ЩЕ УСПЕЕ ЛИ РУМЕН РАДЕВ ДА НОРМАЛИЗИРА БЪЛГАРИЯ В МИНИРАНОТО ПОЛИТИЧЕСКО ПОЛЕ? –
Пред „Не се страхувай“, на 02.02.2026 г., проф. Иво Христов
тълкува бъдещите ходове на Румен Радев.
Какви са очакванията на обществото и може ли Радев да ги оправдае?
„Моята цел съвпада с голямата цел на обществото, а това е да променим България така, че който е прегрешил, да има санкции, да живеем според нашите закони, да сложим край на ерозията на държавността и да укрепим институциите, които не работят.
Погледнете само съдебната система, която вече не гарантира справедливост и това не може да продължава повече така. Аз не обещавам възмездие, но обещавам правила, еднакви за всички и които да се спазват от всички.
Моята цел, голяма, разбира се, това е България да се развива като свободна, демократична, модерна европейска държава. И трябва да сме много наясно тук кое е голямото предизвикателство пред постигането на тази цел. И това е олигархичният управленски модел. Това съчетание на концентрация на публична власт със заграбени огромни публични ресурси. Не само този модел уронва държавността, той спира нашето икономическо развитие, той изкривява пазарните отношения, рекетира бизнеса, заграбва собственост.
И вместо фокусът да е върху развитието на една прогресивна, иновативна икономика на базата на свободна конкуренция, на производителност, на иновации, фокусът е върху разпределение на публичен ресурс по непрозрачен начин. А последствията са дълготрайни и много тежки. Това е бедност и неравенства, това е отказ на цели важни публични системи.“
РУМЕН РАДЕВ, 30.01.2026 Г.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Не може да не започнем с интервюто на Румен Радев, от което ви показахме току-що една част. Ще разговаряме за него с професор Иво Христов. Но, искам да направя една забележка, свързана с отзивите за изразените от Радев становища. Те не бяха изненадващи. Тук, в нашата среда, човек, като чуе кой дава оценка, предварително знае каква ще е тя. Такава е медийната среда у нас. Нима някой се съмнява как ще оценят интервюто Тагарев, Лозанов, Цветанка Андреева, Румяна Коларова и т.н.? Видите ли ги на екрана, няма защо да ги слушате. Ясно е какво ще кажат. Много от този отбор предъвкват смляна и прокиснала информация. Повечето влъхви говориха, например, постоянно за Путин, а не споменаваха въобще България. Питаха чий е Крим и не се интересуваха чия е Газа или Гренландия. Поставяха въпроса за Боташ и абсолютно пренебрегваха отговора. На всички медийни папагали, които преливат от пусто в празно, препоръчвам да научат старото репортерско правило, което аз разбрах още в първите ми дни, когато постъпих репортер в БТА преди доста години. А то е: „Сензация не е, когато куче ухапе човек, дами и господа. Сензация е, когато човек ухапе куче.“
Професор Христов, добър вечер! Захапа ли Радев кучетата? Разлая ли ги?
ПРОФ. И. ХРИСТОВ: Да. Еднозначният отговор е да. Въпреки че подгряването на обществените очаквания е отдавна за този ход на президента, голяма част от неговите опоненти, да си го кажем директно врагове, си мислеха, че все пак той няма да се престраши. Че той ще изкара хрисимо края на мандата си и евентуално след това, може би, а може би и не, щеше да се включи в политическата борба. А едно включване в политическата борба след изтичане на мандата му даваше съвършено друг символен капитал, много по-нисък от сега.
Ходът на президента е безпрецедентен. Той излиза на върха на своята, така да се каже, институционална и всякаква друга висота и влиза в, така да се каже, в преизподнята на българския политически живот, по-точно в изпълнителната му власт. Това е рисков ход, това е опасен ход. Но от друга страна, както и чухте вие в неговото интервю, той идва, защото е именно военен, освен че е държавник, а военният знае, че в момента има битка и битката е за оцеляването на България.
Защо? Защото всъщност, отвъд медийните дитирамби на медийната прислуга, която вие споменахте, аз мога да продължа този списък, той е дълъг, името им е Легион, както се казва в писанието. А всъщност тази страна си отива и ние много пъти сме говорили в това студио, въпреки пропагандата за обратното.
