ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: В студиото е историкът проф. д-р Пламен Митев, който е бил два мандата декан на Историческия факултет на Софийския университет, който има забележителни проучвания за живота и делото на Васил Левски, и който за мен е най-авторитетният изследовател на този период от нашата история – българското Възраждане. Автор и съавтор на десетки книги и учебни помагала, научни статии в наши и чужди специализирани издания.

Да започнем с нещо, за което много пъти е ставало дума в това предаване. Може ли да се оформи идеологията на Левски. Каква идеология е изповядвал, може ли да се събере от всичко това, което той ни е оставил – неговото писмено наследство?

ПРОФ. Д-Р ПЛАМЕН МИТЕВ: Документалното наследство на Левски не толкова бедно, то е достатъчно, за да можем да прозрем в него идеите, които Левски развива и отстоява за бъдещето на България. И не случайно в не едно и не две изследвания се приема, че онова, което Левски ни е оставил като негови завети служи като, своего рода, конституция на модерна България. Защото в неговите идеи, които откриваме, било в Наредата, било в  кореспонденцията му с различни комитетски дейци, откриваме онези възгледи, които очертават бъдещия свят, както се изразяваше навремето проф. Николай Генчев. Един свят, в който България ще бъде силна и независима, целокупна, като една нормална европейска държава, в която ще бъдат гарантирани правата на всички, независимо от тяхната религиозна или етническа принадлежност, една свободна България, която ще бъде изградена на принципите на демократската република. Ето, 150 години по-късно, ние откриваме в Левски отново онова, което като че ли ни е нужно и днес, защото идеалите на Левски по една или друга причина не успяха да бъдат постигнати, реализирани в пълен обем през изминалия 20 век, и поне, според мен, и в началото на 21-то столетие тези идеи звучат много актуално, защото виждаме в злободневието, в което сме потопени през последните 30 и кусур години същите проблеми, само че с един малко по-различен цвят, с един малко по-различен акцент. И днес българинът има нужда от една правосъдна система, която гарантира равенство на всички пред закона. И днес българинът има нужда от такива управници, които да бъдат честни и да носят отговорност за своите решения и за своите действия. И днес българинът има. Нужда да чува онова, което очертава проблемите, но дава и отговор как да бъдат решени тези проблеми, така, както го е правел Левски. Ще прозвучи малко странно за Вашите зрители, но аз все си мисля, че ние, историците, реагираме много бурно, когато Левски се представя като една икона. Но, за съжаление, той действително се е превърнал в една икона, на която се кланяме два пъти в годината. Около рождения му ден и около датата на неговата гибел. Портретите му ще видим навсякъде – във всички класни стаи, в учителски кабинети, на управници, политици, но като че ли в ежедневието си много лесно забравяме заветите на Апостола. И тук, според мен, е големият проблем, че някак си тези идеи ние ги възприемаме като някакъв застинал текст, който познаваме добре от първото до последното изречение, но не успяваме да превърнем тези негови завети в действен мотив, за да може нашето Отечество да бъде днес такова, за каквото мечтаеше Левски. Такова да стане то, каквото те виждаха, борейки се за свободата на България. Отхвърляйки чуждото политическо господство. Днес, когато сме уж свободна държава, виждаме, че нито имаме демократска република, нито тези принципи, за които той се бореше, реално са осъществени. И в този смисъл, много често се замислям дали не трябва да използваме аршина на Левски за това, кой е демократ, кой е революционер, кой е патриот, в нашето съвремие, по начина, по който той го е правил. Не трябва ли да се опитаме да се откажем от това обикновено политиканстване и философстване за сметка на идеите на Апостола, опитвайки се всеки божи ден да реализираме стъпка по стъпка тези завети, които той ни е оставил. В собствения си живот, така че да можем наистина да видим, ако не днес, поне утре, ако не ние, поне нашите деца и внуци, такава България, за каквато мечтаеше Левски.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Заветите на Левски, те не са толкова много, как могат да бъдат систематизирани? Защо това не е направено? Защо те не съществуват като една настолна книга, а се разнасят ту един, ту друг, трети, в зависимост от това доколко някой от тези завети отговаря на изискванията на дадено лице или на дадена партия. Често има, разбира се, и фалшификати. Защо това нещо не съществува като идеология? Може ли да се направи, да се форматира като идеология?

