ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Наш събеседник тази вечер е проф. Иво Христов, който се завърна от двуседмично посещение в Китай. Ще говорим за Китай – какво става там, накъде върви Поднебесната империя. Разкажете ни, защото тази велика държава умишлено е отстранявана от нашето полезрение, за Китай не се говори нищо.
ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Това не впечатлява Китай особено – че някаква буболечка не отразява Китай. Центърът на историята, моторът на историята бумти там. Той буквално се усеща физически. Когато пътувате със самолета от запад на изток имате един много дълъг период, в който Вие се движите над пустините на Централна Азия, Тяншан, Такламакан, минавате и пустинята Гоби – тъмнина! И заедно с изгряването на слънцето от изток, изведнъж пред Вас започва да изгрява буквално онази грамадна равина между Хуанхъ и Яндзъ, където милиард и половина от човечеството творят история. Това е Китай в момента.
Китай е отново центърът на света, такъв, какъвто той се е себеизживявал и себеразбирал в последните 5000 години. Той трябва да бъде разглеждан в контекста на един много по-голям регион. Включително Азиатско – Тихоокеанския регион. Като прибавите към милиард и половина още милиард и половина, че и малко отгоре Индия, като добавите Индокитай, като добавите Корея и Япония, като добавите Индонезия, Малайзия, Вие ще видите, че всъщност става въпрос за 2/3 от човечеството. То в момента, там, в онази част на света, реализира бъдещето на нашата планета. Като отидете там разбирате колко, не България, колко провинциална и периферна е Европа! Тя почти не се споменава там! За нашия затънтен край са чували хора от Вашето поколение. Защото, не знам дали знаят нашите зрители, но България е една от първите страни, която е признала Китайската народна република. Втора след Съветския съюз, през 1949 г. И това старото поколение го помни. Средното и най-младото поколение даже не са чували къде е България. Но това не се дължи на някакво пренебрежително отношение към нашата страна. Те са толкова себедостатъчни, те трудно отделят внимание за периферията на света. Защото в космогонията на Китай, на китайската цивилизация, те са центърът на вселената. Така се и превежда йероглифът за Китай. Поднебесната земя или империя, която е заобиколена, както се казва в китайски стари трактати, от близки, средни и далечни варвари. Та шансът за близките, средни и далечни варвари е да станат китайци. В един далечен момент. Не разбирано етнически, а разбирано културно, цивилизационно. Това е една китайска концепция, която не е загубила своята актуалност и до ден-днешен.
Освен това китайците, днешните китайци, имат един много мощен стимул – този мощен стимул е „векът на унижението“, както те го наричат – 19-ти век. Тогава, когато Цинската империя е била безкрайно много отслабнала, когато тя става апетитна хапка за всички империалистически хищници – Британия, Франция, Германия, Япония, Руската империя, тогава Китай бива унижаван по всички възможни начини. Знаете, и първата, и втората Опиумна война, забележете, цяла нация е накарана насила да се дрогира, за да може това да обслужва интересите на Ост-Индийската компания /Dutch East India Company/. Наследниците на тази компания в момента ни учат на цивилизовано поведение – „свят с правила“ – това клише. На следващо място това води до огромна загуба на територии от Цинската империя – 19 век, това води до жестоки жертви и битки в Гражданската война в Китай. Не знам дали Вашите зрители знаят, но Китай е всъщност страната, която понася най-много жертви по време на Втората световна война. Над 60 милиона, ако въобще може да се води някаква статистика, защото като калкулираме тук и японската агресия в Манджурия още от 30-те години, която пълзящо преминава в окупация на крайбрежните райони на Китай, то това плюс Гражданската война, води до тези чудовищни жертви.
Китай мина през огромни перипетии в 20-ти век. Аз лично бях потресен -един от китайските професори, от когото слушах лекция за китайските реформи в Чанг‘ан Университета, показа едно писмо на китайски кооператори до Политбюро от 1978 г., в което те описват две неща. Първо: как те физически вече изнемощяват от глад, и на второ място имат само една молба: да им разреши партията и правителството да се самоизхранват. 1978-1979 година – вече Дън Сяопин е взел властта в свои ръце след смъртта на Мао, след прочутата история с бандата на четиримата, начело с вдовицата на Мао Цзедун. И тогава първата стъпка, която прави новото ръководство начело с един гениален човек, какъвто е Дън Сяопин, е да направи така, че китайският народ да се себеизхрани. 1978 година Китай има дефицит на храна. Цели региони гладуват. В 1995 или 1996 година Китай осъществява първия износ на ориз към света. В момента е най-големият износител на селскостопанска продукция. И това става само в рамките на едно поколение – 30-35 години – Китай от примитивна, неразвита страна /те и досега казват, ние сме средно развита страна/, в момента по всички възможни показатели е на първо или на второ място.
