12 май 2025 г., „Не се страхувай“

Най-после нещо стана! Ледът взе да се пука. И то след като президентът Радев обяви искането си за референдум за еврото. Допитването до народа е за чуждата валута, но скритият му смисъл е: одобрява ли народът това управление. Защото кажат ли хората НЕ на еврото, това значи, че казват на управляващите: ВЪН ОТ ВЛАСТТА.

Тази логика подлуди Борисов и съдружниците му. Те получиха властта с условието да ни вкарат в еврозоната. Иначе: Няма евро, няма власт. Началниците им не си играят. А точно се бяха разположили, разпределиха си тлъстите дробчета и изведнъж – допитване. При това с предизвестен резултат – всички знаят, че пита ли се народа, резултатът ще е НЕ! Не щем еврото от 1 януари 2026 г. В събота Борисов изплю камъчето: Ако отидем на референдум – забравяме за еврозоната, каза той. Т.е. много добре знае, че референдумът ще е катастрофа за властта. Затова е и воят срещу Радев. Рев, сълзи, клетви и закани заваляха от хората на подмолната държава. Уплашиха се и прибегнаха до Конституционния съд. Да помогне, както в Румъния. Имал решение, според което в случая допитването било недопустимо. Излиза, че цял народ може да е против, но щом 12-те съдии са “ЗА”, тяхното мнение е меродавно. Излиза, че тези, които тълкуват Конституцията са по-важни от самата Конституция. Попът е по-значим от Библията. Да припомним, че според член първи цялата власт произтича от народа и се осъществява от него. Освен това народът може да си смени Конституцията, но Конституцията не може да си смени народа, нали? Чуха се писъци, че фрау Урсула щяла да ни изостави, че Кая Калас можела да ни прокълне и най-ужасното – имало опасност да се прекъсне европейския ни път.

Противниците на референдума скачат НЕ защото са убедени в предимствата на еврото. Не, те изпълняват указанията на Брюксел и Франкфурт. Онези искат да ни вкарат в еврозоната, за да ни държат винаги в шах. Да не би да вземем да мърдаме като Орбан или Фицо. Теменужка Петкова, министър на финансите, твърди, че очаквала положителни заключения за влизането ни в еврозоната. Какво прозрение! Аз се хващам на бас на сто лева срещу един, че конвергентният, както го наричат, доклад ще е положителен. Ще ни приветстват, ще са радостни, горди, щастливи и ще приберат златото и валутните ни запаси. Срещу тях ще получим хартийки, които бързо се обезценяват. Ще загубим и последните останки от суверенитета си.

А Европа иска златото и валутата ни за да купува оръжия. За какво – за борба с една непобедима ядрена сила. Т.е. принуждават ни да участваме в едно безмислено и крайно рисковано прахосване на средства. Що за безумие? За да не съм голословен в оценките си за еврото, ще покажа как се обезценява то спрямо златото – вечният и непоклатим финансов стълб. На 3 март 2021 г. килограм злато струваше 45 743 евро. Онзи ден стигна 96 000 евро. Значи за 4 години еврото се е обезценило повече от два пъти спрямо златото. И ще продължава да пада. Срещу златния ни резерв от 41 тона,  ще ни дадат, по днешен курс, към 4 милиарда евро. След 4 години това злато ще струва, да речем, вече 8 милиарда, но от ЕЦБ няма да ни доплатят още 4 милиарда. А ако теоретично запазим в дюшека получените сега 4 милиарда, тогава с тях ще можем да купим само 20 тона злато. Или ще сме на загуба от 20 000 кг злато. Резервът ни в конвертируеми валути е около 34 млрд евро. Като ги сменим в евро и то се обезцени с, да речем 25 % за 4 години, ще се окажем загубили още 8-9 млрд. евро. Е да, ама сме обещали, казват клакьорите на европейските интереси. Обещали сме, да, но пардон, не сме определили дата. Когато-тогава. Можем да влезем и след 10 год – когато се проясни съдбата на ЕС и неговата валута. Защо не последваме чехите. Без много да увъртат обявиха : Отлагаме еврото. Не е сега моментът. И Брюксел клекна, видя суверенна страна, която се грижи за гражданите си. България изглежда я смятат за село без кучета и се полакомиха за малкото, което има. Видяха в слепия едно око и него искат да извадят, казва една поговорка.

Има и друг аргумент. Какво ще стане с еврото ако Франция се върне към франка, Италия – към лирата, а Германия към дойче марката. Такива гласове вече се чуват. Или ако ЕС се разпадне. Вече сме сърбали тази попара с разпадането на съветския блок и досега ни па̀ри на някои места.

Ако приемем еврото, опасността от срив е съвсем реална. Управляващите вземат милиард след милиард дългове, харчат ги като семки, страната затъва до гуша, а заемите са неизплатими. И един ден тук ще кацнат някакви нафукани чиновници, ще кажат вие дължите, примерно 200 милиарда, хайде сега плащайте. С какво? Златни и валутни резерви няма да имаме. Ще кажат : дайте си тогава пристанищата, водите, минералните извори, крайбрежието, горите, полезните изкопаеми (справка Украйна), земята и всичко, което е държавна собственост. Щем-не щем, ще дадем. И изведнъж, след може би 10-ина години, ако запазим този темп на харчене и непроизводителност, ще заживеем в страна, която вече ще е чужда собственост.

Тази неизбежност ни кара да се запитаме: дали пък това не беше целта на демокрацията? Нищо чудно, щом представящите се за демократи в България отхвърлят най-висшата форма на демокрация – допитването до народа. Не им харесва, страх ги е от него, ако могат, ще го изличат от правата ни. Симптоматично, социологическите агенции, които обикновено прислужват на властта, не отчитат колко са привържениците и противниците на еврото. Видяли ли сте подобна анкета? Явно не искат да се види, че преобладаващото мнозинство е за запазването на българския лев.

Ако се върнем към обръщението на Радев, мисля, че след него може да очакваме неочаквани политически обрати. Първо, за да се проведе референдум, трябва разрешение на НС. Сегашната конфигурация няма да го даде. Отказът ще предизвика реакции на теоретичния суверен. Какви ще са те? Надали ще са любезни. Второ, Радев НЕ може да НЕ е предвидил това развитие. Не може да не е набелязал следващата, може и последващите си стъпки. В подобни случаи се предвиждат няколко хода напред. Затова важният въпрос сега е третият: какво ще направи президентът след като парламентарното мнозинство откаже провеждането на референдума?

Отговорът в следващото предаване.