15 декември 2025 , „Не се страхувай“

Протестите преминаха, но още е жива еуфорията, която предизвикаха. Тя се дължи на масовото участие, на чистосърдечно изразената омраза към мафията, на лозунгите, песните, може би най-вече на факта, че понятието народна воля не е изгубило смисъла си. Ефектът им бе внезапен и силен. Правителството падна, хората ликуваха, управляващите си подвиха опашките. Предстои да видим дълготрайните последици. Те могат да се развият в две посоки.

Протестите ще се окажат успешни, исторически дори, ако предизвикат появата на партията на Румен Радев, а тя спечели изборите и поведе страната. Това е вариант 1, по-вероятният. Вариант 2 е те да се окажат безполезни, вредни дори. Това ще стане ако Радев не направи партия и следващото Народно събрание се запълни от състав, подобен на сегашния. Т.е. в него влязат същите основни партии, дори с леко променено съотношение на силите. Дори Възраждане да спечели повече места, останалите няма да ги допуснат до властта. Аритметика.

Та, партиите отново няма да извършат необходимите промени и държавата ще продължи да затъва до следващите избори. Може ли Борисов или който и да е от досега управлявалите да каже НЕ на брюкселското нахалство, на разграбването на страната, може ли да ни върне суверенитета, лева, земята, самочувствието като нация, да действа само съобразно интересите на народа. Не, разбира се, доказали са го многократно.

Между другото, сигурно Ви е направило впечатление, че в протестите участваха предимно млади хора. Причината е проста: знаят, че ТЕ и децата им ще плащат дълговете, които вземат сегашните управляващи. Изходът да не плащат чуждите дългове е един – да емигрират. И затова много от тях в сряда изтъкваха: аз искам да остана и да се развивам в България, не в чужбина. Подтекстът е: Но не искам да изплащам заемите, които тези крадци вземат. Но тези млади хора ще заминат, ако дълговото бреме почне да ги души. А за да оцелеят тук, да могат да си поемат въздух, трябва да се смени моделът на управление на държавата, не само Пеевски да смени Доган или Желязков – Борисов.

Единствено една партия на Радев с доказано родолюбиво и силно ръководство, необременено от пороците на властта, насочено срещу недъзите на досегашните управления, може да поведе патриотичните сили и да измъкне държавата от калта, в която е затънала. Само така може да се разкъса булото от страх, европодлизурство и покорство пред Вашингтон, Брюксел и Анкара, зад които се прикрива престъпното рушене на държавата. Всички досега управлявали са показали, че са неспособни да решат проблемите на страната. Кое управление беше успешно? На Костов, на Симеон, на Станишев, на Борисов , на ПП-тата или на Доган и производните му? Всички са прова̀ли. Сами или в сглобки, коалиции и кошници.

Все още Румен Радев мълчи за партията. Щял да я обяви, когато никой не очаква. Този момент трябва да е предстоящ, в близките седмици, защото отложи ли се за неопределено време, надеждите на хората могат да угаснат или да избият в друга посока.

Но да се върнем на протестите. Когато ги обсъждаме не може да не обърнем внимание на едно обстоятелство. Те изглеждаха добре подготвени и организирани, както в София, така и извън столицата. Песни, естради, надъхващи лозунги, светлинни ефекти, оратори. Масовостта бе предвидима поради всеобщото желание за пресичане на упадъка, борба с корупцията, изхвърлянето на Пеевски и Борисов от властта, защита на България и интересите ѝ. Огромното мнозинство от народа иска това и е логично да излезе и да изложи исканията си. Да не пропусна: отвращението, погнусата от постоянното медийно превъзнасяне на Пеевски и Борисов също изкара не малко хора на улицата.

Ако протестите са били внимателно подготвени, каквато хипотеза съществува, нищо чудно и оставката на правителството да е била предварително планирана. Борисов е достатъчно хитър, за да скрои такъв маньовър. Еврото вече е натрапено, набелязаното за крадене – присвоено, а управляващата партия има нужда от затишие. Ако беше останала на власт щеше да се сблъска с много остри проблеми – предстоящото рязко поскъпване на живота, въвличането ни в украинската тиня, разпада на държавата. Като слязат от властта, ГЕРБ си дават почивка и се подготвят да посрещнат ударите, които неизбежно ще ги връхлетят.

От оставката най-изненадан изглеждаше Пеевски. Същият, който си повярва, че може да купи и продаде народа. След оставката изглеждаше като ударен с мокър парцал. Явно не е могъл да преглътне, че Борисов, когото смяташе, че държи в джоба си, го е изиграл и е разрушил плановете му. Защото каквито и да са били амбициите на Пеевски, оставката ги срива. Утре той ще се отзове пред нова реалност. Тогава приближаването до него ще изглежда токсично. Дотам, че надали някой в следващото НС ще се реши да го включи във властта. Между другото, и опитите му да заиграе с етническото противопоставяне му изиграха лош номер. Много хора – турци, цигани, помаци се стреснаха от призрака, който Пеевски взе да размахва и се отдръпнаха от него.

И все пак, в каква посока да очакваме да се развият последиците от протестите? Ако в близките седмици партията на Радев изгрее на политическия хоризонт и заслепи досегашната върхушка – да, протестите ще се окажат исторически, важна прелюдия към преустройството на държавата. Ако само пренаредят прогнилата политическа система и същите муцуни продължат да управляват – ще остане само един мил спомен, че народът може и да се обедини, но това е било за кратко и без особена полза.