27 януари 2025 г., „Не се страхувай“

Доц. д-р Григор Сарийски коментира:

Има или няма пари в държавата?!; Истината за Еврозоната и България;

Падна ли зад борда Европейската Зелена сделка?!

В. ВАСИЛЕВ: Днес разговаряме на икономически теми с предпочитания от зрителите ни събеседник по тези въпроси доцент Григор Сарийски.

Доц. Сарийски, от Народното събрание чухме едни страховити цифри за финансовото състояние на държавата – дупката бил 18 милиарда лв., дефицитът бил 9%. Така ли е? Каква е вашата оценка, кое е реалното състояние?

Г. САРИЙСКИ: Цифрите, които споменавате биха били резултат от така наречените непроменени политики, тоест, ако увеличението на разходите в бюджета се запази по същия начин, по който е заложено в закона, а приходите вървят с темповете, с които реално могат да бъдат събирани. Тук не говорим за оптимистичните, мечтателните прогнози, които видяхме в проектобюджета. Това означава, че съвсем скоро дефицитът в бюджета ще се отвори доста над трите процента, като една от хипотезите беше именно за 9%. Защото, вижте, направете едно сравнение: да погледнем към края на месец ноември – ноември е много показателен за бюджета защото през декември се правят големите „масажи“на бюджета, прехвърлят се пари от извънбюджетни и бюджетни сметки и обратното, съкращават се инвестиционни разходи и прочие, та затова ноември е много интересен. Към края на месец ноември забелязваме, че приходите в бюджета нарастват някъде с грубо 8% и нещо, разходите нарастват с 16.8%. При положение, че имате нарастващ, изпреварващ темп на разходите няма как да запазите стабилен бюджет. И това беше поводът предишният служебен министър на финансите да каже, че с тия темпове съвсем скоро може да ни се наложи да викаме Международния Валутен Фонд. Това, което прави в момента служебният министър на финансите е да се опита да „фризира“ данните и да заложи едни цифри, които бяха, меко казано, несъстоятелни. Темпът, който беше заложен за увеличаване на приходите беше най големият 1997 г. насам. Такъв свръх оптимистичен бюджет, ако си спомняте, имахме през 2008 г., когато Орешарски рисуваше пак един такъв оптимистичен бюджет. Резултатът беше, че бюджетът се размина, и то с много, от предварителните разчети и се наложи да идва Симеон Дянков, който рисуваше постни пици. В момента се намираме в подобна ситуация. Именно поради тази причина има доста притеснения, както от едната така и от другата страна, за влизането в еврозоната. Още една справка ще ви дам: обикновено, когато наближи краят на финансовата година се решава какво ще правим – или гласуваме нов закон за бюджета, или гласуваме удължителен закон, или се прави нещо трето, което досега няма прецедент. Това направиха в момента в нашия българския парламент – гласуваха един закон с ужасно дълго име, с който фактически увеличението на разходите се запазва, запазва се и увеличението на заплати пенсии и т.н. А увеличената база на приходите все още не може да бъде въведена, тъй като нямаме закон за бюджета за 2025 г. И, де факто, какво се получава? Само до края на януари ще имаме 400 милиона лв. увеличен дефицит, а до края на март ще имаме по милиард и половина донатрупан дефицит всеки месец. Разбирате, че с тези темпове дефицитът ще излезе дори над 9%. Така че са необходими много спешни мерки – на пожар, на аларма – така че сегашният министър на финансите Теменужка Петкова да въведе мерки, които, най-общо, можем да характеризираме като непопулярни. Това е, което можем да очакваме.

В. ВАСИЛЕВ: Единственото нещо, което на мен ми се струва, че може да се използва, това е да се намалят рязко част от държавните разходи. Вижте какво направи Тръмп с Илън Мъск – каза, че за следващите четири години бюджетът на САЩ е 9 трилиона и, че ще намали разходите с два трилиона. Възможно ли е да се пристъпи към такава мярка – да се намалят най-вече административните разходи, не говоря за намаляването на пенсиите и на заплатите, защото това ще предизвика естествено вълнение. Но всички виждаме че има страхотни преразходи в държавните разходи – харчат се пари за какво ли не!