ПРОФ. Д-Р ПЛАМЕН МИТЕВ: Разбира се, че може, то е и правено от различни изследователи през изминалите 151-а години от гибелта на Апостола. И неговите съвременници, а и след това различни поколения са се опитвали да обобщят, да представят в един синтезиран вид възгледите на Апостола за развитието на свободна България. Но когато говорим за тези възгледи, трябва да имаме предвид, че, освен онова, което Левски ни е оставил, отстояваме в една нова българска идеология и идеите на други дейци на нашето Възраждане. От ранга на Христо Ботев, на гюргевските апостоли, на Любен Каравелов, защото се оказа, че всички тези поколения, подени в средата и малко след 50-те години на 19-ти век, на практика изповядват едни и същи идеи. Идеята за свободата те я разбират като идея, в която бъдеща България ще бъде равна на другите европейски народи, по своему. Дали ще бъде монархия или република, да, това може да бъде някакъв водораздел във възгледите на една или друга група от възрожденските ни дейци, но така или иначе, всички те, независимо от своите политически пристрастия, било то външнополитически, било то с оглед на формата на бъдещото управление на бъдещата държава, но всички те са мечтаели за една силна България. Една силна България, в която ще има силно развита търговия, икономика, в модерния смисъл на думата стопанско развитие, една България, в която интелигенцията ще бъде достатъчно подготвена да защитава българските национални интереси, да не обслужва чуждите интереси, които така или иначе са спирали развитието на нашето национално-освободително движение. Всяко едно виждане на нашите национал-революционери от 19-ти век би било полезно, защото мечтите на възрожденските българи по нищо не се отличават от това, което днешният българин иска да постигне. Ако не утре, то поне след известно кратко време, така че да могат нашите деца да се зарадват най-после на онова, което е било надежда и мечта за поколенията наши предци, живели и борили се за свободата на България.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Тоест, това е една идеология на възрожденците, която да се опитаме да съставим, защото, ако вземем и от Ботев – Ботев е много по-социален…

ПРОФ. Д-Р ПЛАМЕН МИТЕВ: Да, но не само Ботев. И Каравелов, и Тодор Каблешков, ако щете да вземем, и много други представители на това поколение, което изнесе на плещите си нашата национална революция. Тези, които дадоха живота си за свободата на България, но за съжаление, техните потомци 10-ина-20 години по-късно се отказаха от идеите им, защото те самите се вкопчиха във властта, те самите потънаха в това политическо злободневие и вече повече от 140 години го виждаме непрекъснато да се повтаря като някаква цикличност. В това е големият проблем на България – че мечтата наистина си заслужава, но при опит тя да се реализира винаги се сблъскваме с някакви ограничения, било то социално-класови, било то някакви идейно- политически или личностни интереси, които не позволяват да се постигне тази така мечтана свободна, силна, единна България. Съвременният свят по нищо не се различава с оглед на тези си принципи от 19-ти век – века на нациите в Европа. Нима днес в рамките на Европейския съюз нямаме нужда от силни нации? Силна Европа би била още по-силна, ако нациите в тази Европа са силни. Които могат да отстояват своите интереси, а не да служат на някакви чужди интереси. Общо взето, като че ли е дошъл моментът, в който всеки един от нас би трябвало да се опита да направи крачка напред от изучаване на историята като някакво знание към практическо реализиране на това знание в нашето съвремие.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Към осмислянето…

ПРОФ. Д-Р ПЛАМЕН МИТЕВ: Не само към осмислянето, но и използването на тези уроци в изграждането на една наистина съвременна България, която да отговаря на мечтите на тогавашните наши предци, които са се борили за свободата и са вярвали, че могат да построят един нов модел държавно устройство със своите представи за свободата, такава, каквато са я виждали и другите европейски народи, защото мечтата на Левски за една свободна България, основана на принципите на буржоазно-демократичните права и свободи, на всеки един човек, е всъщност мечта на и на днешния български народ, тя е мечта на Европа, тя е мечта на целия свят, ако щете дори,  защото всеки един народ, всяка на държава се стреми към такива възможности –  да може свободно и независимо, без да служи на чужди интереси да може да се развива. И в икономически, и в културен, и в  политически план.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Къде е виждал Левски по-голямата опасност – отвън или вътрешната съпротива срещу реализацията на тези негови идеи?