Бях в един много интересен Институт за стратегически изследвания -Гуандун се казва в град Гуанджоу. Той е южната столица на Китай. Това са вратите на Китай на юг – отсреща е Хонконг, Макао, Шънджън, китайската така наречена Силициева долина, та Гуанджоу или известен още като Кантон в миналото, за да Ви покажа какви са мащабите в тая страна, той е град с 25 милиона население. Заедно с Хонконг, Макао и Шънджън с още няколко града те създават една агломерация от 100-150 милиона. Провинция Гуандун има население 220 милиона.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Половин Европа!
ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Ако тя се отдели, теоретично, от Китай, ще бъде седмата по големина държава в света! По население, веднага след Индонезия. Ако се отдели като самостоятелна държава, току що тя е станала петата икономическа сила в света, минавайки Русия с над 2 трилиона. Няма грешка – два трилиона долара брутния вътрешен продукт. Разбира се, това няма да се случи, тъй като тази мощна провинция е функция на гигантски Китай. Той стои зад нея. Но тя е една от двете входни врати към Китай, другата е Шанхай. Отношенията между Гуандун и Шанхай са както между Габрово и Севлиево. Всеки твърди, че е по-велик от другия, финансов център, кой икономически, кой търговски. Става въпрос за съвършено различни неща. Пътувах със скоростния влак от град Нанчанг, прекрасен град, столица на провинция Джангши, това е мястото, където е започнала съпротивата в 1936-та или 37-ма година на Мао Цзедун и започва великият му поход. Съпротивата срещи Гоминдана и срещу Японската окупация. Град Нанчанг в момента е един стегнат, приветлив град с 6 милиона население, център на авио – космическата промишленост на Китай. Скоростната железница, с която се движех, пътувайки към Гуанджоу, разстояние от точно 1046 км. Измина за 3 часа и 50 минути. Това в страна, която преди 15 години има 600-700 километра високоскоростна жп линия, построена във връзка с олимпиадата в Пекин. Тогава германците в знак на високо благоволение им дадоха една скоростна мотриса, Сименс, ако си спомняте. В момента Китай има 49 000 километра високоскоростна железница. Това е освен другите жп линии и инфраструктура, която има. Включва всички стратегически части на Китай. Не само крайбрежните, но и навътре в страната. Сред които екзотичната високоскоростна железница до Ласа, столицата на Тибет, където раздават на пътниците кислородни маски, тъй като там въздухът е разреден. Тя се издига на 4000 метра надморска височина. Друга такава линия върви към Синдзян, Източен Пакистан, и свързва Китай с Пътя на коприната, с бившата съветска Средна Азия, Казахстан основно.
Това е гигантска страна, която в рамките на 35 години наистина прави велик скок, но не този, който Мао Цзедун правеше в началото на 60-те години, а действително гигантски скок, в който Китай е на първо място по всичко, което можете да се сетите. Например, аз бях потресен от факта, че в момента Китай строи толкова кораби, колкото САЩ, Южна Корея и Япония взети заедно. Взети заедно! Това е страна, в която е съчетано всичко най-добро от националната традиция на страната. Вие там ще видите едно безкрайно уважение на микро ниво, между поколенията, уважение към възрастните. Пълна социална хармония по отношение на изискванията към обществото. Там видях огромен респект към образованието. От една страна държавата е дала пълни шансове за реализация на огромния предприемчив дух ха китайския народ, на неговата трудолюбивост. От друга страна, държавата здраво държи стратегическите приоритети както в областта на икономиката, така и в областта на сигурността и на вътрешната и външната политика. И те са в едно непрекъснато, много гъвкаво съчетание, за да се реализира прочутата мисъл на Дън Сяопин „Не е важно котката дали е черна или бяла, а е важно котката да лови мишки.“ Само за 35-40 години този народ не само че беше изхранен, но този народ в много отношения не е в 21-ви, а в 22-ри век. Не случайно се опитват да спрат неговия възход с война.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Какво в Вашето обяснение за това? Как можа този хунвейбин, който владееше Китай, да се превъплъти в този работник, който изведе страната на първо място в света само за някакви 30-40 години?
ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Това е така, защото Китай е жив дракон. Само забележете – днешен Китай е наследник на една цивилизация на 5000 години. Това е пет хиляди годишен континюитет. Китайската цивилизация и Египетската цивилизации възникват горе-долу по едно и също време. В долината на Хуанхъ, съответно в долината на Нил. Египетската цивилизация отдавна е музеен експонат. Китай е жив дракон, той диша и той се движи. Този исторически континюитет е от огромно значение за китайците. Той е буквално въплътен във всяко едно тяхно действие и дори тогава, когато е имало точно това, за което Вие говорехте – и културната революция, и Великият скок там, всички, меко казано, щуротии, които бяха извършени през 60-те години, пък и в началото на 70-те години. Китайският народ е преживял далеч по-големи драми, преживя и тази. От друга страна, това е отговорността на китайското ръководство, което действително говори с историята. Те имат огромно усещане за историзъм. Те си дават сметка, че са просто на гърба на дракона 5000 години, който може да ги изхвърли. А не те да обуздаят дракона. Следователно, те трябва да го насочват само натам, накъдето той може да разгърне своя полет във всяко едно отношение. И те направиха точно това. На следващото място, те си дават сметка какво е възможно, какво не е възможно.
Например, в град Гуанджоу има една община, Наншан се казва, един от технологичните и финансови центрове в Гуанджоу. Само с 600 000 жители. Тя е образцова община. Там видях таксита-роботи. Те не се управляват от никого, те се управляват със съответната програма, с изкуствен интелект. Как са го направили? Отначало са го пуснали таксито-робот по отделна писта по улиците. След като са събрали и обратната информация за възможности, за напрежение, за конфликти и т.н., това е разработено и вече е пуснато в по-спокойните квартали. После е пуснато във всички части на общината, а в момента това представлява нормална практика. В Китай не може да си купите кафе, без да имате телефон, който стои пред Вас и има съответното приложение. Да, аз имах такъв драматичен случай, защото исках да си купя кафе, има едно приложение, казва се „уичат“, обаче се оказа, че аз не мога да си плащам, защото не съм китаец, дадох пари в брой. А да даваш пари в брой – на това се гледа много подозрително. Няколко пъти гледаха банкнотата, не могат и да ми върнат, защото няма разплащане в брой. Всичко се осъществява по електронен път. В тези електронни платформи всъщност се осъществява целият живот на съвременен Китай. Купуването, продаването, забавленията, комуникациите, всичко! Абсолютно всичко! Включително кръвното Ви налягане, пулсът Ви, необходимостта да се явите на лекар или каквото и да било друго. Някой ще каже, че това е реализация на пълната поднадзорност. Но как милиард и половина могат да се управляват по друг начин?
От друга страна аз видях едни спокойни, добре облечени, консумиращи много хора. Видях едно поколение, да речем, на годините на сина ми, което е два метра височина. Това са хора, които са яли месо, много месо. Видях едно спортуващо поколение, защото спортните бази, които имат в университетите, дори в общините, ние нямаме такъв аналог. Не само в България, в Европа бих казал. Тоест, една здрава, една спортуваща нация, и то нация, която много добре знае какви цели преследва. Като казах цели – ние тук имаме комплекси, някой с някого трябва да се надпреварва, това е много чуждо на оная цивилизация, на оная култура. Те са толкова самодостатъчни и уверени в собствените си сили, че когато ги питат: Вие имате намерение да са състезавате с американците, да ги надминете ли? Те казват: Не, ние се опитваме да задоволим нашите нужди, нашите потребности. Ако пътьом, докато ги задоволяваме, задминем Америка, то си е за тяхна сметка. Да, и в това няма никаква агресия. Едни абсолютно добронамерени, мили и усмихнати хора, например, като съм бил в Южна Корея – много различен манталитет. Въпреки, че са една историческа и цивилизационна матрица, китайците в някои отношения много приличат на нас. Например, седнали на маса в ресторант Ви канят най-сърдечно, елате, седнете до нас. Какво ще пиете, опитват се да комуникират с Вас. Весели и усмихнати хора.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Как са успели да преборят този бич на човечеството – корупцията? Бич, особено за нашата страна.
ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Точно, когато кацнах в Шанхай, прочетох една информация за бившия председател на тяхната Централна банка – с обвинение за 57 или 58 милиона долара, които бил присвоил – и в тази публикация се обсъждаше вариант дали той ще бъде разстрелян или ще бъде осъден на доживотен затвор. С оглед на неговите минали заслуги вероятно ще бъде второто. Предполагам, че той е откраднал много повече от 58 милиона, там мащабите са в трилиони, не в милиони… Но, първо – всички под Си Дзипин са подсъдни, няма недосегаеми. Второ – очевидно е създадена система точно по конфуциански модел за израстване в йерархията. И знаете ли кой е основният, най-важният индикатор, за да може един партиен или общински, или държавен чиновник да израства в йерархията? Колко хора си изкарал от бедността – това е основният индикатор. Какво означава това ли? Това означава не просто колко пари си раздал на калпак, което е отвратителната практика тук, в нашия затънтен край, а какви възможности си създал тия хора да бъдат образовани, да бъдат обучени, колко фабрики, колко заводи, колко училища, колко други форми си създал тези хора да бъдат реално развити и интегрирани в системата – социалната и икономическата. Става въпрос за съвършено различен тип философия и отношения.
Ако погледнем на Китай отгоре, от височина, това е всъщност страна, която буквално, в рамките а последните 10-15 години, извърши исторически скок в развитието си – обществото от селско стана градско. Мисля че 900-950 милиона са градските жители на Китай срещу 800 милиона селско население. Това е грамаден скок и никой не знае какви ще бъдат неговите последици!
Попитах китайски колеги какви са резултатите от политиката „едно семейство-едно дете“, която беше отменена в 2016 г. Тъй като това е една от причините за демографската стагнация в Китай, Китай спря да расте като демографска маса. Колегите ми казаха, че стагнацията продължава и причината не е толкова само инерционна. Вече средният китаец започва да цени времето си, започва да цени добрия живот, добрите услуги. Може да се видят потресаващи китайски пътища – няма такива нито в Европа, нито в Америка, аз имам база и наблюдавам. Автомобили, които са като луноходи в 22-ри век. Китайците са преминали на електромобили, затова снимките със смоговете, с мръсните улици, са нещо, което е минало. В Китай този въпрос е решен. В градовете, в които бях аз, а те бяха Шанхай, Нанчанг, Гуанджоу – може би двата от най-големите градове в Китай.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Къде смятате, че са проблемите на Китай днес?
ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Във вътрешно отношение Китай е влязъл в един много тънък момент на модернизацията именно на преминаване на селското население в градско. Какво означава това? Това означава, че за първи път в Китай има средна класа – един термин, който аз не харесвам. На прост български език, това са хора, които са си надвили на харча. Които имат кола, които имат жилище, които ходят на почивка, които си позволяват удоволствия, които имат едно или две деца, за които се полагат съответните грижи. Това са хора, които искат да потребяват. Които не искат да работят по 15-20 часа на денонощие и те са 300 милиона души. Това е все едно Бразилия или Индонезия! Това е китайската средна класа! И тя се увеличава, тя набъбва. Тази средна класа рано или късно ще поиска своето. Тя ще поиска да участва в икономическите и в политическите процеси на страната по начин, който ще бъде различен от този до момента. Знаете ли, че в устава на Китайската компартия пише, че е партия на работниците, селяните и, забележете, прогресивните капиталисти. Така че Китай е всичко това, но той е в рамките на конфуцианската етика. Както ми обясни един точно такъв бизнесмен, изключително успешен – аз го попитах какво е отношението на държавата към него – той казва: бащинско отношение. Образно казано, то се реализира в следния начин: печелиш ти, печелим всички ние. Следователно, твоят успех е наш успех. Така че, кажи от какво имаш нужда, за да може да ти помогнем да спечелиш от това, което ти правиш.
Но точно това е и кризисната точка – промяната от селско в градско общество. Първото „поколение с обувки“ – образно казано. Първото поколение, което е градско, което има друго отношение към живота, към света и към себе си в частност. Към човешкия живот, към ценността му, потреблението.
