31 март 2025 г., „Не се страхувай“

Проф. Иво Христов, експерт политика и геостратегически анализи,

пред „Не се страхувай“ на 31 март 2025 г. с обобщение:

Светът – взривни исторически събития с шеметна скорост,

 идва епоха на „реалполитик“ и националните итереси

И геополитически анализ за:

 – разрива между Европа и САЩ,

 – какви са новите тенденции в американска външна политика,

– иде ли втора Ялта,

В ВАСИЛЕВ: Драги зрители, както ви обещах, наш гост днес е професор иво Христов. Чакахме го с нетърпение, защото вижте какво става по света и много малко хора на тоя свят наистина могат да си обяснят какво значат тези сътресения на геополитическите пластове, на които сме свидетели.

Добър вечер, добре дошли в студиото!
Как ще оцените тези промени в световната геополитика? Промени, каквито не са се случвали от много години. Какви са причините за тези процеси? Накъде отива светът?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Ами, то в геополитиката е като в геологията – имат обща етимология думите. Вие знаете, че в геологията много дълги, стотици хиляди, даже милиони години се натрупват напрежения в тектоничните плочи. Те са невидими за простото око. Те работят под повърхността, натрупват са гигантски напрежения и в един момент те просто се взривяват. Получават се или земетресения, или вулкани, или гигантски разломи. Тоест променя се така да се каже повърхността на земята. Същото е и в геополитиката. Разбира се, ако там работим с геологическо време от милиони години, тук работим с историческо време от десетки и стотици години.

Сега има една особеност, че ние влязохме в епоха, в която имаме това, което се нарича „акселерация на историческото време“ – процеси, събития, които преди са се случвали разтегнати във времето за десетки, даже стотици години, в момента се случват за един ден. Имаме едно натрупване на историческа енергия и на историческа маса и те в момента са се отпуснали, отпуснали са, така да се каже, на воля, всичките тектонични процеси, натрупани дълги години в нашата епоха. И те в момента оформят нов ландшафт на света. Това е необратим процес. Това е процес, в момента ние сме в неговата начална фаза. Той има собствена логика на разгръщане, на развитие, на още по-голямо ускоряване. Това, което виждаме, е само началото на гигантски процес. Имаме късмет да живеем в това време, но винаги се сещам за китайската поговорка „да те пази господ да живееш в интересни времена“.

Но пък, от друга страна – няма да скрия, че за мен, като учен и като изследовател не ме интересува дребнотемието. Аз се интересувам от големите процеси, от широките хоризонти, от историческите перспективи и съм щастлив и благодарен на Бога за това, че мога да живея във време, когато всичко това се разгръща.   

В. ВАСИЛЕВ: Още повече, когато човек се чувства малка част от това, което се променя… 

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Да, ако не се вземеш насериозно – да се опитваш да обяздиш Дракона, а напротив, просто се отпуснеш на гърба му, той ще заведе до звездите.

В ВАСИЛЕВ: Наблюдаваме нещо много интересно, което може би технологиите, може би развитието на човечеството предопредели, но Европа, като че ли престана да бъде смятана за плацдарм на Съединените щати за войната срещу Русия. 

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Това е една от големите промени. Разцепването на това, което се наричаше единен исторически Запад. При цялата условност, както знаем, Америка е продукт на Европа, на англосаксонска Европа, но не само на англосаксонска, и много, много дълги години, дори при наличието на противоречия,  даже бих казал на конфликти, двете страни на Атлантика бяха исторически едно единно цяло. Разбира се, в това единно цяло, поне до Втората световна война, тонът задаваше нашата, европейската страна. От друга страна обаче, след войната, се случи обратното. Но, и в двата случая, ставаше въпрос за Ин и Ян на едно цяло. В момента ние наблюдаваме историческото разкъсване на този процес. В някакъв смисъл Америка се еманципира от Европа, чак сега, повече от 200 години след американската революция Америка започна да се еманципира от своя доскорошен колониален господар – Великобритания.

В. ВАСИЛЕВ: Защо тогава Европа тръгна сама на конфронтация с Русия? Това е изглежда самоубийствена политика. Европа не може да победи Русия при тези възможности военни, политически и стратегически, които има. И въпреки това напира!