Радев е последният шанс на тази страна в много отношения и това не са силни думи. Защо? Не самият президент Радев, като едва ли не той да спре цялото земно притегляне, но той може да служи като притегателна точка, около която да се съберат иначе отчаяните и, бих казал, разпокъсани сили на българите, колкото са останали. Хората с читави идеи, с възможности за някакво активно действие. Радев е опит за нормализация на ненормалното, което в България се е превърнало в норма в последните 25-30 години. В този смисъл той трябва да се противопостави, както и неговата политическа сила и неговото политическо движение, да се противопоставят на логиката на българския преход, който всъщност е зануляване на тази страна и на нейните възможности.
Затова ще му е много трудно. Не е нужно да говорим, че той, предполагам, че си дава ясна сметка за гигантските рискове на този ход, който той поема и в лично, и в публично естество. Той се намира в един ужасяващ коридор от възможности. Аз си мисля, че той може би ще сложи край на поредицата от едно изключително, набило вече скомина, клише – поредния спасител. Тоест, появата на все нови и нови публични фигури, които всъщност обслужват деградацията на българския политически и обществен дискурс. А от друга страна, деградацията е на огромни маси от населението, което вече е докарано дотам не просто да поеме съдбата със собствените си ръце и да води битка за нея, а да се надява, че някой ще го спасява. Господин президентът ясно заяви, че той не се явява като спасител. Той просто каза: „Дайте да се хванем, да запретнем ръкави, да се спасяваме всички заедно. Аз няма да бъда този, който ще отмени земното притегляне.“ И в неговото интервю, което слушахме, той всъщност постави много ясна цел, а тя е въвеждането на базова нормалност, нормализация на обществените отношения, тъй като в България в момента е всичко друго, само не и нормално общество, нормална страна с нормална икономика.
Какво разбираме под нормална? България всъщност е една тотална социална девиация, когато социалното дъно, когато блатото, когато криминалът управлява тази страна, когато техният обслужващ антураж във всяко едно отношение се превръща в прослойката, която се подиграва и експлоатира българското население, когато основни системи на обществото, тук бих добавил не само с правосъдието, но и здравеопазването, образованието, фактически са блокирали и всъщност произвеждат една деградирала човешка маса, която отива към своето небитие.
Ето защо задачата пред господин президент е чудовищна, много тежка, но ако той успее и ако хората зад него успеят, той ще остане в историята на България.
В. ВАСИЛЕВ: Следихте ли реакцията на общественото мнение след речта му? Той спечели ли сред хората?
ПРОФ. И.ХРИСТОВ: Да. Грубо казано, има два типа реакции. Реакцията на прислугата на статуквото е злобна. Не бихме и очаквали нещо друго, разбира се. Объркана, защото те не знаят как точно да отработят, така да се каже, посланията, които президентът отправи. Те са свикнали да работят в клишета. Мисленето не е най-силната им страна. А той излезе извън коловоза, извън клишетата и в този смисъл те не са в състояние да отработят, така да се каже, адекватна контраполитика спрямо него. И реакцията на огромна част от хората, всеки на собствено основание, които въздъхват с облекчение и все пак и с плаха надежда, но искам да кажа, това е последната надежда. Повече няма да има.
В. ВАСИЛЕВ: Какво от неговото интервю, от позициите, които зае, ви направи най-силно впечатление?
ПРОФ. И. ХРИСТОВ: Това, което ми направи най-силно впечатление, е неговата уравновесеност. Отказа му да влиза в тъповати идеологически клишета, ляво, дясно, които са всъщност етикети, зад които се крие примитивизмът на българския обществено-политически живот и криминалът, който ни управлява и е превзел тази страна и нейния ресурс. Той всъщност каза няколко неща, които всъщност звучат много, бих казал, прозаично, но те отдавна са станали само мечта за българите. Например, ние имаме прекрасна законодателна система, законова система, но никой не я спазва. Имаме система на правораздаване, която просто е блокирала. Имаме система на здравеопазване, която всъщност произвежда все по-болни хора и е затънала в корупция. Имаме система на образователна система, която произвежда все по-неграмотни функционално индивиди. Мога да го кажа от личен опит. Имаме цяла една структура или система от структури, които са всъщност закономерният резултат на българския преход. Така че Радев ще се опита да изрине „авгиевите обори“, евентуално, за построяването на нещо ново, което всъщност е гигантската му задача.
На следващото място, разбира се, в областта на външната политика – нормализация – пак както във вътрешната, тоест възход на здравия разум и спиране на целуването на ръце, да го кажа директно. Целуването на ръце на политическите ни господари, които имат пълното пренебрежително отношение към българите и към нашата страна.
