В. ВАСИЛЕВ: Добър вечер на професор Христов. Вие сте предпочитания гост и събеседник на „Не се страхувай“.

Преживяхме шест поредни избора и всичките безплодни, безрезултатни. Има ли при това положение смисъл да се гласува или пък – има ли смисъл да не се гласува?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: И в двата случая ще сбъркате. Ако гласувате, вие възпроизвежда статуквото. Ако не гласувате, пак го възпроизвеждате. В първия случай, тъй като избирате сред вкиснатата политическа манджа, която се предлага вече шест пъти, сега за 7-ми път. Ако пък не гласувате вие пак възпроизвеждате политическото статукво, тъй като колкото по малко хора гласуват, толкова повече са контролираните ядра на организираните политически корпорации, които възпроизвеждат това статукво. Така че, има ситуации в живота, когато нямате полезен ход – това се нарича в шаха цугцванг – каквото и да направите, ще сбъркате.

В.ВАСИЛЕВ: Тука обаче има един друг момент, че ако броят на гласоподавателите е под 2 милиона, това ще е удар за политическата система. Това ще е предизвикателство към политическата система – че е безплодна, че е безрезултатна, че нищо не може да произведе.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Политическата система има 1 милион и половина мъртви души, които ще легитимират всякакъв избор. Това е причината да не се прочистват избирателните списъци, за да могат „ведно да гласуват живи и умрели“. Нали помните, поетът го е казал.

В. ВАСИЛЕВ: Представете си, че сме суверенна държава, можете ли?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Не! Нямам толкова развито въображение.

В. ВАСИЛЕВ: Но опитайте се да си представите – какво би станало, ако България поиска статут на наблюдател в БРИКС? След няколко дни в Казан се открива съвета на БРИКС.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Това означава, че България ще има съвършено друга геополитическа съдба, не просто икономическа, геополитическа съдба. България е отрязана от своите витални източници, които могат да възпроизвеждат и не само да възпроизвеждат, но да осигуряват едно ускорено социално икономическо развитие. Само ще дам един малък пример: северна и североизточна България – сега това е един постоянен наратив, колко южна България била в пъти по-развита в сравнение със северна България – каквото и да означава това в нашата мизерия. Северна България – това са големите пристанища Варна, Русе, речните пристанища по Дунав, Лом. Свищов, Видин, Тутракан и т.н., цялата тази голяма железопътна и пътна мрежа. Всичко това беше ориентирано към Съветския съюз едно време, всичките основни комуникации бяха свързани със Съветския съюз. По тази причина Северна България беше много по-развита в индустриално отношение в рамките на социалистическа България. Отрязването на този регион от неговия, да речем, естествен хинтерланд, който е по посока на Украйна и Русия, го осъди на абсолютно умиране във всяко едно отношение. По тази причина, вече не само северозападна България, централна северна България е почти напусната от своето население и там е една пустош. Един град като Плевен, за който имам лични впечатления,  е намалял наполовина – 2/3 от населението се е изнесло по Испания и Португалия и къде ли не?! Така че на въпроса ви, ако България се ориентира към БРИКС, то тя ще се ориентира към един бързо растящ икономически център в света. Това са огромните икономики на Русия, на Китай, на Индия, на емиратствата.  20 или 30 държави, и то солидни държави са заявили своето желание за членство в БРИКС, включително Турция, поради тази причина това би дало огромни шансове на България всяко едно отношение. Но пак, както ви казах в началото на разговора, няма толкова развито въображение си го представя.

В.ВАСИЛЕВ: В Казан ще отиде и генералният секретар на ООН – Гутериш, а това значи, че ООН ще присъства. Това значи, че България като член на ООН също ще присъства. Не е ли по добре да отидем директно?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: По добре е, но това е, как беше изразът: „светът се състои от желано и възможно“. Това е желано, но възможното е съвършено различно. България е протекторат, който няма собствена воля.

