В. ВАСИЛЕВ: Както Ви обещах, драги зрители, наш гост тази вечер е проф. Иво Христов. С него ще поговорим за българската демокрация, клептокрация, плутокрация, простокрация или каквото искате го наречете, но ще говорим за политическата ни слепота и немощ, за Шенген, за какво ни е този Шенген. Разбира се, и за Украйна, за процесите в Русия, в Турция, в Европа и в света, и ще търсим отговор на въпроса ще доживее ли България своята 1400-на годишнина през 2081-ва година. Но да започнем с това, което тресе света –събитията в Украйна и това доколко развоят на събитията там ни приближава към Трета световна война.
И. ХРИСТОВ: Имаше много сериозни индикации за това, но напоследък виждам едно дърпане от пропастта, от ръба, и от двете страни – визирам и Русия, и САЩ. Тук визирам и преговорите, които проведоха Патрушев /Николай Патрушев – секретар на Съвета за безопасност на РФ/ и шефът на ЦРУ в Анкара. Тук визирам, вероятно, и едни други совалки, за които ние даже и не подозираме – говори се за такива паралелни преговори някъде в ОАЕ между, както се казва, компетентните лица от двете страни. Но от друга страна, забелязвам абсолютно неясното и немотивирано изтегляне на руските войски от Херсон отвъд официалната мотивация – изравняване на фронта, прегрупиране и всякакви други такива несериозни аргументи, ако трябва да бъдем честни. От трета страна, виждаме една промяна на тона, в очевидно дирижираната западна преса, по отношение на Зеленски и на киевския режим, което показва,  че се подготвя почвата, ако не за някакво мирно разрешаване на войната в Украйна, по-скоро за някакво поне примирие за известно време.

Но аз не питая никакви илюзии – взимам повод от последното решение на Европейския парламент, който обяви Русия за терористична държава. Което означава, че руският управляващ елит, формално от това следва,  ще бъде подведен под отговорност, както беше подведен под отговорност Кадафи, да речем, или Саддам Хюсеин. А там директно ги заплашват с Хага, с конфискация на имущество и т.н. Т.е. това е, както се казваше в “Островът на съкровищата”, черният знак, който глобалната върхушка дава на руската върхушка. Очевидно е, че там всъщност в дългосрочен план не може да има примирие или някакъв консенсус между позицията на Русия да бъде самостоятелен геополитически център на силата със собствена сфера на интереси и очевидно тази, която е формирана на Запад и която категорично не разглежда такава хипотеза. Т.е. това е началото на дълъг конфликт, аз така го виждам.

В. ВАСИЛЕВ: Той конфликтът, самата Трета световна война може би вече се разгоряла, но в политически план – в международните организации, на различните форуми, там нещата врят и кипят.

И. ХРИСТОВ: Вие виждате, първо, че международните форуми буквално се разпадат по шевовете, тъй като те са продукт на резултатите от Втората световна война, които сега в момента искат да бъдат преразгледани. Виждате позицията на Турция, позицията на Саудитска Арабия, позицията на Китай, позицията на Индия по въпроса. От друга страна, това мина и замина някакси, въобще не беше и фиксирано от българските средства за масова информация, които дълбоко презирам. Говоря за срещата на Байдън със Си Дзинпин на Г-20 – една абсолютно формална структура с чисто ритуално значение, но оттам имаше едно съвместно комюнике между Китай и САЩ, където беше казано, че двете страни, забележете, ще работят в сътрудничество помежду си и че те смятат, че 21-ви век може да бъде век на съвместното сътрудничество, отчитайки сферата на влияние на всяка една от двете страни. Т.е. онзи на пръв поглед анонс на Кисинджър, ако си спомняте, преди няколко години за “Симерика” – както беше казано – или “Чимерика”, зависи от пунктуацията. Т.е. някакъв кондоминимум, дуумвират между САЩ и Китай за управление на света също не може да бъде отхвърлено като вероятна хипотеза за структурирането на международните отношения в средносрочен план. Имам предвид, че широко пропагандирания многопополярен свят може да се окаже двуполярен. И както казва един известен руски анализатор: “Така и не успяхте да разберете, че във физиката няма многополярност, има два полюса и тези, които са между двата полюса, изгарят”.

В. ВАСИЛЕВ: Това означава, че Русия е заплашена с изгаряне?
И. ХРИСТОВ: Русия е заплашена с изгаряне, защото откакто започна така наречената “специална операция”, тя се превърна в заложник до голяма степен на Китай и в много по-малка степен, но все пак има такава – на Турция.

