Проф. Иво Христов с разтърсващ коментар за:

***Върви ли светът към гибел? Може ли да се спре катастрофата? ***Европа твърди, че не може да допусне Украйна да загуби войната. Какво ще стане, ако все пак Русия победи? ***Руската външна политика през новия мандат на Путин. ***Какво да очакваме от Тръмп, ако спечели? ***Кои са гнилите основи на българската политическа конструкция?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Ако направим някакъв паралел с историята на Европа, пък и на света, към кой момент можем да отнесем сегашната епоха – дали към 14-та година – убийството на Франц Фердинанд, дали 39-та година или Възраждането, или … кой период?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Мисленето Ви е по аналогия, а то няма нищо общо с реалността. Историята никога не се повтаря. Така че опитът да отнесем сегашните събития, сегашната епоха към някакви минали събития е човешка и разбираема, защото ние имаме само миналия опит. И се опитваме с информацията и представите ни за миналия опит да обрисуваме нещо, което няма аналог – нашия живот сега и в бъдеще. Така че тези аналогии сами по себе си са много изкушаващи, но това е един от големите проблеми на анализаторите, не на пропагандаторите, на анализаторите говоря, които се опитват по някакъв начин да проникнат в логиката на ставащото. Това, което мисля, е, че се разгръщат събития в момента, които нямат прецедент в човешката история. Първо, ние никога не сме имали такова нещо в миналото като глобализиран свят. Той съществува, това е наистина факт. Следователно, конфликтите, които в момента се разгръщат, имат глобално измерение. Те могат да се развиват в конкретни точки физически географски – Украйна, Близкия Изток, няма значение, но те имат измерения, които са глобални, планетарни. Второ – става въпрос за бъдещето на човечеството и на човешката цивилизация, и за това в каква форма тя ще продължи. Залогът е огромен. На трето място, залогът е досега управляващите, господстващите сили в света дали ще продължат своето господство в сегашните или в някакви други форми или това господство ще бъде редуцирано или пък направо премахнато. Ако това е така, кои ще го на правят, с каква форма и какво ще последва след това? Ние се намираме на това, което се нарича приключване на старата епоха, а новата още не е дошла – и ние се намираме някъде в междуцарствието между двете. Не можем със стария интелектуален багаж да обясняваме новата епоха, чиито очертания ние не знаем. Сега, в тази връзка мога да кажа само, че всяка една прогноза в момента е рискована, защото тя пак се базира на минал опит. На второ място – всяка една прогноза се базира на пристрастия. Политически, идеологически, човешки, всякакви. На трето място, голяма част от това, което шества и се представя за анализатори, представя своите пристрастия под формата уж на анализ. Истината е, че, пак ще се повторя – веднъж го казах във Вашето студио – тези, които знаят, не говорят. Тези, които говорят, не знаят. Така че ние трябва да намерим златната среда между едните и другите, без да изпадаме, разбира се, в крайности. Аз лично смятам, че от онзи ден, въпреки че това е клише, светът вече не е същият. Една драматична точка на пречупване беше премината онзи ден. Визирам атентата в Москва. Вие посочихте езика на Пьотр Толстой /депутат, зам.председател на Държавната дума – Русия, бел.ред./ Езикът е само външна демонстрация на промяната на отношението, промяната на организацията и промяната, по която Русия оттук нататък ще процедира в ситуацията, в която се намира. Мисля, че ни чакат много тежки времена и, че военният конфликт ще се разрасне и ще бъде жесток. Досега той действително беше удържан в рамките на конфликт с ниска и средна интензивност. Това военните специалисти го знаят много добре. Оттук нататък залозите рязко се вдигнаха и аз си мисля, че ни чакат много тежки времена.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Аз пак се връщам на аналогията, защото 1914-та г. убийството на ерцхерцога Франц Фердинанд взриви Европа. Сега в САЩ говорят открито, че може би трябва да бъде убит Тръмп, за да не стане президент. Може да взриви света.