В. ВАСИЛЕВ: Френският историк Емануел Тод беше казал, че ако  Съединените щати претърпят поражение в Украйна, НАТО ще се разпадне. Това го каза наскоро в интервю пред вестник „Кориере дела сера“ – това добре или зле е за България?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Зависи от ситуацията. Ние в момента нямаме геополитически чадър военен, който да брани нашата страна, макар че, според мен, основните заплахи за България, колкото и да е странно, са вътрешни  – те са вътре в страната. Страната е влязла в ступор и слиза все по-надолу в своето икономическо, демографско, цивилизационно и всякакво друго развитие. Но, от друга страна, искам да обясня нещо, което е много важно за малки страни като нашата, които се намират обаче в интересни геополитически райони. Външният фактор е определящ, не вътрешният, за нейното вътрешно състояние. Не обратното. Когато ние бяхме част от действащата система, каквато беше, да речем, в последните 45 години, когато бяхме около индустриален, военен и цивилизационен център, който имаше интерес от развитието на региона и то от мощното бурното развитие, тогава имахме съвпадение между българския национален интерес и интереса на нашия хегемон. В момента е точно обратното, ние сме периферия, периферна страна със затихващи функции, именно защото сме включени в проект, и в център на силата, който не е заинтересован от развитието ни като страна, като държава, като институционална рамка, като цивилизационно образователна и, ако щете, икономическа съставляваща. Ние сме важни като преходна територия в една прифронтова полоса и това определя нашето настояще и жалко бъдеще.

В. ВАСИЛЕВ: Могат ли Съединените щати да носят две дини – Израел и Украйна – под една мишница? Няма ли да им се наложи да изтърват една от тях и коя може да е тя?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Сложно ми е да кажа, тъй като не знам реалните ресурси, с които разполагат Щатите. Другото, ще прощавате, е журналистика и то повърхностна. Истината е, че ако трябва да бъдем честни, в Близкия и Средния изток може да се взриви по такъв начин, че Съединените щати да няма друг изход, освен да се намесят. Това  означава да бъдат вкарани в световна война, в ядрен конфликт. Тъй като Израел и Иран имат – за Израел със сигурност, за Иран се твърди, че май са били направили ядрен опит онзи ден, на 5-ти октомври – та, имат възможност или потенциал да създадат ядрено оръжие и да подпалят света във всяко едно отношение. Дали САЩ могат да  менажират едновременно тези два конфликта? Аз лично смятам, че могат, защото те ще се концентрират изцяло в Близкия изток, долу в онзи регион. А тук ще накарат своята клиентела от Европа – тя ще бъде изцедена, вече е изцедена по пълна програма – да удържа статуквото на фронта на Днепър, да речем.

В. ВАСИЛЕВ: Това няма ли да разпали опасността от възникването на третия потенциален голям конфликт около Тайван?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Аз не мисля, че Китай ще отиде на директна конфронтация покрай Тайван. Тайван е важен за Китай в два аспекта: от една страна – военно стратегически. Тайван нарушава веригата от първата линия на отбрана на Китай във Пасифика – като сложите една мислена черта горе от Япония, през Корея, по посока на Тайван и долу чак до Филипините – това е първата верига, военноморска, с която САЩ  държат Китай затворен в материка и не го пускат да се разгърне в стратегическа дълбочина в Пасифика, в Тихия океан. Затова, примерно, за Китай толкова важен контролът върху Южнокитайско море, за което той претендира за близо 60% от акваторията. Не само претендира, той реално е там с така наречените насипни острови с бази, военни и т.н. Това първо. Второ – някои твърдят, че едва ли не Китай се интересува от Тайван, защото се интересувал от производствените му мощности за производство на чипове и щял да ги вземе. Не това е най-важното! Знаете, 30,000 инженери от Тайван вече са в Китай, така че едва ли това е проблемът. Нещата не са толкова прости и елементарни. Въобще, в геополитиката не могат сложни процеси да се обясняват с една причина. Това е характерно за семплите умове, хайде така да се изразя.

