ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: В студиото е художникът Ивайло Николов Мирчев. Той е  професор в Националната Художествената Академия, в катедра “Живопис”. Бил е председател на Съюза на българските художници. Негови творби са притежание на НХГ, галерии и колекции в Германия, Австрия, Италия, Япония, България и др. Наричат го майстор на емоцията и креативната композиция.

С него ще говорим за това как творецът, човекът на изкуството вижда картината на съвременната ни държава. Кои са вандалщините върху съвременното платно на Отечеството? Хората на изкуството обикновено са ухажвани от управниците – поне в напредналите страни. Как смятате, ние напреднала страна ли сме?

ПРОФ. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Тежък въпрос, тежък въпрос. За съжаление, мисля, че не. Краткият отговор е това. Даже вече не ги и ухажват хората.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Защо става така?

ПРОФ. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Не мога да си обясня, живеем наистина в едно много страшно време. Не знам защо се случи това нещо.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Защото, все пак, в Европа, към която ние също искаме да бъдем причислени на равна нога, в Европа хората на изкуството са винаги на пиедестал! Винаги се изтъкват, винаги излизат на първо място, винаги техните идеи пробиват, те са двигателите на общественото развитие напред. У нас като че ли те са затормозени да се изявят. Това в резултат на последните, да речем, няколко десетилетия работа ли е, в резултат на демокрацията или нещо друго е причинило това развитие?

ПРОФ. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Навремето, българската интелигенция беше двигател на всички движения, които се опитваха да наложат един по-справедлив свят. И затова се и смени системата. Това беше част от усилията точно на тези интелектуалци, на този кръг от интелектуални среди. Сега не мога да го обясня, защо точно интелигенцията е пасивна.  Не знам, може би някаква апатия, а може би и това, че светът се промени и се комерсиализира страшно. И се политизира. Във всички области на културата. И въобще в живота.

За да се спечели един конкурс, какъвто и да е конкурс, се плащат грантове. Това Ви е добре известно. Те са винаги, обаче, политкоректни. Никога не са свързани с нещо, което няма да донесе някаква политическа изгода. Така е във всички области на културата. Вижте го и в театъра, вижте го и в моята област, навсякъде се печелят грантове от хора, които са политически коректни. Другите просто не получават нищо. Правя една връзка – това е като социалистическия реализъм – с обратен знак. Навремето помните, и то в най-мрачните години – сталинските години, 50-те, 60-те години на ХХ век –  социалистическият реализъм, изкуството въобще, беше изключително политизирано и то обслужваше властта. Сега е същото. Без да е социалистически реализъм. Едва ли е и капиталистически реализъм. Това са много странни неща, не мога да ги разгледам чисто научно, защото аз нямам този подход и познания, но го виждам и го усещам със сетивата си.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Значи можеш да вървиш напред, ако си близък до властта?

ПРОФ. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Ами така се оказва, за съжаление. Това, което е коректно, то става и възможно. Във Вашата област, например, е много ясно. Онова, което се върши – има или няма цензура? Атаките срещу предаването на Петър Волгин. Аз се чудя и Вас как не са Ви закрили още!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: В един момент ще спрем.

ПРОФ. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Това е въпрос на цялостна политическа среда. На политическа обстановка, според мен. И то, благодарение именно на правителството, безобразното правителство, което в момента ни управлява, и цялостната система, на която сме подложени. Аз естетически не мога да ги приема. Аз антропологически не ги приемам. Ако ги разгледате един по един, Вие ще видите, че малцина от тях са с нормален изглед. Не искам да ги обиждам, разбира се, но разгледайте ги и ще се уверите. Много странно е това, което се случва, и е много мъчително за наблюдение. А за преживяване да не говорим!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Много интересно е, защото големите художници винаги влизат в душата на моделите си. И как да му покажеш черната душа? На тия от управляващите?

ПРОФ. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Аз първо няма да седна да рисувам някой от тях.  Насила няма да се случи. Трябва да бъда с опрян пистолет на врата.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: А от кои ценности смятате, че ние вече сме се откъснали безвъзвратно и дали има някакъв шанс отново да се върнем към тях?

ПРОФ. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Ами елементарният хуманизъм, ако искате. Елементарните хуманни ценности. Ценностите, които тази цивилизация е създала. Европейската…

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Християнската.

ПРОФ. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Ами да, християнската цивилизация. Вижте дори какво става, как се връщаме в един свят, който става все по-безполов. И те ни натрапват това като норма. Виждате какво се случва – то е против всякакъв разум, против всякаква логика. Да ти се налага агресивно Истанбулската конвенция – за промяна на пола, по този начин да се трови крехката детска психика, да ни въвличат в едни буквално сатанински внушения! Не мога да ги нарека по друг начин.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Много ми е интересно, може ли да направите едно сравнение между Вашите студенти днес – какво представляват, за какво мислят, какво се надяват да направят, техните ценности, от една страна и от друга поколението, нашето поколение, когато ние бяхме студенти. Каква е разликата?