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Да. Истината е, че никой не е искал Първата световна война. След което тя се е разгърнала. Блоковете са се създавали и то 15-20 години преди това. Противоречията са нараствали драматично във времето, но никой не е смятал, че от едно събитие, случило се на Балканите, ще произтече това, което е произтекло. На второ място, по пътя пак на миналите аналогии – те са си мислели, че войната ще трае до Коледа. Така са си мислели! Бърза мобилизация, от страна на Германия особено, с перфектната им военна машина по това време, разгром на Франция и след това париране на Русия на Източния фронт и за Коледа германците и Централните сили е трябвало да се поздравят с победата. Този кошмар, обаче, продължава повече от 4 години, завършва в есента на 1918-та г. Четири империи приключват своето съществуване, биват заличени от лицето на земята. Руската, Османската, Австро-Унгарската и Германската империя. И светът след 1918-та година стана коренно различен! Европа счупи гръбнака си във войната 1914-1918 г. и беше доубита във войната от 1939-та до 1945-та г. Никой не е мислел, че такива ще бъдат резултатите. Нещо подобно виждам и сега. Има едно високомерие и самочувствие на тези, които се изживяват като богоизбран елит на света. Те смятат, че всички козове се намират в техния ръкав. Че те разполагат с целия необходим ресурс и информация, воля и организация за налагане на тяхната визия за света. Те смятат, че държейки средства за масова информация те държат картините на света и могат да ги налагат безнаказано на целия свят. И в този смисъл смятат, че са безнаказани. Нищо такова няма да има. Ето защо това самозабравяне на част от управляващите световни елити в момента ще ни излезе през носа не само на нас. И на тях. Не може да има недосегаеми.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Голяма работа, че на тях ще им излезе през носа! По-важното е, че ние ще „го отнесем“!

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Да, така е. Но чак сега аз забелязвам, поне в моето обкръжение, на битово ниво, за част от средното население – започва да им идва като някакво далечно ехо усещането, че май става нещо много сериозно. Това, разбира се, касае основно нас, тук, които сме близко до украинския огън, а в Европа все още си мислят, че това не ги засяга. Те смятат, че това се случва там някъде далече на Изток, в дивите степи на Украйна, където едни славяни убиват други славяни, какво от това? Техният живот не струва пет пари в техния ценностен катехизис и те си мислят, че това нещо ще се случи така, както се е случило при колониалните войни в Африка и в Индокитай. И оттук заявките на някои, пази Боже, европейски лидери – като Макрон – смятат, че това ще бъде експедиционен корпус и разходка в дивите степи на Украйна, където трябва да спрат орките от Изтока. Те просто наистина не си дават сметка в какъв конфликт се забъркват. И че този конфликт няма да спре до Одеса. Той няма да спре до Лвов, той няма да спре до Букурещ или до Варшава. Той ще бъде глобален!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Няма ли в европейското обществено мнение някаква представа, че „какво пък като има Трета световна война, чак пък толкова! Ние пак ще се оправим!“

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ:  Да, да, така е. Израснаха няколко поколения от инфантилни хора, буквално, физически. Това са хора, които не могат да си представят друг живот, освен тоя на, как да се изразя, дядо ми казваше: „на курдисани мишки“. Това са хора, расли под похлупак. Огромна част от благоденствието на следвоенна Европа не е заслуга на тези поколения. То е заслуга на поколенията преди тях, които са рискували живота си и всичко останало. Които са били предприемчиви, които са били жестоки, които са заграбили и завоювали света, но те са имали качествата да го направят. Тези просто паразитират върху резултатите на техните предци. И те заварват този свят, както и генерацията след тях, като някаква даденост, която им се дължи. Те за секунда не могат да си представят, че целият този прекрасен живот може да приключи с щракването на пръст буквално. Те си мислят, че това са страшилки само за наивници и това няма да ги засегне. Те нямат морално-волевите качества, нямат волевите качества, нямат интелектуалните качества. Те не могат да решат елементарна интелектуална задача. Средното ниво. Именно защото, грубо казано, са израснали генерации, чиито най-голям фундаментален проблем е „къде точно ще си изкараме отпуската това лято?“ В Антиб или, да речем, в Гърция, или на Балеарите. Това е драмата на тези хора. Курдисани мишки, които не си дават сметка, че, както казваше Маргарет Тачър, „безплатното сиренце е само в капана за мишки“.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Добре, Вие говорите за инфантилността на мисленето на политическото ръководство в Европа. Но там има и здрави сили – военните –  те си дават сметка какво идва!