В. ВАСИЛЕВ: Винаги има обаче фитил, който може да се подпали.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Дума да няма – винаги има фитил, но за Америка е много по-важен в случая конфликта в Близкия изток, по-опасен е за нея. В момента, забелязвате, как ешелонирано се изнася от региона на Близкия и Средния изток или поне искаше да се изнася – буквално до събитията, които се случиха това лято и тази есен – и искаше да насочи целия си свой ресурс в Пасифика и срещу Китай. Но какво означава това? Това означава да оставите след себе си организиран хаос. Защо? Взривяването на Близкия изток какво означава?  Това означава да превърнете региона в – Както каза един американски изследовател, още по време на арабската пролет – да превърне региона в това, което той винаги е бил: племена със знамена. Да там има само две държави, които имат имперско наследство и имат възможност за собствено геополитическо поведение. Това са Иран и Турция. Турция е все още в евроатлантическата кошара, въпреки опитите й да излезе от там. По-скоро тя се опитва да балансира, да играе хитро като на ориенталски пазар – между два центъра на силата. А от другата страна е Иран – всъщност основният проблем за Съединените щати. В какво се изразява този проблем? Иран е най-важната в геостратегическо отношение страна в Близкия и Средния изток, защото ако взривите Иран, или го поставите под контрол, или взривите целия този регион – а там не е нужно да си измисляте, там конфликтите буквално стоят, те са те са реални, между шиити и сунити, между араби и кюрди, между евреи и араби, между Турция и Иран – въобще много е лесно да взривите нещо, което съществува, то тлее в една или друга степен.  Тоест, да извършите една огромна ливанизация на региона, да го руинирате в значителна степен. По този начин вие нанесете жесток геополитически удар на единия си конкурент – Китай, тъй като там минава едно от много важните трасета: „Един пояс, един път“. От друга страна, ако взривите пък Иран, това означава, че ще затворите шансовете на Русия за другия стратегически проект на Русия – да излезе на топли морета, на Индийския океан с коридора Север-Юг. По този начин, взривявайки Близкия изток, вие поставяте в шах в различна степен своите основни геополитически противници: военния – Русия и икономически военния – Китай.

В. ВАСИЛЕВ: Китай може да заобиколи през Северния ледовит океан и да намери алтернатива.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Засега това не е равностойна алтернатива. Все още е инфраструктурата на Северния ледовит океан, а и климатичните условия, не позволяват въобще, дори сравнимо, стокови потоци с тези, които се движат през Материка или пък през южната дъга на океана, през Тихия и Индийския океан. Това е перспективен маршрут, но не е реален маршрут, който да конкурира сегашните на трасетата, това първо. Второ, което е също така много важно за Китай – все още в китайското ръководство съществува една фракция, която си мисли, че може да се договори с Америка – според мен това не е възможно и там е взето решение за елиминирането на геополитическия опонент, какъвто е Китай. Другото е въпрос на технология и на време.

В. ВАСИЛЕВ: Ако се върнем пак към руско-американските отношения: Лавров наскоро предупреди, че ако Русия бъде ударена с далекобойни ракети, тя ще вземе адекватни, както той каза, решения. Какви може да са те?  Дипломатически срив? Ядрена честитка?
ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Ядрена честитка! И то не в Европа, според мен. Съгласно руската ядрена доктрина, ще се ударят центровете за вземане на решения, а те обикновено не са в Европа. Не, не обикновено, те въобще не са в Европа. Ако някой си мисли, че Украйна ще удари Русия, а Русия ще удари с тактическо ядрено оръжие Украйна – защо Русия трябва да удари нещо, което ще бъде нейно, рано или късно? Да не говорим, че всеки, който е запознат поне елементарно с географията, знае, че Розата на ветровете духа от запад на изток. Това означава, че Русия би се посипала с радиоактивна пепел. Това, очевидно е безумие. От друга страна, те няма да ударят, както някои си мислят, страни като Румъния, България или Полша. Страни, които са си предоставили територията услужливо в американско-руския конфликт в Украйна. Те ще ударят центровете взимане на решения! Затва, както си спомняте, изведнъж целият този жар за даване на такава помощ на Украйна някакси изчезна във времето и пространството. Разбира се,  има една приказка, че едва ли не, след изборите в САЩ, на Украйна щяло да й се даде такава възможност. Това ще бъде началото на края.