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Целта не е Русия и войната не е целта на този напън. Европа разбира, старите европейски елити разбират, че те изпадат от „влака на историята“, и то изпадат необратимо. Това са панически опити да се закачат по някакъв начин, да хванат последния вагон, да се хванат, буквално, за буфера на последния вагон, който заминава във вечността. Всичките тези движения в момента, които ние наблюдаваме, са продукт на нещо много просто.

Америка и Русия цинично, но твърдо заявиха, че те ще се договорят за съдбата на Европа без Европа. Тези не могат да го преглътнат – това са 500 години високомерие, това са 500 години хюбрис, който всъщност си мисли, че той е център на света и, безспорно, е бил център на света, а в момента им се съобщава, че в най-добрия случай те могат да бъдат слушатели, на които ще им дадат трикрако столче, от което ще наблюдават как големите преговарят и след това те ще инкасират, така да се каже, резултатите от тези преговори. Това е цинична позиция – както винаги. Защото те и в момента ескалират, опитват се на гърба, върху труповете на украинските войници да влязат в залата за преговори, да заемат своята част от плячката, да участват в новото световно разделение. Това ще стане, да перифразирам Бжежински: въпреки Украйна, за сметка на Украйна, и върху костите на Украйна.

В. ВАСИЛЕВ: Смятате ли, че този процес на еманципация на останалия свят от Европа може след Съединените щати да обхване и Африка, и Азия – близка Азия, далечна Азия?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Този процес вече върви вече, той не е „ще“, а той „е“. На мен така ми се случи напоследък животът, че имам преки, непосредствени впечатления от онази част на света и трябва да ви кажа, че когато човек отиде там, разбира колко нищожно, жалко и провинциално е мястото, в което имаме късмета или пък щастието или нещастието да живеем. Говоря за Европа. Да, действително тя е била демиург на света, но вече не е.

Там разбираш, че действително големите процеси, многомилиардни човешки маси са задвижени в едно историческо темпо, нарастващо историческо темпо, което няма спиране. И в това няма нищо нищо изненадващо. Всеки, който е добре запознат с историята, с икономическите, социалните, демографските и военните процеси, знае, че центърът на света е бил там преди малко по-малко от 1000 години. В абсолютни цифри, някъде докъм 1800-та година, като абсолютни показатели – разбира се тука това е ефектът на масата – съвкупната индийска икономика и съвкупната китайска икономика, като обеми, са били много по-големи от тези на Европа. Едва след това реверсът се обръща, обръща се историческият темп, историческата, икономическата и военната сила се обпъщат в полза на нашия континент и по-точно на колониалната част от този континент.

И в момента махалото се връща обратно. Гигантското махало на историческото развитие се връща обратно там, където то е неговото естествено място. За да имате гигантски исторически прогрес вие трябва да имате гигантски ресурси и предпоставки за него – голямо население, енергично население, младо население, умно население. Трябва да имате гигантски ресурси, трябва да имате мощни политически и икономически и, ако щете, военни визии, елити, които да знаят накъде водят тези, буквално, малки субконтиненти, каквито са Китай и Индия. Поради тази причина, този процес в момента върви. Той е неспасяем, той е неспираем. В никакъв случай. И това, което могат да направят Старите сили, не е да се опитват, както вече използвах метафората с Дракона, да се опитват да яздят този Дракон или да манипулират Дракона, а да се опитат да се разберат с него, ако е възможно.

Така че, за мен, това е необратим процес. Част от тези сили, за които говорихме преди малко, и които са ситуирани в северна Америка и в стара Европа – особено в нейната северозападна част, ако трябва да бъдем съвършено точни – си мислят, все още, че те са в състояние да замразят процеса, да обърнат процеса, да манипулират процеса. Както са го правили досега. Но тук се открива едн гигантска пропаст между претенции и възможности. Претенциите са големи, възможностите са нищожни. Поради тази причина резултатът ще бъде тези отчаяни телодвижения. Но в тези отчаяни телодвижения има нещо много зловещо. Тези хора нямат никакви скрупули, нито ментални, нито религиозни, нито морални, никакви – ако те пропадат в бездната да завлекат със себе си и света. В това отношение те нямат задръжки. Това е доказателство за пълната деградация, цивилизационна, на този елит и на този цивилизационен модел като цяло.