Г. САРИЙСКИ: Ама разбира се, че има преразходи! Но трябва да дадем две числа – първо, ако Мъск възприеме същия подход, който приложи при придобиването на една социална мрежа и съкрати 75 или 80% от  служителите в нея, това означава, че бюджетът на САЩ ще може да пести грубо около 600 милиарда от заплати на съкратени чиновници, които там са на хранилка на бюджета. Проблемът обаче е, че когато съкращавате по този начин – това не е социална мрежа, в която лесно можете да видите ефекта, тя или работи или не работи, бизнесът или продължава или спира – то при държавната администрация, когато предприемате някакво съкращение на разходите, това означава много по-малки възможности за контрол, по-малки възможности за изработване на политики. Аз не споря че има излишна администрация, но ако съкращавате чисто механично, това означава, де факто, демонтаж на държавата. Това е, което ще постигнат ако възприемат подхода на Мъск. На второ място: някъде около ¼ от брутния вътрешен продукт на САЩ се генерира именно от публичния сектор, така че съкращаването на тия хора означава съкращаването на публичния сектор. И съответно навлизането на САЩ в една доста неприятна тенденция на развитие. Затова не съм убеден, че първоначалните заявки на Доналд Тръмп, че ще съкращава разходи, че ще уволнява чиновници, е нещо, което може да бъде постигнато. Разбира се, някакви мерки ще има, но в никакъв случай не можем да очакваме революцията, която не беше обещавана.

В. ВАСИЛЕВ: То има много много пътища за това да не се пипат тези източници на приходи на държавата – да не се дават на концесионери, на всякакви чужди компании и така нататък, каквито случаи имаме много. Това също е резерв. Значи, доколкото разбирам, ние сме изправени пред една неяснота за това какъв ще бъде бюджетът. А още по-неясно е дали и догодина няма да бъде още по-лошо.

Г. САРИЙСКИ:Както я караме – със сигурност. Ако погледнете увеличението на приходите и разходите ще видите, че има разходи, които се увеличават малко експлозивно, например разходите за лихви се увеличават за една година с грубо ¼. При положение, че има относително постоянен обем на публичния дълг, който е около 1/4 от брутния вътрешен продукт, това експлозивно нарастване на разходите се получава заради нарастващите лихви. Просто, когато замествате старият дълг с нов, вие го замествате при все по-висока лихва. И затова растат разходите за лихви. Освен това имате увеличение на разходите за държавна администрация, особено за силовите ведомства – знаете, който не е протестирал, на него не са му дали повече. И, когато върху всичките тези увеличени разходи сложите и ангажимента за 5-те процента, които трябва да достигне всеки член на Европейския съюз и те да отиват за отбрана, а те са чисто и просто нещо като разходи за клиентелата на военно промишления комплекс на САЩ, това означава, че ще има все по-нарастващ натиск върху бюджета и съответно все по-трудно спазване на прословутия маастрихстки критерий. Това означава договарянето на някакви изключения. Както, ако си спомняте, беше по времето на пандемията – беше договорено, че определени категории разходи не се включват при изчисляването на дефицита, така че да не бъдат заведени процедури по свръхдефицит на повечето държави от ЕС. Нещо подобно очакваме и в момента. Проблемът е, че държавите ще финансират все по-трудно своите дефицитни разходи защото пазарите не са толкова склонни да отпускат кредити. Това го чухме в едно изказване, буквално преди месец, на един финансов форум – един от най-големите инвеститори в света Рей Далио каза, че ще прави всичко възможно за да бяга от дълговите пазари. Защото в момента се очаква доста сериозна криза на дълговите пазари – това е много дълга тема, можем подробно да говорим и по нея. Въпросът е, че все по-трудно се финансират тези дефицитни разходи. Поради тази причина западните икономики навлизат в един много тежък период на рязане, което ще бъде изцяло изнесено за сметка на данъкоплатците.