ПРОФ. Д-Р ПЛАМЕН МИТЕВ: Бих казал, че и навън, и вътре. Много често се опитваме да търсим отговор на въпросителните, които Левски поставя зад думата „Народе???“. Аз все така си мисля последните години, че тези въпросителни изразяват едно разочарование на Апостола. Разочарование от това, че българинът не е готов да направи тази крачка, за която си говорим сега. И тогава, и сега. Някак си на думи ние спазваме някакви правила, защитаваме някакви идеали, отстояваме някакви принципи, но когато става дума за практическото реализиране на тези идеали и принципи, някак си личният интерес взима връх. Страхът, недоверието, предпочитанието друг да свърши твоята работа и за мен лично много силен доказателствен подтик в тази посока у Левски откривам в неговите думи от разпитите му в специалната комисия в София. Когато той казва, че българинът чака свободата да му бъде поднесена на тепсия. И днес сме същите като ония наши предци, които са чакали някой да им донесе свободата на тепсия. И днес чакаме някой да „оправи“ България. И днес чакаме някакъв месия, който да ни каже какво да правим. Това, което трябва да направим, Левски го е казал: да си казваме право в очите грешките и да вървим напред. Не само да се караме за щяло и за нещяло. Да бъдем справедливи, да бъдем етични, да бъдем последователни и най-важното да имаме чувството за отговорност за онова, което правим. Всъщност, силата на Левски като политик аз я виждам най-вече в неговата способност да поема отговорност за своите решения. Нешо, което не виждам вече 30 и кусур години в нашите управници. Които се карат за щяло и за нещяло, които са готови да служат на всякакви чужди интереси, увивайки ги с патриотични красиви думи. Всъщност, на дело нищо от това не се получава. И когато сбъркат, предпочитат да изчакат, да хвърлят вината върху някой друг. Никой от тях не носи отговорността за това, което е направил като грешка или успех. Защото както казва и Левски, никой не може да ни отнеме това, което историята ще ни припише като някакъв успех, като някакво наше начинание. Но пък трябва да носим отговорността за това, което правим. И Левски го прави по един превъзходен начин – дори когато греши, дори когато не е уверен в това, което предлага, той признава тази своя слабост, грешка и продължава напред, защото се вслушва в съвета на тези, които са до него. Защото без тях той не би бил Левски, той не би могъл да успее в делото, което е започнал. Без да разчита на своите съмишленици, на своите последователи. В това е силата на Левски. И някак си, винаги ми е било странно как поколение след поколение ние се кълнем във вярност към идеите, към заветите на Апостола, но когато става дума за тяхното последователно изпълнение на момента, не в утрешния ден, всеки един от нас, някак си, всичко това отива назад.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Това в най-голяма степен е валидно за политиците.

ПРОФ. Д-Р ПЛАМЕН МИТЕВ: Да, но дори и хвърляйки укор към нашите политици, вероятно всеки един от нас носи своята вина, защото предпочитаме да гледаме сеира, предпочитаме да коментираме в тесен приятелски кръг, в кръчмата, в кафенето, на улицата. А когато стане дума за решителните действия, чакаме някой друг да ги изпълни. И това е, което различава Левски от тогавашните дейци на национално-освободителното движение, защото на него му е „писнало“ да стои и да слуша. Затова тръгва сам да изгражда тази национална комитетска мрежа, която ще бъде едно истинско чудо на революционното дело. За две-три години той успява да изгради такава широка комитетска мрежа, която да ангажира стотици хиляди българи, независимо от тяхната социална или религиозна принадлежност. Това е страхотен успех! Нима днес не можем да го постигнем пак?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: И отново се връщам на това – ние имаме тези стълбове! Морални, етични, политически стълбове, които са изградени от нашите възрожденци, от Левски, от Ботев, Каравелов, Каблешков, Бенковски. Но трябва да стъпим на тях.

ПРОФ. Д-Р ПЛАМЕН МИТЕВ: Да, но да не ги възприемаме като един учебникарски текст, като поредния урок от учебника по история, а като нещо, което наистина може да ни бъде полезно днес, защото ценностите, които изповядват нашите възрожденски дейци, по нищо не се отличават от днешните европейски ценности, които споделя цяла Европа и целия свят, и ние самите като част от този свят.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: През последните години ми се струва, че се засилва интересът към Левски, защото излязоха редица филми, изследвания, студии. Появиха се някои научно обосновани становища, въз основа на прегледа на турските архиви. Но паралелно с тях има и доста фалшификации. Аз Ви моля да разгледаме няколко момента, в които все още липсва ясен отговор. Например, вярно ли е това, което напоследък се твърди, дали има някакви основания да се твърди, че Че Гевара, когато го убили, носел в джоба си портрет на Левски? Или да речем, че голям портрет на Левски висял в сградата на ЦРУ като един от първите разузнавачи на тоя свят?