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Те си дават сметка и затова във Вашия репортаж беше анонсирано какво мислят френските военни специалисти, доблестните френски въоръжени сили. Мога да уплътня анализа като кажа, че всъщност, най-големият противник за връщане на наборната военна служба е именно френският генералитет. Те си дават сметка, че ако това нещо се случи, ще се раздадат оръжия на населението, 40% от което са имигранти. И, които основното нещо, което могат да направят, е да го използват срещу страната, която ги е приела. В случая – срещу Франция. Те си дават сметка, меко казано, за неконсистентността на френското общество, на германското общество, на белгийското, на холандското и т.н. Те си дават сметка, че това са общества, които не са в състояние да издържат каквито и да било огромни напрежения. Там има един хиперакцент върху ценността на човешкия живот, разбирайки го в неговите хедонистични измерения, като потребление. Това не са хора, които могат да изнесат кауза, да се жертват, да воюват. Във всички смисли на думата, не само във физическото, говоря за бойното поле. Става въпрос за една сбъркана антропология. Продукт на парниковите условия на последните 45-50 години. И следователно, именно защото военните знаят това, дават си сметка за това, както, разбира се, и хората от разузнаването и от специалните служби, ето затова тази война, както и предишните войни, за Запада са прокси войни. Знаете много добре, предполагам, че последната масова война, в която например англичаните са участвали, е Втората световна война. Първата световна война, в която е избит голяма част от английския аристократичен корпус на бойните полета, те неслучайно я наричат Великата война. За тях това е Първата световна война, а не Втората световна война. Това е толкова тежък удар върху тях, че те след това не са в състояние отново да изнесат каквото и да било голямо генерално сражение във всички смисли на тая дума. Французите пък са толкова съкрушени от Първата световна война, толкова вече не са в състояние да поемат стреса на една друга голяма битка, че буквално се предават за 40 дни, когато вермахтът ги напада през 1940-та година. Така че те си дават сметка за дереджето на психо-менталния код на техните народи. И това говоря за онези французи, за онези англичани от началото и средата на 20-ти век. А сега аз не мога да кажа какво е това французин или англичанин в началото на 21-ви век, 2024-та година. Да не говоря за пропагандата, която е продукт на глобализма – че нацията е отживелица, че, така да се каже, историята, религиозността, народността са буржоазни отживелици, че ние сме граждани на света, че ние сме атомизирани. Как Вие ще мобилизирате групи от хора за постигане на каузи, като сте разрушили основните механизми, които държат хората в някакво единство, в някаква общност? Когато религията и християнството даже не поискаха да го запишат, ей така, от кумова срама, в проекта за Европейска конституция? Сакън, да не обидим нашите мюсюлмански сънародници, каквото и да означава това! А нашите мюсюлмански сънародници пет пари не дават и плюят на тях. Защото смятат, че самият факт, че тези европейци не уважават собствената си история, собствената си религия, собствената си национална идентичност, собствените си ценности, за тях означава, че това са хора, които не подлежат на каквото и да било уважение. Те третират нашата толерантност като слабост. А слабите ги изяждат.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: В момента много се говори за това как би изглеждал светът, ако Тръмп стигне до изборите и победи. Смятате ли, че има някакви изменения в световното разположение на силите, ако той все пак надделее?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Трябва да спекулирам – спекулирам в добрия смисъл на тази дума. Ние не знаем, ако това се случи, каква ще е цената, която екипът на Тръмп ще плати. Очевидно, тук ще има компромис. Каква ще е цената на този компромис? А в геополитическо измерение какво точно означава това?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Това ще ни засегне ли нас?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Да. Това е първото. На второ място, очевидно е, че, поне при предишния мандат на Тръмп, основната параноя на Америка беше Китай. Това предопределя и сегашните движения на САЩ, а именно постепенно изтегляне от Европа и съсредоточаване на техните ресурси към Далечния Изток, което обаче не е съвсем вярно.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Не е ли изолационизъм?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Това не е изолационизъм, защото например, до Констанца се създава може би най-голямата натовска база въобще в Европа. 