5 май 2025 г., „Не се страхувай“

В студиото на „Не се страхувай“  –

генерал-лейтенант Кирил Цветков, бивш началник на ГЩ на Сухопътните войски с коментар:

*** В навечерието на 6-ти май – колко силна е Българската армия днес? Как без война и без външен противник националната ни сигурност бе унищожена.

 *** Приносът на българските военни за края на хитлеризма. Значимостта на Деня на победата в идващия нов световен ред.

 

В. ВАСИЛЕВ: Днес наш гост е генерал-лейтенант Кирил Цветков, който е бивш началник на Главния щаб на Сухопътните войски, основната част на Българската армия. Ще говорим за състоянието на българската армия, за празника утре, великия празник на българския войник, ще говорим и за 9 май.

Генерал Цветков, когато започна реформата на армията, тогава се говореше, че ще имаме малка модерна, но готова да изпълнява всякакви задачи армия. Какво е положението днес?

К. ЦВЕТКОВ: Докато чаках да започне предаването, започнах да броя колко планове сме изпълнявали от 2000- та година досега. Оказа се, че имаме 2 концепции над 1 дузина планове за реформи в армията. Над 12 плана, редовно проведени. Крайната цел беше малка модерна боеспособна армия, съвместима с армиите на другите страни от НАТО. Ние я направихме малка, направихме я удобна на политиците, тоест да не харчат много пари за нея. Но не я направихме модерна, не я направихме съвместима с останалите страни членки на НАТО, а станахме членове на НАТО, което е в наш минус. Единствената цел, която се преследваше с реформата във въоръжените сили, говоря  общо за всички, защото и те са пострадали…Не знам доколко си спомняте, но през осемдесетте години имаше над 200,000 души под оръжие. Това бяха видовете войски към останалите министерства и ведомства, които във военно време се даваха в състава на българската армия. И през 90-те години ние, фактически, ликвидирахме над 100,000 души от видовете войски. Аз това го заявих на една среща във Вашингтон, на която присъства и зам.- секретаря на САЩ по отбраната, за да знаят откъде сме започнали. А ние започнахме още от 1985 г. тези съкращения в армията – по времето на социализма. Тогава танковите полкове се опитахме да ги направим мотострелкови, съкратихме няколко танкови полка. После дойдоха промените, демократичните промени, и започна разправата с Българската армия, говоря за Българската армия, защото тогава видовете войски вече почти бяха ликвидирани. И още с първия закон, който приеха те бяха извадени от състава на въоръжените сили. Но трябваше да се оправят с Българската армия, която беше трън в очите им.

 

В. ВАСИЛЕВ: Кой, кой да се оправи?

К. ЦВЕТКОВ: Вероятно под чужд диктат започна цялата тази история. Не вярвам нашите бяха да бяха толкова „умни“, за да посегнат на Българската армия в едно такова променливо време. Но под чужд диктат – най-вероятно поради това, че ние бяхме една от най-добре подготвените армии на Варшавския договор, с достатъчно развити всички видове и родове войски, особено Сухопътните войски, с една мощна авиация, която можеше да се противопостави на авиациите на две страни членки на НАТО и на подвижните сили на НАТО на Балканите, и с достатъчно надежден флот, който да охранява морските граници. Тогава бяхме членове на Варшавския договор, който се разпадна още 1991 година. Разпадна се и Съветският съюз и ние останахме фактически без съюзници. И в резултат на това изпитвахме огромни затруднения с доставките на оръжия, на боеприпаси, с които имахме договори до 2000-та г. да се изпълняват. Аз лично знам за моя род войски, че до 2000-та година беше разчетено, черно на бяло, по марки, какво трябва да получи Българската армия за да се поддържа на ниво това, което беше в сравнение с другите страни в НАТО.

В. ВАСИЛЕВ: Говорим за руско оръжие?