В. ВАСИЛЕВ: Виждаме, че не можем да живеем без заеми, не можем да дишаме. Но, все пак, докога ще продължават да ни дават? Със сигурност при този ход на нещата ще дойде един момент, в който ще ни сметнат за неплатежоспособни.

Г. САРИЙСКИ: Все още е далече този период, защото България е една от трите страни, която е с най-ниско съотношение между дълга и брутния вътрешен продукт – ние сме някъде около 25%, по-точно 24.6% по последни данни. С тези темпове можем да очакваме, че, да речем, следващите 20, 25 години ще достигнем прага, който е определен с критериите от Маастрихт – 60%. Тоест, ние стоим относително финансово стабилни.

Проблемът е, че когато няма органичен растеж на икономиката става все по-трудно да се контролира траекторията. Ето, преди малко говорихме за доходите – за да може да имате европейски стандарт на вас ви трябват европейски доходи, и то в реално изражение, не само номинално да ви  увеличават заплатата, а вие реално да можете да си купите в магазина по-голямо количество стоки. Това е нещо, което формално статистиката отчита, но реално не е така. Ако погледнете данните за бюджета на домакинствата за третото тримесечие ще видите, че те имат увеличение както на приходите така и на разходите с около 16%. Това означава, че в домакинствата всички пари, които получават в повече, отиват и за по- големи харчове. При положение, че имате увеличение на брутния вътрешен продукт около 2% и същевременно спад на индустриалното производство, това означава, че данните за потреблението са, меко казано, „фризирани“. Или, иначе казано, макар статистиката да отчита, че българите са забогатели, реално те не са толкова забогатели, колкото се опитват да ни го представят.

За да може да има материално забогатяване на вас ви трябват някакви разходи през бюджета, някакви фискални стимули, това е причината ние от сумати години да имаме постоянни дефицити. Проблемът е, че няма резултат в икономиката. Както виждате, ние продължаваме да кретаме близо до дъното, около 2% ще ни бъде темпът на реалния растеж. А колко е истински е отделен въпрос! Индустриалното производство намалява вече втора поредна година и ще продължава да намалява. Всъщност, тази тенденция, която имаме може да се крепи за сметка на фискални разходи, но не за дълго. Защото, за да крепите за сметка на дефицитни фискални разходи означава, че ще генерирате дълг, който финансовите пазари рано или късно ще спрат да ви отпускат.

В. ВАСИЛЕВ: А „фризирани“ ли са данните за инфлацията?

Г. САРИЙСКИ: Ами направете една съвсем проста сметка! Когато говорим каква е инфлацията е достатъчно да направите следната съпоставка: увеличението на данъчната основа /оборотите в икономиката са данъчната основа върху която се начисляват косвените разходи -ДДС и акцизи/, та, към края на ноември имаме увеличение на приходите от данък добавена стойност с около 13%, тоест, данъчната основа, оборотите са се увеличили с 13%, като това включва увеличение на физическите обеми, които са превъртяни в икономиката, включва и увеличение на цените за да може да достигнем общо тези 13%. Направете съпоставка между 2% увеличение на брутния вътрешен продукт в реално изражение и  тези 13%, за които говорим, за да видите, че разликата между двете величини няма как да се покрие с тези 2.6%, на колкото се отчита средно дванайсет месечна инфлация. Нито пък от така нареченият дефлатор на БВП, който е грубо 6.2%. Още нещо, което е много любопитно – защо има такава огромна разлика?! Дефлаторът – това увеличението на цените на всички стоки които влизат в БВП, а потребителската инфлация или индексът на потребителските цени – това е само нещата, които аз и вие купуваме. И излиза така, че са се увеличили цените на стоки, които българите не потребяват! Тази огромна разлика е нещо, което трябва да бъде обяснено! А все още няма нищо внятно като обяснение от НСИ.

В. ВАСИЛЕВ: А има ли някакво обяснение, което да не е политически мотивирано, на въпроса за еврото – какви ще са плюсовете, какви са минусите ако влезем или ако не влезем?

