Иван Гранитски, една от най-ерудираните публични личности в България,

творец, издател, съхранител и разпространител на българската история и култура, член-кореспондент на БАН

пред „Не се страхувай“ на 16 януари 2023 г.:

Губим ли българския език – проводник на българския смисъл, с който да говорим за героите си, за миналото, за настоящето, за реалността?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Поканил съм ви да говорим за българския език – този диамант, който имаме и, който непрекъснато чупим с някакъв чук и гледаме как от него се откъртват все повече и повече люспи. Българският език, като че ли, е толкова замърсен вече – като природата ни, ако не и повече. С какво си обяснявате тези идиотщини, които непрекъснато вкарват в езика, ето например: диверсифицирам, канцелирам, входирам, импийчмънт, инаугурация – как може да му се счупи на човек езикът да каже тази идиотщина…или ъпдейтвам, кохезионни атрибути, има даже мачмейкинг, което е нещо като „меся кюфтета“. С какво си обяснявате това безумие, което ни залива? Откъде идва?

ИВАН ГРАНИТСКИ: Темата е безкрайна, няма да ни стигнат часове и дни…Но ви прави чест, че я поставяте, както поставяте темата за духовното завещание на Васил Левски, което нашите политици и псевдополитици не изпълняват, не се вслушват, не го четат.

Според мен, проблемът е в постепенното чалгизиране на общественото пространство. В последните 30-40 г.  и образованието се влоши до такава степен, че уроците по български език и литература, по история и география съзнателно бяха осакатени.

…Например, вижте обедняването на езика на нашите народни представители. Но не само те са виновни. Голяма част от нашите медии са с по 800-900 думи в речника, а Вазов е имал 45 000 думи речников фонд.

Бедният език е функция на бедна мисъл. И обратното. И когато ние слушаме наште депутати, а и разни коментатори по медиите, които ъкат, ръкат, фъфлят – това показва, че имат много бедна мисъл. Няма какво ад кажат! Или си служат с едни щампи трафаретни като евроатлантически ценности, които никой не ги знае какви са, или като джендърска конвенция, която всъщност е богохулна и т.н.

Но цялата беда тук е, че повече от три десетилетия се положиха съзнателно усилия чрез образователната програма – тя да се опростачи и принизи – младото поколение да стане полуграмотно. И то стана – изследвания показват, че 45% от завършващите средно образование са функционално неграмотни, което значи, че не разбират връзката на думите…

Това обедняване и опростачаване, според мен, има стратегическа цел – да се съсипе мисленето на по-младото поколение по посока на национална гордост, чест и достойнство. Да му се внуши, че няма нужда да познава собствената си история, а трябва да знае само елементарни неща, които да му помогнат да пътува из Европа…