ПРОФ. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Разлика едва ли има толкова съществена, защото младите хора са млади хора. Те са чувствителни, те носят духа на времето и на живота. Те са тези, които раждат всичко. Но истината е, че те са много объркани. И то точно заради този тип политики. Те са в тоя свят на хедонизъм, на удоволствие, в който всичко се печели с пари, всичко се купува! Те са страшно объркани. Ценностите им са объркани. Аз, например, с удоволствие се пенсионирах, защото не се чувствам полезен вече! Те, студентите,  очакват от мен да ги науча как да изкарват пари. А всъщност, те първо трябва да минат през занаята, през най-обикновените норми на занаята. И чисто човешките норми – да се научат да бъдат работници, обикновени работници, да се научат на занаят, да овладеят средствата и след това вече да вървят напред. Там са разликите. Знам, че обикновено всички по-възрастни казват – сега е по-лошо, днешните млади са по-лоши. Не, не бих казал, че те са по-лоши. Просто са много объркани. И то е пак заради тази социално-психологическа среда, в която сме принудени да живеем.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Казахте нещо много интересно, че те искат от Вас да ги научите да изкарват пари…Това не е ли било винаги в изкуството? Защото големите творци винаги са намирали начин да живеят добре.

ПРОФ. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Това е естествено, това е естествен човешки стремеж. Няма къде да го крием, винаги е така. Но пътят към това е различен. Минава се през определено интелектуално и физическо усилие, няма как. А сега искат… Но то във всички области е така – всички искат големи заплати, да бъдат директори, обаче не знам на базата на какво? Това трябва да се случи след положен труд. Аз не бих могъл да генерализирам, но като тенденция този въпрос стои. Определено.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: При социализма някои творци се оплакваха, че нямали достатъчно свобода да осъществят творческите си идеи, да речем. Получиха ли сега тази свобода, разцъфтя ли изкуството при демокрацията?

ПРОФ. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: В момента има пълна свобода. До степен на свободия. И в същото време творците са ограничени. Ограничени са от тази система на поощрителни грантове, благодарение на които могат да реализират и идеите си. Но трябва да подчинят своите възгледи на определена конюнктура. Което е блокиране, влиза веднага в противоречие с въпроса за истинската творческа свобода.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Много се говори, че ние сме разкъсани като народ. Смятате ли, че има нещо, което може да ни сплоти като народ?

ПРОФ. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Винаги в най-трудните моменти народът е бил сплотяван най-вече от религията. Мисля, че това е доказано във времето. В това малко или повече атеистично време, в което живеем, едва ли това е начинът. Но, според мен, българският народ все още има някакви живителни сили, за да може да реагира на всичко, което му се случва. И на това се надявам. Само че не мога да разбера парадокса – от една страна липсата на водачи, на хора, които да го поведат, да му дадат начин да намери себе си, а пък от друга страна, народът е виновен, че не излъчва водачи.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Защо интелигенцията ни изглежда така аполитична? Няма тези дисидентски настроения, които бяха характерни за периода преди това. Какво може да я събуди, да я накара да се размърда и да прояви духовната и интелектуална сила, която има? Която винаги е дърпала народа напред.

ПРОФ. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Необяснимо е и за мен, абсолютно необяснимо. Но може би пак е свързано с този материален и хедонистичен свят, в който се потопихме, и начина, по който живеем. Липсата на идеали. Липсата на ясни възгледи за света и за това, как би могъл да се развива по-справедливо. По-почтено. Може би в това се коренят тези недоразумения.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Защото в нашата действителност хората като че ли все повече имат нужда от изкуство, като че ли в него търсят упование от кризата, в която всички виждат, че сме изпаднали. Какво е отношението към изобразителното изкуство днес, как го преценявате Вие?

ПРОФ. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Винаги е имало в народа живи среди с усещане за изкуство, винаги е било така. Не мисля, че и сега има някаква съпротива.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Мен ме учуди обстоятелството, че хората от средите на изобразителното изкуство, скулпторите най-вече, нямаха ясна реакция на вандалското дело по унищожаването на паметника на Съветската армия. Ако го гледаме не като политически паметник, а като произведение на изкуството, каквото е.

ПРОФ. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Защитен беше този паметник, от хората, които действително милеят и за паметта, и за изкуството. За съжаление, това беше наистина един вандалски акт. Не трябваше да се случва. Дори в някаква степен това да е бил и паметник на сервилността, ако щете. Но нима в момента не сме по-сервилни – с паметник на американските летци? Не е ли също една проява на сервилност? Но, истината е, че Съюзът на художниците не реагира, а можеше да реагира много по-остро на този акт. Това не биваше да се случва, защото това е едно предателство към историята. Такива неща не бива да се допускат. Сега подобно нещо се чува и за паметника в Пловдив, на Альоша. Не бива да се допуска, защото това ни дискредитира пред света!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: И пред света, и пред самите нас!

ПРОФ. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: И пред децата ни! Това е история, тя не може да пренаписвана по този безобразен начин.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Същите са опасенията, че тази вълна може да продължи и по-нататък.

ПРОФ. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Може, може. Вече имаше изказвания, че трябва да се сменят имената на улиците. Някой може да посегне и на паметника на Цар Освободител някой ден! По тази логика. Виждате ли накъде вървят нещата? Просто има граници, които не бива да се преминават.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Смятате ли, че хората на изкуството, които са уважавани и почитани от народа, могат все пак да изразят със своя глас, с авторитета си тези позиции?

ПРОФ. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Така би трябвало да бъде. И аз мисля, че все пак има хора, които го правят. Имам тази надежда. Може би не се чува достатъчно. Но благодарение и на такива като Вас, които давате трибуна, мисля, че все пак, се чува и другата страна. Другият възглед, който според мен е по-важният и по-честният.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Тук е въпросът дали ние със собствени вътрешни сили ще съумеем да наложим спирачки на това разрушително дело или това трябва да дойде отвън?

ПРОФ. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Ха-ха, както почти винаги се е случвало – да дойде отвън. А би трябвало да е с едно вътрешно усилие, но дали ще се случи, не знам. Тук малко съм обезкуражен. Доста често се поддаваме на външно влияние и историята ни показва точно това.