К. ЦВЕТКОВ: Да, за руско. Започнахме с едни концепции и то по искане на военните. Започнахме с концепции, за да знаем поне какво трябва да правим, защото от политическа гледна точка имаше само едно решение – съкращаване на военния бюджет и принуждаване на армията да се съобразява с това, което има отпуснато, а не с потребностите. Десет пъти се намалиха разходите за въоръжение и техника само за 10 години – десет пъти! Десет пъти се намалиха средствата за  издръжка на армията. В резултат на което имаше много писма на родители до нас, четяхме ги…и до министрите имаше писма, но те не обръщат толкова много внимание. Просто командирите изнемогваха да изхранват войниците си – до такава степен бяха съкращенията. Въпреки че тогава войниците успявахме да ги поддържаме по-добре, отколкото издръжката на офицерите и сержантите, които са свръхсрочни – с цената на огромни лишения и прехвърляне на средства от държавния бюджет.

И така дойдохме до изпълнението на редовните планове. Започна се с План 2010, после План 2004. И двата плана бяха да се съхрани тая структура на армията, която имаше преди, като се ликвидират някои родове войски – тоест ставаше въпрос за съкращаване на ракетните войски и евентуално на танковите войски, които бяха трън в очите на нашите следващи съюзници в НАТО. Естествено, в резултат на тези  усилия се стигна до съкращаване именно на бронетанковите, а след това и на ракетните войски. Тоест от 2700 танка танка, които имаше Българската армия, танковете намаляха на 700 и няколко – това стана още с първия план, който беше приет. Със следващия план станаха на 560 и тогава бяха съкратени и ракетните войски, така че Българската армия остана без най-мощните си средства за въздействие – ракетните войски и танковите войски. Естествено, бяха засегнати и цели родове войски.

Сега, 35 години след началото на промените започваме да си задаваме въпроси като: Къде са войските ни за радиоелектронна война? С какво ще защитаваме нашите войски от нападателните оръжия от дроновете на противника? Защо не въвеждаме дроновете на въоръжение в нашата армия? Този спор се води вече в продължение на десетина – петнайсет години. И още няма решение.

В. ВАСИЛЕВ: Дроновете показаха сега значението си в украинската война…

 

К. ЦВЕТКОВ: Това показа, че бъдещата война ще бъде война на дронове. Всички са гледали „Междузвездни войни“. Всички са гледали тези, досега фантастични, филми, но те са вече реалност и на земята.

В. ВАСИЛЕВ: Вече 18 години ние нямаме наборна армия. Как оценявате това решение, някогашно, злощастно или необходимо решение за премахване на наборната армия и преминаване към наемни войски?

К. ЦВЕТКОВ: Това беше абсолютно погрешно за нас решение, за военните. Никой не искаше веднага да се премине към професионална армия. Говореше се, първоначално, част от войските да преминат на професионален принцип, тоест тези, за които са използва скъпо въоръжение и е трудно да се готвят наборите, за да могат да работят системите оръжия. Също и тези подразделения, които бяха определени за участие в миротворчески операции, тъй като наборни войници не могат да бъдат изпращани извън граница. И именно това желание на политиците да уйдисват на всяко искане на ООН или на Европейския съюз за изпращане на войски за умиротворяване, доведе до положението цялата армия да премине на професионален принцип през 2008 година. Правилното решение беше една част, както беше решено първоначално, да премине на професионален принцип, а други войски, половината от които бяха от Сухопътните войски, тъй като те са най-големият дял от въоръжените сили, трябваше докъм  2015/2020 г. да останат на наборен принцип. Преминаването към напълно професионална армия фактически лиши армията от основния й – не политиците, лиши я от народа. Дотогава армията се приемаше от народа, защото децата служеха в нея. Майките бяха заинтересовани от тази армия да бъде осигурена, да бъде достатъчно добре въоръжена, за да могат децата да бъдат достойни войници. А не просто да бъдат чистачи, метачи, бояджии и тъй нататък, да поддържат войсковите райони. Много писма сме получавали и винаги те водят до едно: поделенията, където има най-добър вътрешен ред, поделенията, които са най-добре в бойната подготовка, бяха привлекателното място за децата да отидат да служат. Мен лично, майки са ме молили да ги изпращам, например, в един от моите полкове, 59-ти полк за химическа защита, тогава бях началник на Химически войски, и ме молеха децата им да останат след завършване на школата в полка, да продължат да си служат. И веднъж, помня, началникът на Генералния щаб идва в този полк да го провери, внезапно, вечерта ми се обажда и казва: утре сутринта тръгваме рано да видим полка как е. И ние тръгваме, не са предупредени хората, пристигаме, полкът си води нормалния живот. Къде е командира на полка? Аз казвам – командирът на полка е в почивка, пуснал съм го в отпуск. Че кой сега ще ни посрещне? Казвам: има началник щаб, има заместници, те ще ви посрещнат, ще ви обясня всичко. Добре, добре да видим как е – казва началникът на ГЩ и след всичко, което разгледа, зададе два въпроса:
Как може толкова личен състав да поддържа такова огромно количество техника боеизправна? А цялата тази техника беше за военно време. И казва: аз ако имам такива поделения песен ще пея и ще се опитам да ви помогна.