В. ВАСИЛЕВ: Вие споменахте Херсон и оттеглянето на руснаците от Херсон. Не е ли това някакъв знак от тяхна страна, че са готови за прекратяване на огъня и това може да е линията – Днепър?
И. ХРИСТОВ: Тя не е Днепър, защото те излизат на Днепър само в този участък. Всъщност ако Днепър ще бъде линията, т.е. Лявобрежна и Дяснобрежна Украйна, това означава, че в руската сфера, директно окупационна бих казал, трябва да има територии, в които в момента въобще няма руски войник там – говоря за Киевска област, говоря Харковска, говоря Днепропетровска, говоря Полтавска област, ако щете, така че не знам как точно ще стане това. Русия се е закрепила в долното течение на Днепър, точно в района на Херсон, но оттам нататък ние нямаме индикации дали – ние всъщност нищо не знаем – с какви сили и средства и въобще какъв е планът на руските военни за водене на операцията в Украйна през зимата. Говори се, че това е всъщност само стратегическо прегрупиране на руската армия и подготвяне на решаващ удар тази зима – има такава хипотеза, полк. Макгрегър я изказа публично, – както и че всъщност Русия се готви с един удар да разреши украинската криза и чака само да замръзне земята, образно казано, и да бъдат концентрирани сили и средства по две направления: по района на Запорожието Кривой рог и от север, отгоре, от Беларус и общо взето да решат украинския казус с един удар. Поради тази причина американците концентрираха, те увеличиха 3 пъти своите сили и средства в Източна Европа – визирам основно в Румъния и в Полша, и в Прибалтика също. Твърди се – доколко това е истина никой не може да каже, защото нямаме достъп до реална информация, – че една от темите на срещата между шефовете на разузнаванията на двете страни е била американското предупреждение, че Америка може да влезе директно с въоръжени сили на територията на Украйна – 101-ва въздушнопреносима дивизия, която е в момента в Румъния, и че това ще означава директен сблъсък между Русия и САЩ, което неминуемо ще премине в ядрен такъв по своя характер.

В. ВАСИЛЕВ: Може ли да се направи паралел между това, което стана в Испания 1936-та година, и това, което става сега в Украйна – първия сблъсък преди началото на Световната война?
И. ХРИСТОВ: Нали знаете, че тези исторически аналогии са много непродуктивни, но от друга страна, човешкото познание работи със сравнения на познато с непознато, т.е. това, което се е случило, смятаме, че можем да го екстраполираме в сегашната или в някоя бъдеща ситуация. Но проблемът е, че тази ситуация в момента няма нищо общо с онази, която е била 36-37-ма година.

В. ВАСИЛЕВ: Но лакомията е една и съща!
И. ХРИСТОВ: Да, тя е постоянна, константна величина! Не, извинявам се, тя е непрекъснато увеличаваща се в геометрична прогресия. Така че това не го изключвам също, но ако трябва да се върна пак на руския казус и войната в Украйна, това, което ми прави впечатление, е, че там все още не е решен въпросът вътре в руския управляващ елит. Има мощна съставляваща от руския елит, която иска да се “договори“ със Запада, защото руската олигархия не може да води война със Запада, защото тя е продукт на Запада и нейният икономически интерес напълно съвпада със Запада и тя плюе на страната си. За нея хипотеза Русия самостоятелен център на силата са просто празни думи.

В. ВАСИЛЕВ: Ако минем малко по-насам, тук напоследък много се говори за Шенген – защо не ни приемат, как така ни обръщат гръб и т.н. Каква ни е ползата от Шенген?
И. ХРИСТОВ: Да го кажем „по-академично“ – от какъв зор ни е? Вижте, аз разчитам на няколко неща в тази ситуация, които много хора всъщност споменават. За мен упоритото нежелание на определени центрове в Европа да вкарат България и Румъния в Шенген, каквото и да означава това, е ясен знак за бъдещо геополитическо фиксиране на линиите на разлома между Западния проект, Турция и Русия. Фактът че, от една страна, ще бъде приета Хърватска и в зоната на еврото, и в Шенген, показва ясно, че се възстановява Хабсбургската линия между Османската империя и Австро-Унгарската империя.