ПРОФ. Д-Р ПЛАМЕН МИТЕВ: За съжаление, през годините идеите и делото на Левски не са били само обект на политическа употреба, но и обект на много мистификации и фалшификации. И през последните 20-30 години като че ли тези тъкмо опити взимат връх благодарение на социалните мрежи и много бързо една приятно звучаща изненада, като сензация, се разпространява и се попива от широката аудитория. И това е големият проблем на историческата наука понастоящем, според мен. Защото много трудно можем да се преборим с подобен тип манипулации, измислици и премислици на тема Васил Левски, Раковски, Ботев, Каравелов, въобще на тема, свързана с нашата национална история. Но, за съжаление, Левски става също много често обект на такива манипулации и мистификации, за които понякога много искрено се чудя как може да му хрумват на човек. Такива примери, каквито и Вие цититрате, а и няма никакви доказателства в подкрепа на подобни твърдения, се разпространяват през различни медии и най-вече през социалните мрежи. Започвайки от различни фалшиви снимки на Апостола, минавайки през неговата принадлежност към масонските структури, и стигайки до такива твърдения, че той е получил някаква специална подготовка в Англия, за да може да прилага конспиративните теории – развивайки комитетската мрежа. Или пък това, което Вие казахте, че Левски се изучава като един от първите професионални разузнавачи в системата на ЦРУ, или пък на руските специални служби. Това звучи много сензационно и предизвиква страхотен интерес у широката аудитория, но истината е, че нито един от тези факти, които се извеждат като нови манипулации, нови мистификации, не могат да бъдат подкрепени с конкретни доказателства. Историята все пак е наука. Тя е на границата между изкуството и науката, но като наука историята се развива на основата на определени научни закони, стъпва върху конкретни факти, без които по никакъв начин не може да се развива знанието за миналото. А когато в публичното пространство се хвърли една такава сензация, че ето, Че Гевара е носел във вътрешния си джоб портрета на Левски, как можем да го докажем това? Ако това е било истина, то отдавна щеше да се знае, това щеше да бъде публикувано, защото съдбата на Че Гевара е била обект на множество изследвания на журналисти, на историци, на политици, на редица общественици. Няма нито едно доказателство за подобно твърдение. И понеже никой не може да го докаже дали е така или не е така, то може да се хвърли във въздуха подобно твърдение. Как Левски подготвял конспиративна мрежа, която трябвало да обхване цяла Европа, да помогне на революционните движения и в други европейски страни?! В своята кореспонденция Левски неведнъж е казвал, че той е готов след освобождението на България да участва в освободителните борби и на други народи, но стъпвайки върху един такъв конкретен факт, изваден от контекста и конкретиката, и към него пришивайки разни измислици, Левски губи, и според мен, това е нещо много опасно, защото преиначава по един безумен начин не само делото на Апостола, но и цялата ни национална история. Ще дам един пример от сферата на киноизкуството. Преди години популярност придоби един нов игрален филм, посветен на Апостола, в който той се представя като човек, владеещ техниките на тибетските монаси, които притежават едни специални познания, за да се борят със своите противници, или пък една измислица, че бащата на Левски е убит от турци, въпреки че много добре знаем, че Иван Кунчев умира от тежко заболяване. Серия други такива на пръв поглед дребни нещица, които може би за широката аудитория лесно могат да бъдат заменени с фалшификации и с измислици, но за които ние, професионалните историци, отдавна, отдавна сме написали не една и не две книги, в които може да се види истината за това, което знаем за Апостола.  Вярно, че в живота на Васил Левски все още има много бели полета, все още има страници от неговата биография, които не са дописани, даже написани, заради липсата на конкретни документи, но това не дава основание да се запълват тези страници с измислици и премислици. Вярно е, че по много въпроси спорим с колегите. Не е необходимо да цитираме известните спорове за съдбата на тленните останки на Апостола, за обстоятелствата, при които той е заловен, но това са спорове, при които историците спорят с конкретни аргументи. С ясни доказателства, които се използват от един или друг специалист. Докато тук става дума за такива измислици, при които човек просто се чуди как може да му хрумне на някого да твърди, че опитът на Васил Левски се изучава в такива служби като МИ-5, МИ-6, ЦРУ или пък руските специални служби. И как да го докажеш? Много лесно е да се хвърли във въздуха – ми, документите за тези неща се намират в секретните служби. А ако се намират в тези секретни архиви, как Вие сте стигнали до тази информация? Много лесно може човек да ги обори, но като че ли сензацията някак си се популяризира, докато истината, която е затворена между кориците на дебелите книги, трудно достига до съзнанието. Може би защото в учебниците това се предава доста суховато, доста синтезирано, с конкретни факти. Българинът има нужда от повече емоционалност в разказа за своето минало. А такива автори, които си позволяват да измислят разни неща за Апостола, като неговия последен текст като завещание, като предсмъртното писмо…