Значи, имахме армия. И след 1990- та г. пак имахме поделения достатъчно силни и мощни, които можеха да защитят страната. Но когато започнаха последните планове, които аз не ги приемам в никакъв смисъл, след 2007-ма г., когато започнаха съкращенията, това беше вече във вреда и на армията, и на народа. И сега стигнахме до това положение да се питаме армията способна ли да ни защити? Да, тя е способна да защити, ще защити толкова, колкото може. Веднъж в Комисията по отбрана на парламента ме попитаха: Г-н генерал, Вие как изпълнявате военната доктрина? Викам: каквато ви е военната доктрина, такава е и армията в момента. Вие приехте военна доктрина, без да отчитате заплахите, които могат да настъпят. Вие заявихте, че няма опасност от война, че никога няма да настъпи такава опасност, защото ставаме членове на НАТО, казвахте – ние сме сигурни, защитени и не е необходимо да поддържаме модерна и силна армия.

 

В. ВАСИЛЕВ: Сега, обаче, много съюзници, страни-съюзници на НАТО, говорят за връщане на наборната военна служба. Дали това нещо може да стане и в България, дори и за някакъв по-къс период от време, да не е година и половина или две години, за шест месеца да речем?! Но хората, мъжете, момчетата, да минат през военната служба, защото това не е само армия, това не е само обучение във военно дело, а това е подготовка за встъпване в живота – на мъже!

К. ЦВЕТКОВ: Точно така е, и не само на мъжете, и на жените.

В. ВАСИЛЕВ: Смятате ли, че това е възможно, че обстоятелствата ще наложат да се мине към връщане на наборната военна служба, в някакъв определен срок от време, по-малък?

К. ЦВЕТКОВ: Сега има временно успокоение, защото вдигнаха заплатите в армията и те се надяват, че с това ще се реши некомплекта. Некомплектът няма да се реши само с това. Некомплектът не зависи само от заплатите, които те получават. Некомплектът зависи от цялостното състояние на армията, тоест от това какво въоръжение и техника има в нея, защото хората не искат да бъдат бояджии и да работят със стара техника, искат да работят със съвременно въоръжение и техника, с това, което го гледат във филмите. Не искат да отиват да служат и по цял ден да се занимават с поддръжката на старата техника, искат да работят с ново въоръжение, с такова, което виждат, че другите армии разполагат. И това в най-скоро време ще дойде, но въпросът е, че няма да може да се реши некомплектът в армията в най-скоро време. Ако не се изравни стандартът на живот в нашата страна с този в развитите страни от НАТО, некомплектът ще продължава.

 

В. ВАСИЛЕВ: Стандартът на живот на военните?