Г. САРИЙСКИ: Политическата мотивация има чисто материално изражение. Ще ви кажа два основни пункта. На първо място, както знаете, в управление Емисионно има едни активи, които в момента стоят за обезпечение на българския лев, тоест, парите, с които аз и вие се разплащаме имат обезпечение. И във всеки момент, ако всички тук, от студиото, отправим призив към българските граждани: „Ходете и сменяйте левовете за евро!“, това няма да причини сътресения, защото в БНБ има 1.6  пъти повече пари, отколкото ние разполагаме в своите джобове. Това са активите на управление Емисионно и това са първокласни активи, които веднага могат да бъдат продадени на пазарите и съответно да се получи евро и да се тушира това напрежение. При влизането в еврозоната тези активи ще бъдат освободени.

В. ВАСИЛЕВ: Какво значи освободени?

Г. САРИЙСКИ: Освободени означава, че няма да има ангажимент да се държат до Българска Народна Банка и ще могат да бъдат изкарани под някаква форма. Чисто хипотетично, една от формите, под които могат да бъдат изкарани е да бъдат закупени, да речем, облигации от някакъв фонд, който ще финансира технологично развито индустриално производство. То би могло да е за вафлени фунийки или каквото се сетите още – пак бизнеси за наши хора. Спомняте ли си какво се получи с Фонд „Научни изследвания“,  скандалите които гръмнаха за финансирането му? Или с първите проекти, които се финансират по Плана за Възстановяване и Устойчивост? Сега става дума за 70 милиарда лева, които ще могат да бъдат насочени в такива инициативи, които ще бъдат работа за наши хора. В момента тези милиарди са заключени. Те не могат да се държат под друга форма освен като първокласни активи – става дума за злато, става дума за облигации на първокласни емитенти. И толкоз! Не може от тях да финансирате някое местно фондче! А когато тези активи бъдат освободени, с по-голямата част от тях вие ще може да финансирате точно такива фондове и парите да потънат в нечии джобове. Формално те пак ще се водят в баланса на БНБ, но ще бъдат трудно събираеми.

Вторият момент, който също не е зле да го споменем – виждате какво се получава на пазара на недвижими имоти, който буквално бумти. Всичко това е „очакване за влизане в еврозоната“. Една голяма част от сделките, които се извършват, те са с пари, които трябва да бъдат легализирани. Ако разполагаме, да речем, с някакви пари, чийто произход не можем да докажем, един от начините да ги легализираме след влизането в еврозоната е да си купим по един апартамент, който ще бъде деклариран като продажба на една цена, но под тезгяха на продавача се дават пари в брой, които той не декларира. Нито финансовото разузнаване, нито данъчната служба имат достатъчно ресурс за да следят всички продавачи на недвижими имоти. Така че, когато става дума за една или две сделки това не може да бъде установено. Ако ние разполагаме с много пари и направим сделки за двеста или петстотин имота, в тези имоти можем да вкараме доста пари, които сме придобили по начин, който не можем да докажем в данъчните служби. След влизането в еврозоната, за което се настоява и се очаква, точно в момента на влизането в еврозоната част от тези имоти ще бъдат продадени вече на пазарна цена. И приходите, които ще се получат вече ще бъдат легални доходи. Всъщност голяма част от всичките тези, които напират за по-бързо влизане в еврозоната са мотивирани именно да задвижат тази схема.