Радев е част от един тренд, един контекст. Това е бунтът на Източна Европа, бившите социалистически страни от източния лагер. Бунтът срещу имитацията, че те се явяват равноправни съюзници в Европейския съюз, равноправни съюзници в НАТО. Не, те са просто колониална периферия на тези две структури и те отказват повече да играят тази роля. Радев е част от този тренд и ако той успее, поне ще имаме нещо, с което да бъдем удовлетворени, че прислугата в българския политически живот най-сетне ще приключи.
В. ВАСИЛЕВ: Нямате ли чувството, че особено интервюто му консолидира противниците на Радев и ще ги обедини, а да се опитат заедно да се борят срещу това, което той представлява? Има една хубава приказка за краставите магарета.
ПРОФ. И. ХРИСТОВ: Щях да се изненадам, ако беше обратното. Но там има по-перфидна, бих казал, стратегия. Наблюдавам. Едната е мълчание, другата е ехидни подмятания от интелектуални същества без два грама мозък, но затънали в миазмите на българската псевдополитическа система и икономически грабеж. И те си са си присвоили едва ли не моралната позиция да дават оценки, моля ви се, и то морално-етични оценки. На какво отгоре?! Но те всъщност ще се опитат да го вкарат в едно минно поле. Аз не съм човек, който ще дава съвети на господин президента или пък на неговия екип, но мисля, че той е наясно, че отсреща има, зад мълчанието на неговите опоненти или само зад ехидните подмятания, се крие един гигантски гардероб със скелети в него. Тепърва ще гърмят мините на приемането им с фанфари в еврозоната. Гигантското обедняване на българите е вече два пъти само за единия месец. Тепърва ще идват сметките на хората, на редовите хора, не на тези, които ограбиха публичния ресурс, както каза президентът. Тоест, тепърва ще видим прелестите на това, което беше наречено приемането ни в клуба на богатите. Това е тъповато клише, меко казано. То даже звучи като издевателство над здравия разум. На второ място – той ще се сблъска с гигантските диспропорции в енергийната ни система. Те тепърва ще излизат наяве. На следващо място – той ще бъде изправен пред огромните проблеми, свързани с липсата на каквато и да е било конкурентоспособност на българската икономика. На следващо място, той ще бъде изправен пред липсата на какъвто и да било технологически тренд и развитие на българската икономика. На следващо място – той ще бъде изправен пред реформирането на тежки системи, които всъщност не подлежат на реформиране: социалната система, здравеопазването, пенсиите. На следващо място – той ще бъде поставен в коридора от възможности, свързан с поемането на задължения, дори по линията на военните ни ангажименти и разходите, които са свързани с това, грубо казано, на голтомбак чефте пищови. И не на последно място, аз си мисля, че всъщност очакванията на неговите не опоненти, врагове, директно казано, е, че той ще влезе в това блато и ще се удави. Те само ще му помогнат, като му натискат главата.
В. ВАСИЛЕВ: Като че ли такава заплаха за властването на мутрите в България не е имало от 90-та година насам?!
ПРОФ. И. ХРИСТОВ: Така е. Те го изпуснаха. Системата изпусна Радев. Аз го казах веднъж.
В.ВАСИЛЕВ: Да, тука го казахте – как ще се изправи срещу Голиат? Ще успее ли?
ПРОФ. И. ХРИСТОВ: Честният ми отговор е: не знам. А човешкият ми отговор е: иска ми се. Каквото можем, ще помагаме, но от друга страна, това няма да ме лиши от критични сетива, защото наблюдавам, виждам по една или друга причина, че около проекта на Радев се събират и поредните властогонци, поредната търсачи на това да се натопят в публичното благо с големи залци. Приготвили са черпаците и очакват, че, както това е ставало при царя или при Борисов, или при Костов, ще стане и сега при генерала. И тези хора са най-опасните за Радев и за неговия успех политически. Не толкова враговете му. Както се казваше, аз враговете си ги знам, но с такива приятели нямам нужда от врагове. Това е огромният проблем, който стои пред него и надявам се, а донякъде и знам, че той си дава сметка за това.
В. ВАСИЛЕВ: Той обаче има един, като че ли, огромен коз. Това са хората, които до тоя момент не гласуваха, отвратени от липсата на алтернатива. И ако тези хора, а това са 2/3 от българския народ, близо 60%, които досега не гласуваха, отидат и решат да дадат гласа си за алтернативата, може би това ще преобърне в голяма степен нашата политическа действителност.
