Проф. Евгений Сачев,

експерт по културно наследство и национална сигурност ,

автор на мащабния труд

„Българите са в основата на човешката цивилизация“

пред „Не се страхувай“, с коментар:

 Как кризата на ценности вкара България в тежка обща криза?!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: В студиото сме с проф. Евгений Сачев, който е автор на една изключителна книга – бях ви я показал в предаването преди две-три седмици – книга, която така ме развълнува, че не можех отново да не се върна към нея, да ви я покажа пак  и да разговарям с автора й. Не само заради заглавието „Българите са в основата на човешката цивилизация“, ето я, 900 страници, 5 кг.,  а защото вътре има много неща, които не заем. Аз имам претенции, че доста знам, много от историята и ето, изведнъж се оказва колко неща липсват и колко са дупките тук и там, и които проф. Сачев е събрал. Добър вечер, радвам се, че сте наш гост.

ПРОФ. ЕВГЕНИЙ САЧЕВ: За мен е чест, че съм във Вашето предаване.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Как може да си обясним факта, че с тези велики достижения, които са събрани тук, в книгата Ви, българите трябва да са на върха на човешката цивилизация, а са ни запратили на опашката?

ПРОФ. ЕВГЕНИЙ САЧЕВ: До голяма степен вината е наша. Защото още от училище има доста стереотипни данни и да кажа не заблудата, а лъжата за нашата история, народ и държава. Трябва да се започне от самото начало, в учебните помагала и учебниците за децата. Има доста не само спекулации, а такива, как да кажа по-меко, недомислици и оттам тръгва всичко – от образованието. Най-кратката дефиниция що е това образование е самото название – образ и зова. Ако ние изучавахме нашето Национално-освободително движение, църковно, просветно, революционно и т.н. през времето на Османското иго, чрез образа, например, на Георги Стойков Раковски, но не само в рамките на това, което е познато, т.е. за нашата национална история, а в рамките на европейската и на световната история – той е бил върхът. Бил е начело на една организация, която си е поставила за цел да промени деспотичната власт на тогавашните империи – Австро-Унгарска, Руска, Османска/Отоманска/ империи. Причислявал се е към такива велики умове като Джузепе Гарибалди, Джузепе Мацини, Албърт Пайк и много други. Тогава, когато изучаваме живота и делото на този наш велик българин, ще разберем, че той е бил достолепен водач не само на революционните, демократични промени, а той е бил и изследовател, научен работник. Дори социалните антрополози /американската школа така нарича етнологията, народопсихологията/  признават, че едно от фундаменталните понятия – „народен характер“, „народна психика“  –  се държи от и дължи на Георги Стойков Раковски.  Още през онази далечна 1861 г. И ако ние по този начин структурираме учебните програми на нашите деца, те по друг начин ще усещат себе си и ще разбират себе си и ще се гордеят, че са българи. По друг начин ще бъде формирана и обществената култура, обществените нагласи, обществената активност.

Защото за всичко това, което става в нашата държава, за съжаление, както казва един мой приятел: „положението, вместо да се влошава, става трагично“, причината е кризата на ценности. Навсякъде – в обществото, в управлението, да не говоря за партийните и други централи.

И, когато ние не се обръщаме към онова, което ни свързва с всички европейски достижения и не само европейски…Това заглавие, аз съм казвал, то не е мое. Аз съм го взаимствал от такива безспорни авторитети, държавници като Франсоа Митеран, като Де Гол, като един безспорен авторитет в медиевистиката, средновековната история – сър Стивън Рънсиман. Още от Лорънс Игълбъргър, държавен секретар на САЩ, от академик  Омелян Прицак, да не забравя – Дмитрий Лихачов, великият Лихачов, известен с фразата, че „България е държавата на духа“. И редица още италиански, японски, китайски учени, тук аз съм описал над 45 подобни изследвания на значими личности. Те казват, че ние, българите, сме в основата на човешката цивилизация. Ние, българският род.

На второ място – ние нямаме, ние сме единствената държава в ООН, в НАТО, в ЕС, единствени ние нямаме дългосрочна стратегия за устойчиво развитие. Поне за 50 г. напред, както имат всички останали държави. Вследствие на което ние нямаме и последователна политика в областта на образованието  и културата.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Може ли да изброите пет или десет най-велики достижения на българския дух, на българския принос в цивилизацията?

ПРОФ. ЕВГЕНИЙ САЧЕВ: О, много повече са…Но ето един  по-обикновен, учебинкарски пример: в ЮНЕСКО, безспорен авторитет за експертиза в областта на образование, наука, култура, на сайта на тази световна организация всеки може да види и да прочете, че най-древният календар в света, датиран на поне 5 хиляди години е български и е начерен от ЮНЕСКО древнобългарски.

А в последните 13 години има специална група в ЮНЕСКО, която на базата на този най-точен древнобългарски календар се стреми да обедини Грегорианския и Юлианския календар. Е, риторичният въпрос е – кому е било нужно преди толкова години, поне 5 хиляди години, да направи този календар, ако не е имало висока степен на държавност, на култура, развитие на технологиите, на науката.Друго, с което можем да се гордеем е, че сме създали първите географски карти…

………………………………………………………………………………………………………………………………….

………………………………………………………………………………………………………………………………….

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Деградира ли Западната цивилизация?

ПРОФ. ЕВГЕНИЙ САЧЕВ: Западната цивилизация е изградена на принципа на добиването на повече средства, на печалбата. Това не е ценност. И оттам тръгват всички беди на тези, които присядат, слагат глава пред такива принципи. Няма евроазиатски, няма евроатлантически и подобни ценности. Първо, защото това е формален принцип, както няма например Балканска цивилизация – ами това е географски принцип. Както няма Римска или Съветска цивилизация – защото това е на политически принцип. Няма и християнска. Цивилизацията идва от основата на човешкото развитие. Няма умиране и раждане, както е в природата, по отношение на тези културно-исторически процеси или на цивилизационния процес. При него има едни непрекъснат, както казват – нескончаеми – процеси. Той започва преди 10 хиляди години, много учени е сплотяват около тази датировка, макар че, според мен, тя е още по-ранна, когато се създават първите проформи на социални отношения и първите социални организации. Този процес има само две качествени характеристики – устойчивост и промяна.