Беглият поглед върху вътрешнополитическия процес зарежда с оптимизъм. Човек не може да не се вдъхнови като си представи, че и това Народно събрание няма да излъчи правителство. Каква пародия би била при кабинет на ГЕРБ и ПП, а? И двете партии са имали властта и са се проваляли в упражняването ѝ. Едните напуснаха кабинетите си след продължителни всенародни протести, а другите се сгромолясаха след 7 месеца некадърно управление.

Освен това, представете си какво гнездо на оси би било правителството на ГЕРБ и Продължаваме Промяната/Демократична България. Ами те толкова се мразят, че ако направят правителство всеки министър ще гледа да работи не за напредъка на страната, а да подхлъзне коалиционния партньор и ако може, да придърпа това, което оня е заделил за крадене.

Незная дали в американското посолство си дават сметка колко много българинът мрази съдружникът му да краде повече от него. По-скоро не, иначе не биха одобрявали политическото кръвосмешение между двете първи евроатлантически коалиции.

Другата възможна комбинация – ГЕРБ, ДПС и БСП изглежда също противоестествена. Могат ли орел, рак и щука да теглят заедно кола, ще запитате вие и ще сте прави. Не виждам как БСП ще подкрепи войната и ще прегърне Истанбулската конвенция. Това значи да си плюе на лицето. Миналата седмица Нинова обяви основните цели на партията за да покаже, че БСП няма нищо общо с приоритетите на ГЕРБ, следователно тройна коалиция не бива да се очаква. Т.е. оптимизмът, че правителство в рамките на 49-тото НС няма да бъде съставено, е реален и добре обоснован.

А защо да е обнадеждаващо, че сега няма да има редовен кабинет? Ами вижте приоритетите на водещите две коалиции – еврозоната, Шенген, плана за възстановяване и развитие, домашното насилие, Украйна. Кое от това, кажете ми, ще реши проблемите на държавата и на хората, кое ще стимулира българското производство, кое ще даде хляб, ще повиши производителността на труда, ще намали неграмотността и ще вдъхнови жените да раждат. Кое ще вдигне заплатите, ще пресече кражбите и стопяването на нацията? Пълно разминаване между това, от което имаме нужда и това, към което двете коалиции се насочват.

Шенген ли ще ни опази ли от войната? Това, че пенсиите ще са в евро ще ги вдигне ли? Ще вдигне, но не пенсиите, а инфлацията. Пенсиите ще я догонят на куково лято. Ще приемем плана за възстановяване, ще получим някакви пари, но срещу тях ще трябва да затворим въглищните си централи и ще обеднеем до шушка. Кой знае още с какво ще ни изнудват срещу обещаните помощи. А законът за домашното насилие, натрапван ни напоследък по всякакви канали, цели да пробута под благовиден предлог джендърските практики.

Въобще алабализми, празни приказки и нищо конкретно за развитието на българската индустрия и селското стопанство, за продоволствената сигурност, за неутралитет, за отровите, които поглъщаме, за циганизацията…

За нашите управници е важно само как ще се представят в Европа, те козируват само пред Брюксел, там им е хвърлен пъпът, там се кланят, значи зависят от тях, не от нас. Тогава защо да ги избираме?

За да сме честни, не можем да премълчим, че кандидатите да ни управляват обичат борбата срещу корупцията. Всъщност почитат и двете. Ако сте забелязали колкото борбата е по-шумна, толкова корупцията е по-мощна. Помните как рекламираха разните БОРКОР-и, КПКОНПИ-та, нулеви толерантности, всякакви комисии, центрове и съвети. Ефектът го чувстваме на гърба си. Сега пак говорят срещу корупцията, значи готвят се да дерат още по-здраво. Или Шенген! Толкова зор за едно гише. Но така симулират активност. Ето, казват, говорих с тоя и оня, поддържат ни, ще влезем. И какво от това? В това време Румъния, която преди 20-ина години ни гледаше с нескрита завист, ни изпревари с няколко обиколки и сега й дишаме прахоляка, за срам на цялата българска политическа прослойка.

Всъщност вероятния провал и на шестите за две години парламентарни избори потвърждава, че политическата ни система не е в състояние да реши проблемите на страната. Кой знае още колко пъти ще има избори, при които резултатът ще е същия – задънена улица. Ясно е, че тази форма на управление вади начело формации и лица, които не са способни да водят добре държавата.

Хората, разочаровани, се люшкат от един спасител на друг – от Луканов на Филип Димитров, от него на Жан Виденов, от Жан на Костов, после на Симеон, от Симеон на Станишев, от там на Борисов, после на Промяната и обикновено след всеки състоянието на държавата се влошава.

За да се измъкнем от омагьосания кръг са крайно необходими коренни реформи – трябва да се гарантира реално равновесие и строг взаимен контрол между трите власти, трябва да се улесни отзоваването на негодни и корумпирани депутати, кметове и общински съветници, необходимо е засилване на личната за сметка на колективната отговорност, трябва повече пряка демокрация чрез допитвания до народа и особено са належащи промени във формата на управление. Защо не. Безизходицата, в която изпадаме, налага да разгледаме по-сериозно все още съществуващите възможности.