К. ЦВЕТКОВ: Не, не само военните, на целия народ. Защото тези, които напускат страната в търсене на по-добър живат са младите момчета и момичета – тези, които трябва да служат в армията. Те излизат навън да работят, а ги няма тук в армията да постъпят, защото тя с нищо не ги привлича в момента. Трябва да се създадат такива условия, че да не ходят хората навън. Ние сме изнесли 2, 2 милиона и половина боеспособна, трудоспособна част от населението, която работи за чужди икономики, не работи за нашата държава. Трябва да привлечем тия хора да се върнат в България. И част от тях ще започнат да постъпват в армията, в която трябва да бъдат създадени същите условия, както е в другите армии.

В. ВАСИЛЕВ: Дали нашите възможности, икономически и социални възможности, са достатъчни, за да осигурят такова снабдяване на Българската армия със съвременни модерни оръжия? Ние, като че ли, не сме в състояние…

К. ЦВЕТКОВ: Именно! Нашата военна промишленост бе унищожена именно в това направление да произвежда нови оръжия. Тези отрасли заводи, които се занимаваха с бронирана техника, бяха съкратени. Ами ние през 2000-та г. имахме бойна бронирана машина БМП-30. Това беше тая техника, която сега искаме да я купим! А тогава оставаше само да бъде въведена във въоръжение. Ние имахме БМП-1, БМП-23, имахме изпробвано БМП-23, което да бъде БМП-30.

В. ВАСИЛЕВ: Тоест, пак наши проблеми! Да минем на един друг въпрос, който е много важен – ето, в края на седмицата ще се чества Деня на Победата над хитлеристка Германия. България има изключителен принос в тази победа, защото близо 20,000 убити и ранени сме дали в тази война и благодарение на участието на Българската армия страната ни не е разпокъсана след мирния договор. Даже генерал-полковник Владимир Стойчев, който е командир на Първа българска армия, е единственият чужд военачалник, който марширува на Червения площад заедно със съветските маршали и генерали. И въпреки това, като че ли днес този подвиг на Българската армия, на Първа българска арми,я се неглижира. Като че ли е управниците ги е срам от него! Аз гледам на какво приличат паметниците на загиналите в заключителната фаза на Втората световна война – изоставени, непогледнати! Срам! Защо защо се е това пренебрежение към живота и кръвта на българските воини?

К. ЦВЕТКОВ: Разбирам какво ви боли. В заключителната фаза на Втората световна война, в която ние участваме на страната на антихитлеристката коалиция, не казвам на страната на Съветския съюз, а на страната на антихитлеристката коалиция – ако са забравили някои, ние не сме преминали на страната на Съветския съюз, а на страната на антихитлеристката коалиция – тогава са участвали 4 български армии в първия период от войната, които са провели пет армейски настъпателни операции. Първа българска армия е в заключителната фаза на нашето участие, тоест, когато се спира групата германски войски, които са били в Гърция и по островите. Ние им преграждаме пътя, за да не могат да ударят във фланг войските на Трети украински фронт. Това са нашите Втора, Първа и Четвърта армия, които провеждат своите армейски настъпателни операции и ограничават изтеглянето на германските войски към Германия. Това е нашият огромен принос за успеха на Белградската операция на Червената армия. След това се създава Първа българска армия начело с генерал Стойчев, която участва в заключителната фаза и която провежда Сремската операция, операцията при Драва, Мурската операция, Чаковецката операция – четири операции! – и стига до Виена! Нашите войски стигат до Виена! Имаме снимки – Владимир Стойчев разглежда Виена като победител. Ние сме влезли във Виена и хората там дължат на нас своето освобождение от хитлеризма.

В. ВАСИЛЕВ: Е, защо това нещо се премълчава?! Като че ли ги е срам, че сме воювали срещу германците?