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Има ли такова нещо?

ПРОФ. Д-Р ПЛАМЕН МИТЕВ: Няма такова нещо! Това нещо ние, историците, го знаем и отдавна сме го доказали, че няма такова нещо, но непрекъснато се появява, някой го натрапва в медиите и това се харесва.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Много често са ме питали – бил ли е Левски масон?

ПРОФ. Д-Р ПЛАМЕН МИТЕВ: Това е един от спорните въпроси. Ние нямаме никакви конкретни доказателства, че Левски е бил масон. Това, че в определени моменти организацията, която той създава, се доближава до принципите, които се следват от масоните, не означава непременно, че Левски е масон. Но, разбира се, звучи интригуващо, звучи сензационно, звучи по-различно от това, което пише в учебниците, и някак си това се харесва на широката аудитория – и защо да не направим и Левски масон? Покрай Левски масони станаха и Ботев, и Раковски, и Каравелов, и Софроний Врачански, и кой ли не от нашето национално Възраждане. Така че този стремеж да вкараме всички в групата на масоните за мен е неразбираем, защото да, имаме някакви снимки на Ботев,  на Драсов пред един череп на Никола Обретенов, което подвежда към нещо, което е типично за масоните. В устава на Тайния комитет или пък в Наредата на Левски могат да се открият някои от познатите ни принципи, по които се изграждат масонските организации, но това е типично за всяка една конспиративна мрежа! Защо трябва непременно да „пришиваме“ прилагателното масонско към онова, което Левски ни е завещал и направил?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Един въпрос за майката, за Гина Кунчева. Доколко е вярно твърдението, че тя се самоубива?

ПРОФ. Д-Р ПЛАМЕН МИТЕВ: Това е един от тези популярни днес митове. Дори един писател си позволи да напише книга, в която обяснява как майката на Васил Лески, Гина Кунчева, се самоубива, защото не можела да понесе обвиненията на нейните съграждани за греховете, които Левски имал – убивайки невинното момче в Ловеч или пък други подобни престъпления, в които бил обвиняван от нейните съграждани. И за да измие срама, който усеща като отпечатък от делата на Апостола, тя решава да се самоубие. Абсолютна измислица! Но звучи като сензация и периодично се повтаря. И някак си, много трудно е да се повярва на истината, че тя всъщност умира от естествена смърт. Преживяванията, през които тя преминава, смъртта на двамата си сина, на съпруга си, всички тези тежки условия, в които попада Карлово след прословутите кланета, извършени през лятото през 1877 г. от башибозука, след оттеглянето на предния отряд на Гурко, това оставя своя отпечатък върху карловските жени и Гина Кунчева е една от тези, които плащат цената. Ако нещо подобно като самоубийство се е случило, то непременно щеше да има някаква следа в паметта на карловци или като някакви документални следи. Всъщност, онова, което се използва в разказа за нейното самоубийство, че била давена в герана, е нещо, което е свързано с един от разпитите, на които тя е била подлагана, когато Левски започва да изгражда комитетската мрежа. При едно от своите посещения в Карлово, полицията арестува майката, за да я разпита, да провери дали знае къде се крие синът й, и е подложена на такива мъчения, при които тя трябва да го издаде, но тя издържа. И това в паметта се трансформира като самоубийство. Но е абсолютно недоказано и несериозно от гледна точка на историческата наука.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Има много митове, които витаят около Левски, затова е важно да следим това, което казват историците, които са запознати с цялата документална основа на нашето минало.