате в Австрия – над 80% гласуват. Къде гласуват толкова малко колкото у нас? Коя власт е по-нелегитимна от българската? Не мога да се сетя за друга такава в момента.

В. ВАСИЛЕВ: Разбира се, управляващите се оправдават с това, че им дърпат конците отвънка – едни викат от посолството… Колкото и да е вярно това – 100% или 80% – мислите ли, че ако това нещо престане, да речем при Тръмп, престане това пряко вмешателство във вътрешните ни работи, това пряко дирижиране на всеки един политически процес у нас, мислите ли, че тогава може да настъпи именно това изчистване, за което говорим?

Н. НЕДЯЛКОВ: За мен е много романтично, но в същото време утопично, да разчитаме изцяло на това, че Тръмп ще разхлаби възела. Народ, който не разполага никога със собствената си съдба, винаги си намира нов господар. Значи, ако няма да е Вашингтон ще е Париж, ако не е Париж ще е Берлин или Анкара. Така че, ако ние позволим тези хора да останат и да ни представляват, те просто ще се лутат като ронини – такива японски самураи, които са останали без господар, отчаяни. Те ще се лутат като ронини в търсене на новия господар. Това ще се случи с българската политическа класа ако „Козяк“ отхлаби възела. Те не са свикнали да живеят без надзор. Без камшик. Не съм оптимист никакъв случай! Те ще търсят своя нов господар съзнателно, те са лакеи по душа. Това не може да се смени. 35 години псевдодемократичен преход възпита такава политическа класа – хора без лица, хора без характер, хора без морал, хора без собствено мнение, папагалстващи политици, свикнали да слугуват, да не могат да вземат суверенно решение самостойно. Затова съм краен песимист. Те ще си намерят новия господар, ако не е Доналд Тръмп, ще е Ердоган, ще е Си, ще е Путин. Повярвайте ми, тези хора не остават без надзор и не желаят да да работят за България. Те работят за всеки друг, но не за България.

В. ВАСИЛЕВ: Ако не бъдат изритани от властта!

Н. НЕДЯЛКОВ: Ако не бъдат наистина изритани! Ние имаме важна мисия – без да надценявам и себе си и вас, и нашата общност – наистина имаме важна мисия да отворим очите на хората и да им кажем: Давайте! Точно така, както онази вечер пред Народния театър! Точно така! Без да правите простотии, без да рушите, но твърдо, с характер, отстоявайте себе си и каузата си! Няма една разкъртена тухла, няма и една счупено стъкло по фасадата на Народния театър, няма един ударен човек, колкото и да пищят по телевизиите. Никой не е извършвал никакво насилие. Това, че някой бутна очилата на Владо Пенев е част от екзотиката на всеки един протест. Това, че Теодор Ушев излезе и размахваше средни пръсти на хората – ами нормално е да има реакция нали? Това предизвикваше, той провокираше. Нямаше работа той там. Той излезе само за да може на следващия ден да излиза по телевизиите, да се експонира като жертва. Това беше целта на цялото мероприятие, но затова призовавам хората да бъдат твърди като онази вечер в Народния театър, да не вярват на стигмите на телевизиите, на казионните телевизии, че това е вандалство, фашизъм, погром. Никакъв погром няма! Погроми имаше 2020 г. – когато мацаха фасадите на Военното министерство и на МВР с яйца, като чупеха, като палеха сламата под краката на полицаите. Тогава имаше погроми и това го правиха тези, които в момента се възмущават от протеста пред Народния театър. Много пък благородни и култивирани се оказаха! Забравят ли какво творяха те на площадите? И, че три месеца бяха запушили Орлов мост с едни парцаливи палатки? И не ми позволяваха да се придвижвам свободно из града. Забравят ли го това? Някой от нас постъпи ли така? И ние можехме да направим палатков лагер пред Народния театър и живи вериги. Няма такова нещо. Хората бяха културни, възпитани, но твърди. Повикаха, осуетиха премиерата и се разотидоха. Това е цивилизованият начин.

В. ВАСИЛЕВ: Това е моделът. Може би, наистина, пътят ни е някъде натам – да се опитаме да го намерим. Благодаря ви за този разговор. Радвам се, че успяхме да стигнем до тези изводи и да кажем на зрителите искрено това, което мислим. Защото всички мислим, аз съм убеден, всички мислим как държавата ни да се измъкне от това положение, в което е затънала, как да спасим държавата, а с нея и себе си.