В. ВАСИЛЕВ: На Украйна или въобще?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Въобще. Мисля, че ние сме много по-близко до голям конфликт, отколкото този, който е бил по време на Карибската криза. Тогава обстоятелства са били много по сигурни – две консолидирани мощни сили с отговорни системи за взимане на решение. Сега няма такова нещо.

В. ВАСИЛЕВ: Какво прави Китай в този случай, при тая перспектива?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Китай се опитва да балансира, тъй като Китай знае, че времето работи за него. Но и англосаксонците знаят, че времето работи за него, и няма да му дадат възможност да се разгърне. Следователно, основната технология в англосаксонската стратегия за справяне с евентуални или потенциални конкуренти, е – предварително, изпреварващо да нанесат удар срещу свой конкурент. Не той да се разгърне във времето и в пространството и едва тогава да решавате въпрос, което е характерно, за съжаление, за велики сили като Русия, като Германия, като Франция в цялата тяхна континентална история. Англосаксонците ударят превантивно, за да не може опонентите им да се разгърнат. Погледнете само историята на Първата и Втората световна война и роляте на Англия по отношение на Германия и ще разберете. И второ, което е много важно, англосаксонците винаги удрят с трета сила. Те идват само, общо взето, да приберат накрая резултатите. И при Първата и при Втората световна война, техният основен конкурент – Германия – беше разгромена основно с пушечното месо и с огромните жертви на Русия, след това на Съветския съюз.

В. ВАСИЛЕВ: Но новата ядрена доктрина, която Путин обяви, всъщност означава, че Русия заема същата тактика, ползва същата тактика – тактиката на първия ядрен удар, на първия удар!

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Той неслучайно каза нещо, което някой си помисли, че е просто шантаж или силни приказки: „За какво ми е свят, в който няма да има Русия“. Нещата са ясни. Ако нас ни няма и вас няма да ви има.

В.ВАСИЛЕВ: Какви промени могат да настъпят в Европа след падането на киевския режим? Борел и разни други предричат страховити сценарии.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Естествено. Това означава, че великата сила Съединените щати е загубила за пръв път война. В Европа. Не някъде в Индокитай, в Афганистан, в Африка или латинска Америка, а в Европа. Това означава поставяне под въпрос на цялото военно и политическо статукво – не само след Втората световна война, но и след широко разтръбената, едва ли не победа в Третата световна война, каквато беше Студената война. Нищо не са победили! Просто техният противник се оттегли, говоря за Съветския съюз. Това създаде измамното усещане, че те са победили. Никога не са побеждавали в какъвто и да било конфликт. Това, че съветската номенклатура реши да се разглоби империята и, подведена от сладките приказки за единно съвместно съществуване, за „свят от ванкувър до владивосток“, е за сметка на нейната абсолютна геополитическа слепота и, разбира се, животинска алчност.  Те никога не са си давали сметка, но това е проблемът на всяка провинциална номенклатура, каквато е и съветската – че аглосаксонците никога няма да те сложат с тях на една маса, освен в качеството си на блюдо.