ПРОФ. И. ХРИСТОВ: Да де, но това е кредит, това е ипотека, което ще му бъде дадена веднъж, а след това, ако той не я изплати веднага или в някакъв разумен срок, това ще означава рухване окончателно на каквито и да е било надежди за нашето общество. Така че върху него стои дамокливият меч на хипер големите очаквания на различни маси от хора, различни социални групи в България, които имат различни представи за това – какво означава нормализация на обществения живот в страната. А това е много, много сложно. И второто нещо, което според мен, той трябва да направи – пак казвам, без въобще да си позволявам да давам съвети: има един принцип, който е известен още от средновековна Япония, от прочутия майстор на меча Миямото Мусаши, който казва: „Трябва да убиеш с първи удар.“ Има задачи, които трябва да бъдат решени със срок вчера, не днес, още преди формирането на правителство или съставянето на ефикасна изпълнителна власт. Има неща, които трябва да бъдат свършени скоростно, бързо, защото в противен случай неговите противници ще се опитат да го вкарат в блатото, за което говорих.
В. ВАСИЛЕВ: Вече има такъв прецедент! С подобни огромни очаквания. беше посрещнат навремето и Симеон. И той нищо не направи в началото… И веднага се спихнаха всичките тези добри намерения, очаквания и така нататък.
ПРОФ. И. ХРИСТОВ: Симеон беше продукт на задкулисните сили на статуквото, които просто смениха един отвързал се играч с друг такъв, правилно оценявайки овчите надежди на голяма част от българското население, което не е свикнало да се бори за собствения си живот.
В. ВАСИЛЕВ: Как си обяснявате обстоятелството, че Радев държи толкова много за Европейския съюз, при положение, че съюзът се намира в едва ли не критично състояние?
ПРОФ. И. ХРИСТОВ: А имаме ли алтернатива? Говоря реално. Отвъд фантазьорските приказки на псевдо бунтари с техните: „срок вчера да излезем от Европейския съюз, срок – онзи ден да излезем от НАТО.“ И? Първо, как си го представяте? И второ, кой ще ви пусне? Политиката е изкуство на възможното, в случая. И вече, както казах, трендът в Източна Европа ясно очертава, че вътре в рамките на Европейския съюз се задвижва процес на регионализация. Тази регионализация, допълнително с анонса на германския министър от оня ден – възстановяване на старата идея за Европа на на две скорости – това означава, че България не може да се спаси сама. Тя трябва да бъде в контекста на един по-голям, така да се каже, регионален комплекс от страни и от политически водачи, които имат сходен начин на мислене за вътрешната и външната политика на техните страни. Следователно, всякакви фантазьорски приказки за отместване на земното притегляне, излизането от Европейския съюз или пък взривяването на НАТО от голямата сила България, според мене, има едно, имаше едно време един такъв израз, казваше се „вредители“. Това са политически вредители и бих казал, имаше един друг израз „шпиони провокатори“. Същото важи и за тия хора.
В. ВАСИЛЕВ: Смятате ли, че а тогава Европейският съюз върви към някаква федерализация?
ПРОФ. И. ХРИСТОВ: Да. А той върви натам. Защо? Поради две причини. Значи, има две тенденции – едната е центростремителна, другата е центробежна.
Центростремителната са сегашните брюкселски елити и ставлениците на Демократическата партия на САЩ, в лицето на сегашните политически ръководители на основните европейски държави, като Макрон, като Мерц, като, въпреки че Великобритания не е в ЕС, като Стармър и така нататък. Тяхната стратегия, по-скоро тя е тактика, е простичка, като бобена чорба – да чакаме този да се провали! Говорим за Тръмп. През това време трябва да осъществяваме мълчаливо или пък пасивно противодействие на Тръмп и на неговата политика, да чакаме неговата загубата на междинните избори, и след това идването на „бял кон“ на Демократите на власт, било през импичмънт на Тръмп, било чрез идването в редовния мандат на Демократическа администрация. След това ще я караме по старому. Това е тяхната не особено сложна и безхитростна логика на политическо поведение.
Другата тенденция, ако обаче този процес продължи, ако процесът на разкачване на САЩ от Европа продължи, то тогава Европа трябва да си осигури собствен икономически, военен, военно-стратегически ядрен ресурс, което означава затягане на гайките, потушаване на бунта на кораба, разбирай тези в Източна Европа, разбирай тези в Южна Европа и разбира се, въвеждането на някаква форма на, това е благо име, европейски федерализъм, тоест превръщането на Европа в обсадена крепост срещу Америка, срещу Русия и срещу Китай.