В. ВАСИЛЕВ: Смятате ли, че те няма да бъдат обуздани преди да ни въвлекат бездната?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Смятам. Смятам, защото отвъд наполеоновските, псевдо наполеоновските –  защото Наполеон е бил велик човек – перчения на нищожни политически джуджета като Макрон, Стармър и присъдружната им прислуга, отвъд техните опити да представят желаното за действително, светът е съотношение на силите. Опитите им, примерно, да разгорят украинския пожар, да покажат да мускули, военни и всякакви други, за да бъдат забелязани и поканени на масата за разпределяне на плячката в 21 век, не съответства на техните възможности. Все по-актуални стават думите на „другаря“ Сталин – когато му съобщили, че и папата е подкрепил антихитлеристката коалиция той иронично попитал: колко дивизии има папата? Та, колко дивизии има тези готови да умират?! Защото това, което те искат да направят, е да употребят нас като пушено месо, както винаги са го правили. За да обслужват собствените си цели и собственото си егоистично оцеляване. Този път няма да им се получи!

Освен това, ако принизим разговора на съвсем фактологично ниво, Европа не може да има армия, защото не е ясно какво е това Европа. Армията трябва да се командва от някой, това е йерархична структура. Искам да видя как германецът ще командва французина и ще се подчинява на англичанина! И обратното е възможно. До скоро това беше възможно, защото имаше един хегемон, който общо взето определяше нещата. Лорд Исмей едно време го беше казал много хубаво какво било предназначението на НАТО: „да държи руснаците вън,  американците вътре и германците на земята“. Е, сега това не може да се случи поради простата причина, че американците,  досегашният доминион, се договарят с руснаците, а тези просто люпят семки отстрани. 

В. ВАСИЛЕВ: Ние къде сме?  Досега бяхме под два чехъла – и европейски, и американски, но ако си представим, че нещата се променят, така че трябва да застанем под един, ще имаме ли право да избираме?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Не! Чашата няма право да избира тя е чаша, тя е обект. Ние отдавна не сме субект на историята. Съжалявам, но това е положението.

В. ВАСИЛЕВ: Къде смятате, че ще попаднем по чий чехъл?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: На този етап сме под парижкия чехъл, по-скоро британския чехъл, който е префасониран като „общоевропейска коалиция на желаещите“, в която и ние – „дето сите турци, там и гол Асан“ – и ние сме се закачили. Българският псевдоелит е постколониален елит, който е продукт на геополитическата катастрофа, която се случи преди 30, 35 години и в момента той няма възможност, няма право да избира. Той няма гръбнак да избира. Той е продукт на отрицателна историческа селекция и в този смисъл там са безгръбначни, последното нещо, което се очаква от тях е да имат собствено мнение. От друга страна, това означава, че ние ще бъдем масовка. Но пък, от трета страна, ако има нещо оптимистично в тая черна картина е, че този елит е много страхлив. Той е наследник на елит, който е бит, защото ХХ век е нещастен за България. Ние загубихме всички възможни войни, които можехме да загубим. А когато един народ не е спечелил война, това се отразява изключително тежко на цялостното ментално състояние, дори на мечтите му, на волята му, наа самочувствието, на начина на държание. Поради този страх, който е животински, който е чисто биологичен, който е материален – за парите им, за децата им – тези хора не слагат знак за равенство между техния статус и страната, която има нещастието те да я управляват. По-скоро са наместници на чужди управления тук. Затова тази страхливост ги кара да бъдат пасивни. Понякога е хубаво, че господ те пази от дейни невежи. Нашите са невежи, но не са дейни. Страхливи са.