Защото, ако сложите нещата на кантар, чисто макроикономически, ще видите че в кацата, наречена еврозона, позитивните ефекти са изчерпани. Да погледнем Хърватия – в първата година от влизането й в еврозоната, 2023 г., при тях чуждестранните инвестиции паднаха. Обикновено, когато една страна влиза в еврозоната има увеличение на чуждестранните инвестиции – при тях падат от 3.6 милиарда, грубо, през 2022 г., до 3.1  милиард. Да не говорим за качеството – там се инвестира основно в добив на суровини, в производство на химически продукти с ниска степен на преработка. Така че този позитивен ефект е меко казано обещателен. На второ място – цените. Ами Хърватия в момента е с най-високия индекс на инфлацията в еврозоната, два пъти по-висок отколкото българския. Реално влизането на Хърватия в еврозоната доведе до отменяне на пазарната икономика, защото още от ден първи въведоха таван на цените. И буквално преди две седмици техният министър на икономиката казва, че тази мярка вече ще обхваща петдесет категории стоки. Тоест, връщаме се в едно време, в което имаше Комитет по цените, Комитет по планиране – нищо лошо, но трябва вече да кажем, че Хърватия не е пазарна икономика а командно-планова, и то заради влизането й в еврозоната. Затова казвам, че тия позитивни ефекти, които някога е имало влизането в еврозоната са изчерпани и на дъното остават само негативите. Между другото, това е само върхът на айсберга, тепърва предстои покриването на дългове на страни които имат затруднения с обслужването на своите кредити. Това е дълга и много неприятна тема, по която отделно можем да говорим.

В. ВАСИЛЕВ: Неприятна! Но нека да я засегнем – означава ли това, че ние ще бъдем солидарни длъжници, да речем, с Франция или с Италия, които са с огромен процент на дълга спрямо БВП?

Г. САРИЙСКИ: Преди малко споменахме Плана за Възстановяване и Устойчивост – финансирането на този план беше осигурено чрез емитиране на общ дълг. Малко преди да бъдат емитирани облигациите, с които се финансираха Плановете по отделните държави, Европейската комисия пусна едно Споразумение, което беше ратифицирано от всеки парламент в Европейския съюз. С него страните се подписват под това, че са солидарно отговорни за дълга, който ЕК поема от тяхно име. С други думи, ако някой спре да си плаща дълговете, останалите страни ще трябва да покрият и неговия дял. В противен случай Европейската комисия ще трябва да обяви несъстоятелност и спиране на плащанията по целия дълг! Което е, меко казано, неприятно! Спомнете си сценария за България през 90-те години – в началото се получи точно това, ние спряхме плащанията по дълга, бяхме изключени от финансовите пазари и последствията всеки от по-възрастните може да си ги спомни…

В. ВАСИЛЕВ: 3000 лв за долар!

Г. САРИЙСКИ: Именно! Това е сценарий, по който в момента се работи, първите стъпки са вече направени. И МВФ през 2024 г. излезе с една публикация, уъркинг пепър, която беше озаглавена: „Какъв ще бъде ефектът от мутуализацията на дълга?“. Мутуализация е това, за което Вие говорите – поемането на общия дълг от страните, които се присъединяват и които не са го теглили, но те да бъдат солидарно отговорни с онези, които трябва да плащат. Тоест, тук не стои въпроса „ако“, а „какво“ ще стане „когато“. Защото при този разнобой в европейските икономики – имате Гърция, която е с 1.5 дълг към БВП, имате Италия, Франция, Белгия, които са много над стоте процента и, същевременно,  имате икономики, които са с по-ниска задлъжнялост – това е разнобой ,който не може да продължава до безкрай. Винаги идва такъв момент, в който се призовава за солидарност. Такъв прецедент в историята има – САЩ  по подобен начин мутуализират техните дългове, това е прословутия „момент на Хамилтън“.  Такъв „момент на Хамилтън“ в момента се подготвя за Европа. И всеки който е влязъл в еврозоната ще трябва да го понесе.

В. ВАСИЛЕВ: Значи, общият прочит на еврото, на влизането в еврозоната означава, че това ще бъде крайно негативно за България?!

Г. САРИЙСКИ: Нека да кажем само още едно изречение – влизането в еврозоната означава, че вие давате, така да се каже, ключа от квартирата, в която си държите парите на някой чиновник в Брюксел.

В. ВАСИЛЕВ: Ха-ха, според Остап Бендер!

Г. САРИЙСКИ: Именно, да! Но Остап беше достатъчно интелигентен за да знае какво ще последва, докато тук от нашите управници не виждам никой с дори наполовината от тая подготовка, въпреки претенциите.