От друга страна, няма наивник, който да смята, че всъщност Холандия или пък Швеция, или даже Австрия спирали България и Румъния за влизането в Шенген. Използва се пръчката, те са пръчки в ръцете на големите държави, които не могат политически да го кажат официално. Визирам Германия, визирам Франция, визирам други такива центрове на силата вътре в Европа, които очевидно използват тези държави, за да стопират този процес, както използваха нас по отношение на Македония – българското вето. Това за мен е много плашещ индикатор, че най-малкото не се отхвърля хипотезата това да бъде турска зона на влияние. И общо взето «бий самара, да се сеща магарето», но българското магаре хабер си няма от света, в който живее.

В. ВАСИЛЕВ: Споменахте Македония, може ли да се направи един паралел и да се сметне, че Република Северна Македония ще играе ролята на Украйна по отношение на България?
И. ХРИСТОВ: Не го изключвам, въпреки че аналогията не е много точна, ще прощавате, защото и България, и Македония са марионетки в американския военен проект. Македония трябва като територия, както и България, между другото, за да бъде изградена линията от Дуръс до Бургас за прехвърляне на сили и средства от Италия по посока към украинско-руския театър на военни действия – т.е. Черно море, а от друга страна, разбира се, да бъде овладяно и направлението Поморавието и Вардара – т.е от Солун, Скопие, Белград и към Будапеща. И поради тази причина там трябва да бъде въведен ред.

От трета страна, ако тук по някаква причина има преконфигурация на геополитическите сили, казано съвършено открито – ако САЩ в някакъв момент се изнесат или вдигнат военния чадър от региона тук, или го преконфигурират по-скоро, този вакуум веднага ще бъде запълнен от Турция, това е повече от сигурно. И тогава ще бъде възстановен, ако въобще е бил изоставян, този план «Баязид» именно за ислямска дъга от Бихач до Бурса. Т.е. от най-северозападната точка на Босна един мюсюлмански анклав, който включва, разбира се, Санджак, Косово, Албания, Македония. И това, за което гърците в момента особено са изключително напрегнати – всички в момента гледат долу Кипър и газовите шелфове в Егейско и Средиземно море, но много често се забравя, че Гръцка Западна Тракия, бившето Българско Беломорие, има турско и мюсюлманско малцинство, което вече надвишава 200 хил. души, и което плътно заема коридора между Марица и Места.

Така че в един момент може да се окаже, че като погледнем оттатък българо-гръцката граница, ще видим, че Източните Родопи са почти дебългаризирани и са турцизирани и ислямизирани в различна степен. Т.е. ако погледнем на този процес в средностепенна перспектива – 20, 30, 40 години напред, това означава, че се подготвят всички, абсолютно всички условия за една Реконкиста на Турция на Балканите. Като казвам, че това дори няма да стане по военен път, това ще стане естествено, ако България продължава да пропада в небитието на своето съществуване. Центърът на Балканите се очертава като една демографска дупка, центърът на Балканите сме ние и просто умните сили изчакват ябълката сама да падне в краката им –  говоря за България!

В. ВАСИЛЕВ: Ние сме стигнали до положение, в което като че ли винаги ни изглежда, че няма накъде по-надолу да вървим и ние постоянно пропадаме с всяко правителство, с всеки министър, във всяка една област. Има ли край дъното?
И. ХРИСТОВ: Не, няма край дъното! Ще го кажа малко тежко, но така е: ние и като народ, и като управленски елит, колкото и претенциозно да звучи това, се провалихме. Ние показахме, че не можем да се самоуправляваме, ние не можем да отстояваме собствения си национален интерес, нямаме волята, нямаме куража, нямаме компетентността, нямаме познанието. Народ и елит, който непрекъснато само се наглася спрямо силните на деня, обикновено изчезва.

В. ВАСИЛЕВ: Ние сме имали такива периоди в синусоидата, в които България е била също на дъното и отново отива нагоре…
И. ХРИСТОВ: Така е, но да не си губим акъла, както казваше баба ми. Патриотарските приказки, че сме били много зле и пак сме се оправяли да ги продават в кръчмите. Ние никога не сме били в това положение, в което сме в момента. Страната буквално изчезва демографски, буквално пред очите ни се сменя културния и етнически код на страната. Не говоря за подмяната му с турски или цигански, даже това нямам предвид, а имам предвид, че дори титулната нация се разпада пред очите ни – така наречените българи. Вижте особено по-младите генерации – те не изпитват абсолютно никакъв сантимент към «тази страна», както се казва. Самата културна тъкан на нацията се е разпаднала на две части, грубо казано: една малка, но много креслива, която е овладяла, да речем, средствата за масова информация, но кресливитета, това е пета колона на чужда култура и цивилизация на територията на страната. Т.е. хора, които считат за злощастно биографично обстоятелство, че са се родили в тази страна, но те са европейци, западняци и т.н. Това е много смешно, типична колониална интелигенция по Ганди, както той го е казал едно време. А от другата страна е една чалгализирана маса, която все повече пропада в бездната на културното и чисто битово скодоумие.

