Има един много хубав български израз – отвориха ми се очите. Смисълът е: разбрах, стана ми ясно, проумях, просветна ми.

48-то Народно събрание ни отвори очите. Видяхме, че политическата система, в която оперират партиите, не е в състояние да реши проблемите на държавата. Може да е била полезна до някъде, но после се е изродила и от двигател се е превърнала в спирачка. Вместо да сбира хора с идеи за развитието, т.е. каймака на обществото, Народното събрание се превръща в магнит за утайките, които искат власт, за да трупат пари. И ето – четвърти парламент с един и същи ефект за държавата – плачевен.

При тази конструкция на властта и следващите няма да са по-различни. Причината е, че партийците, на практика безконтролни, се стремят към власт, за да се сдобият с пари, с които да си купят още власт, благодарение на която да приберат още повече пари. Омагьосан кръг. Нещо като модела на Маркс: пари-стока-пари прим. В случая: пари – власт – пари прим. Но понеже парите в един момент свършват, каквото става в момента, приключват и възможностите на системата. Политическата, имам предвид. И тогава тя се вцепенява.

Искаме или не, блокажът на законодателната власт, проявил се още при 45-я парламент, ще продължи. Ясно е, че управлявалата досега политическа клика е неспособна да реши проблемите на държавата, защото енергията и е насочена към това да задоволи първо собствения си апетит. Оказа се, че тя съществува сама за себе си, не да удовлетвори обществените потребности, а да се самозадоволява. Това неминуемо предизвика постепенно изместване на центъра на тежестта от блокираната към функциониращата власт, в нашия случай от парламентарното към президентското управление. Това са двете републикански демократични възможности. Други няма. Какво показаха последните четири избора и периодите между тях ? Стабилност при служебните правителства и разпад при парламентарно сглобените.

Тъй като по всичко личи, че и 48-то Народно събрание ще съществува ден до пладне, може би е добре да се замислим какво следва по-нататък. Едната възможност е някоя партия да намери формула за изход от тресавището, да привлече много съмишленици, да дръпне силно напред и да започне да управлява сама – справедливо и без да краде. Привлекателно, но и доста утопично в условията на разгащената ни демокрация.

Другата възможност е блокажът на парламентарния модел да предизвика конституционни промени и нова форма на управление. Или преминаване към президентска република с действено разделение на властите. Парламентът пак осъществява законодателната власт, но вече не направлява изпълнителната. Последната е в ръцете на президента, пряко избран и отговорен за управлението. Нещо като служебно правителство, но с 4 или 5-год. мандат. Със законите, които гласува, Народното събрание слага рамки на президентските, т.е правителствените решения. А президентът, както и депутатите, са контролирани от независимата от тях съдебна власт. При реално разделение и взаимен контрол на трите власти – изпълнителна, законодателна и съдебна всяка може да се противопостави ефикасно на погрешни действия на другата и да ги блокира. Това гарантира в по-голяма степен, че властта ще съблюдава интересите на обществото. Тези въпроси са подробно разгледани в книгата на политолога Слави Василев „Проваленият парламентаризъм“.

Та това са двата пътя. Единият – парламентарното управление губи все повече доверие, най вече защото не успя да осигури равновесие и взаимен контрол между властите. Ако се провали съвсем, остава вторият – президентската република. Окаже ли се и тя неудачна или бъде прескочена, следват съвсем неприемливи варианти – диктатура или чуждо управление. Някой ще каже: ами ако ни се падне пак нещо като Плевнелиев. Съвсем ще се сгромолясаме. Има риск, но той силно намалява, когато президентът е контролиран и може да бъде бламиран от другите две власти.

Президентската република сама по себе си не е панацея. За да е успешна, тя трябва да е организирана на основата на система за ефикасно разделение, независимост и взаимен контрол на трите власти. Тогава управлението ще е зачистено от партизанщината, ще е по-добро и полезно за народа и държавата. Съчетаните усилия на три центъра на властта в името на една обща цел има хилядолетна история. Тройното управление или триумвиратът е приложен за първи път в 60 год. преди Христа от Гай Юлий Цезар, Гней Помпей и Марк Крас. Оттогава тази формула за управление се прилага, когато е необходим постоянен баланс между нееднозначни центрове на властта. В нашия случай триумвиратът на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, разделени и независими една от друга може да се окаже именно тази формула, която да ни избави от недъзите на чисто парламентарната република.

Ако погледнем в по-широк план, сега спасението на човечеството може да дойде само ако трите велики сили САЩ, Русия и Китай оформят своеобразен триумвират, който да елиминира заплахата от ядрена война и да реши с мирни средства проблемите на човечеството.