10 000 военнослужещи с техните семейства и 40 000 души персонал. Това означава, че тук ще се спуска желязна завеса, която ще се простира, подобно на онази предишната, от Балтийско море и по Черноморското крайбрежие. Това означава, че Америка няма намерение да се оттегля въобще, а тя само преориентира част от ресурса си за по-важни цели. Пак да използвам историческата аналогия – по-скоро се намираме във времената на Римската империя по времето на Адриан, когато експанзията е спряла и слагаме валове, имаме все по-малък ресурс и трябва да го използваме най-рационално за запушване на дупките по лимеса. Случаят е точно такъв. Но аз не изключвам нищо, включително не изключвам, да речем, ако Тръмп кандидатства за президент, Тръмп бъде допуснат да участва в изборите, ако изборите бъдат проведени и тези избори действително бъдат честни и той действително успее да спечели при каквито там да било условия… Аз въобще не съм убеден, че Джо Байдън ще бъде неговият противник, ако има избори. Ако всичко това се случи, досегашната логика на Републиканската партия и на всички гравитиращи около нея мозъчни тръстове, е, че основният противник е Китай. Следователно, основният съюзник, колкото и да е странно – както англо-саксонското обкръжение, тоест Австралия, Нова Зеландия, Великобритания – в световен мащаб това ще бъде Русия. САЩ ще искат да победят Китай, Китай ще бъде стратегически обкръжен. Но пък Китай не може да бъде стратегически обкръжен, ако Русия осъществява неговия тил. Както в момента Китай е тилът на Русия по време на войната й със Запада. Поради тази причина те смятат, че могат да предоставят на руския естаблишмънт такива изгоди, че той да се съгласи да влезе отново в тази роля. Това е прочутият „триъгълник на Кисинджър“, ако си спомняте – че световната политика се определя от трите ъгъла – САЩ, Русия и Китай. Винаги световната конфигурация трябва да бъде дресирана по такъв начин, щото първите два ъгъла, тоест Русия и Китай, никога да не се обединяват срещу Америка. А Америка трябва да дирижира другите два ъгъла, да ги настройва един срещу друг, за да осъществява своето господство. Така че те си мислят, че по този начин могат да се договорят с Русия.

Въпросът е какво ще предложат на Русия? Или какво Русия ще си извоюва? Това са две съвършено различни неща. Но аз си мисля, че след този атентат /терористичен акт в концертната зала Crocus City Hall край Москва на 22.03.2024 г., бел. ред./, който се случи онзи ден, това не е просто поредният атентат, той има геополитически измерения. Разбира се, в момента, съвършено съзнателно, не искам да коментирам подробностите, фактологията около него, защото всъщност ние не знаем нищо. Защото това, което се пуска в момента в медиите, е информационна завеса или пък дезинформация за едната, другата или третата хипотеза. Има възможности всякакви. Но е очевидно, че това е точката на незавръщане, тя е премината и оттук-нататък ще имаме едно поведение на Русия на официално и на неофициално ниво, което няма да има нищо общо с това, което беше досега. Мисля, че процесите ще тръгнат много ускорено напред след инаугурацията на Путин, тоест, след встъпването на президента Путин в следващия си мандат.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Тоест, между инаугурацията на Путин и ноември – изборите за президент ще се реши въпросът?!

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Това ще бъде много опасното време. Тук съм съгласен с един много компетентен грузински анализатор Ливан Пирелия, който казва, че четири или пет пункта ще бъдат задействани в рамките на тази година. Единият е в Жълто море, тоест Китайско-Тайванският конфликт, опит Китай да бъде набутан в Тайванската авантюра, както Русия беше набутана в Украйна. Сега използват друго прокси там – това са Филипините, ако забелязвате напоследък. На второ място, разбира се, това е конфликтът в Близкия Изток. На трето място това е, формално, арменско-азербайджанският конфликт, а реално огромният залог за Задкавказието – Турция, Централна Азия с всички произтичащи от там залози. На следващо място, което е много важно – по всяка вероятност може да бъде взривена и Централна Азия. Неслучайно в момента персонажите на изпълнителите на този атентат /в Москва/ са подбрани таджики. Това означава, че се прави опит за дестабилизация на бившата Съветска Централна Азия, плюс Афганистан, където има огромно таджикско население, което участва във вземането на решенията в Афганистан. На второ място – използването на имигрантите в Русия като пета колона за дестабилизация на режима там. В такъв тип действия няма една цел, а каскада от цели във формата на матрьошки. Вадиш едната, от там другата, от там третата и сега върви това разпластяване, за да се изясни всъщност каква е целта на удара, който беше отправен онзи ден.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Това, за което Вие казвате, е и вероятният стремеж на Съединените щати да въвлекат Русия в борбата срещу Китай. Като че ли можеше да стане, но преди две години и малко, тоест преди Украйна.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Можеше да стане и преди една година. Ако не бяха, примерно, взривили Истанбулските договорености. И тогава можеше да стане. Част от руския управляващ елит винаги е бил готов на предателство и колаборация. Това в момента вече не е възможно.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Все пак, дали САЩ имат тези възможности при това харчене на пари? Дългът на Съединените щати е 34 трилиона щатски долара. Това е колосална сума!