В. ВАСИЛЕВ: Как смятате – има две концепции: за националната държава и за многодържавната държава. Как върви светът, ще се сблъскат ли и коя ще надделее?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: В социалните науки има един израз, който се казва „едновременност на неедновременното“. Тоест, ние живеем тук и сега в един и същи исторически момент, но в различните части на света регионите решават различни като развитие, като тежест, като акцент исторически задачи. Ако уморена Европа говори за постисторията, за края на историята, за отвъднационалните държави, които вече били отживелица и т.н., то в гигантски региони в света да речем като Китай, като Индия, като Латинска Америка до Африка, ако щете, въпросите за националната държава, за изграждането на нацията имат много дълга история. Те имат много стара история. Когато вие отидете там, вие сякаш поглеждате в кладенеца на времето, надолу в бездната. Само че този кладенец е тук пред вас. Буквално. Той е жив! И тези хора имат дълга история, но имат млади нации. Те са намират на етапа на историческия оптимизъм какъвто сме имали ние, българите, да речем преди 100 години. Стар народ, но млада нация, която е в процес по изграждане, с всичките митологии, с всичките пасиви и активи на тази приказка те преживяват този процес. От друга страна, Европа, която вече е уморена, която е отработила своето историческо гориво и отвъд тези телодвижения, които бяха предмет на нашия разговор, всъщност не е в състояние да направи каквото и да било. Следователно, сблъсъкът ще бъде по-скоро между макрорегиони – това е общо място вече – които ще концентрират в себе си демографския, икономическия, военния потенциал не просто на едни малки микроскопични страни, а на цели цивилизационни блокове. И тези цивилизационни блокове ще съществуват – било динамично, било пасивно, било дори и с война.

В. ВАСИЛЕВ: Нашият цивилизационен блок, евро-източният, той какво бъдеще има?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Ами той не е не е блок. Не е блок, защото…Има нещо, което го обединява – че е бил част от  бившия варшавски договор, бившия СИВ /Съвет за икономическа взаимопомощ/. Това е бившата съветска окупационна зона, ако щете, бившата съветска буферна зона. Тук имаме общи исторически и всякакви други сантименти, но от друга страна, има големи разлики. Едно са Балканите, друго са централноевропейските страни, трето е Прибалтика, Финландия, Скандинавия и т.н. В един кюп слагаме доста разнопосочни, разнолики, с различен исторически натюрел региони. И поради тази причина аз лично не виждам в източноевропейския блок – блока, не виждам интеграцията, не виждам общността. Ако можем да говорим за някакъв блок, но той както виждате беше успешно с разгромен, взривен и така нататък, използвайки различните вътрешни напрежения, това бяха Балканите. Балканите, които са в момента една шагренова кожа. От друга страна, централноевропейският блок, това е бившата Австро-Унгария, която има умерени шансове за някаква форма на нова реинтеграция, където слагам и едно междинно държавоподобно образувание като Румъния, което от една страна осцилира към Балканите, от друга страна, обаче, заради това, че след Трианонския договор на Румъния й дадоха нещо, което тя не заслужава – Трансилвания, това я обвързва в една значителна степен с централна Европа и по този начин Румъния е разкъсана. Буквално тялото на тая страна е разкъсано към централноевропейския вектор, към балканския вектор и към източния сектор, където всъщност са нейните исторически земи в Молдова. Ут трета страна е Полша, която, забележете, беше много активна допреди известно време. В момента има стратегическо затишие в Полша. А Полша беше начело на „Коалицията на желаещите“ Има един американски изследовател Джордж Фридман, който едва ли не казваше, че Полша щяла да бъде новата „велика сила“ на източна Европа, изобщо на 21 век тя е новата военна сила и даже предвиждаше война между Полша като един вид новата Жечпосполита и Турция като новата Османска империя. Нищо такова няма да се случи. Както Румъния, така и Полша са надути от историческите обстоятелства страни, които може да се спихнат много бързо при смяна на тези исторически обстоятелства.

В. ВАСИЛЕВ: Вие засегнахте въпроса за Балканите, който е много важен. Дали напрежението от Украйна няма да се прелее тук, защото виждаме много тревожни процеси на Балканите – и в Сърбия, и демонстрациите в Турция, и в Румъния, свързани проблемите с Джорджеску. Виждаме тука омразата, която у нас, в България започва да ври, да кипи и да обзема все повече хора. Като че ли Балканите отново се връщат към „славата“ си на барутен погреб на погреб на Европа?!