В. ВАСИЛЕВ: Има ли някакво противопоставяне между проводниците на западните интереси и на турските интереси?
И. ХРИСТОВ: Има, разбира се. Ние вече сме имали възможност да кажем, че интересите на Турция и на Запада се разминават все повече, диаметрално. Това вече става видимо и с просто око. От една страна, Турция засмуква България – културно, икономически, ако щете в областта на здравеопазването, в областта на туризма, на каквото друго се сетите. До нас расте един гигант, който отгоре на всичко останало показва на българите своята мощ, своята уреденост, ред и дисциплина – нещо, което в България, в тази разпаднала се страна отсъства тотално. Аз много пътувам не само в България, а и в региона, и трябва да Ви кажа, ще го кажа директно, че такава дупка, каквато представлява България в сравнение с нашите съседни държави, никъде няма, пълен разпад – пътищата са мръсни и разбити, отсъстват мантинели, едни унили села, полуживи, някакви полумургави същества с едни каруци се движат наляво, надясно. Това не е страна от Европа, това е страна от Третия свят и то в най-лошия Трети свят.

В. ВАСИЛЕВ: Каква може да е причината за това, ние много пъти сме говорили с Вас, но дали лакомията и простотията на управляващите е основната причина?
И. ХРИСТОВ: Това звучи като хубаво извинение, но не е само това. Знам, че ако го кажем по този начин, голяма част от населението ще въздъхне с облекчение, но не е така. Всички са виновни за това! От една страна, лакомията и чупката в кръста на, пази Боже, управляващите елити, които и да са те, а от друга страна – липсата на елементарна способност за автентична самоорганизация на съпротива от страна на българското население. То няма тези качества, със съжаление го казвам. И трето, вкарването ни в бездната на небитието поради факта, че от чисто геополитическа гледна точка няма голяма външна сила, която да заложи на България и да вижда в развитието на България собствения си интерес. Съчетанието на липсата на външен интерес или по-скоро наличието на външен интерес, който има интерес страната да бъде превърната в периферия, и от друга страна, липсата на вътрешни качества на популацията и на нейния елит тук водят до сегашното трагично състояние.

В. ВАСИЛЕВ: Мислите ли, че ако не беше тази позиция на управляващите кръгове срещу Русия, тази ясна, ярка русофобска истерия, която ги е обхванала, от Русия можехме да очакваме някаква симпатия и надежда?
И. ХРИСТОВ: Можехме да очакваме, да, знам аналогията с Унгария, но тя е много безпочвена. Сравнението между България и Унгария е абсолютно необосновано – става дума за имперски народ, с огромна традиция, с национално достойнство във всяко едно отношение, абсолютно несравнимо е. А това, което представлява българският елит, който е анти или по-скоро по пътя на отрицателната селекция за тези 30-33 години, който беше наложен тук, той винаги е бил слугински. Става дума за хора, които са физически продължители, да речем, на елита от преди 10 ноември 1989 г., за който слугинажа – тогава към Москва, а след това към Брюксел и към Вашингтон – се счита за толкова естествено, като че дишат въздух. Това не е елит и това не са водачи на нацията, това е просто компрадорска върхушка, която продава нацията, за да осигури собственото си и на децата си безбедно съществуване в страната или в чужбина, по-скоро в чужбина.

В. ВАСИЛЕВ: Дали това подриване на устоите на нацията, на което сме свидетели, е по-скоро резултат на външен натиск, на външни усилия?
И. ХРИСТОВ: Разбирам въпроса Ви, но не е това, това е само част от картинката. Този наратив звучи много хубаво и в някакъв смисъл ни действа извинително за нашия мързел, страх, скодоумие, липса на познания за света, ако щете и на човешки кураж.