В. ВАСИЛЕВ: Това реално ли е да стане? Има ли сили Европа да се противопостави по този начин?
ПРОФ. И. ХРИСТОВ: Не е забранено да, да изпадаш във фантазми. Обаче, когато си на власт, това вече е глупост.
В. ВАСИЛЕВ: Направи ми впечатление още нещо в интервюто на Радев – приличаше много на Де Гол, когато обявява своята програма и иска французите да го подкрепят за създаването на президентска република. Може би почти същите жестове, почти даже, а същия нюанс на тембъра, с който убеждаваше просто и ясно френския народ какво трябва да направи. Тогава Де Гол победи, разбира се. Архивите помнят неговите думи: „J’ai besoin, oui, j’ai besoin que le peuple français dise qu’il le veut. Vive la République, vive la France!“. Ще видим сега какво ще стане с Радев.
ПРОФ. И. ХРИСТОВ: Вие сте далеч по-добър познавач на Франция и френския политически и обществен живот от мен. Работил сте дълго там. Но Вие си спомняте, че Де Гол тогава дойде в една изключително тежка ситуация за Франция. Всички очакваха от него като генерал, като военен, ожесточаване на френската позиция по алжирския въпрос, а той пое най-големия риск в живота си, буквално с живота си, в буквалния смисъл на думата – излизането на Франция от алжирската война. А Алжир беше не просто колония, той беше задморски департамент на Франция с всички произтичащи от това последици. Де Гол гледаше много напред във времето. Той превърна Франция в независима ядрена сила, изкара я от военните структури на НАТО, даде й политическа, военна и геостратегическа тежест, каквато тя нямаше, особено след унижението във Втората световна война, когато Франция се превърна не във втора, а в треторазредна обществена и държавна сила. Де Гол всъщност показа, че велика нация като Франция, като френската, зад велик водач, действително може да обърне земното притегляне.
Не казвам, че аналогията за България е същата, но генерал Радев има такива качества, според мен. А и разбира се, въпросът е дали има зад него обществена сила като Франция в 60-те години, за която вие говорите. Така че, а ще наблюдаваме внимателно какво ще се случва. Разбира се, аз си запазвам правото и на критично, даже силно критично мнение, ако нещата не тръгнат по начина, по който всички смятаме, че са правилни.
В. ВАСИЛЕВ: Стъпката на Радев е едно наистина неочаквано събитие за Европа и за нашия начин на мислене. Един президент на върха на властта си, в разцвета на възможностите си, да слезе от удобната си позиция и да се хвърли в политическата битка! И тука ми направи впечатление още нещо и ще ви помоля да обясните как вие го оценявате. Защо нито един от, поне ние не знаем, от съюзниците, съратниците, приятелите и така нататък, не поздрави Радев за този смел, достоен жест за спасяването на на България!? Като че ли всички останаха безмълвни. Какво става? Страх ли ги е? Неудобно ли им е? Ще престанат да текат кюлчетата ли? Защо нямаше такава реакция и отзвук сред неговите колеги, да речем, от съюзните държави?
ПРОФ. И. ХРИСТОВ: Хмм, защото не са съюзни, те не са колеги! Мога да ви отговоря директно и нелицемерно на въпроса, г-н Василев – Защото пет пари не дават за България! Нито за нейното бъдеще, нито за още повече за нейното настояще. Така че, всъщност, маските паднаха, макар че те много не са се и прикривали. Радев, доколкото на мен ми е известно, има един единствен съюзник в Европа и той е Орбан, който в момента е поставен на тежко изпитание във връзка с изборите, които там предстоят. Разбира се, може и да има и мълчаливи съчувственици на Радев и неговата позиция, но мисля, че те изчакват в момента.
А отношението на Европа към България е като към взет по милост досадник, който може да бъде експлоатиран, но не трябва да се бута в краката на големите. Това е. Нашите политически елити, пази Боже, до тоя момент само потвърждават това презрително отношение, високомерно отношение към нас, защото когато вие в която и да е европейска столица споменете за България, те си представят антропологията на това, което ни управлява до тоя момент. Освен презрение, съчетано с експлоатация, нищо друго не предизвиква това.
В. ВАСИЛЕВ: Тежка е задачата на Радев…
ПРОФ. И. ХРИСТОВ: Тука се сещам за хубавата турска поговорка, че: „гаргите, колкото и да се изхождат върху морето, не могат да го изцапат!“