Спомняте си какво се получи в Гърция когато те гласуваха на техния референдум – тогава Европейската Централна Банка заключи парите на гърците, защото влизайки в еврозоната вие прехвърляте резервните сметки на търговските банки в ЕЦБ. И ЕЦБ е тази, която решава дали да ги заключи или да ги отключи. Когато ви заключат парите цялата банкова система спира да работи и банките се разплащат само с парите, които имат, така да се каже, в мазета, в трезори. Въвеждат се и ограничения – да речем 30-40-50 евро на ден, но това не е достъп до вашите пари. Та, когато една страна влезе в еврозоната тя автоматично предава този ключ и фактически предоставя на Брюксел един инструмент за изключително мощен и незабавен натиск. Само си помислете какво щеше да стане с една Унгария ако те беше влязла в еврозоната – Европейската комисия нямаше да се ограничава само със заплахи, а директно щяха да им заключат парите. Това е бъдещето, което очаква всяка страна, която е влязла в еврозоната. Тук трябва да имаме предвид, че тези политики, тези разговори, рядко са публични.Те стават публични само, когато наистина нещата излязат извън контрол, както стана в Гърция. Обикновено в централните банки разговорите се водят на доста тих тон, при заключени врати и всъщност там нещата се случват с почукване по масата.  Ако вие сте гуверньорът на Българската Народна Банка, когато на някое от събиранията на Европейската Централна Банка, в които няма да участваме между другото на сто процента, защото влизайки в еврозоната, при гласуването на решението на ЕЦБ България ще участва в малко повече от половината вземания на решения, във всички останали тя ще бъде навън, ще може да гледа нещата по телевизора, но не и да участва при вземането на решения…

В. ВАСИЛЕВ: Защо?

Г. САРИЙСКИ: Има един документ, в който е разписан начинът, по който се гласува в еврозоната. Там имате 15 гласа при вземането на решения, а страните вече са доста повече от петнайсет. Поради тази причина страните трябва да се въртят. И в момента те са разпределени на две групи. Едната група са петте страни с най голям брутен вътрешен продукт и население, които притежават четири гласа, тоест в едно от всеки пет гласувания някоя от тях не участва. Останалите страни са в графа „и други“, където ротацията е доста по-бърза – колкото повече страни влизат, толкова по-рядко участват в гласуванията. При следващата страна вече групите ще бъдат три и ние от втора група ще изпаднем в трета ако имаме неблагоразумието да влезем в еврозоната. Което означава, че ние ще участваме в гласуването на, грубо, едва 1/3  от решенията…или малко повече.

В. ВАСИЛЕВ: От края на миналата седмица се появиха съобщения за проблем в Зелената сделка, явно Европа започва да се отдалечава от нея. Имате ли представа тази сделка колко ни струва на нас?