В. ВАСИЛЕВ: Добре, но всичко това, което се случи в енергетиката, всичко отрицателно, разрушаването на българската енергетика е плод на външен нариск – това е «Белене», това е «Южен поток», това е закриване блоковете на «Козлодуй», ПАВЕЦ «Чаира»….
И. ХРИСТОВ: Помните ли един референдум в Бургас, който беше против проекта «Бургас-Александруполис»? Значи дори местното население няма качествата, няма самоорганизацията да отстои собствения си интерес. Централна и Северна България е изпразнена от население, а всички знаеха, че АЕЦ «Белене» освен макроефектите, които има, щеше да бъде локомотивът, който да дръпне този умиращ регион. Аз имах възможност да пътувам вчера в този регион – Плевен и т.н. Това е нещо трагично, това е Мордор в центъра на Дунавската равнина, място, на което където и лопата да забиеш, ще изникне – абсолютно пълно униние, тъга, тотална деиндустриализация на региона. Той е напуснат от 2/3 от населението си. Всички знаят, че АЕЦ «Белене» щеше да играе ролята на магнит, който щеше, така да се каже, да ревитализира този регион в значителна степен. Но това не се случи. Искам да кажа, че външният натиск го има, но забележете – външният натиск винаги може да бъде стопиран или най-малкото в една или друга степен коригиран, ако той се натъкне на добре организирана, ешелонирана вътрешна съпротива. А такава липсва в страната.

В. ВАСИЛЕВ: Такава липсва може би сред управляващите, защото аз ще Ви дам един пример с референдум във Ветрино, където искат да строят вятърни генератори на една огромна площ, която ще унищожи може би 1000 декара плодородна земя. Там хората направиха референдум и той е срещу строителството на тези ветрогенератори, но Административният съд във Варна отхвърли референдума.
И. ХРИСТОВ: Ами къде са политическите представители на това население?
В. ВАСИЛЕВ: Ами те може би са подкупени!
И. ХРИСТОВ: В една значителна степен да, не го изключвам, по-скоро е това, да. Но пак казвам: дори когато имате компрадорска върхушка, но тя се натъкне на вътрешно невъзприемане, тя коригира поведението си. Но няма такова нещо. Нацията е със скършен гръбнак, тя е отчаяна, тя е лишена от сили. Знам, че не звучи много оптимистично, но ние нямаме традиция на дълга, упорита борба за собствените си интереси.
В. ВАСИЛЕВ: 76-та година в по-миналия век!
И. ХРИСТОВ: Като казахте 76-а, да, помните ли как вдигнаха селяните? Вдигнаха ги, като им гориха къщите – нашите хора, Бенковски и Хвърковатата чета. Бързо се палим, но много бързо гаснем. И в това отношение единствения контрапункт, който мога да дам за дълга и упорита съпротива и то на чудовищна цена, това е Илинденско-Преображенското въстание – 4 месеца и то с цената на огромни, огромни жертви на населението.

В. ВАСИЛЕВ: Изключвате ли възможността това да стане сега под някаква друга форма, защото тази форма вече няма как да се осъществи, никой няма да участва в нея?
И. ХРИСТОВ: Ние знаем, че българската политическа система вече е умряла, но тя още не го знае. Факт е, че поне в това отношение българите са силни, те просто не гласуват, защото знаят, че няма смисъл. Но това съвсем няма да трогне душите на управляващата върхушка, поради простата причина, че тя има интерес от минимизиране на участието на населението в политическия процес, дори в тези смешни ритуални форми, бих казал, които в момента същестуват. Но този политически модел според мен е приключил, дори в неговите фарсови форми.

На следващо място, тук се натрупват няколко кризи, като матрьошка, една върху друга, буквално, които могат да взривят ситуацията. Всъщност може да не я взривят, може да няма експлозия, а да има имплозия, което е по-лошо. Политическата система сама по себе си вече е негодна и непотребна. Под нея имате всъщност отсъствие на икономическа система, която въобще да развива обществото и държавата по какъвто и да било начин – напротив, тя го убива.

Трето, формите, в които България в момента участва в европейската интеграция, убиват страната и ние го знаем. Нашето участие в Европейския съюз е за сметка на каквато и да била наукоемка или друга форма на развитие на технологиите. Тази сутрин слушах министъра на икономиката, ако не се лъжа, който едва ли не с неподправена гордост ни съобщава как огромна западна инвестиция щяла да дойде в България, за да монтирала фотоволтрици на златната българска земя в Северна България! Това къде го има?! България да не е Сахара?! Няма една инвестиция, вкарана от Европа в областта на високите технологии, за да развие нещо в тази страна! Този модел на икономическа интеграция в ЕС ще довърши страната.