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Ще си нарисуват колкото трябва. Това първо. Разбира се, че битката е „моите хартийки“ да държат ресурсите на целия свят. Банкнотите са обезпечени не със злато и не с активи, а със съвкупна въоръжена мощ, която може да е концентрирана във всяка една точка, когато се реши, че това не е правилно. На второ място, по-скоро вътрешните конфликти, вътрешният залог в Америка е този, който може да блокира сериозни външни американски инициативи. На следващо място, разбира се, това означава, че Съединените щати, нека да бъдем предпазливи, до момента те печелят от цялата ситуация. Големият губещ е Европа, която беше занулена, според мене окончателно и безвъзвратно. Бяха разкъсани връзките между нея и Русия като един естествен геополитически съюзник със съответната ресурсна база и т.н. Като казвам Европа, разбирайте Германия основно. Америка не е дала един войник жертва! Тя воюва с чужди ръце, в случая през Украйна и през Европа, особено ако се задействат тия планове, които мосю Макрон озвучи онзи ден, така че в този случай те все още печелят. Поне в средносрочна перспектива. А дали това ще предизвика вече по-голяма конфронтация и напрежение е нещо, което, за съжаление, ще видим много скоро.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Така, разгледахме света, който се тресе, но и България се тресе по собствените си проблеми. Къде е гнилото в нашата политическа конструкция?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Че няма такава. България няма политическа конструкция. Това са етикети без съдържание, както и лявото, и дясното, и всякакви такива неща. Това е една паянтова барака, която беше скована преди 30 години, с гръмкото наименование преход, демокрация, пазарна икономика и т.н. България закономерно, знам, че това не звучи добре за Вашите зрители, се движи към своя финал на едно несъстояло се общество. То е несъстояло се не само по върховете, но и долу не се е състояло. Те са комплиментарни, взаимно зависими. Това, което в момента се разиграва, аз не желая да коментирам българската ситуация, защото тя е отвратителна и самият ти, когато започнеш да коментираш това, те сваля на нивото на тази отвратителност.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Вие го коментирате за хората, които искат да разберат какво става.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Предполагам, че все пак хората имат здрав скептицизъм, това, което не се хваща на  вяра на каквито и да било думи. Отвратителен маскарад – да бъде нагласена територията като преходна зона, която да поддържа фронтовия конфликт. Ние сме там. Ние сме аташирани към голямата база в Констанца и втората база, логистичната в Дедеагач Александруполис. Ние сме важната транзитна територия. Ние приключихме нашето държавно съществуване дори като като полу-суверенна, полу-независима и т.н. А какви негодници са командировани да изпълняват тази непосредствена задача е така да се каже, подробности от пейзажа и въпрос на репертоар на театъра.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Но сменя ли се сценаристът?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Има усещане за прехвърляне на функциите от главния сценарист към подизпълнителя. Да използвам терминологията на българските, пази Боже, анализатори на българската икономическа действителност, и този подизпълнител в момента трябва да отговаря за организирането на цирка тука, за да бъде той, както се е казвало едно време в Османската империя, да отговаря за реда и тишината на територията. Даже според мен и той се е видял в чудо, Вие споменахте в анонса си, че една велика сила трябва да изпълнява репертоара си тук с един, меко казано, негоден  персонал. От друга страна, това показва отношението на великата сила към нас. Те толкова ни презират, че им е все тая за качеството на персонала, който ще изпълнява задачите. Стига задачите да бъдат изпълнени, без значение що за стока е този, който ще изпълнява задачите.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря, професор Христов. Това беше един тъжен разговор, но почиващ на реалността. Това е, което виждаме, това е, което ни чака, с което ние трябва да се справим. От тази вечер, от утре. Защото светът е такъв, светът се променя. Всичките тия слепци, които стоят по върховете, както се смята, какви върхове са тези, там, където са се качили тези негодници? Но все пак те ни управляват, управляват държавата – с или без нашето съгласие! Така или иначе тя върви в една посока, която никак, никак не ни харесва. Все пак, търсим отговорите на това и на всички тези въпроси, които изникват непрекъснато, и все повече и все по-трудни пред нас, драги зрители.