Г. САРИЙСКИ:  Малко трудно е още да се даде оценка, защото Зелената сделка означава няколко неща. На първо място това, което трябва да кажем е, че Зелената сделка има мръсни малки тайни, които никак не са малки. Значи, за да може някоя от малките икономики, особено в Северна Европа – знаете, че те винаги са били фронтмените в „озеленяването“ – та, за да може някоя от тези икономики да се „озелени“ и да инсталира перки, панели и т.н., някой някъде по света си замърсява природата. Само погледнете, да речем, производството на мед. Откакто изобщо започва човечеството да използва мед, до момента, са добити от порядъка на около осемстотин милиона тона, близо милиард – това е от зората на човечеството досега. Ако работим с тези темпове по Зелената сделка и произвеждаме електромобили, в които се използва много повече мед и ако продължаваме да използваме всички онези технологии, които предполагат по-интензивно използване на мед, ако продължаваме да се придържаме към досегашния график, това означава, че за следващите трийсет години ние ще трябва да добием и да използваме точно толкова мед, колкото сме използвали откакто изобщо човечеството е започнало да използва този метал.  С тези темпове лесно може да се разбере, че този метал ще свърши. По-неприятното е начинът, по който се добива медта. Защото ако погледнете най-голямата мина, мисля че беше в Чили, там се добива по открит способ и там на десетки километри около мината няма растителност, хората се разболяват от тежки заболявания с летален край, средната продължителност на живота е изключително ниска. Така че самата Зелена сделка означава нужда от ресурси, а при „ограждането“ на ресурсите – ето в момента виждаме, че Тръмп се опитва да окупира Канада, Гренландия и т.н. – означава, че някой от периферията ще трябва да отвори територията си за добив. Познайте кой ще бъде този някой?! Тук, в България, сега ще видите как определени среди, включително от някои от партиите, които се декларират като антисистемни, ще лобират основно за две неща: първо – да се даде на концесия това, което досега не се е давало, като да речем пътна инфраструктура и каквото още се сетите и на второ място – това ще бъде да премахнем мораториума за добив на шистов газ. Защото ние тук имаме страшно много и шистов газ, и уран, и други подобни. И ако добиваме ще заприличаме, едва ли не, на петролните шейхове! Нищо подобно няма да се случи! Но това ще бъде политическата линия и говоренето на тези партии. И това е нещо, което се диктува именно от Брюксел, защото по някакъв начин тази Зелена сделка трябва да се храни. Като говорим за разходите – освен, че има екологична щета, която плащат страните, от които се добиват тези елементи, не само метали, а и литий, кобалт, и прочие, освен това, ставаме все по-тежко зависими от Китай, тъй като голяма част от слънчевите панели, от перките и другите подобни се внасят в момента от Китай. И ако Китай спре износа, ако реши да ограничи износа, това ще означава изнемогване на европейската икономика. Да не говорим за това, което се получава като преструктуриране на добива на енергия. „Ликвидирайте ядрените мощности!“ – в почти в цяла Европа вървеше този лайтмотив. В Германия се отказаха от тях в началото на миналата година и закриха последния си ядрен реактор, в момента плащат висока и по-висока цена заради това. Германия, неслучайно, от две поредни години намалява брутния си вътрешен продукт. Когато нямате енергия няма индустриално производство, „храната прави борбата“,  а в икономиката храната е именно енергията.

В. ВАСИЛЕВ: Но да се върнем на атомната енергия. Това означава ли, че сега ще се освободи пътя към завръщане към атомната енергетика?

Г. САРИЙСКИ: Той ще се освободи, но с двайсет или трийсет години закъснение. Първо в Европа няма достатъчно квалифицирани специалисти – спомнете си предишния и по-предишния премиер на Великобритания, когато се опита да възстанови ядрената програма и се оказа, че няма англичани които да работят това. И тогава той се подписва едно споразумение с Китай за внос на специалисти, които могат да възстановят ядрената програма, но нещо не се получи, това решение беше спряно. Та,  Европа, при положение, че остава с все по-малко специалисти, ще трябва да внася специалисти от Китай – ако иска да работи. А при положение, че внасяш от най-големия си конкурент специалисти, какъв ще бъде резултатът? Още по-тежка зависимост. На второ място са технологиите, развитието на технологиите. Ето, вчера или онзи ден излезе едно съобщение за това, че в Русия е разработена нова сплав, която да бъде използвана в реактори от типа токамак. Тук говорим вече за термоядрен синтез, който е на съвсем друго ниво, много по-високоефективен. Европа с такова нещо не може да се похвали. Или пък, да речем, реакторът Брест-300, който скоро ще бъде пуснат в производство, при който има абсолютно стопроцентово възобновяване на горивото – отпадъчното гориво се дообогатява и се връща обратно и си решавате проблема с отлагането на отпадъчното гориво. Това отново е новина, която излезе от Русия, а не от Европейския съюз. Затова казвам – ние ще отворим вратите за атомната енергетика, но твърде бавно, твърде малко и твърде късно.

В. ВАСИЛЕВ: Благодаря на доцент Сарийски за този увлекателен разговор. В сферата на икономиката непрекъснато се случват толкова много неща, които остават абсолютно неразгадаеми, въпроси ,които се поставят и на които няма кой да отговори тука при нас.