В. ВАСИЛЕВ: Ама това е колонизация, за което говорите! Защото фотоволтриците не се произвеждат тук, те се внасят. Каква е инвестицията тук?
И. ХРИСТОВ: Първо, кой е този регулационен орган, който позволява такъв тип активи да се слагат върху златна земя? Това е абсолютно престъпление! Втото, пак казвам, да погледнем модела по-отгоре. Какво ни предлага планът за възстановяване и развитие? Унищожете си енергетиката, ние ще Ви дадем грошове! Какво правим ние със страната си? Последните остатъци от индустриална България, създадена по времето на социализма, в момента ги унищожават. А Вие, когато унищожите енергетиката, която е гръбнакът на модерното индустриално общество, Вие сте приключили, Вие ставате Папуа, Нова Гвинея. Ние сме вече там – културно, идеологически, ментално сме там. Сега остава да довършат процеса!

В. ВАСИЛЕВ: Даже има една опасност за «Козлодуй», ако вкарат американско ядрено гориво.
И. ХРИСТОВ: Да, което не успяха да го направят в Запорожката АЕЦ.

В. ВАСИЛЕВ: Вкарат ли го тук, това ще означава край и на «Козлодуй». Т.е. ние ще бъдем зависими от тратата турска атомна електроцентрала.
И. ХРИСТОВ: Да, която ще се строи в Синоп пак от «Росатом» с руски технологии, с руски инвестиции, руски пари – всъщност това е руска АЕЦ, както и Аккую, на турска територия. Това е положението. Чакат ни много мрачни времена.

В. ВАСИЛЕВ: А има ли поне мъничка надежда?
И. ХРИСТОВ: Ами има и не го казвам само за да им стане хубаво на нашите зрители и слушатели. Ситуацията е такава, че, простете моя евроскептицизъм, Европейският съюз в този му вид отброява последните си дни. Като казвам последните си дни, това е една перспектива в рамките на 10-15 години, но не повече. Това е абсолютно неефективен модел на съществуване и това ще доведе до грамадни геополитически размествания в нашия регион и не само в нашия, а и в Европа като цяло. Аз не изключвам едно възстановяване на Хабсбургската империя в нови форми, разбира се, модерни, по друг начин и това ще пренареди целия пъзел в региона.

В. ВАСИЛЕВ: Както и на Османската?
И. ХРИСТОВ: Не го изключвам, въобще не го изключвам! Засега Турция има всички данни да се превърне не само в регионална свръхсила, но да играе глобална роля и тя го прави все по-добре. И на второ място, никак не изключвам големите сили пък, от друга страна, да дадат един, как се казваше, едно време в ООН имаше такава категория «подмандатни територии» – територии, които не могат да се управляват, биват дадени на страна гуверньор, така да се каже, която отговаря като за инфантилни някакви населелния, един вид настойник. Нищо чудно да влезем и в тази категория.

В. ВАСИЛЕВ: Т.е. нещо като Сомалия ?
И. ХРИСТОВ: Да, не го изключвам.

В. ВАСИЛЕВ: Тежки думи и тежки перспективи! Това ни очаква с тези хора, които се гласят отново да се наместят по всякакъв начин във властта. За разлика от проф. Христов, аз все още мисля, че народът има достатъчно съпротивителни сили, които могат да се противопоставят на тази зараза, които могат да са андидота, с който заразата да бъде унищяжена и България да може да си стъпи на краката.
И. ХРИСТОВ: Не ме разбирайте погрешно, аз не го казвам това едва ли не със злорадо очакване как страната ни ще си отиде, аз по-скоро гледам с хладния анализ на някой, който наблюдава бойни действия, в които участва. В бойните действия Вие трябва да имате представа за силата на противника и за собственото си разположение и сили. На второ място, разбира се, не бива да се дават фалшиви надежди, защото понякога фалшивите надежди водят до още по-големи поражения. И на трето място, сто пъти съм го казвал – големите проблеми раждат големите нации! Ще си проличи от това.

В. ВАСИЛЕВ: Ние мислим пък, че сме голяма нация, поне защото сме много стара такава! Благодаря на проф. Христов!