К. ЦВЕТКОВ: Нарочно се премълчава! Цялата работа стана след момента, когато разбраха, че Русия няма да тръгне по пътя, който те искат. Тогава решиха Деня на Европа да се чества заедно с Деня на Победата – 9-ти май. Деня на Европа трябва да обединява, а всъщност Деня на Европа, който приеха, стана разединителна дата, тоест половината Европа, която чества Деня на Победата е отритната от Деня на Европа. Имаше толкова други подходящи дати – когато за създаден Европейския съюз, например – можеше друга дата да се намери за да бъде Денят на Европа обединителна дата, а всъщност сега тя ни разделя. Младите не знаят почти нищо за Деня на победата. Ние, по-старите, приехме Деня на Европа, но казахме, че ще честваме и двете дати, и Деня на Победата, и Деня на Европа, едновременно. Но ето, че на Запад се чества само Деня на Европа, а Деня на Победата се отбелязва някак откъснато, някак частично, ей така между другото и само в тая част, която ги касае тях. Не се отчита общия принос, който имаха всички държави тогава за разгрома на фашистка Германия.

 

В. ВАСИЛЕВ: Особено в България! Това е срамно, че ние не отчитаме нашия принос, нашите жертви, нашата кръв.

 

К. ЦВЕТКОВ: Нашите деди са воювали в тия армии. Как изведнъж да кажеш, че те не са участвали и нямат принос в победата?!

В. ВАСИЛЕВ: Да ви питам за нещо друго – като като военен. Как оценявате развитието на военните действия в Украйна, фронта от чисто военна гледна точка?

 

К. ЦВЕТКОВ: Когато започна войната аз заявих, официално, във фейсбук на моята страница, че аз не приемам тази война и никога няма да я коментирам. И аз никога не съм я коментирал тази война, за мене тя си е война. Защото и Русия, и Украйна, са легнали на костите на български държави, те са създадени в началото си като продължение на Кара Булгар и на Волжка България. И тъй като се занимавам с история и точно с този въпрос сега, на мен ми е просто болно да обсъждам и да гори да коментирам една война, за която нямаме достатъчна информация. Аз се учудвам на някои колеги и ги питам: вие откъде имате тези данни? От украинския генерален щаб, казват. Е, добре, вие ли не знаете, вие сте разузнавачи, вие сте военни, вие ли не знаете, че информация само от една гледна точка не е достатъчна информация? За да се коментира трябва да имате информация от 2, 3 страни, за да знаете коя е истината и да споделите истината. И затова не искам да коментирам. Войната в Украйна нито е за Украйна, нито е за Русия. Тя е губеща и за двете страни. Тя е губеща за цяла Европа. И ако това не го разберат и ни тласкат по нататък да продължаваме война, не знам докъде може да се стигне…

В. ВАСИЛЕВ: Като човек, който се занимава с военна история, искам да Ви питам за Вашето мнение по един въпрос, който на мен не ми е ясен, а доста история съм чел. Въпросът е – защо след края на Втората световна война, когато българските войски са окупирали Северна Гърция Добри Терпешев нарежда войските ни да се изтеглят, за да бъдат „предадени териториите на гръцките другари“. Въпреки, че Сталин не е бил съгласен с това, защото е смятал, че България трябва да има израз на Бяло море. Защо става така?

К. ЦВЕТКОВ: Това е по станало по заповед на френския командващ войските, който нарежда българските части да се изтегллят от тези територии и те да влязат под негово разпореждане, а след това той ги предоставя на гърците.

В. ВАСИЛЕВ: Франше д’Еспере!

К. ЦВЕТКОВ: Да. Той ги предоставя на гръцките партизани, вместо да ги заеме със свои части – двойна игра са играли тогава. А вината на нашите е, че просто са свикнали само да слушат какво им се казва. Гърците после искаха земите до Благоевград да бъдат техни. Сърбите искаха като репарации от войната до Искър да отидат и до София почти да стигнат. Искаха даже София да се премести в Търново, София да не е  столица…но такива искания много има, румънците пък искаха да вземат Южна Добруджа.

В. ВАСИЛЕВ: Вижте, драги зрители, от какво ни е спасило участието на Българската армия във Втората световна война в битката срещу хитлеризма! Ето: неутрализирани са апетитите и на гърци, и на сърби, и на румънци, защото нашите с кръвта си са извоювали опазването на териториалната цялост на нашата държава.