На 30 юни истанбулският фанариот Вартоломей беше подготвил Вартоломеева нощ за нашата църква. Погромът, прикрит зад избора на Патриарх, предвиждаше да я превърне в притурка на т.нар. Вселенска патриаршия със седалище Истанбул. Нещо подобно на новоизмислената Православна църква на Зеленски, пардон, на Украйна. Замисълът беше новият Патриарх да замрази връзките с Руската Патриаршия, да признае разколниците в Киев и най-вече да мине под опеката на Вартоломей.

Злите езици говорят, че се е обсъждало богослужението в българските църкви да се води и на гръцки. С две думи, замисляли са ликвидирането на българската църковна независимост. Надявали са се да ни върнат 160-170 години назад, във времето на фанариотската власт по нашите земи. Основната идея е да бъде разклатена и разбита и великата опора на православна България – нейната единна и самостоятелна църква. Има още една, далечна политическа цел, но за нея малко по късно. Всичко изглеждаше подготвено. Всеобщите очаквания бяха, че архитектите на погрома са договорили достатъчно гласове и Българската Православна църква ще падне като узряла круша в лапите на гъркоманите. Готова бе тържествената вечеря с новия Патриарх и съвместното богослужение на Вартоломей с него на следващия ден.

Но в деня на избора тътен небесен раздруса България. Напук на всички кроежи за Патриарх бе избран Видинският митрополит Даниил. Беше неочаквано, изумително. Начело на църквата се оказа архиерей, покриващ представата за Божи служител и родолюбец, неподвластен на светските изкушения. Аскетичен, вглъбен, начетен, с огромна култура и енциклопедични познания за православието.

В прочутото си писмо до Светия синод по повод томоса, даден от Вартоломей на разколниците в Киев, той се позовава на данни, неизвестни и за образованите хора – обосновава се със 133-то правило на Картагенския събор от 419 год. ( Не 1419, а 419 г), със 17-то правило на Четвъртия Вселенски събор  и с 25-то правило на Пето-шестия събор.

Но стига с теория. Нека видим две снимки на митрополит Даниил – как издига кръста на покрива на селска църква. Ето го тук сам, с жезъла, на върха на баира, готов като Мойсей да преведе народа през бездната на духовната разруха.

Не зная доколко изборът му би подтикнал една цялостна положителна промяна у нас. Ако има Божествен пръст в избора му, защо да няма и в съдбата ни като народ и държава. Може би Патриарх Даниил ще се заеме да възроди вярата, устрема, енергията на народа, да го излекува от безверието, безразличието и безсилието.

Това пък са други снимка от 6 юни т.г., когато митрополит Даниил благослови 11-тата регионална среща на клубовете Млади възрожденци от Видинско. Той е един от радетелите за включване на вероучението в учебните програми.

Но да се върнем към Вартоломеевата нощ. Тя имаше, както стана дума, и една друга цел – трябваше да провери и доколко народът е готов да бъде примъкнат към турската орбита и да попадне в стратегическата дълбочина на Анкара, според Давутоглу. Ние зависим от Турция в много отношения, оставаше и духовната ни власт да се командва от Босфора. Налагането на фанариотската схема означаваше да попаднем в зависимост от Истанбулската патриаршия, която е една от институциите в турската държава и като такава може да съществува само като следва турските интереси. Вартоломей е турски гражданин, служил в турската армия и без одобрението на турската държава не може да премести и един пирон. Ако българската православна църква му се беше подчинила, това можеше да се тълкува като знак, че тя е коленичила пред турска институция. За щастие, не се случи. Потресен, че схемите му пропаднаха Вартоломей не се появи на тържествената вечеря и съвместното служение в деня след избора. Напусна като попарен България. Дано повече не идва тук.