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Те са барутен погреб, щото някой създаде погреба и после услужливо даде на някого само клечката, горящата, за да го взриви и да получи въпросната зловеща метафора. Защо не беше барутен погреб преди 150 години, тоест преди Берлинския конгрес? И там ще разберем, че всъщност, желанието на Англия да държи Индия взриви Балканите. В крайна сметка дотам опират нещата с орязването на България, със залагането на бомби със закъснител, които гърмят и в момента, дори включително в момента, на Балканите. Ето така Балканите служат като много прекрасно опитно поле за всеки, който се интересува от манипулации и геополитика – създаване и култивиране на съществуващи противоречия: цивилизационни, етнически, културни, исторически, тяхното старателно отглеждане, поливане, направляване в една, друга или трета форма и в крайна сметка използването му в направление, в което геополитическите ментори решат да използват. Балканите са типичен пример в това отношение. Обективно има предпоставки за напрежението в Сърбия, обективно има такива предпоставки за напрежението в Турция, но те съществуваха и преди 10, и преди 5 години. Това, че се взривяват сега не е никак случайно.

В. ВАСИЛЕВ: Още повече, че сега Хърватия, Албания и Косово правят военен съюз.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Да. Да го наречем, най общо, Хърватско- Албански антисръбски съюз, който всъщност е насочен срещу Сърбия, разбирайте – срещу Русия. Тъй като Сърбия, при цялата извратливост на сръбската върхушка начело с Вучич…Аз винаги съм казвал, че най-голямата глупост на Русия в ХХ век и нейната сърбофилия. Заради тази сърбофилия, понякога абсолютно сляпа, Русия в Първата световна война загуби империята си, а във Втората световна война загуби един от най-важните си активи на Балканите, тоест създаването на голяма Югославия извън съветската зона на влияние, създаването й като буферна зона. Така че по-внимателно с сърбофилията от гледна точка на руските национални интереси! Но, те изпуснаха Украйна, какво остава за Сърбия.

Второто, което трябва да се каже ясно е, че този блок, който очевидно се създава, е с външни акушери. Това е повече от ясно. Използват се реални противоречия, те използват противоречията между албанците и сърбите, между Хърватия и сърбите. Най-голямата ирония на историята е, че хърватите и сърбите са всъщност един народ, който обаче има две различни религии и от там две различни исторически и цивилизационни матрици. И не знам дали знаят нашите зрители, но един от най-големите геноциди във Втората световна война са извършени от хърватските усташи по отношение на сърбите – в Босна, в Сърбия, в Хърватска, когато са избити близо един милион души в концлагерите в Ясеновац. Най-голяма е жестокостта, с която се убиват братя. Справка – украинския конфликт.

В. ВАСИЛЕВ: Ако разглеждаме НАТО и Европейския съюз като някакви скачени съдове, каквито бяха досега, колебанията в кого ще надделеят, така че да престанат да бъдат скачени?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Очевидно наблюдаваме последните епизоди от филма, прожектиран, НАТО, тъй като очевидно Америка се насочва към съвършено ново геополитическо военно поведение. Америка се реизнася ешелонирано към Далечния изток и към Тихоокеанския басейн, където са големите залози на ХХI век. Америка няма силите, няма времето и няма желанието да се занимава с Европа. Тя не смята, че Европа е залогът за нейното национално бъдеще, подчертавам,  националното бъдеще на Америка като национална държава, а не като щабквартира на международния транснационален капитал, каквато беше доскоро. И този транснационален капитал сега е влязъл в окопна война срещу режима на Тръмп, като се е заложил в брустверите на Лондон, Берлин и Париж, с тайната надежда, че песента на Тръмп ще бъде изпята за тия четири години, а може би и по-рано и отново ще се върне на бял кон. Сега не дават битка на Тръмп във Вашингтон, дават му битка тук, в Европа. Но, ако Америка излезе от НАТО или преразгледа своята позиция в НАТО? Ние знаем, че НАТО е пирамидална структура, чийто каркас се нарича американски въоръжени сили. Без тях НАТО е просто купчина от етикети, нищо повече. Европа не може да създаде в близко бъдеще равностоен еквивалент на НАТО. Тя няма този ресурс, няма тези възможности, няма тези технологии. Европа няма космически сили, а без космически сили тя не е в състояние да има модерни въоръжени сили. Въобще – тя няма ядрен потенциал, няма и политически потенциал, тя няма организационния потенциал за това. Поради тези причини, цялото това крещене: „Братя, въздухът трепери! Всички на оръжие! Да дислоцираме доблестната френска армия по Днепър!“ са само приказки за наивници.

