Днес се простихме с Антон Дончев. Напусна ни единственият български писател, сравняван от световните литературни критици с Омир и с Шекспир.

Друг, страхувам се, няма да има. Няма да ви говоря за него, предпочитам да му дадем думата, като повторим части от интервюто, което той даде за Вас, зрителите на НСС през месец май 2018 г. /ВИДЕО/

Преди години Антон Дончев ми даде правата да издам „Време разделно“, в резултат на което се появиха две нови издания на романа. Това излезе в 5 000 тираж, мисля, че вече е изчерпано. Когато министър на отбраната беше Красимир Каракачанов, подарих чрез него по една книга на всеки един курсант от нашите висши военни училища да им напомня в какви времена сме живяли и как сме устояли непобедени като народ.

А това е най-рядкото издание на ВР, тиражът е само 250 броя и се притежава само от най-горещите библиофили и от някои чуждестранни лица, които съм сметнал, че разбират епохата, в която се развива действието. Исках изтънчеността на формата да съответства на величието на съдържанието. Една книга се намира в библиотеката на Ватикана, подарих я на папа Франциск и ето виждате как тогавашния министър-председател Пламен Орешарски я поднася на главата на Римо-католическата църква. Друга е в библиотеката на Сергей Лавров, руския външен министър. Особено ценното в това издание е, че към него има една литография от Светлин Русев, направена специално за него и отпечатана също само в 250 броя, намираща се в специална папка във всеки екземпляр.

Какво мога да кажа за този гениален наш писател? Ако всеки от нас даде на България и една хилядна от това, което направи за нея Антон Дончев, ние ще станем най – първата нация на Земята.

Благодаря ти, Антоне!