В. ВАСИЛЕВ: Как ви се струва, загуби ли Западът Украйна?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Още не я е загубил, още не, но аз не виждам друг кандидат за пушечно месо след Украйна. Защото там те постигнаха невъзможното. През 1990 г. Украинската съветска социалистическа република беше 52 милиона души, сега са под 20 милиона. Това беше страна, която по своя военен, индустриален и всякакъв друг потенциал /условно страна, защото Украйна си беше част от Съветския съюз и от историческа Русия/ се сравняваше с Франция. Може би в някои отношения беше даже по-сериозна сила от Франция. Всичко това беше унищожено. Украйна стана „авзьол крушения“ /мястото на катастрофата/, жертвен агнец на казал опушения на геополитическото противопоставяне. Европа прибра десетина- петнайсет милиона бели хора, ще прощавате за расисткия израз. Все пак някой трябва да работи.Образовани, смислени, мотивирани хора, които няма никога да се върнат в Украйна, това е повече от сигурно. Тези хора бяха засмукани от Полша, от Германия и други страни. Да не говоря, че вървят вече процеси на разпарчетосване на Украйна от нейните, пази Боже, съюзници – Полша даже не го крие, Румъния не го крие, Унгария, знаете, има своите апетити и е въпрос на време и на обстоятелства.

В. ВАСИЛЕВ: Вие казвате, че Европа ги е засмукала, но повечето от тях се смята, че не работят, а лежат на социалните помощи.

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Не, не, не бих казал. Работят. Има, разбира се,  една прослойка, но тя е в Украйна, която не е работила никога – това са  професионалните крадци, които изнесоха страната. Ресурсите на страната в западна посока. Но, два милиона украинци в Полша добре помагат за полската икономика. Техните деца вече се полонизират, те биват вкарани в полските училища моментално и от тях се създават едни нови полячета. Така те гледат и на западните области на Украйна – на Лвовска, Ивано-франковска, Тернополска и т.н.

В. ВАСИЛЕВ: Може ли да се направи паралел между развитието на отношенито на Украйна към Русия след 1991 г. и на отношението на република Северна Македония към България?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Да, може. Винаги съм казвал на моите руски приятели, че все пак има нещо като историческа съдба – тъй като те създадоха македонците в угода на сърбите и в ущърб на българите, съдбата им го върна като им създаде една голяма „руска Македония“ в лицето на Украйна. Отношенията са идентични, само че в македонския случай сърбите имаха 100 години, за да променят много неща, като се започне от манталитета и езика. Разбира се, не могат да сменят структурата на езика, защото тя е българска, граматическата структура, но той беше напълно сърбизиран. Трябват ви две поколения да ги прекарате през училището и казармата, за да се превърнат в абсолютни антибългари. И аз, все още, се удивявам на глупостта на голяма част от нещото, наречено български елит – каквото и да означава това – и образователен, и културен, и политически, който говори, че видиш ли, ние можем да установим някакви отношения със Северна Македония, ако премахнем антибългаризма в нейната официална идеология и структура. На тях, на този елит, не им е ясно, че това е арматурата на македонския проект и той не може да бъде друг, освен антибългарски. Ако вие премахнете антибългарската съставляваща от него, ще представа въобще да съществува. Същото е с така наречената Украйна. Но там нямаха време да създадат езика, идентичността и на ход правят всичко това.

В. ВАСИЛЕВ: Доколкото разбирам от това, което казвате, има опасност, според вас, в Северна Македония да настъпят събития, които да се доближат до това, което става в Украйна?

ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Да. Северна Македония се връщат там, откъдето никога не е излизала – Вардарска бановина, тоест южно сръбска територия. И като ме питахте преди малко за БРИКС, по-скоро нещо такова ще стане, както вие казахте – ние ще станем сандвич между Турция, която ще бъде в БРИКС, зад което се крият нейните имперски интереси и от другата страна една голяма Сърбия, която се простира от Войводина до долината на Вардар, защото Македония е интегрална част от Сърбия. Колкото и да ме боли сърцето, ще кажа едно – Македония е отдавна отпаднала част от българското историческо, национално, емоционално тяло, ако щете. Ние имаме абсолютно неграмотно, неадекватно отношение към тази територия, към това население там. То е изцяло на антибългарско с някои редки изключения. Аз смятам, че целият подход на българската страна – отвъд политическите разцветки – например, да се признаят българите едва ли не като малцинство в Македония, беше абсолютно погрешен от самото начало. Трябваше да бъде казано ясно, че македонците са българи. По определение. И да не отстъпваме от това. Но, в кое ли сме успели, че и в това?!