На следващо място – Китай мина вече тази екстензивна фаза в своето развитие, количественото, и възниква въпросът за качественото му развитие оттук-нататък. Това клише, че китайският ръст е продукт на ниско и незаплатения труд – действително беше така – но вече не е така. Да речем градове като Гуанджоу, като Шанхай, брутният вътрешен продукт на глава от населението е някъде към 25-28 000 долара. Това са хора, които харчат и имат друг начин на живот. Но възниква питането как, по какъв начин оттук-нататък ще се осъществява китайският ръст? Той се осъществява по друг начин. Показаха ми складове, логистични центрове, които бяха почти изцяло роботизирани. В хотела, в който бях, и това е хотел на един университет, на един кампус, си имахме робот, който чистеше, ходеше си напред-назад… Тоест, това не е някаква атракция. Това е нещо нормално, Китай преминава към автоматизация и роботизация, а човешкият капитал ще се инвестира, за да може да произвежда тези високотехнологични индустрии. Това е важно.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Вие описахте това, което е Китай вътре днес, но Китай е и навън, Китай е световна сила. Съединените щати се опитват да го обуздаят по някакъв начин, като всъщност му обявиха търговска война. И Европа също. Китай показа, че може да блокира Тайван. Да осъществи блокада. Докъде може да стигне това противопоставяне? Ще продължава ли, китайците как са настроени?
ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Китайците са настроени много решително, но те имат историческо търпение. Прочутата метафора, че всяка година остров Тайван се приближава с няколко сантиметра към материка не е просто само метафора. Те могат да чакат. Това първо. Но те не чакат пасивно, те работят за това. Второ, това, което трябва да бъде казано ясно, е, че досегашният китайски икономически модел беше на геополитическа зависимост. Китайският ръст е функция на това, че Китай беше създаден и превърнат като такъв, като фабрика, която трябваше да обслужва развития запад, западното ядро. Преди всичко Северна Америка и на второ място Европа. В момента, в който Китай поиска да участва във висшата сфера на разпределението на ресурсите, тоест, да не създава продукти с ниска и средна технологична стойност, а вече на високо ниво, и поиска съответното икономическо и политическо място в света, на него му беше отказано, защото за западно-центричния геополитически модел няма съюзници, за него има само страни и региони, които могат да бъдат използвани като ресурс, във всяко едно отношение. Нищо повече!
Поради тази причина Китай първо дефинира съвършено нова геополитическа стратегия – това е прочутата стратегия за „един пояс, един път“, но зад нея се крие нещо много по-сериозно. Зад нея се крие съвършено друго предложение за организация на геополитическия ред в Евразия. На първо място в света, в който, разбира се, всички ще бъдат интегрирани по една система, в която всеки печели, а не един да печели за сметка на другия. На следващо място, това е промяна на икономическия модел и на икономическия ръст. Това не е икономически въпрос, това е геополитически въпрос, въпрос на национална сигурност. А той се изразява в следното: икономическият ръст на Китай вече не зависи толкова от експорта на Китай в пазарите на Северна Америка, които се затварят непрекъснато, и това е част от войната за смачкването на Китай, и разбира се, от пазарите в Европа. Вече близо 60% от китайския ръст се реализира в резултат на търсене вътре в Китай.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Тоест, те са изпреварили последиците от този натиск?
ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ: Те са ги калкулирали, те много отдавна са наясно, че този момент щеше да дойде и започват този преходен период на промяна и прекалибриране на техния икономически и политически модел, това е повече от ясно. Китай се готви за война. Не трябва да имаме никакви илюзии по този въпрос. Затова той се ориентира към пренасочването на своите енергийни потоци. Преди всичко от Русия, от Централна Азия. За да се избегне така нареченият енергиен проблем с Малака – Китай все още получава своите енергийни продукти през Малакския проток, който северно-американският флот може да затвори по всяко време – Китай се преориентира от зависимост от Пасифика към зависимост от вътрешността на континента, която той контролира. Китай създава най-големия военно-морски флот в света, който вече по брой кораби е надминал американския, това означава, че той ще развива две стратегии – и континентална, и морска, за да реализира своя ръст.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: В тази стратегия нас никъде ни няма, както разбрах. Не зависи от нас дали ще сме в нея.