В. ВАСИЛЕВ: Ясно е, че те искат да вземат своята част от Украйна или това, което им дадат руснаците и американците.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Това, второто, може да даде някакви утешителни премии като в тотото. Като цяло този казус не се решава от Европа и в Европа, макар че касае Европа директно. От друга страна това което трябва да бъде казано ясно е, че Америка се е насочила към тотална системна реорганизация на военния модел на Съединените щати до този момент, смяна на модела с гигантското разпръскване на, доколкото знам, над 300 военни бази по света. Това е гигантски ресурс, който няма военен смисъл, военна целесъобразност вече. Америка очевидно ще върви към своето стратегическо съкращаване за сметка на качествен скок в своето технологично въоръжаване, на своите ядрени сили. Тя ще заложи на осъществяването на технологичен скок, който да гарантира стратегическо превъзходство над нейните конкуренти – най-вече Китай и в по-малка степен Русия.

В. ВАСИЛЕВ: Да погледнем малко в азиатския регион. Вие бяхте в Индия, бяхте в Китай преди време, познавате Русия. Как виждате съотношението на силите между тези три гиганта? Тяхното развитие?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Почвам отзад напред – аз лично не очаквам и не  вярвам в така наречения руско-китайски съюз. В момента те са „съдружници по неволя“, имаше един такъв филм, но интересите на Русия и интересите на Китай не съвпадат, стратегическите интереси. И неслучайно Кисинджър, малко преди да почине, едва ли не каза на тогавашната администрация на Байдън: „Вие разрушихте делото на моя живот. Аз заложих целия мой живот да откъсна Русия, Съветския съюз от Китай и да създам Китай като антиРусия, а вие направихте всичко необходимо поради гламавата си русофобска, примитивна политика да ги обедините в едно. Да обедините най-големия ядрен потенциал с най-големия икономически потенциал в света. Какво очаквате да се случи?“

В момента всичките тези телодвижения, които виждаме на новата американска администрация са да разкъсат тази симбиоза. И трябва да ви кажа, че може би ще успеят в една значителна степен, но не чак толкова, колкото те си мислят. Това, което ще се случи е, че влизаме в епохата на „реалполитик“, в която и Русия, и Китай, и Индия стриктно ще съблюдават своите национални интереси. Възможни са всякакви форми на комбинация между тях, краткосрочни и средносрочни. Но всеки един от тези условни полюси – Китай, Индия и Русия – ще пази ревниво своя национален суверенитет и собствените си национални цели и интереси. В преследването на тия собствени национални интереси те могат да се използват взаимно, могат да се съюзяват взаимно, а могат и да влизат в конфронтация един срещу друг. И едното и другото е възможно. По повод желанието на американците да използват този триъгълник в своя полза, ще припомня думите на един индийски анализатор, който беше разказал нещо много интересно – при едно посещение на американска военна делегация в Делхи преди няколко години, когато те едва ли не предлагаха стратегическия съюз, който, естествено, трябва да е насочен срещу Китай, знаейки страховете на Индия от Китай и питат там един индийски фактор: „Вие готови ли сте за това?“, а той отговорил: „Вижте какво, в момента разговаряме с вас, /с американците/ само защото ви мразим малко по-малко от китайците“. Ами, това са отношенията между тях.

В. ВАСИЛЕВ: И на това вероятно ще се крепи и света в следващите години. Много теми можем да разглеждаме още, драги зрители, но съм сигурен, че този разговор, мнението на професор Христов, ви дава една представа за това как се развиват събитията в света и как ще се развиват, нещо, което ни интересува жизнено, защото това засяга в немалка степен и България – каква политика ще водим оттук-нататък и доколко тази политика може да бъде създавана тук, в България, също много голям въпрос! Все пак има някаква надежда, че при това разместване на пластовете и ние ще намерим някакъв остров на спасението, на който да стъпим – да развиваме държавата си и да я запазим.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Не е остров, прощавайте господин Василев, че ви прекъсвам, когато пластовете се разместват умното решение не е да търсиш остров, а да успееш да скочиш на по-горния пласт, пластът, който се движи нагоре.